Вилдан Йозтурк, Истанбул: Трудно е да заспиш, когато някъде майка чака детето си под руините
Трудно минават последните 48 часа тук. Не единствено за хората, които претърпяха това ужасно злополучие, а и за нас, които живеем в Истанбул и отвън територията на този трус. Това сподели в ефира на Euronews Bulgaria Вилдан Йозтурк, която от 20 години живее в Истанбул.
Трудно е, вечер, когато би трябвало да поставиш глава на възглавницата, в топлия си дом, знаейки, че някъде, на хиляда километра от теб, една майка чака детето си под руините на рухналата постройка. Много е тежко, доста е трудно. Не поисквам на никого.
„ Моите близки са в България, само че имам другар от фотографска група, които живее в Диарбекър. С него се чухме. Той напълно небрежно показа, че фамилията му, родителите му, са живи и здрави. В момента той е там, поства непрестанно информация в обществените медии по отношение на ситуацията в града, в региона “, показа Йозтурк.
„ Вчера говорихме с колежка – тя има родственици там. Нейният брат е отпътувал за Газиантеп и с персоналния си автомобил е прибрал околните си тук, в Истанбул “, сподели още тя.
По думите ѝ, за качеството на строителството се приказва доста. Преобладаващото мнение е, че „ не убива земетресението – убиват постройките “.
Хората там имат потребност от одеяла, от облекла, сега няма храна, няма водоподаване, мъчно се обезпечават хигиенични материали. Това неща от съществена нужда, приключи тя.
Трудно е, вечер, когато би трябвало да поставиш глава на възглавницата, в топлия си дом, знаейки, че някъде, на хиляда километра от теб, една майка чака детето си под руините на рухналата постройка. Много е тежко, доста е трудно. Не поисквам на никого.
„ Моите близки са в България, само че имам другар от фотографска група, които живее в Диарбекър. С него се чухме. Той напълно небрежно показа, че фамилията му, родителите му, са живи и здрави. В момента той е там, поства непрестанно информация в обществените медии по отношение на ситуацията в града, в региона “, показа Йозтурк.
„ Вчера говорихме с колежка – тя има родственици там. Нейният брат е отпътувал за Газиантеп и с персоналния си автомобил е прибрал околните си тук, в Истанбул “, сподели още тя.
По думите ѝ, за качеството на строителството се приказва доста. Преобладаващото мнение е, че „ не убива земетресението – убиват постройките “.
Хората там имат потребност от одеяла, от облекла, сега няма храна, няма водоподаване, мъчно се обезпечават хигиенични материали. Това неща от съществена нужда, приключи тя.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ