Трябва да бъде намерено решение за финансовата децентрализация на общините,

Трябва да бъде открито решение за финансовата децентрализация на общините, която да докара до по-голяма икономическа и политическа автономия на локалните управляващи и най-много до по-голяма социална ангажираност на жителите. Това съобщи президентът Румен Радев при визитата си в Садово, където организира среща с кмета на града и управлението на локалната власт. По време на диалога бяха разисквани механизмите за децентрализация на локалните управляващи. Държавният глава посети и Института по растителни генетични запаси „ Константин Малков “ – Садово.

По думите на Румен Радев децентрализацията ще способства и до доста по-ефективни районни политики и по-високо качество на общинските услуги. „ Крайно време е да проработи Съветът по децентрализация, който не се е събирал повече от 4 години, както и да се актуализира Стратегията за децентрализация “, съобщи Румен Радев и добави, че е належащо да се вкарат механизмите и ограниченията, произлизащи от европейските наставления в тази тенденция и от Европейската харта за локалното самоуправление.

Когато приказваме, че селското стопанство може да ни изведе от рецесията, би трябвало да си даваме сметка, че конкурентоспособно селско стопанство не може да има без модерна агронаука, съобщи Румен Радев при визитата си в Института по растителни генетични запаси „ Константин Малков “ – Садово. Там той беседва с управлението и се срещна на място с процеса по предпазване на семена и лабораториите на института. Националната генбанка е най-голямата на Балканския полуостров, като поддържа над 60 000 мостри, от които 43 147 при изискванията за дълготрайно предпазване. Базовата сбирка е показана от 33 фамилии, 150 рода и 600 растителни типа.

Румен Радев съобщи, че в института се поставят големи старания,  съхраняват се традициите в българското земеделие и се развиват нови сортове, макар недофинансирането, остарялото материално съоръжение и неналичието на млади научни фрагменти. „ Трябва да оценяваме напъните на хората, които работят в института, и страната да оказва доста по-сериозна поддръжка, тъй като България е петата страна в света, която стартира да основава агронаука “, съобщи президентът.

Трябва да заложим на нашата агронаука, на българските фермери и да  разработим къси вериги от фермите до трапезата на всеки български жител, прикани президентът. По думите на Румен Радев рецесията с ковид е извела на напред във времето точно въпроса за продоволствената и хранителната сигурност на страната, по тази причина  не бива да се разчита единствено на импорт. „ Не можем да ставаме пленник в това отношение на бъдещи рецесии. Земята ни е плодородна, можем да произвеждаме доста по-добри плодове и зеленчуци от вносните “, сподели президентът. Според Румен Радев за задачата са нужни научно обоснована тактика за идващия програмен интервал и актуализация на закона за земята и поземлените връзки, който да слага на равна основа дребните с едрите производители. Държавният глава прикани, че наедно със зърнопроизводството и маслодайните култури водещи структури и определящи браншове би трябвало да са и зеленчукопроизводството, овощарството, отглеждането на животни, пчеларството. По думите на президента страната би трябвало да подкрепя тези браншове по ясни и обективни критерии посредством  европейските и националните дотации.

„ Необходимо е да създадем по този начин, че нашите фермери да изнасят освен първичния артикул, а модифициран артикул с принадена стойност “, уточни президентът. На срещата с управлението на института Румен Радев означи, че страната ни има капацитет да развива селското си стопанство, тъй че то да бъде привлекателно за младежи, които да ползват новаторски и модерни технологии.

По-късно денем президентът посети сдружение за преправка на плодове в село Катуница, основано като фамилна компания от италиански вложители през 1995 година В компанията работят 190 служащи, като се продава продукцията в 28 страни по света.