Трудно ми е да се разделя с циганското лято. Ето

Трудно ми е да се разделя с циганското лято. Ето за какво през днешния ден ви демонстрирам още няколко фрагмента, в които съм го запечатала. Минутите в края на работния ден, лъчите преди началото на есенния залез, възприятието, че си над всичко, до момента в който наблюдаваш града от неговия покрив.

Нали знаете това чувство, когато сте сами на плажа рано заран или привечер? Тогава глъчката я няма, единствените шумове идват от морето и от чайките, които рисуват кръгове и спирали над него. И сетивата сякаш се разтварят в това привидно тук и в този момент, което умее да освобождава от всичко.

Нещо сходно желаех да пресъздам тук, в София. И мисля, че съумях. Да полетим над града, девойки, да се пореем за минута...



Аутфит: Риза от Benetton, джинси от Stradivarius, сако от Orsay, обувки Adidas от District

Локация: Ресторант The View

С поддръжката на District