Труд продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя

...
Труд продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя
Коментари Харесай

Европейци, но не чак дотам…

„ Труд ” продължава професионалната полемика за висшето обучение в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с извънреден учредителен опит и потвърдени практики в развиването на университетското обучение у нас. В серия от публикации проф. Борисов проучва основните, съгласно него, проблеми и вероятности пред висшето обучение в България. След него в полемиката със свои публикации се включиха ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” проф. Анастас Герджиков , ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов , ректорът на Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски ” проф. Любен Тотев, който е и ръководител на Съвета на ректорите, и проф. Георги Михов , ректор на Технически университет-София.
Днес продължаваме с материал на проф. Христо Бонжолов , ректор на Великотвърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ”. Същевременно редица ректори на висши учебни заведения в страната показаха предпочитание да вземат участие в полемиката със свои публикации. „ Труд ” ще ги разгласява всяка сряда.

Дискусията, която се провежда от в. „ Труд “ по проблемите на висшето обучение, е едно доста потребно и доста закъсняло начинание. Ако се беше състояла първоначално, когато сменяхме системата, а с нея и просветителния модел, евентуално и грешките щяха да са по-малко и по-лесно щяха да се поправят. Вместо котерийните битки за власт трябваше да се опрем на това, което тласка развиването ни напред – просветата, науката и образованието.

Да се определим накъде да вървим – няма по какъв начин да стигнеш, в случай че не знаеш къде си се запътил, а ние тръгнахме да изпробваме пътищата, и те все не ни харесват. Започнахме да реформираме, преди да сме наясно с формата, тръгнахме да разрушавам устоите с такава ненавист и увереност, за която и враговете биха ни завидели. С озлобление започнаха опитите да се трансформират най-консервативните системи в обществото ни, а образованието несъмнено е една от тях. Резултатите през днешния ден са забележими и не са лицеприятни. Направихме това, което доста постоянно вършим – послушахме препоръките извън и се престарахме в саморазрушението, евентуално с вярата да се харесаме отново на външните. И вместо да запазим здравото, работещото, потребното, направихме по този начин, че изгубихме окончателно връзката, дори се отрекохме от предишното си – все едно, че не е съществувало. Разрушихме, откраднахме и претопихме паметниците си, някои обругахме, не остана неопетнена реликва. Все същите хора, които ги бяха правили, поднасяли пред тях венци и цветя, почитали паметта на загиналите…

Разбира се тези неща не са директно свързани с висшето обучение, само че изясняват съвсем всичко, което се случи и с него. Сигурен съм, че това е методът – да се обсъдят проблемите, преди да се вземе решение по какъв начин да се трансформират, а не противоположното, само че ние освен с образованието следваме неверния модел. Така е с стопанската система, със селското стопанство, със здравеопазването… Нямаме културата като общество първо да подложим на съществено разискване проблемите, пред които сме изправени, да вземем дружно решение, и то с консенсус, и след това да организираме каквито и да било промени. За нас промяната е панацея. Изглежда, че би трябвало да извървим всички неверни пътища и след това, откакто платим цената, да продължим напред. Такава ни е орисията или настройката като народ.

Лесно е със задна дата да вземем вярното решение, само че е значимо, с цел да не повтаряме още веднъж и още веднъж едно и също. Първо би трябвало да сме наясно накъде отиваме, изрично. Ако това е Европа, както в този момент твърдим, дано да се знае, че просветителният модел ще е европейският, да вземем положителните образци и да ги прилагаме. Зная, че не е еднопосочно, че в другите страни е друго, само че може да се подберат няколко водещи университета и да се изследва опитът им, а след това деликатно, изключително деликатно за нашите български условия, да се приложи. Дългото стоене в разкрачена позиция е нездравословно, освен за висшето обучение. Опитът да се съвместяват две системи е сериозен риск да се провалят и двете. Особено пък в случай че се вземе и от двете най-лошото, а това сме потвърдили, че го умеем.

Не единствено избор на водещи университети, само че и на метода, по който съществуват – законодателство, финансиране, бизнес, алумни. И тогава ще забележим, че първо, предпочитано са обезпечени условия за съществуването на университетите, правила, които не се трансформират с епохи. Второ, че е затворен кръгът – приключилите ги не си търсят работа, тя ги търси. Трето, финансирането е обезпечено от страната, бизнеса, икономическата самодейност на самите университети. Така се основават условия и резултатите не закъсняват, а след това те от своя страна основават условия…

Това, което споделям съвсем напълно, е мнението на по-опитните сътрудници ректори от софийските университети за положението и проблемите пред висшето ни обучение. От изказванието, че проблемите стартират от междинното обучение, от възпитанието и връзките в фамилията, от положението на обществото ни, та до въпроса дали са доста университетите в България. Няма да се спирам върху това, което е обрисувано ясно и с задоволително съответни и правилни данни. Демографската рецесия постави спомагателен отпечатък върху действието на просветителната система. За страдание, в последните години това се отрази както на образованието, по този начин и на просветата. Огромен е процентът на необразованите, изключително измежду някои етнически групи, и това се трансформира в сериозен проблем за страната.

Напредъкът на технологиите бе белязан с внезапен спад на четенето, което неизбежно се отразява и върху качеството на образованието като цяло. Не мисля, че би трябвало да се търси виновност, по-скоро би трябвало да се обърне внимание върху закъснялата реакция, алената лампичка, че изоставаме от темповете, с които се движи светът. Така разбирам и желанието на доста младежи, на първо място на техните родители, да заминат да учат в други европейски страни, с вярата да получат съвременно, съответно на живота обучение. Там стандартът на живот в действителност е доста по-висок, опциите за учене и работа също, само че не е по този начин с реализацията. Тревожни са данните за тези от заминаващите, които не приключват образованието си там: те просто остават и работят неквалифицирана работа, която обаче е добре платена спрямо българските стандарти. Това е добре за стопанските системи на европейските страни, само че е голяма загуба за страната ни.

Според мен, с цел да решим част от проблемите пред висшето ни обучение и да понижим емиграцията на младежите, би трябвало да създадем условия българските университети да се приближат до просветителните модели и стандарти на европейските. Как да стане това? Не може незабавно и няма да се осъществя с магическа пръчка и с мантри, че образованието е приоритет. Няма по какъв начин единствено висшето обучение да е добре и да няма проблеми, а на всички места към него да е проблематична обстановка. И въпреки всичко, от някъде би трябвало да се стартира. Поне във висшето обучение.

1) Нужни са законодателни промени, които да зададат ясни правила, не описателни и многословни, с разновидности и „ малки врати “. Какъв е задължението на страната и какво е това автономност на университетите. Иначе непрекъснато се трансферира отговорността.
2) Необходимо е финансиране, което да подсигурява качеството на образованието. Ясно е, че когато се финансира количество, не може да се чака повишение на качество. Ако страната не може да поеме цялостното финансиране на вузовете, дано да се регламентират правила по какъв начин висшите учебни заведения да се дофинансират. Как да се работи правилно с бизнеса – това е една от действителните благоприятни условия за съществени вложения в областта на образованието.
3) Модернизиране на образованието. В 21. век сме, не може да се желае качествено обучение с черните дъски и с тебешира. Това също изисква съществено финансиране. Не е наложително страната да го направи, има планове, които могат да се употребяват тъкмо за тази цел, а не да се изразходват за странични и постоянно ненужни на университетите неща. Проекти за ново строителство на здания, на цели корпуси, се утвърждават с лекост за сметка на по този начин нужните средства за поддръжка на съществуващия сграден фонд.
4) Толкова ли е мъчно да се направи едно изследване какво тъкмо би трябвало на всеки от държавните университети? Не всичко, да се подредят най-важните 3 позиции, да се обобщят, с цел да се види какво в действителност е належащо и защо да се харчат и дребното пари за обучение.
5) Отваряне на европейския учебен пазар и интензивно наличие на българските университети там. Сигурен съм, че има съществени благоприятни условия пред нашите университети да разпрострат своята активност в по-голям, европейски мащаб. Стига да има конкурентна среда. И правила за всички. Сега не е по този начин – това, което е позволено на задграничните университети, не е разрешено на българските в нашата страна. Чуждестранните записват за студенти незавършили възпитаници, по-точно единствено почнали 12. клас, а наклонността е това да става още от 11. клас. Докато българските чакат какво ще остане за тях. Ако това не е дискриминация, която ние сме разрешили, какво е? А след това се наскърбяваме, когато приказват за нас като за „ втора употреба “.
6) Закъснялото законодателство поражда в допълнение напрежение измежду преподавателите – какъв брой години се разисква законът за университетските степени и звания? Всички ние чакаме правила, които да съблюдаваме, а не управляем безпорядък. Или обвинявания, че са станали доста професорите. Това трансформирало ли е нещо? Увеличили ли са се хората, на които се разчита, че ще свършат дадена работа? Не мисля. Не в това са проблемите, а в критериите, които се задават, и в неналичието на диференцираност. Няма по какъв начин с един критерий да се мерят достиженията в техническите науки и в филантропичните, в компетентност „ Българска лингвистика “ да вземем за пример. Нека да не минаваме в другата прекаленост. От преподавателите в университетите преди 20 години не се изискваше да имат изявления единствено в индексирани издания, какъвто е бил критерият на Запад. Нали не очаквате да ги настигнем и задминем за няколко години? Или това е задачата – да се омаловажат и принизят достиженията на нашите преподаватели и да се изяснява, че те не са на равнището на европейските.

Как да се решат кадровите проблеми с докторантите и асистентите, като заплащането на труда им е по-ниско от това на учителите? Или трудът на хоноруваните преподаватели? Не е ли абсурд учители да отхвърлят да работят в университета поради ниското възнаграждение на труда им. А тези, които ги учат или им дават квалификации? Никой не е срещу да се усилят заплатите на учителите, колкото е належащо и допустимо, несъмнено, с цел да се върне в обществото ни уважението и статусът на българския преподавател, само че е добре да се обсъдят проблемите на образованието като цяло, това е един развой. Решаването единствено на една част въпроси, на тези, които са най-наболели, не е решение – то е като нова кръпка на остаряла дреха.
За проблемите на висшето ни обучение несъмнено е нужна една такава полемика и редакцията на в. „ Труд “ заслужава поздравления. Нужно е разискването да стане най-много от хората, които работят в тази сфера и познават до болежка проблемите, пред които сме изправени. Същите тези професори, които властта, която и да е тя, би трябвало наложително да употребява при разискването на управническите си решения, във всяка една сфера от развиването на живота ни. Те трябват да имат естрада, да могат свободно и намерено да създадат своите разбори и да изразят мненията си. Защото триумфът е на всички, а неуспехите няма да ни се отразят добре, в случай че гледаме на нещата в профил и сме съгласни. С изчакваща или безмълвна позиция не оказваме помощ на нашето висше обучение, в случай че ангажираните в тази сфера към момента го схващат като НАШЕ. Останалото е безлично.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР