Трудещите се у нас работят най-малко извънредно в целия ЕС
Трудещите се в България поставят минимум ексклузивен труд в Европийския съюз. Това регистрира европейската статистическа организация Евростат. Около 7 на 100 от работещите на трудов контракт в Европейски Съюз остават на работното си място по-дълго (49 часа или повече седмично), в сравнение с е работното им време, регистрира европейската статистическа организация Евростат.
Това обаче важи в доста по-голяма степен за самонаетите (30 на сто) в съпоставяне с наетите (4 на сто). Освен това по-дългите часове работа са по- присъщи за квалифицираните служащи в земеделието, горското и рибното стопанство (28 на сто), както и за мениджърите (24 на сто), в сравнение с за всички останали групи (всички с под 8 на сто).
Сред страните от Европейски Съюз най-голям е делът на работещите
с дълготрайно работно време в Гърция (13 на сто), следвана от Франция и Кипър (по 10 на сто). Най-малко се задържат изключително на работното си място трудещите се в България, Литва и Латвия (по 1 на сто).
През 2022 година делът на заетите измежду трудоспособното популацията (лица на възраст от 20 до 64 години) в Европейския съюз (ЕС) е бил 75 %, което подхожда на 193,5 милиона души.
Това е най-високото равнище на претовареност от 2009 година насам, съгласно най-новите данни на Евростат.
Пазарът на труда в Европейски Съюз беше обиден от
рестриктивните мерки, наложени поради пандемията от ковид,
заради което през 2020 година делът на заетите се намали до 72 %, след което се увеличи до 73 % през 2021 година
В България делът на заетите лица в трудоспособна възраст е 75,7 % през 2022 година – нарастване по отношение на година по-рано, когато е 73,2 %.
Делът на заетите у нас надвишава равнището на индикатора от предпандемичната 2019 година, когато той доближава 74,3 %. Трудовата претовареност в България през предходната година доближава най-високото си ниво от над 10 години.
Данните за България сочат, че делът на заетите лица в трудоспособна възраст бележи резистентен напредък през последните години, като се изключи 2020 година, започвайки от 62,4 % през 2012 година
През 2022 година 11 от страните в Евросъюза са постигнали ниво на претовареност от над 78 %. Лидери са Нидерландия (82,9 процента), Швеция (82,2 процента) и Естония (81,9 процента).
В дъното на таблицата са Румъния (68,5 процента), Гърция (66,3 процента) и Италия (64,8 процента).
През 2022 година 22 % от заетите в трудоспособна възраст в страните от Европейски Съюз са били
с по-висока подготовка от условията
за заеманата служба. Жените са съставлявали 23 % от тази категория трудещи се, а мъжете – 21 %.
В България делът на свръхквалифицираните служащи и чиновници се покачва през 2022 година (21,5 процента) по отношение на 2021 година – 20,8 %.
Сред всички страни от Европейски Съюз този индикатор е най-голям в Испания (35,9 процента), следвана от Гърция (32,4 процента) и Кипър (31,8 процента).
Най-слабо показани са били свръхквалифицираните трудещи се в Люксембург (6,8 процента), Швеция (13,6 процента) и Дания (14,3 процента), сочат данните на.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Това обаче важи в доста по-голяма степен за самонаетите (30 на сто) в съпоставяне с наетите (4 на сто). Освен това по-дългите часове работа са по- присъщи за квалифицираните служащи в земеделието, горското и рибното стопанство (28 на сто), както и за мениджърите (24 на сто), в сравнение с за всички останали групи (всички с под 8 на сто).
Сред страните от Европейски Съюз най-голям е делът на работещите
с дълготрайно работно време в Гърция (13 на сто), следвана от Франция и Кипър (по 10 на сто). Най-малко се задържат изключително на работното си място трудещите се в България, Литва и Латвия (по 1 на сто).
През 2022 година делът на заетите измежду трудоспособното популацията (лица на възраст от 20 до 64 години) в Европейския съюз (ЕС) е бил 75 %, което подхожда на 193,5 милиона души.
Това е най-високото равнище на претовареност от 2009 година насам, съгласно най-новите данни на Евростат.
Пазарът на труда в Европейски Съюз беше обиден от
рестриктивните мерки, наложени поради пандемията от ковид,
заради което през 2020 година делът на заетите се намали до 72 %, след което се увеличи до 73 % през 2021 година
В България делът на заетите лица в трудоспособна възраст е 75,7 % през 2022 година – нарастване по отношение на година по-рано, когато е 73,2 %.
Делът на заетите у нас надвишава равнището на индикатора от предпандемичната 2019 година, когато той доближава 74,3 %. Трудовата претовареност в България през предходната година доближава най-високото си ниво от над 10 години.
Данните за България сочат, че делът на заетите лица в трудоспособна възраст бележи резистентен напредък през последните години, като се изключи 2020 година, започвайки от 62,4 % през 2012 година
През 2022 година 11 от страните в Евросъюза са постигнали ниво на претовареност от над 78 %. Лидери са Нидерландия (82,9 процента), Швеция (82,2 процента) и Естония (81,9 процента).
В дъното на таблицата са Румъния (68,5 процента), Гърция (66,3 процента) и Италия (64,8 процента).
През 2022 година 22 % от заетите в трудоспособна възраст в страните от Европейски Съюз са били
с по-висока подготовка от условията
за заеманата служба. Жените са съставлявали 23 % от тази категория трудещи се, а мъжете – 21 %.
В България делът на свръхквалифицираните служащи и чиновници се покачва през 2022 година (21,5 процента) по отношение на 2021 година – 20,8 %.
Сред всички страни от Европейски Съюз този индикатор е най-голям в Испания (35,9 процента), следвана от Гърция (32,4 процента) и Кипър (31,8 процента).
Най-слабо показани са били свръхквалифицираните трудещи се в Люксембург (6,8 процента), Швеция (13,6 процента) и Дания (14,3 процента), сочат данните на.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ