Интеграцията на ромите – край на “държава в държавата”
Трудно е да се дефинира точната им бройка в България, заради необятно публикувания феномен на „ преферирано етническо съзнание “ – обществено обявление на друга, неромска етническа принадлежност. Много постоянно, в случай че изповядват ислям, те се самоидентифицират като турци, а в случай че изповядват християнство, като българи. По формалните данни на Национален статистически институт за 2011 година ромите в страната са 325 343, или 4,9% от популацията на страната. Според модерни етнодемографски проучвания действителният брой на ромите в България обаче е сред 700 и 800 000 души (Илиева, 2013). Тези данни подреждат България измежду страните с релативно най-голям дял на ромско население. Динамиката на ромското население директно кореспондира с репродуктивните им настройки и естествения приръст, които се разграничават радикално от тези на другите етнически групи в България. На база формалните данни от преброяванията на Национален статистически институт естественият приръст на ромското население може да бъде изчислен на към 1,9%, а стойностите на раждаемостта на почти 2,7%, което е над 3 пъти от междинното за страната.
Последното броене през 2011г. демонстрира, че максимален е делът на ромите в област Монтана – 12.7% и Сливен -11.8%., следвани от Добрич – 8.8%, Ямбол – 8.5% и така нататък Около половината (55.4%) от самоидентифициралите се като роми живеят в градовете.
Сред водещите проблеми в ромските гета са противозаконното строителство, занижени санитарно хигиенични условия, липса на тръбопровод и канализация, баня, тоалетна и други
Тенденциите, на които станахме очевидци през последните 20 години, свързани с ромските гета (неплащане на ток, вода, здравни осигуровки, налози, такси и др.) оставиха чувството в българските жители, че са дискриминирани в личната си страна.
Всяко четвърто жилище е нелегално издигнато, съгласно локални специалисти, а най-фрапиращите външни белези на ромските гета са насъбраните камари отпадък, който непосредствено се изхвърля на улицата и е причина за разпространяването на доста болести и епидемии.
От три месеца специалисти от МТСП започнаха провеждането на районни срещи, полемики и конгреси, свързани с демографските политики, витален стандарт, приходи от труд и обществено предприемачество. Данните демонстрират, че страната поставя старания посредством национални и европейски стратегии, планове, разпределяне на помощи, да подкрепя финансово затруднените общини, само че липсва угриженост и отговорност от страна на ромите. Например в ромския квартал „ Лозенец “ в Ст. Загора общината е създала и приела градоустройствен проект, като е осъществила 70% от капиталовия си план за създаване на канализационна мрежа, в Пазарджик е осъществена регулация, легализиране на терени и са издигнати 11 двуетажни къщи в ромския квартал „ Изток “, като общината е вложила 200 000 евро за урбанизацията и благоустройството на квартала, община Лом е вложила 800 000 евро в 12 плана за създаване на канализационна мрежа в ромските квартали на града, община София по приоритет 1 „ Социална инфраструктура “ на Оперативна програма “Регионално развитие” е изпълнила план на стойност 2,5 милиона лева и други
Нежеланието на огромна част от ромите да работят и да учат пораждат неодобрение в българското общество. Тук е значимо да признаем позволените неточности и неналичието на локални и национални политики в тази област в продължение на десетилетия. Въпреки насъбраните стандарти и негативни образци, съществуват действителни вероятности пред ромската интеграция в България, която би трябвало да стартира незабавно, без отсрочване!
С оглед сериозно ниската раждаемост и продължаващата емиграция на млади българи, на пазара на труда има изострен недостиг от работна ръка. Ромите с акумулирано младо население съставляват отличен трудов запас за страната, който е извънредно време да бъде включен на пазара на труда. Повишаването на заетостта е единствения метод за превъзмогване на ромската беднотия.
Често ромите се явяват „ страна в страната “. Дори в смесените райони, изключително в по-големите градове, е прекарана ясна разграничителна линия, със статута на „ държавна граница “ сред българската и ромската част. Често посредством медиите ставаме очевидци на открита борба сред българи и роми, което поражда съществени проблеми. Ежедневно ни се натрапва така наречен „ заучена беззащитност “, т.е. небогати сме, гладни сме, неуки сме, дискриминирани сме, страната е длъжна, страната да ни даде, какво друго ни остава и така нататък? С това е обвързвано и оправданието им по отношение на един различен мит – краденето на ток или неплащането на сметки за вода, такса боклук, налози, здравни осигуровки и други Често можем да чуем българите да споделят, че те са дискриминирани в личната си страна, тъй като и най-бедният пенсионер е задължен да си заплаща сметките, с цел да не му пресечен електричеството или отоплението, а ромите не заплащат.
Друг доста сериозен проблем са ранните бракове, изключително за девойките на възраст сред 13 и 16 година, като по този метод те автоматизирано отпадат от просветителната система и в допълнение се маргинализират.
Сред най-важните предпоставки за допустима интеграция на ромите и включването им в пазара на труда са:
Образование, като път за излизане от порочния кръг на бедността и изолирането им от естествения публичен живот. Непременно тук би трябвало да продължи да се постанова към този момент сполучливо апробираното в обособени селища със смесено население интеркултурно обучение. Конкретна мярка в образованието е да се увеличи, даже и посредством специфични стратегии за подкрепяне и стимулиране, броят на ромите висшисти и най-много на ромите учители, лекари, медицински сестри, акушерки и други, което ще е положителен образец и за самите деца да не престават образованието си. Много добър образец е планът „ Нов късмет за триумф “ за ограмотяване на възрастни хора.
Дегетоизация – колкото и комплицирано да наподобява, би трябвало да се случи, към този момент е време! Докато гетата съставляват „ страна в страната “, до момента в който продължава сегрегацията, ще се репродуцира модела на беднотия, неначетеност и обществена изолираност на ромите.
Интеркултурност – търсенето на благоприятни условия за взаимни планове сред български, ромски, арменски и други юношески и академични организации. Младежите са минимум обременени от наложените стандарти и най-отворени към приемането на „ другия “.
Заетост – България е най-бързо застаряващата нация в Европа. Затова напъните на страната би трябвало да продължат в тази посока – осъществяване на голям брой национални и европейски стратегии по претовареност на ромската общественост, задължаващи включването им на пазара на труда, заплащане на такси, налози, здравни осигуровки и други
Въпреки многото справедливи и субективни компликации при интеграцията на ромите би трябвало наложително да отбележим и позитивните образци в тази тенденция. Такива са в с. Долни Цибър, в Северозападна България, известно, като „ ромският Кеймбридж “, където е реализирано 100% довеждане докрай на приблизително обучение при ромите и значителен % на висшисти. Аналогичен е образецът и с община Куклен, където ромите са стимулирани да живеят независимо отвън гетото. А също по този начин и работата с ромското малцинство в община Стралджа, където единствено за година в една от ромските махали е реализирано повишение с 30% на посещаемостта в учебно заведение на децата от цигански генезис и за първи път от доста години не са регистрирани обири на селскостопанска продукция.
Предполагам никой не се съмнява, че интеграцията на ромите в България ще е сложен и дълъг развой, придружен с доста пречки и от ромска, и от българска страна, само че в случай че желаеме да имаме проспериращо и отговорно общество, това е една от първостепенните задания пред България, и в частност пред Министерството на труда и обществената политика.
Последното броене през 2011г. демонстрира, че максимален е делът на ромите в област Монтана – 12.7% и Сливен -11.8%., следвани от Добрич – 8.8%, Ямбол – 8.5% и така нататък Около половината (55.4%) от самоидентифициралите се като роми живеят в градовете.
Сред водещите проблеми в ромските гета са противозаконното строителство, занижени санитарно хигиенични условия, липса на тръбопровод и канализация, баня, тоалетна и други
Тенденциите, на които станахме очевидци през последните 20 години, свързани с ромските гета (неплащане на ток, вода, здравни осигуровки, налози, такси и др.) оставиха чувството в българските жители, че са дискриминирани в личната си страна.
Всяко четвърто жилище е нелегално издигнато, съгласно локални специалисти, а най-фрапиращите външни белези на ромските гета са насъбраните камари отпадък, който непосредствено се изхвърля на улицата и е причина за разпространяването на доста болести и епидемии.
От три месеца специалисти от МТСП започнаха провеждането на районни срещи, полемики и конгреси, свързани с демографските политики, витален стандарт, приходи от труд и обществено предприемачество. Данните демонстрират, че страната поставя старания посредством национални и европейски стратегии, планове, разпределяне на помощи, да подкрепя финансово затруднените общини, само че липсва угриженост и отговорност от страна на ромите. Например в ромския квартал „ Лозенец “ в Ст. Загора общината е създала и приела градоустройствен проект, като е осъществила 70% от капиталовия си план за създаване на канализационна мрежа, в Пазарджик е осъществена регулация, легализиране на терени и са издигнати 11 двуетажни къщи в ромския квартал „ Изток “, като общината е вложила 200 000 евро за урбанизацията и благоустройството на квартала, община Лом е вложила 800 000 евро в 12 плана за създаване на канализационна мрежа в ромските квартали на града, община София по приоритет 1 „ Социална инфраструктура “ на Оперативна програма “Регионално развитие” е изпълнила план на стойност 2,5 милиона лева и други
Нежеланието на огромна част от ромите да работят и да учат пораждат неодобрение в българското общество. Тук е значимо да признаем позволените неточности и неналичието на локални и национални политики в тази област в продължение на десетилетия. Въпреки насъбраните стандарти и негативни образци, съществуват действителни вероятности пред ромската интеграция в България, която би трябвало да стартира незабавно, без отсрочване!
С оглед сериозно ниската раждаемост и продължаващата емиграция на млади българи, на пазара на труда има изострен недостиг от работна ръка. Ромите с акумулирано младо население съставляват отличен трудов запас за страната, който е извънредно време да бъде включен на пазара на труда. Повишаването на заетостта е единствения метод за превъзмогване на ромската беднотия.
Често ромите се явяват „ страна в страната “. Дори в смесените райони, изключително в по-големите градове, е прекарана ясна разграничителна линия, със статута на „ държавна граница “ сред българската и ромската част. Често посредством медиите ставаме очевидци на открита борба сред българи и роми, което поражда съществени проблеми. Ежедневно ни се натрапва така наречен „ заучена беззащитност “, т.е. небогати сме, гладни сме, неуки сме, дискриминирани сме, страната е длъжна, страната да ни даде, какво друго ни остава и така нататък? С това е обвързвано и оправданието им по отношение на един различен мит – краденето на ток или неплащането на сметки за вода, такса боклук, налози, здравни осигуровки и други Често можем да чуем българите да споделят, че те са дискриминирани в личната си страна, тъй като и най-бедният пенсионер е задължен да си заплаща сметките, с цел да не му пресечен електричеството или отоплението, а ромите не заплащат.
Друг доста сериозен проблем са ранните бракове, изключително за девойките на възраст сред 13 и 16 година, като по този метод те автоматизирано отпадат от просветителната система и в допълнение се маргинализират.
Сред най-важните предпоставки за допустима интеграция на ромите и включването им в пазара на труда са:
Образование, като път за излизане от порочния кръг на бедността и изолирането им от естествения публичен живот. Непременно тук би трябвало да продължи да се постанова към този момент сполучливо апробираното в обособени селища със смесено население интеркултурно обучение. Конкретна мярка в образованието е да се увеличи, даже и посредством специфични стратегии за подкрепяне и стимулиране, броят на ромите висшисти и най-много на ромите учители, лекари, медицински сестри, акушерки и други, което ще е положителен образец и за самите деца да не престават образованието си. Много добър образец е планът „ Нов късмет за триумф “ за ограмотяване на възрастни хора.
Дегетоизация – колкото и комплицирано да наподобява, би трябвало да се случи, към този момент е време! Докато гетата съставляват „ страна в страната “, до момента в който продължава сегрегацията, ще се репродуцира модела на беднотия, неначетеност и обществена изолираност на ромите.
Интеркултурност – търсенето на благоприятни условия за взаимни планове сред български, ромски, арменски и други юношески и академични организации. Младежите са минимум обременени от наложените стандарти и най-отворени към приемането на „ другия “.
Заетост – България е най-бързо застаряващата нация в Европа. Затова напъните на страната би трябвало да продължат в тази посока – осъществяване на голям брой национални и европейски стратегии по претовареност на ромската общественост, задължаващи включването им на пазара на труда, заплащане на такси, налози, здравни осигуровки и други
Въпреки многото справедливи и субективни компликации при интеграцията на ромите би трябвало наложително да отбележим и позитивните образци в тази тенденция. Такива са в с. Долни Цибър, в Северозападна България, известно, като „ ромският Кеймбридж “, където е реализирано 100% довеждане докрай на приблизително обучение при ромите и значителен % на висшисти. Аналогичен е образецът и с община Куклен, където ромите са стимулирани да живеят независимо отвън гетото. А също по този начин и работата с ромското малцинство в община Стралджа, където единствено за година в една от ромските махали е реализирано повишение с 30% на посещаемостта в учебно заведение на децата от цигански генезис и за първи път от доста години не са регистрирани обири на селскостопанска продукция.
Предполагам никой не се съмнява, че интеграцията на ромите в България ще е сложен и дълъг развой, придружен с доста пречки и от ромска, и от българска страна, само че в случай че желаеме да имаме проспериращо и отговорно общество, това е една от първостепенните задания пред България, и в частност пред Министерството на труда и обществената политика.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ