Израел да преосмисли действията си в Сирия
Трудно е за поверие, че някой различен с изключение на Иран и Сирия биха приели версията на Москва за събитията от предходната седмица
Два стадия от последния процес на събитията в Москва – отчетът на министерството на защитата, който хвърля върху Израел цялата отговорност за свалянето на съветския аероплан над Сирия предходната седмица и оповестеното прекачване на съвременни съветски противовъздушни системи С-300 за режима на Асад – не би трябвало да изненадват никого в Израел, с изключение на може би малцината заблудени поддръжници на министър-председателя Бенямин Нетаняху. Независимо какъв брой положителни са връзките му с съветския президент Владимир Путин, Нетаняху няма по какъв начин да направи казуса да изчезне.
Русия понесе позорен удар когато зенитната защита на Асад смъкна самолета и към момента има много ползи, които желае да прокара в Сирия. Беше повече от ясно, че казусът ще докара до обществено наказание на Израел и до отправяне на публични претенции. Всичко в последна сметка още веднъж зависи от Путин, който в началото се задоволи с деликатно дефинирано изказване в първия ден след случая. За момента е ясно, че резултатът от съветските дейности ще е доста ограничение на свободата на деяние на Израел над Сирия.
Руският министър на защитата Сергей Шойгу разгласи в понеделник, че страната му ще достави на Сирия ракетни системи „ земя-въздух “ С-300. Русия също по този начин ще употребява технологии за електронна война, с цел да попречва задействането на системи за сателитно следене по продължение на сирийската брегова линия и по този метод да попречи на Израел да прави въздушни удари в региона. Русия също по този начин ще оборудва сирийската противовъздушна защита с съветски системи за навигация и следене, с цел да избегне за вбъдеще произшествия, сходни на този със сваления аероплан.
Прехвърлянето на ракетите С-300 на сирийците, ведно с още по-модерни системи (подобно на С-400), които руснаците разполагат към базите си в северозапада на Сирия, не съставляват цялостна отбрана против израелски набези. Според разнообразни непознати медии, военновъздушните сили на Израел имат нужната подготовка за задачи, в които израелски изтребители би трябвало да преодолеят системи сходни на батареите С-300 – които руснаците продадоха на Кипър и в този момент са в ръцете на гърците. Логично е да се допусна че израелските Военновъздушни сили ще съумеят да преодолеят риска, в случай че са изправени против сходни системи.
През април, след американско нахлуване и серия израелски офанзиви, Москва разгласи, че ще продаде на Сирия системи С-300, само че не продължи със договорката. Този път обаче руснаците наподобяват доста по-решени да завършват напъните, въпреки и да е подозрително, че оръжейните системи ще бъдат доставени в границите на две седмици, както дава обещание министър Шойгу.
Изпитанието за руско-израелските връзки несъмнено доближава с другите сигнали на разузнаването за ирански опити за контрабанда на оръжия в Ливан по пътища край съветските военни бази в северозападна Сирия. Тъй като Иран е решен да продължи с оръжейните доставки за „ Хизбулла “, а Израел упорства на правото да атакува тези конвои, Ерусалим е жертван на алтернатива: да нападне ли още един път наоколо до руснаците и да рискува в допълнение нагнетяване на напрежението и даже събаряне на израелски изтребител?
Обявяването на съветското решение за доставка на системите С-300 и отчета за събитията довели до свалянето на самолета „ Илюшин “ акцентират едно. Москва не може да упрекна главният провинен за случая – съдружника си, режима на Асад. (Невероятно е, само че в формалното изказване на съветското министерство на защитата не се загатва каквато и да е виновност на сирийските противовъздушни сили.)
Следователно излиза наяве през цялото време, че отговорността ще бъде сложена върху Израел. Интересен факт също по този начин е, че цялата виновност е ориентирана против израелските въоръжени сили, които руснаците упрекват в непрофесионализъм и „ незаконно безгрижие “.
Руското следствие наподобява подозрително и някои от изказванията в него са странни. Например Русия споделя, че Израел им е дал едвам една минута предизвестие. Според опитни израелски водачи изказванията, че израелски изтребител се е скрил зад съветския разследващ аероплан са безпочвени и не дават отговор на одобрените оперативни практики.
Обвинението, че Израел е подвел руснаците по отношение на местоположението на плануваната интервенция също е нелогично. Според Русия, Военновъздушни сили на Израел ги е уведомил за нахлуване в Северна Сирия, до момента в който офанзивата се е случила в южната част на страната. Латакия се намира в северозападна Сирия, както ясно може да се види на картата. И защото военното съдействието работеше доста добре последните три години, по време на които са се провели стотици израелски въздушни удари, е мъчно за поверие, че двете страни не са изяснили базовата терминология на общуването.
Руското изказване упреква Израел в непризнателност, в светлината на напъните на Москва от името на израелските ползи, да държи иранските сили на разстояние от сирийско-израелската граница на Голанските възвишения. (Руснаците настояват, че ги държат на 140 км разстояние, въпреки в действителност става въпрос за сред 85 и 100 км буферна зона, която не включва Дамаск, където има ситуирани ирански войници).
Последните години Русия беше неведнъж улавяна в неистина или в разпространяване на погрешна информация, по отношение на присъединяване си в редица произшествия, измежду които интервенция в американските президентски избори, отравянето на някогашния съветски двоен сътрудник Сергей Скрипал и щерка му във Англия, анексирането на Крим и нахлуването в Източна Украйна. Така че мъчно е за поверие, че някой различен с изключение на Иран и Сирия биха приели съветската версия на събитията от предходната седмица.
Малко евентуално е обаче това да има значение. Москва резервира последната дума в аферата със самолета. Изглежда Путин изчакваше просто неверна стъпка на Израел, с цел да сложи Ерусалим на мястото му.
Това поставя края на цяла ера израелски военни интервенции в Сирия, където е провел стотици набези през последните шест години. Но към този момент наподобява, че обстановката на северния фронт няма скоро да се върне на равнището, на което беше преди свалянето на съветския аероплан.
Израел оперираше свободно над северна Сирия в продължение на години, с помощта на композиция офанзивни дейности и положителни дипломатически връзки с руснаците. Но най-много Израел действаше в сянка, постигайки голям брой от задачите си.
Но през последните месеци Израел показва несъразмерна самонадеяност в Сирия. Едва ли съветските военни са били изключително удовлетворени от оповестеното този месец официално съобщение на въоръжените сили на Израел, че от началото на предходната година над Сирия са осъществени над 200 военновъздушни набези. Изглежда Ерусалим не е възприел изцяло следствията в този момент, когато режимът на Асад, благодарение на руснаците, възвърне контрола си над по-голямата част от страната, в това число граничните региони с Израел.
Израел не е свръх мощ и не е несломим. И ще би трябвало да вземе поради съветските искания и даже да се приспособява към нейния нападателен модел. Високопоставени чиновници от въоръжените сили споделят, че отдават особена значимост на последния случай. Тези, които още настояват, че е просто лъх напразно, са очевидно толкоз заети със защитаването на Нетаняху, че са към този момент неспособни вярно да проучват действителността.
*Авторът е сътрудник на опозиционния израелски ежедневник “Аарец ”
Два стадия от последния процес на събитията в Москва – отчетът на министерството на защитата, който хвърля върху Израел цялата отговорност за свалянето на съветския аероплан над Сирия предходната седмица и оповестеното прекачване на съвременни съветски противовъздушни системи С-300 за режима на Асад – не би трябвало да изненадват никого в Израел, с изключение на може би малцината заблудени поддръжници на министър-председателя Бенямин Нетаняху. Независимо какъв брой положителни са връзките му с съветския президент Владимир Путин, Нетаняху няма по какъв начин да направи казуса да изчезне.
Русия понесе позорен удар когато зенитната защита на Асад смъкна самолета и към момента има много ползи, които желае да прокара в Сирия. Беше повече от ясно, че казусът ще докара до обществено наказание на Израел и до отправяне на публични претенции. Всичко в последна сметка още веднъж зависи от Путин, който в началото се задоволи с деликатно дефинирано изказване в първия ден след случая. За момента е ясно, че резултатът от съветските дейности ще е доста ограничение на свободата на деяние на Израел над Сирия.
Руският министър на защитата Сергей Шойгу разгласи в понеделник, че страната му ще достави на Сирия ракетни системи „ земя-въздух “ С-300. Русия също по този начин ще употребява технологии за електронна война, с цел да попречва задействането на системи за сателитно следене по продължение на сирийската брегова линия и по този метод да попречи на Израел да прави въздушни удари в региона. Русия също по този начин ще оборудва сирийската противовъздушна защита с съветски системи за навигация и следене, с цел да избегне за вбъдеще произшествия, сходни на този със сваления аероплан.
Прехвърлянето на ракетите С-300 на сирийците, ведно с още по-модерни системи (подобно на С-400), които руснаците разполагат към базите си в северозапада на Сирия, не съставляват цялостна отбрана против израелски набези. Според разнообразни непознати медии, военновъздушните сили на Израел имат нужната подготовка за задачи, в които израелски изтребители би трябвало да преодолеят системи сходни на батареите С-300 – които руснаците продадоха на Кипър и в този момент са в ръцете на гърците. Логично е да се допусна че израелските Военновъздушни сили ще съумеят да преодолеят риска, в случай че са изправени против сходни системи.
През април, след американско нахлуване и серия израелски офанзиви, Москва разгласи, че ще продаде на Сирия системи С-300, само че не продължи със договорката. Този път обаче руснаците наподобяват доста по-решени да завършват напъните, въпреки и да е подозрително, че оръжейните системи ще бъдат доставени в границите на две седмици, както дава обещание министър Шойгу.
Изпитанието за руско-израелските връзки несъмнено доближава с другите сигнали на разузнаването за ирански опити за контрабанда на оръжия в Ливан по пътища край съветските военни бази в северозападна Сирия. Тъй като Иран е решен да продължи с оръжейните доставки за „ Хизбулла “, а Израел упорства на правото да атакува тези конвои, Ерусалим е жертван на алтернатива: да нападне ли още един път наоколо до руснаците и да рискува в допълнение нагнетяване на напрежението и даже събаряне на израелски изтребител?
Обявяването на съветското решение за доставка на системите С-300 и отчета за събитията довели до свалянето на самолета „ Илюшин “ акцентират едно. Москва не може да упрекна главният провинен за случая – съдружника си, режима на Асад. (Невероятно е, само че в формалното изказване на съветското министерство на защитата не се загатва каквато и да е виновност на сирийските противовъздушни сили.)
Следователно излиза наяве през цялото време, че отговорността ще бъде сложена върху Израел. Интересен факт също по този начин е, че цялата виновност е ориентирана против израелските въоръжени сили, които руснаците упрекват в непрофесионализъм и „ незаконно безгрижие “.
Руското следствие наподобява подозрително и някои от изказванията в него са странни. Например Русия споделя, че Израел им е дал едвам една минута предизвестие. Според опитни израелски водачи изказванията, че израелски изтребител се е скрил зад съветския разследващ аероплан са безпочвени и не дават отговор на одобрените оперативни практики.
Обвинението, че Израел е подвел руснаците по отношение на местоположението на плануваната интервенция също е нелогично. Според Русия, Военновъздушни сили на Израел ги е уведомил за нахлуване в Северна Сирия, до момента в който офанзивата се е случила в южната част на страната. Латакия се намира в северозападна Сирия, както ясно може да се види на картата. И защото военното съдействието работеше доста добре последните три години, по време на които са се провели стотици израелски въздушни удари, е мъчно за поверие, че двете страни не са изяснили базовата терминология на общуването.
Руското изказване упреква Израел в непризнателност, в светлината на напъните на Москва от името на израелските ползи, да държи иранските сили на разстояние от сирийско-израелската граница на Голанските възвишения. (Руснаците настояват, че ги държат на 140 км разстояние, въпреки в действителност става въпрос за сред 85 и 100 км буферна зона, която не включва Дамаск, където има ситуирани ирански войници).
Последните години Русия беше неведнъж улавяна в неистина или в разпространяване на погрешна информация, по отношение на присъединяване си в редица произшествия, измежду които интервенция в американските президентски избори, отравянето на някогашния съветски двоен сътрудник Сергей Скрипал и щерка му във Англия, анексирането на Крим и нахлуването в Източна Украйна. Така че мъчно е за поверие, че някой различен с изключение на Иран и Сирия биха приели съветската версия на събитията от предходната седмица.
Малко евентуално е обаче това да има значение. Москва резервира последната дума в аферата със самолета. Изглежда Путин изчакваше просто неверна стъпка на Израел, с цел да сложи Ерусалим на мястото му.
Това поставя края на цяла ера израелски военни интервенции в Сирия, където е провел стотици набези през последните шест години. Но към този момент наподобява, че обстановката на северния фронт няма скоро да се върне на равнището, на което беше преди свалянето на съветския аероплан.
Израел оперираше свободно над северна Сирия в продължение на години, с помощта на композиция офанзивни дейности и положителни дипломатически връзки с руснаците. Но най-много Израел действаше в сянка, постигайки голям брой от задачите си.
Но през последните месеци Израел показва несъразмерна самонадеяност в Сирия. Едва ли съветските военни са били изключително удовлетворени от оповестеното този месец официално съобщение на въоръжените сили на Израел, че от началото на предходната година над Сирия са осъществени над 200 военновъздушни набези. Изглежда Ерусалим не е възприел изцяло следствията в този момент, когато режимът на Асад, благодарение на руснаците, възвърне контрола си над по-голямата част от страната, в това число граничните региони с Израел.
Израел не е свръх мощ и не е несломим. И ще би трябвало да вземе поради съветските искания и даже да се приспособява към нейния нападателен модел. Високопоставени чиновници от въоръжените сили споделят, че отдават особена значимост на последния случай. Тези, които още настояват, че е просто лъх напразно, са очевидно толкоз заети със защитаването на Нетаняху, че са към този момент неспособни вярно да проучват действителността.
*Авторът е сътрудник на опозиционния израелски ежедневник “Аарец ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ