Атанас Пенев: Трудно е, когато си поставиш високи критерии, но не трябва да сваляш нивото
Трудно е, когато си поставиш високи критерии самичък на себе си, само че не би трябвало да сваляш равнището. Не поради друго, а тъй като качеството учи младите на ценностна система. Това съобщи пред БГНЕС вокалистът на група Б.Т.Р. Атанас Пенев.
Срещаме се с Наско единствено няколко дни преди груптата да тръгне на ново европейско турне и след формалната премиера на видеото към песента „ Ела “ с присъединяване на изящната примабалерина на Софийската опера и балет Марта Петкова.
На 12 март турнето на музикантите стартира от Виена и ще продължи до 4 април. Б.Т.Р. ще свирят в Мюнхен, Фракфурт, Цюрих, Брюксел, Амстердам, Лондон, Ливърпул, в Дъблин и в още няколко града.
Музикантът споделя, че публиката и у нас, и в чужбина е страхотна, съвсем 90% от хората, които отиват да ги слушат и гледат по време на турнетата им са българи, само че признава, че на открито има една дребна фалшификация и това е носталгията. Носталгията – и от страна на аудитория, носталталгия и от страна на групата.
„ Носталгията постоянно участва – без значение дали хората са на концерт на българска група, на български спектакъл или на галерия. Така че тя постоянно участва, само че и придава още една щипка страст на концертите. Особено мощна е когато отидем оттатък океана – от време на време се виждат и сълзи, само че на всички места е прелестно, на всички места се забавляваме. Имаме доста другари, които се изнесоха на открито, тъй че това е и мотив за доста хубави срещи с припомняне на минали времена. И за нас е дори носталгия “, споделя Наско, а всеки, който желае да види и чуе Б.Т.Р. онлайн, може да се запознае с датите и локациите на лайфовете из Европа.
Наскоро рок бандата показа и видеото към песента „ Ела “, която в албума „ Невидими стени “ е в две версии. Акустичната е с присъединяване на Марта Петкова в облика на жената-мечта и виртуоза Ясен Велчев на рояла.
„ Харесва ни от ден на ден да снимаме клипове кинаджийски, да работим с хора от киното, клиповете ни да наподобяват като къс филм. Това е четвърти или пети кинаджийски клип – имам поради, че целият екип работи за киното.
Интересно е, уморително, изтощително – доста часове фотоси, само че въпреки това се получи тъкмо това, което искахме. С Ясен направихме аранжимента на един мирис и двамата се разбрахме без взор, с притворени очи – какво ще бъде настроението, по какъв начин тъкмо ще го създадем “, показа вокалистът на Б.Т.Р. и издаде, че костюмът на Марта Петкова е бил направен по поръчка от повече от 2000 перца, които едно по едно са сложени на крилата.
Изграденият имагинерен облик на дамата с криле на птица вместо ръце в елегантен танц, Наско разгадава с облика на дамата, която от време на време се изплъзва. „ Решихме да го създадем малко по-нереално, тъй като всеки би трябвало да си показва неговия облик, неговата жена – тази, която би трябвало да се върне при него и тази, която той обича. Затова я представихме малко приказно. Образът не е съответен и тъкмо това искахме – един магически облик на жената-мечта, на жената-любов “, споделя музикантът.
Всъщност, акустичната балада, основана за пиано и глас е друга като звучене от всичко записано до момента от групата. „ Песента „ Ела “ още с представянето, още първия път когато я изсвирихме в Зала 1 на НДК, пред тази огромна аудитория, тя провокира тъкмо тази реакция, на която се надявахме. Даже след това се шегувахме с Ясен, че и ние да се разревем на сцената. От този миг тя се трансформира във фаворитна ария от албума. Може би и по тази причина толкоз късно я филмирахме – тъй като искахме да ѝ отделим доста огромно внимание, да го създадем тъкмо както искахме “, споделя още Наско.
„ Може да прозвучи нестромно “, продължава той: „ само че това, което се гледа в българския ефир като видеоклипове, е красиво, шарено, некрасиво, нешарено… няма значение, само че ние се опитваме да бъдем едно равнище от горната страна – и клипът, и песента да приказват доста, да споделят доста и да бъдат впечатляващи “.
И след 27 години дружно Б.Т.Р. са тъкмо тези, които могат да го заявят, тъй като групата в никакъв случай не е била повлияна от модерното на пазара или както самият Наско споделя – модерното минава и отпътува.
„ Рокът за мен към този момент е класическа музика – постоянно би трябвало да има нещо, което да каже. Ние в никакъв случай не сме разрешавали, даже първоначално, когато сме били на 20 години, да вършим текст, ария, просто ей по този начин. Ние желаеме да кажем нещо – може от време на време да е по занимателен метод, само че музиката би трябвало да е на равнище, текстовете би трябвало да са на равнище “, безапелационен е музикантът.
Той споделя, че е мъчно, когато си поставиш високи критерии самичък на себе си, тъй като от време на време се чудиш дали не изперкваш в перфекционизъм, само че не би трябвало да сваляш равнището. „ Не поради друго, а тъй като както ние сме били млади и сме гледали продукциите на „ Щурци “, „ Сигнал “, ФСБ, „ Диана Експрес “ с равнището, което те са ни задали като качество на песни и текстове, те са ни научили кое е хубаво, кое е неприятно, кое е боза и това, което учи младежите на ценностна система. Така че ние се стараем да следваме техните стъпки “, декларира Наско.
През тези съвсем три десетилетия бекграунд, вокалистът признава, че всеки един от групата се е трансформирал, може би им липсва юношеския хъс към работата, въпреки това имат доста повече опит.
„ Понякога не сме знаели изобщо какво вършим – излива се просто тематиката и ти я правиш, пък да става каквото ще – опитваш се да намериш себе си. Това е доста значимо – да намериш себе си “, споделя още музикантът и си спомня, че началото на 90-те години Б.Т.Р. (тогава без точки и в различен състав – бел. ред.) пеят и на британски, само че след къс интервал на разпад, бързо сменят концепцията.
„ За „ Б.Т.Р. ’97 “ – още 1994 – 95 година, когато започнахме работа по този албум, започнахме да пеем на български. Отказахме се да емигрираме на открито, макар че имахме страхотни оферти във Франция, само че идеалистично казахме, че ние би трябвало да си останем в нашата страна и да спомогнем за това, което беше „ неразрешено “ и да допринесем за българския рок в България “, показва Атанас Пенев.
На въпрос дали нещата в този момент се случват по-лесно на пазара, в сравнение с преди 10 или 15 години, отговорът е – и да, и не. „ Музикалният пазар у нас е доста сгънат. Безспорно има доста актьори, имаме надарени, кадърни младежи, които се стараят, които са привлечени от музиката като метод на изложение и метод на живот, проблемите обаче са, че те нямат огромна сцена. Ние също не сме имали доста сцена когато започнахме, само че сме се борели за всяко кътче, на което може да се надигнем и да свирим нашите песни. В момента младите не го схващат по този метод, тъй като си мислят, че продуцентски и менажерски компании ще свършат тази работа. Да, имаме такива компании, само че те към момента не са положителни. Не че не оказват помощ на младежите, само че има какво да се желае “, споделя вокалистът.
Проблем на настоящето потомство, и освен, съгласно него е, че младите музиканти доста бързо се отхвърлят заради една съществена причина – те не получават сцена в родния ни ефир. „ Изключително ниско е процентното наличие на българския създател в българския ефир “, уверен е той.
Според Наско предлагането за 30% наложителна квота на българска музика в родния ефир е положително.
„ Да, първоначално несъмнено ще чуем доста слама, първоначално ще чуем и доста неща, които безусловно няма да стават, само че си мисля, че с натрупването на количествиото нещата ще утихнат и ще стартират да се появяват качествени и качествени неща. Защото първоначално, когато не успееш да направиш ария, която да впечатли драгия фен и слушател, само че знаеш, че идващия път отново ще получиш сцена, ще се получи едно естествено съревнование сред самите актьори да създадат по-добра и по-добра ария. Още повече, че за младия актьор има доста платформи онлайн, които са безусловно самостоятелни от това, че нали българският пазар го подтиска българският актьор, тъй че той може да пробва там. Неслучайно младите актьори от всички жанрове пеят на британски. Да, за България това е неточност, само че пъй като те не виждат своето място на българския пазар, се пробват да пробият на западния и някои от тях имат триумф “, разяснява музикантът.
Той е безапелационен, че актьорът, музикантът би трябвало непрестанно да копае, да работи, да показва неща другояче не се получава. „ Никой на нас не ни е дал нищо на готово “, споделя още той и показва, че постоянно ги е движела любовта им към музиката, а пътувайки на открито са можели да видят както своите идоли, по този начин и безусловно непознати музиканти, с какъв хъс работят.
„ Още 1993 година, в мига, в който се прибрахме, ние взехме решение, че ще влезем в някой клуб и ще вършим тъкмо това, което се прави на Запад “, отбелязва Наско.
„ Някои са ми казвали „ но вие доста бързо изгряхте “ – да, но не е по този начин, тъй като от 1993 до 1998 години, когато излезе „ Спасение “, две години по-рано „ Елмаз и стъкло “, са си 5 години. Време, в което ние всеки ден сме се събирали, репетирали сме, свирели сме – къде с пари, къде без пари или за малко, някъде дори сме плащали, с цел да свирим единствено и единствено да се случват нещата. Така че би трябвало да си твърдоглав и би трябвало да вярваш в това, което правиш. Това важи за всички специалности “, безапелационен е Наско от Б.Т.Р..
Питам го по какъв начин се усеща в деня, в който означаваме националния празник на страната – Трети март и отговорът е, че дни като днешния поддържат българския дух. „ Трети март въпреки това е едно начало на пролетното въодушевление, тъй че мога умерено да кажа, че светлината след зимата се задава “. /БГНЕС
Срещаме се с Наско единствено няколко дни преди груптата да тръгне на ново европейско турне и след формалната премиера на видеото към песента „ Ела “ с присъединяване на изящната примабалерина на Софийската опера и балет Марта Петкова.
На 12 март турнето на музикантите стартира от Виена и ще продължи до 4 април. Б.Т.Р. ще свирят в Мюнхен, Фракфурт, Цюрих, Брюксел, Амстердам, Лондон, Ливърпул, в Дъблин и в още няколко града.
Музикантът споделя, че публиката и у нас, и в чужбина е страхотна, съвсем 90% от хората, които отиват да ги слушат и гледат по време на турнетата им са българи, само че признава, че на открито има една дребна фалшификация и това е носталгията. Носталгията – и от страна на аудитория, носталталгия и от страна на групата.
„ Носталгията постоянно участва – без значение дали хората са на концерт на българска група, на български спектакъл или на галерия. Така че тя постоянно участва, само че и придава още една щипка страст на концертите. Особено мощна е когато отидем оттатък океана – от време на време се виждат и сълзи, само че на всички места е прелестно, на всички места се забавляваме. Имаме доста другари, които се изнесоха на открито, тъй че това е и мотив за доста хубави срещи с припомняне на минали времена. И за нас е дори носталгия “, споделя Наско, а всеки, който желае да види и чуе Б.Т.Р. онлайн, може да се запознае с датите и локациите на лайфовете из Европа.
Наскоро рок бандата показа и видеото към песента „ Ела “, която в албума „ Невидими стени “ е в две версии. Акустичната е с присъединяване на Марта Петкова в облика на жената-мечта и виртуоза Ясен Велчев на рояла.
„ Харесва ни от ден на ден да снимаме клипове кинаджийски, да работим с хора от киното, клиповете ни да наподобяват като къс филм. Това е четвърти или пети кинаджийски клип – имам поради, че целият екип работи за киното.
Интересно е, уморително, изтощително – доста часове фотоси, само че въпреки това се получи тъкмо това, което искахме. С Ясен направихме аранжимента на един мирис и двамата се разбрахме без взор, с притворени очи – какво ще бъде настроението, по какъв начин тъкмо ще го създадем “, показа вокалистът на Б.Т.Р. и издаде, че костюмът на Марта Петкова е бил направен по поръчка от повече от 2000 перца, които едно по едно са сложени на крилата.
Изграденият имагинерен облик на дамата с криле на птица вместо ръце в елегантен танц, Наско разгадава с облика на дамата, която от време на време се изплъзва. „ Решихме да го създадем малко по-нереално, тъй като всеки би трябвало да си показва неговия облик, неговата жена – тази, която би трябвало да се върне при него и тази, която той обича. Затова я представихме малко приказно. Образът не е съответен и тъкмо това искахме – един магически облик на жената-мечта, на жената-любов “, споделя музикантът.
Всъщност, акустичната балада, основана за пиано и глас е друга като звучене от всичко записано до момента от групата. „ Песента „ Ела “ още с представянето, още първия път когато я изсвирихме в Зала 1 на НДК, пред тази огромна аудитория, тя провокира тъкмо тази реакция, на която се надявахме. Даже след това се шегувахме с Ясен, че и ние да се разревем на сцената. От този миг тя се трансформира във фаворитна ария от албума. Може би и по тази причина толкоз късно я филмирахме – тъй като искахме да ѝ отделим доста огромно внимание, да го създадем тъкмо както искахме “, споделя още Наско.
„ Може да прозвучи нестромно “, продължава той: „ само че това, което се гледа в българския ефир като видеоклипове, е красиво, шарено, некрасиво, нешарено… няма значение, само че ние се опитваме да бъдем едно равнище от горната страна – и клипът, и песента да приказват доста, да споделят доста и да бъдат впечатляващи “.
И след 27 години дружно Б.Т.Р. са тъкмо тези, които могат да го заявят, тъй като групата в никакъв случай не е била повлияна от модерното на пазара или както самият Наско споделя – модерното минава и отпътува.
„ Рокът за мен към този момент е класическа музика – постоянно би трябвало да има нещо, което да каже. Ние в никакъв случай не сме разрешавали, даже първоначално, когато сме били на 20 години, да вършим текст, ария, просто ей по този начин. Ние желаеме да кажем нещо – може от време на време да е по занимателен метод, само че музиката би трябвало да е на равнище, текстовете би трябвало да са на равнище “, безапелационен е музикантът.
Той споделя, че е мъчно, когато си поставиш високи критерии самичък на себе си, тъй като от време на време се чудиш дали не изперкваш в перфекционизъм, само че не би трябвало да сваляш равнището. „ Не поради друго, а тъй като както ние сме били млади и сме гледали продукциите на „ Щурци “, „ Сигнал “, ФСБ, „ Диана Експрес “ с равнището, което те са ни задали като качество на песни и текстове, те са ни научили кое е хубаво, кое е неприятно, кое е боза и това, което учи младежите на ценностна система. Така че ние се стараем да следваме техните стъпки “, декларира Наско.
През тези съвсем три десетилетия бекграунд, вокалистът признава, че всеки един от групата се е трансформирал, може би им липсва юношеския хъс към работата, въпреки това имат доста повече опит.
„ Понякога не сме знаели изобщо какво вършим – излива се просто тематиката и ти я правиш, пък да става каквото ще – опитваш се да намериш себе си. Това е доста значимо – да намериш себе си “, споделя още музикантът и си спомня, че началото на 90-те години Б.Т.Р. (тогава без точки и в различен състав – бел. ред.) пеят и на британски, само че след къс интервал на разпад, бързо сменят концепцията.
„ За „ Б.Т.Р. ’97 “ – още 1994 – 95 година, когато започнахме работа по този албум, започнахме да пеем на български. Отказахме се да емигрираме на открито, макар че имахме страхотни оферти във Франция, само че идеалистично казахме, че ние би трябвало да си останем в нашата страна и да спомогнем за това, което беше „ неразрешено “ и да допринесем за българския рок в България “, показва Атанас Пенев.
На въпрос дали нещата в този момент се случват по-лесно на пазара, в сравнение с преди 10 или 15 години, отговорът е – и да, и не. „ Музикалният пазар у нас е доста сгънат. Безспорно има доста актьори, имаме надарени, кадърни младежи, които се стараят, които са привлечени от музиката като метод на изложение и метод на живот, проблемите обаче са, че те нямат огромна сцена. Ние също не сме имали доста сцена когато започнахме, само че сме се борели за всяко кътче, на което може да се надигнем и да свирим нашите песни. В момента младите не го схващат по този метод, тъй като си мислят, че продуцентски и менажерски компании ще свършат тази работа. Да, имаме такива компании, само че те към момента не са положителни. Не че не оказват помощ на младежите, само че има какво да се желае “, споделя вокалистът.
Проблем на настоящето потомство, и освен, съгласно него е, че младите музиканти доста бързо се отхвърлят заради една съществена причина – те не получават сцена в родния ни ефир. „ Изключително ниско е процентното наличие на българския създател в българския ефир “, уверен е той.
Според Наско предлагането за 30% наложителна квота на българска музика в родния ефир е положително.
„ Да, първоначално несъмнено ще чуем доста слама, първоначално ще чуем и доста неща, които безусловно няма да стават, само че си мисля, че с натрупването на количествиото нещата ще утихнат и ще стартират да се появяват качествени и качествени неща. Защото първоначално, когато не успееш да направиш ария, която да впечатли драгия фен и слушател, само че знаеш, че идващия път отново ще получиш сцена, ще се получи едно естествено съревнование сред самите актьори да създадат по-добра и по-добра ария. Още повече, че за младия актьор има доста платформи онлайн, които са безусловно самостоятелни от това, че нали българският пазар го подтиска българският актьор, тъй че той може да пробва там. Неслучайно младите актьори от всички жанрове пеят на британски. Да, за България това е неточност, само че пъй като те не виждат своето място на българския пазар, се пробват да пробият на западния и някои от тях имат триумф “, разяснява музикантът.
Той е безапелационен, че актьорът, музикантът би трябвало непрестанно да копае, да работи, да показва неща другояче не се получава. „ Никой на нас не ни е дал нищо на готово “, споделя още той и показва, че постоянно ги е движела любовта им към музиката, а пътувайки на открито са можели да видят както своите идоли, по този начин и безусловно непознати музиканти, с какъв хъс работят.
„ Още 1993 година, в мига, в който се прибрахме, ние взехме решение, че ще влезем в някой клуб и ще вършим тъкмо това, което се прави на Запад “, отбелязва Наско.
„ Някои са ми казвали „ но вие доста бързо изгряхте “ – да, но не е по този начин, тъй като от 1993 до 1998 години, когато излезе „ Спасение “, две години по-рано „ Елмаз и стъкло “, са си 5 години. Време, в което ние всеки ден сме се събирали, репетирали сме, свирели сме – къде с пари, къде без пари или за малко, някъде дори сме плащали, с цел да свирим единствено и единствено да се случват нещата. Така че би трябвало да си твърдоглав и би трябвало да вярваш в това, което правиш. Това важи за всички специалности “, безапелационен е Наско от Б.Т.Р..
Питам го по какъв начин се усеща в деня, в който означаваме националния празник на страната – Трети март и отговорът е, че дни като днешния поддържат българския дух. „ Трети март въпреки това е едно начало на пролетното въодушевление, тъй че мога умерено да кажа, че светлината след зимата се задава “. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ