Трудно някой може да каже какво точно се случва в

Трудно някой може да каже какво тъкмо се случва сега в България. И различен път държавното управление е падало, депутати са сменяли партиите, прибягвали са до откровени неистини и даже физическо принуждение... Сега обаче е друго. Ръст извисява партия, която желае да извади България от Европейски Съюз и НАТО; която приветства съветския президент Владимир Путин и твърди, че страната ни и Македония би трябвало да бъдат обща държава (!!!). С нея флиртуват всякакви други обединения, които пък напират да унищожават машинния избор, въпреки той да отстрани тридесетилетния инструмент на електоралната корупция - невалидните бюлетини. Край тях някогашни сътрудници от ръководството по този начин сватбарски се псуват, че да се чуди човек що за хора са - абе, нали доскоро дружно управлявахте страната! А в случай че погледнеш народа - огледално виждаш скарани, разграничени, мразещи всеки и всичко физиономии. Този народ скоро ще стане още по-беден поради инфлацията. Заради всичко това не се задават просто избори. Очертава се нещо съществено ново. Какво е то - никой не знае. Но би трябвало да стискаме палци да не е доста по-лошо от сегашното.

Могат да се изкажат безчет версии за какво съответно се стигна дотук. По-важни обаче са фундаменталните заболявания на обществото ни. Те се демонстрираха тия дни на политическия терен и демонстрираха какъв брой надалеч от същността на демокрацията е България. Избори може да вършим всеки ден. Но в случай че в  умовете и сърцата не сме свободни жители, в случай че самите не знаем върху какво се гради демокрацията - всуе.

 

Роби ще си бъдем на от време на време сменящи се тирани

 

Първо, стана ясно, че никой не схваща депутатите като свободни жители. Те са синове на партията майка и й дължат безпрекословна честност. Обаче какво прави майката в същинския живот с децата си? - пуска ги на независимост в един миг, тъй като единствено със независимост може да има пълностоен живот. Но ние не ще доживеем да забележим партия или водач, който се държи с депутатите си като свободни персони. Няма да забележим партиен електорат, който ги смята за такива. Много рядко виждаме и депутати сами да се държат като свободни хора. Защо? Кой ли ни " в таз робска люлка люлее "? Никой, ние самите явно. Защото не схващаме, че демократичният гражданин трябва бъде виновен само пред съвестта си, а в случай че е народен представител - и пред народа.

 

Никакви партии, никакви водачи не трябва да играят -

 

листите са единствено инструмент за представителност. Демократичният жител взема решение публичните въпроси, след като влезе със свободната си воля в разговор с други такива жители - и стигнат до съглашение, учредено на рационални претекстове. Това е публичният контракт. Ако в този договор има Славевци, Бойковци или други началници, значи липсва свободна воля, има нещо като Господ, разпореждащ се със ориста ти - състояние, което развитите общества отхвърлиха преди 250 години. В целия този аспект тия дни в действителност видяхме чутовни случки - една партия (ИТН) като стадо бива " завръщана "  в кошарата от овчаря си;

 

недвусмислено излиза наяве, че той не е водач - той е господар;

 

изтъкнат член на партията изяснява по какъв начин всички те от дълго време минавали детектор на лъжата - било прелестно, тъй като по този начин извоювали персоналната си свобода (!!!; Ива Митева); друга партия (ПП) се мъчи да открадне половината стадо, а една част от него заедно се насочва към вражеската кошара. Истерични крясъци огласят пространството - първобитна, напряко животинска свада в изчерпателен проект. Къде е тук жителят, демократичното другарство, рационалният свободен разум? Депутатите, а и министрите явно са считани за стока. Знам, че българското общество от дълго време е привикнало на сходни изстъпления, не си дава сметка какъв брой базово сбъркано е това. И Борисов по същия метод си е управлявал постоянно депутатите -

 

" Абе, ще им дам на ръководещите няколко!``

 

Но в последна сметка би трябвало да е ясно, че демокрацията не може без самостоятелен избор. Тя не съществува, в случай че хората живеят с пъпна шнур към партия, водач, клан, концепция даже. Свободната воля и самостоятелната рационалност са механизмът против обсесии и изкривявания при господари или групи. И какво видяхме в последна сметка на политически терен като резултат? Вместо 240 свободни жители в Народното събрание да разискват и се спогаждат за положителните решения, стадно се следва повелята на партията. Точно по този начин бе разтърсено ръководството, по този начин бе поискана и главата на ръководителя на Народното събрание Никола Минчев, против който самостоятелно малко на брой депутати имат срещу. Така и ръководещите са изплашени да търсят плаващи мнозинства по конкретните въпроси.  Гледат се групови сделки, учредени на

 

груповото подчинение  и собственически връзки

 

Точно тия постановки постоянно са раждали безчет умопомрачителни управнически решения - за които всички се чудим може ли естествени хора да ги гласуват; гласуващите се срамят скрито, а след време признават: ``Нямаше по какъв начин, партията го изиска!``. Щеше ли Пеевски да бъде определен за началник на ДАНС да вземем за пример, в случай че се разчиташе на свободната самостоятелна воля? Вместо сред 1-2-ма души трябваше да се реализира сделка със 121. 

За да има контракт сред свободните жители обаче, те би трябвало да могат да поддържат връзка между тях. Диалогът, компромисите, отчитането на волята на другия, без значение дали го харесваш, е идващият главен детайл от демокрацията. Тя не може да съществува без равносилен опит за съгласие с живеещия край теб. И е ужасно, че големи елементи от обществото не осъзнават тази базова режисура (видно от

 

взаимната ненавист в обществените мрежи

 

по от ден на ден въпроси). Не го осъзнават и политиците. Така стигнахме до втория фундаментален проблем в днешната обстановка - за метода на другарство, съдружната просвета. Няма по какъв начин да се схванеш с някого, откакто не можеш и не искаш изключително.

Отново видяхме смайващи неща, най-много от Политическа партия. Какви ли не бяха наречени Слави Трифонов и Има Такъв Народ, откакто доскоро Политическа партия бе с тях, а и до момента в който към момента разчитаха на поддръжка: някогашен артист, чалгаджия, продажници, далавераджии, крадци, прислужници на мафията, подмятания за кокаинов афери... В същото време тъкмо от тези " прислужници на мафията``, а и от самата нея (ГЕРБ и ДПС) Кирил Петков и компания се надяваха за поддръжка на бюджета... Видя се, че антикризисната политическа и пиар тактичност на Политическа партия бе напълно ориентирана против Има Такъв Народ - удивително, напряко шизофренно държание. Пожар ли гасяха ПП, или го разпалваха? Разумен път към усмиряване ли избраха, разговор, или се опитваха да бъдат

 

жалки имитатори на господари, владеещи ситуацията?

 

Та нали тъкмо Има Такъв Народ заради незаобиколими политически действителности отново са евентуален сътрудник на Политическа партия в този или идващия парламент? Нали по този начин дозакопаваш собственото си ръководство? В цялата тази история има и нещо по-дълбоко. Шест месеца във връзка с Има Такъв Народ Кирил Петков и Асен Василев в действителност правеха каквото си желаят - никакво почитание, взаимни отстъпки, действаха от статута на " праведността " - непрактично и безпределно неуместно държание. Всичко това не е опрощение за Има Такъв Народ. Ценностите и възпитанието им са ясни. Безкрайно явен е и новият притежател на положителното Руди (спортният министър), за който крачката от най-лигаво пояснение в обич на вожда Трифонов до най-пълното му отричане е просто въпрос на няколко реда във Facebook. Основната критика обаче следва да е към Политическа партия, тъй като нали те сякаш са смяната?! Нали те обещаваха, а и народът им повярва, че са противовес на борисовщината?

 

Какво по-различно от полезностите на ГЕРБ виждаме?

 

Накратко: двата дефицита  - на свободна воля и липса на дарба за другарство, са свързани. На роба през разум не му минава, че носи отговорност да търси единодушие. Като не му минава, не умее.

Накрая няколко думи за Китай. В няколко региона там работи съвременна технология за следене, съчетаваща обществени придобивки - в случай че човек хвърля вярно боклука, не прави нарушавания по пътя, наглежда родителите си, не взе участие в политически митинги, получава точки за кариерно израстване, по-добро учебно заведение за децата и т.н.; камери, биометрия и интернет реализират мониторинга. На възражението, че по този начин хората биват превръщани в плебеи, китайските управляващи отвръщат: Всичко това е път към съзидателната независимост, тъй като индивидът, когато знае, че е следен, самичък избира верните дейности - никой не го насилва. Откровението на Ива Митева, до неотдавна ръководител на българския парламент, че подложена на детектор на лъжата извоювала свободата си, е единствено на пръв взор безобидно. То показва какви страшни неща се случват в главите на значими хора в България. Модерните тирани биха били щастливи да я чуят.