Системата има фрагментиран характер
„ Труд ” продължава професионалната полемика за висшето обучение в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с извънреден учредителен опит и потвърдени практики в развиването на университетското обучение у нас. В серия от публикации проф. Борисов проучва основните, съгласно него, проблеми и вероятности пред висшето обучение в България.
След него в полемиката със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” проф. Анастас Герджиков , ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов , ректорът на Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски ” проф. Любен Тотев , който е и ръководител на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов , ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов , ректор на Великотърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ”, проф. Пламен Бочков , ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “, проф. Георги Колев, ректор на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, доцент доктор Григорий Вазов , ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси, проф. Митко Георгиев , ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия , проф. Стоян Денчев , ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии – София, проф. Иван Илиев, ректор на Лесотехническия университет – София, проф. Станислав Семерджиев , ректор на Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ) „ Кръстьо Сарафов “, проф. Иван Въшин , ректор на Тракийски университет-Стара Загора, проф. Стати Статев , ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректоритe, проф. доктор Христина Янчева , ректор нa Аграрен Университет-Пловдив, проф. доктор Стефан Костянев , ректор на Медицински университет – Пловдив, проф. Борислав Юруков , ректор на Югозападния университет „ Неофит Рилски “, проф. Борислав Борисов , ректор на Висшето строително учебно заведение „ Любен Каравелов “, проф. Николай Драчев , ректор на Националната художествена академия, проф. Даниела Тодорова , ректор на Висше транспортно учебно заведение “Тодор Каблешков” и проф. Димитър Цанев , ректор на Националната музикална академия “П. Владигеров”.
Днес своите визии за проблемите във висшето обучение излагат проф. Пенчо Гешев, ректор на Национална спортна академия „ Васил Левски “ и проф. Руслан Пенчев – ректор на Международното висше бизнес учебно заведение в България.
За край идната сряда проф. Борислав Борисов, който откри полемиката със шест свои публикации, ще направи малко резюме на изразените отзиви и мнения.
Ограничен брой “елитни ” просветителни и проучвателен институции са свързани с интернационалните мрежи
Понастоящем системата ни не следва избран сюжет, а има фрагментиран темперамент и следва логиката, разбиранията и непосредствените ползи на обособените заинтригувани страни – висши учебни заведения, проучвателен организации и други
За всяка просветителна система поражда естественият въпрос, допустимо ли е да се предложат непротиворечиви и поредни описания на различни разновидности на развиване на висшето обучение, които отразяват разнообразни тълкования на предишното, сегашното и възможното бъдеще и са допустима основа за деяние?
Естествено не става въпрос за предсказание на бъдещето, а за предложение на инструментариум за създаване на тактики и дейности, посредством които да се реализира мечтаната част от развиването на висшето обучение, и то за тази, която не е повлияна от фактори, отвън контрола на вземащите решения.
В последните години в международната процедура са обособени ясно четири вероятни сюжета:
1 Отвореност (мрежи)
2 Национална устременост
3 Нова обществена отговорност
4 Бизнес метод в пазарна среда на просветителните услуги
Всеки от тях се показва от позиция на същина, основни мотори подкрепящи развиването на този модел, настоящо положение на развиване и опасности.
Поради ограничавания размер на ревюто ще засегна единствено главните прояви в развиването на нашата просветителна система, които са на процедура извадка от другите сюжети.
Понастоящем системата ни не следва избран сюжет, а има фрагментиран темперамент и следва логиката, разбиранията и непосредствените ползи на обособените заинтригувани страни – висши учебни заведения, проучвателен организации и други
Някои от типичните трендове са:
• Интернационализация на висшето обучение и мрежи сред институции, студенти и бизнес
• Силно въздействие на новите технологии и нови подходи за учене, повече време за независими планове
• Постепенно нахлуване на нова просвета на „ отвореност “ като предизвикателство на обичайните схеми за правата върху интелектуалната благосъстоятелност
Въпросите, които пораждат тук са:
• Кои ще са силите водещи до отделяне, а не до конвергенция (диференциране вместо сходства) в такава система?
• Кои ще са тласъците, които ще са гаранция, че мрежите няма да обслужват единствено ползите на техните членове и няма да възпроизвеждат националните йерархии на световно равнище?
Националните аспекти на системата ни са свързани най-вече с това че:
• Висшите учебни заведения са фокусирани към националните и местни (регионални) задачи. Основно се адресират локални стопански и районни потребности в образованието и проучванията
• Академичния състав се преглежда като експерти, на които е оказано доверие и поверено образованието и проучванията
• Ограничен брой „ елитни “ просветителни и проучвателен институции са свързани с интернационалните мрежи и заемат първите места в националните ранглисти. Следващите ги институции главно концентрират преподаването и проучванията върху локалните и районни потребности.
Ключовите въпроси тук са:
• Дали това ще докара до още по-големи неравенства (само богатите райони, или области могат да си разрешат богати университети)?
• Как такова пренасочване ще се отрази на процеса на интернационализация, изключително когато сме изправени пред демографски проблеми?
• До кой миг би трябвало да се насърчава концентрацията на проучвателен потенциал в границите на стеснен брой просветителни институции?
• Ще успее ли просветителната система да отговори на разнообразните самостоятелни, обществени и стопански потребности (изследвания, базово обучение, продължаващо образование, елитарно образование и образование за потребностите на специфични сегменти)?
В по общ проект и като разследване от натиска на интернационалните просветителни институции и съзнателното интензивно използване от тях на бизнес метод при просветителните услуги в пазарна среда (четвърти сценарий) пораждат въпросите:
• Дали просветителната ни система е готова за световна конкуренция в образованието и проучванията?
• Дали ще успеем да запазим избран народен учебен и проучвателен потенциал?
• Какво ще се случи с областите от човешкото познание, които не съставляват търговски интерес?
• Как ще се поддържат живи националната ни просвета и език?
В умозаключение естествено пораждат и някои съществени отворени въпроси:
• Кой от сюжетите е най-предпочитан за България? Кой е най-вероятен?
• Какви старания са нужни с цел да се реализира най-желания сюжет?
• Кои са позитивните и негативните страни на другите сюжети от позиция на качество на образованието, достъп до обучение, равнопоставеност и нововъведения?
• Как е несъмнено разнообразието в просветителната ни система ( да вземем за пример публични/частни, изследване/преподаване, области, вид студенти и.т.н)?
• Какво финансиране (и колко) изискват другите системи и по какъв начин разноските се разпределят сред всички участници в просветителния развой?
След него в полемиката със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” проф. Анастас Герджиков , ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов , ректорът на Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски ” проф. Любен Тотев , който е и ръководител на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов , ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов , ректор на Великотърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ”, проф. Пламен Бочков , ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “, проф. Георги Колев, ректор на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, доцент доктор Григорий Вазов , ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси, проф. Митко Георгиев , ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия , проф. Стоян Денчев , ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии – София, проф. Иван Илиев, ректор на Лесотехническия университет – София, проф. Станислав Семерджиев , ректор на Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ) „ Кръстьо Сарафов “, проф. Иван Въшин , ректор на Тракийски университет-Стара Загора, проф. Стати Статев , ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректоритe, проф. доктор Христина Янчева , ректор нa Аграрен Университет-Пловдив, проф. доктор Стефан Костянев , ректор на Медицински университет – Пловдив, проф. Борислав Юруков , ректор на Югозападния университет „ Неофит Рилски “, проф. Борислав Борисов , ректор на Висшето строително учебно заведение „ Любен Каравелов “, проф. Николай Драчев , ректор на Националната художествена академия, проф. Даниела Тодорова , ректор на Висше транспортно учебно заведение “Тодор Каблешков” и проф. Димитър Цанев , ректор на Националната музикална академия “П. Владигеров”.
Днес своите визии за проблемите във висшето обучение излагат проф. Пенчо Гешев, ректор на Национална спортна академия „ Васил Левски “ и проф. Руслан Пенчев – ректор на Международното висше бизнес учебно заведение в България.
За край идната сряда проф. Борислав Борисов, който откри полемиката със шест свои публикации, ще направи малко резюме на изразените отзиви и мнения.
Ограничен брой “елитни ” просветителни и проучвателен институции са свързани с интернационалните мрежи
Понастоящем системата ни не следва избран сюжет, а има фрагментиран темперамент и следва логиката, разбиранията и непосредствените ползи на обособените заинтригувани страни – висши учебни заведения, проучвателен организации и други
За всяка просветителна система поражда естественият въпрос, допустимо ли е да се предложат непротиворечиви и поредни описания на различни разновидности на развиване на висшето обучение, които отразяват разнообразни тълкования на предишното, сегашното и възможното бъдеще и са допустима основа за деяние?
Естествено не става въпрос за предсказание на бъдещето, а за предложение на инструментариум за създаване на тактики и дейности, посредством които да се реализира мечтаната част от развиването на висшето обучение, и то за тази, която не е повлияна от фактори, отвън контрола на вземащите решения.
В последните години в международната процедура са обособени ясно четири вероятни сюжета:
1 Отвореност (мрежи)
2 Национална устременост
3 Нова обществена отговорност
4 Бизнес метод в пазарна среда на просветителните услуги
Всеки от тях се показва от позиция на същина, основни мотори подкрепящи развиването на този модел, настоящо положение на развиване и опасности.
Поради ограничавания размер на ревюто ще засегна единствено главните прояви в развиването на нашата просветителна система, които са на процедура извадка от другите сюжети.
Понастоящем системата ни не следва избран сюжет, а има фрагментиран темперамент и следва логиката, разбиранията и непосредствените ползи на обособените заинтригувани страни – висши учебни заведения, проучвателен организации и други
Някои от типичните трендове са:
• Интернационализация на висшето обучение и мрежи сред институции, студенти и бизнес
• Силно въздействие на новите технологии и нови подходи за учене, повече време за независими планове
• Постепенно нахлуване на нова просвета на „ отвореност “ като предизвикателство на обичайните схеми за правата върху интелектуалната благосъстоятелност
Въпросите, които пораждат тук са:
• Кои ще са силите водещи до отделяне, а не до конвергенция (диференциране вместо сходства) в такава система?
• Кои ще са тласъците, които ще са гаранция, че мрежите няма да обслужват единствено ползите на техните членове и няма да възпроизвеждат националните йерархии на световно равнище?
Националните аспекти на системата ни са свързани най-вече с това че:
• Висшите учебни заведения са фокусирани към националните и местни (регионални) задачи. Основно се адресират локални стопански и районни потребности в образованието и проучванията
• Академичния състав се преглежда като експерти, на които е оказано доверие и поверено образованието и проучванията
• Ограничен брой „ елитни “ просветителни и проучвателен институции са свързани с интернационалните мрежи и заемат първите места в националните ранглисти. Следващите ги институции главно концентрират преподаването и проучванията върху локалните и районни потребности.
Ключовите въпроси тук са:
• Дали това ще докара до още по-големи неравенства (само богатите райони, или области могат да си разрешат богати университети)?
• Как такова пренасочване ще се отрази на процеса на интернационализация, изключително когато сме изправени пред демографски проблеми?
• До кой миг би трябвало да се насърчава концентрацията на проучвателен потенциал в границите на стеснен брой просветителни институции?
• Ще успее ли просветителната система да отговори на разнообразните самостоятелни, обществени и стопански потребности (изследвания, базово обучение, продължаващо образование, елитарно образование и образование за потребностите на специфични сегменти)?
В по общ проект и като разследване от натиска на интернационалните просветителни институции и съзнателното интензивно използване от тях на бизнес метод при просветителните услуги в пазарна среда (четвърти сценарий) пораждат въпросите:
• Дали просветителната ни система е готова за световна конкуренция в образованието и проучванията?
• Дали ще успеем да запазим избран народен учебен и проучвателен потенциал?
• Какво ще се случи с областите от човешкото познание, които не съставляват търговски интерес?
• Как ще се поддържат живи националната ни просвета и език?
В умозаключение естествено пораждат и някои съществени отворени въпроси:
• Кой от сюжетите е най-предпочитан за България? Кой е най-вероятен?
• Какви старания са нужни с цел да се реализира най-желания сюжет?
• Кои са позитивните и негативните страни на другите сюжети от позиция на качество на образованието, достъп до обучение, равнопоставеност и нововъведения?
• Как е несъмнено разнообразието в просветителната ни система ( да вземем за пример публични/частни, изследване/преподаване, области, вид студенти и.т.н)?
• Какво финансиране (и колко) изискват другите системи и по какъв начин разноските се разпределят сред всички участници в просветителния развой?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ