Трябва да направим разлика между международната конюнктура и нашата собствена

Трябва да създадем разлика сред интернационалната обстановка и нашата лична стопанска система и нейните заболявания. Това сподели в предаването "Лице в лице " по БТВ икономистът проф. Димитър Иванов.

Вчера прочетох изявление на Горанов (финансовия министър Владислав Горанов – б.р.), че 12 години, откакто се присъединим към еврозоната, Брутният вътрешен продукт ще доближи 75% от междинния за Европа. Ако това изявление е правилно, бих излязъл още тази вечерт на митинг. Едно е да се развиваме стабилно и устойчиво, само че и охлювът пълзи устойчиво, въпросът е в скоростта на стабилно развиване, тъй като стопанската система ни буксува, популацията обеднява. Само за последните три месеца инфлацията е 3,7%, а съгласно плановете би трябвало да бъде следена под 2%. През последната година разноските за храна и безалкохолни питиета са се нараснали с 8%, за жилища, вода, ток с 8,6%, за опазване на здравето с над 10%, за превоз с 18%, за културен отдих и обучение с 33%, за налози с над 12%. Независимо от това, че държавното управление дава бюджет с очевидното предпочитание за обществени реверанси към избрани групи, тези реверанси не са задоволителни, тъй като инфлацията изпреварва тези нараствания, съобщи проф. Иванов.

Политико-електоралният блян на държавното управление да се удовлетворяват желанията на избрани групи не трябва да господства над макроикономическия натурализъм. В бюджетната сфера с 10% "на калпак " се усилват заплатите, без да има промени в администрацията. Не излиза наяве от кое място ще заработим разноските за тези нараствания, уточни специалистът.

В България има хиляди младежи, които основават нови бизнеси, само че нямат капиталови тласъци. Данъкът е привършен като подтикващ инструмент, добави икономистът.

Правителството от една позиция разписа некролога на политиката на "малките пици ", които Симеон Дянков оферираше и се удивлявам, че едно дясно държавно управление прави такива обществени реверанси. Бюджетът не дава отговор на въпроса по какъв начин ще проработят главните мотори на стопанската система, най-много вложенията. Увеличавайки обществените разноски, трябваше да отговорим по какъв начин ще осъществяваме финансовите разноски, вложенията. Липсват и дълбоки структурни промени в основни браншове, сподели проф. Иванов.

Протестите са обективни, тъй като хората желаят да видят има ли небосвод, има ли път пред България. Аз съм уверен, че път има, само че това няма по какъв начин да стане с пасивна политика. Политиката на приходите е леко изкривена и е плод на обществена агитация, съобщи още проф. Димитър Иванов.