45 години от началото на китайската реформа
„ Трудните времена построяват великите персони “ – най-малко по този начин споделят. Но ние можем да го перифразираме и да кажем, че „ сложните времена трансформират страните във велики “. А пък и историята го потвърждава. В международен мащаб. Един от най-ярките образци в това отношение е Китай. Страната, която с помощта на промените си, реализира едно от най-големите чудеса в стопанската система.
Вероятно е ненужно да се напомня, че до 90-те години на предишния век Поднебесната империя е надалеч от степента на развиване, на която се радва през днешния ден и която продължава да надгражда. И там е имало купонна система, незадоволително артикули по магазините, само че с помощта на начертаните политически проекти, насърчението на ръководещите и положителните им решения, задружността на народа и възпитанието в родолюбие, през днешния ден ние виждаме втората икономическа мощ в света, с трендове след години да стане първа.
„ Спомням си, когато бях дете имаше едно колело на улицата, където живеех. Всички деца се редувахме да го караме. Бяхме толкоз небогати. Да имаш кола или тв приемник се считаше за същински разкош. А през днешния ден – 40 години по-късно, има по един тв приемник освен във всеки дом, а от време на време и във всяка стая и виждате какъв брой коли има по улиците. Няма по какъв начин да не се гордея с родината си! За няколко десетилетия да има подобен напредък! “ – споделя 50-годишен мъж, съумял да стане шеф на значима стратегия в Пекин.
От Запад незабавно са подготвени да нападат с аргумента, че този прогрес се дължи значително на обстоятелството, че доста китайски студенти се образоват в Съединени американски щати или други развити страни, „ попиват “ най-необходимото и след това го придвижват в страната си.
„ Никой не отхвърля това нещо “, изяснява китайски професор пред задгранични публицисти. „ Но това, което ни отличава от множеството нации е, че когато нашите студенти се върнат, не упорстват да се вкара безусловно същото, което са видели. Защото културата ни е друга – това, което се харесва и се счита за хубаво на други места, не значи, че ще е уместно за нас. Затова ние го „ приспособяваме “, добавя той.
И в действителност е по този начин. Когато човек отиде в Китай вижда, че даже във веригите за бързо хранене като МакДоналдс, KFC или пицария „ Доминос “, са привнесени и Китайски характерности. В противоположен случай има огромна възможност да не се задържат на пазара.
Защо в действителност приказваме за „ 45 години от отварянето на Китай към света “, откакто действително видяно, Китай в никакъв случай не е бил затворен за него. Това излиза наяве от една бърза информация, показваща ни, че Пекин постоянно е имал съдействие със страните от някогашния социалистически блок – продан на преподаватели, служащи, даже хрумвания.
По-късно, заради политически аргументи това съдействие бележи спад, само че не Китай е този, който желае спиране на връзките. Европейските страни, в устрема си да се откъснат от съветското въздействие, стартират да късат връзките с всичко, което им припомня за предишното.
А в това време китайските служащи се концентрират в правенето на евтини облекла, обувки, играчки, които изнасят за богатите страни. И не престават да се учат, да усъвършенстват качеството си на работа, да се вслушват в рецензиите на останалия свят и да се стремят да покажат, че могат да предложат качествена стока. Постепенно стартират и да ценят труда си от ден на ден, изключително, когато осъзнават, че развитите страни им заплащат в пъти по-малко от цената, на която продават нещата.
Като цяло могат да се дефинират 3 стадия в развиването на китайската стопанска система. При първия – страната се концентрира върху личната си стопанска система, (но даже и тогава има съдействие със страните от някогашния социалистически блок), при втория – създава най-вече за чужбина и последният – най-успешният – когато се създават артикули както за вътрешно ползване, по този начин и за експорт.
„ Погледнато напълно обективно Китай в никакъв случай не се е затварял за света. Ние сме тези, които си слагаме бариери “, разясняват и родни евроатлантици.
„ Няма някаква вълшебна формула за триумфа ни “, единомислещи са китайските политици и елементарните хора. Освен може би... интензивен труд и неизменност. Нещо, което липсва на доста нации, надяващи се на парични помощи, в подмяна на своето покорно послушание.
„ Единственият съвет, който можем да дадем е да видите в кое сте най-хубави и да започнете да го развивате. Постепенно ще започнете да вършиме и други неща. Например, преди години в Китай започнахме с правене на обувки и облекла, а през днешния ден – произвеждаме коли! “ – окуражават от Пекин разрастващите се страни. „ Но това не значи да спрете да вършиме и първото. Може да ги развивате паралелно “, прецизират те.
А в това време, Китай продължава да се състезава по-скоро със себе си. Всеки ден се създава нов план. В проекта на държавното управление за идващите пет години са заложени голям брой културни, научни и работни обмени. Защото най-хубавият метод да схванеш истината за дадена страна е като отидеш на място и отново там попиеш от опита й.
„ Много ще се веселя, в случай че всеки един от Вас вземе парченце от нашия триумф в дадена област и я приложи в родината си “, пожелава изтъкнат китайски професор. „ Напредъкът на една страна зависи от народа й! “
Въпреки целия прогрес, който Китай е постигнал, към момента непретенциозно се самоопределя като „ разрастваща се страна “. Вероятно един от ключовете за триумф е и невзискателност и непрестанно предпочитание за самоусъвършенстване!
Вероятно е ненужно да се напомня, че до 90-те години на предишния век Поднебесната империя е надалеч от степента на развиване, на която се радва през днешния ден и която продължава да надгражда. И там е имало купонна система, незадоволително артикули по магазините, само че с помощта на начертаните политически проекти, насърчението на ръководещите и положителните им решения, задружността на народа и възпитанието в родолюбие, през днешния ден ние виждаме втората икономическа мощ в света, с трендове след години да стане първа.
„ Спомням си, когато бях дете имаше едно колело на улицата, където живеех. Всички деца се редувахме да го караме. Бяхме толкоз небогати. Да имаш кола или тв приемник се считаше за същински разкош. А през днешния ден – 40 години по-късно, има по един тв приемник освен във всеки дом, а от време на време и във всяка стая и виждате какъв брой коли има по улиците. Няма по какъв начин да не се гордея с родината си! За няколко десетилетия да има подобен напредък! “ – споделя 50-годишен мъж, съумял да стане шеф на значима стратегия в Пекин.
От Запад незабавно са подготвени да нападат с аргумента, че този прогрес се дължи значително на обстоятелството, че доста китайски студенти се образоват в Съединени американски щати или други развити страни, „ попиват “ най-необходимото и след това го придвижват в страната си.
„ Никой не отхвърля това нещо “, изяснява китайски професор пред задгранични публицисти. „ Но това, което ни отличава от множеството нации е, че когато нашите студенти се върнат, не упорстват да се вкара безусловно същото, което са видели. Защото културата ни е друга – това, което се харесва и се счита за хубаво на други места, не значи, че ще е уместно за нас. Затова ние го „ приспособяваме “, добавя той.
И в действителност е по този начин. Когато човек отиде в Китай вижда, че даже във веригите за бързо хранене като МакДоналдс, KFC или пицария „ Доминос “, са привнесени и Китайски характерности. В противоположен случай има огромна възможност да не се задържат на пазара.
Защо в действителност приказваме за „ 45 години от отварянето на Китай към света “, откакто действително видяно, Китай в никакъв случай не е бил затворен за него. Това излиза наяве от една бърза информация, показваща ни, че Пекин постоянно е имал съдействие със страните от някогашния социалистически блок – продан на преподаватели, служащи, даже хрумвания.
По-късно, заради политически аргументи това съдействие бележи спад, само че не Китай е този, който желае спиране на връзките. Европейските страни, в устрема си да се откъснат от съветското въздействие, стартират да късат връзките с всичко, което им припомня за предишното.
А в това време китайските служащи се концентрират в правенето на евтини облекла, обувки, играчки, които изнасят за богатите страни. И не престават да се учат, да усъвършенстват качеството си на работа, да се вслушват в рецензиите на останалия свят и да се стремят да покажат, че могат да предложат качествена стока. Постепенно стартират и да ценят труда си от ден на ден, изключително, когато осъзнават, че развитите страни им заплащат в пъти по-малко от цената, на която продават нещата.
Като цяло могат да се дефинират 3 стадия в развиването на китайската стопанска система. При първия – страната се концентрира върху личната си стопанска система, (но даже и тогава има съдействие със страните от някогашния социалистически блок), при втория – създава най-вече за чужбина и последният – най-успешният – когато се създават артикули както за вътрешно ползване, по този начин и за експорт.
„ Погледнато напълно обективно Китай в никакъв случай не се е затварял за света. Ние сме тези, които си слагаме бариери “, разясняват и родни евроатлантици.
„ Няма някаква вълшебна формула за триумфа ни “, единомислещи са китайските политици и елементарните хора. Освен може би... интензивен труд и неизменност. Нещо, което липсва на доста нации, надяващи се на парични помощи, в подмяна на своето покорно послушание.
„ Единственият съвет, който можем да дадем е да видите в кое сте най-хубави и да започнете да го развивате. Постепенно ще започнете да вършиме и други неща. Например, преди години в Китай започнахме с правене на обувки и облекла, а през днешния ден – произвеждаме коли! “ – окуражават от Пекин разрастващите се страни. „ Но това не значи да спрете да вършиме и първото. Може да ги развивате паралелно “, прецизират те.
А в това време, Китай продължава да се състезава по-скоро със себе си. Всеки ден се създава нов план. В проекта на държавното управление за идващите пет години са заложени голям брой културни, научни и работни обмени. Защото най-хубавият метод да схванеш истината за дадена страна е като отидеш на място и отново там попиеш от опита й.
„ Много ще се веселя, в случай че всеки един от Вас вземе парченце от нашия триумф в дадена област и я приложи в родината си “, пожелава изтъкнат китайски професор. „ Напредъкът на една страна зависи от народа й! “
Въпреки целия прогрес, който Китай е постигнал, към момента непретенциозно се самоопределя като „ разрастваща се страна “. Вероятно един от ключовете за триумф е и невзискателност и непрестанно предпочитание за самоусъвършенстване!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ