Трудно е да браузвате из социалните мрежи и новинарските сайтове,

Трудно е да търсите в интернет из обществените мрежи и новинарските уеб сайтове, без да попаднете на спор под някоя вест за качеството на въздуха в последно време. Спорът постоянно наподобява по този начин – един човек споделя „ Преувеличавате, постоянно е имало мъгли ”, втори му опонира с „ Ти тъп ли си, това не е мъгла, а смог ”, трети споделя „ София е в долина, обикновено да има мъгли ”, а четвърти стои в профил, пляска се по челото и му иде да излезе на открито, да вдиша три пъти с цялостни дробове и да завърши земните си страдания. Затова дано се обърнем към обстоятелствата, след което умерено можем да ги употребяваме в следващия интернет спор. И без това ще го има същия следващата година, въпреки и двете страни да не осъзнават, че действително са горе-долу единомислещи. 
Какво е мъгла?
Мъглата съставлява микроскопични водни изпарения в приземния въздушен пласт, които не могат да се вдигнат нависоко поради високото атмосферно налягане. То притиска изпаренията покрай земята, поради което те се натрупват и образуват бяла мъгла. Конкретно зимната мъгла се назовава „ радиационна мъгла ”, само че не тъй като е радиоактивна, а поради радиационното изстудяване на въздуха над сушата. Земята се охлажда, въздухът губи способността си да задържа влага и водата стартира да се кондензира.
Какво е смог?
Смогът е композиция сред мъгла и пушек. Дори самата дума на британски е композиция от думите smoke (дим) и fog (мъгла) – smog. Смогът се образува, когато летливи органични субстанции, озон и азотни и серни оксиди влязат във фотохимична реакция със слънчевата светлина и образуват токсични химични „ коктейли ”, които одобряваме с всяко поемане. В градовете има купища разнообразни източници на пушек, най-очевидните от които са печки на въглища и дърва (или по-лошото – гуми, пластмаси и прочие гадости, които се горят в гетата) без филтри, коли (особено такива със свалени катализатори) и индустриална активност.
Микроскопичните капки в мъглата са извънредно „ привлекателни ” и „ лепкави ” за всевъзможни замърсители като пушек, прахови частици и даже радиационни прахови частици. Затова комбинацията от мъгла и замърсители се трансформира в смог, който е рисков за здравето. От него най-често страдат хората с респираторни болести, само че даже да нямате такива, този рисков коктейл влиза във вас. Когато вдишвате, клетките в тялото ви търсят О2, а когато вместо подобен им доставяте замърсители, това може да докара даже до проблеми, нямащи нищо общо с респираторните болести. А колкото по-гъста е мъглата, толкоз повече нездравословни субстанции могат да се задържат в нея.
И да, постоянно е имало мъгла, само че трафикът и индустриалната активност са по-засилени от всеки път. Mъглата по принцип няма миризма на дим, не е сива и не е задушлива, в случай че нямате съществени дихателни проблеми. А и мъглата в планината не е същата като тази над града, нали?
Да, мъгла е. Да, рисково мръсна е.
Точно по тази причина в разногласието „ Мъгла е! ” против „ Не, замърсен въздух е ” няма победител – истината е и в двете, само че никога единствено в едното. Най-лошото обаче е омаловажаването на казуса с мръсния въздух – както от спорещите, по този начин и от институциите, чиито ограничения се лимитират до апели като „ Използвайте градския превоз ” без обаче да се дава тласък за това като бял или най-малко зелен билет, даже при стойности на ФПЧ, с които София се подрежда измежду водачите по замърсен въздух в света.
P.S. Авторът е изкарал година в ХТМУ, особено си е питал преподавателите за смога и мъглата и си е взел изпитите по химия. Но не и тези по висша математика.
 
Автор: Георги Емилов