Болна от Алцхаймер умря в мъки в нафукан частен хоспис
Трогателна история за гибелта на жена си Тодорка Ковачева, която заболяла от Алцхаймер и умряла след „ лекуване и грижи “ в дом за остарели хора, споделя Георги Ковачев, написа "Монитор ".
Изпълненият с горчилка роман е с цел да покаже, че доста от така наречен приюти у нас, са каси, направени за прибиране на парите на обезверени близки, търсещи помощ и грижа за околните си, само че не и за съответна помощ за старите и заболели хора.
Много от тези домове са с личен състав без подготовка и отношение към настанените, безапелационен е Ковачев. След появяването на ковид тематиката е изместена от фокуса на публичния интерес, само че човешката покруса и страданието остават да са предизвикателство пред здравната ни система.
„ Срещнах реклами, които обещаваха парадайса, а на процедура се оказаха пъкъл за болните. Срещнах хора без сърца и души, които доведоха и до гибелта на брачната половинка ми “, споделя Георги с насълзени очи.
Ходенето по тъгите стартира през 2019 година, когато жена му Тодорка работи в оранжерия. Първоначално вижда, че връща храната, която си носи на работа с оправданието, че нямала време за ястие.
„ За нея работата беше най-важното нещо. Имаме 5 деца, които изучихме и отгледахме. С доста труд и ограничения им осигурихме жилища.
Веднъж жена ми се върна от работа и сподели, че я блъснал гръм. Лежала известно време и още веднъж траяла работа до края на деня. Учудих се, тъй като денят беше прекрасен и нямаше от кое място да падне гръм. Предложих да отидем на доктор, тъй като при рухването си беше блъснала ръката, само че отхвърли.
През есента стартира да приказва несвързано, прогресивно отслабна. Имаме 3 сина, които са в чужбина, а дъщерите не съумяха да я убедят да я заведем на доктор. Успя една от племенниците, която дойде от София.
Прегледите откриха, че всички органи са здрави, като се изключи мозъка, защото се оказа, че жена ми е получила 4 инсулта, един от които беше този с „ падналия гръм “. Получила беше деменция и продължи да приказва несвързано “, описа още покрусеният брачен партньор.
След като я гледа вкъщи няколко месеца, без подходщи условия, фамилният съвет взема решение да я настанят в дом, където да бъде под контрола на медицински експерти и да получава съответна и квалифицирана помощ.
„ Обиколихме няколко дома, където се сблъскахме с неприветлива миризма и заболели, които наподобяват като призраци. Избрахме един нов, чист и привлекателен дом, на доста висока цена. Собствениците обаче бяха нафукани и неприятни хора и се наложи да продължим да търсим.
Намерихме различен, който ни хареса и към Коледа я настанихме. Жена ми отново си говореше несвързано, само че ходеше.
След седмица обаче се утежни. Обясниха ни, че заболяването е прогресирала. Тогава щерка ми заподозря, че крият нещо и през януари отиде изненадващо на рандеву. Там заварва майка си на легло – насинена и подута.
Обяснението е, че друга болна я блъснала и тя паднала. Положението й се утежнява още повече и когато синовете ни дойдоха за празниците, на свиждането им споделила: „ Тук доста бият! “
Прибрахме си я вкъщи в тежко положение – с рани по тялото и краката, не можеше да приказва, изпадна в безсъзнание и стартира да хърка предсмъртно.
Затова извикахме „ Бърза помощ “. Лекар в „ Терапията “ ни сподели, че е недохранена и обезводнена. Според него, в дома е стояла гладна повече от 5 дни. Успяха да я закрепят за кратно, само че организмът й не устоя и тя умря “, разплаква се възрастния мъж.
След като се съвзема малко изяснява, че споделя всичко това пред обичания си вестник, с цел да може историята да стигне до повече хора. Така ще схванат за нечовешкото отношение към заболели хора и ще вземат ограничения, надява се Георги.
„ Жена ми беше през целия си живот работохолик, който не е ощетил никого. Не е желала помощ от страната и дружно сме се борили.
Умря по метод, който нито един човек не заслужава. Затова ми е болно и желая да се знае, че вместо грижа и внимание за възрастните ни близки в последните дни на живот им, попаднахме на хора без сърца и душа.
Не споделям, че всички са „ маскари “, само че внимавайте на кого се доверявате “, предизвестява Ковачев.
Изпълненият с горчилка роман е с цел да покаже, че доста от така наречен приюти у нас, са каси, направени за прибиране на парите на обезверени близки, търсещи помощ и грижа за околните си, само че не и за съответна помощ за старите и заболели хора.
Много от тези домове са с личен състав без подготовка и отношение към настанените, безапелационен е Ковачев. След появяването на ковид тематиката е изместена от фокуса на публичния интерес, само че човешката покруса и страданието остават да са предизвикателство пред здравната ни система.
„ Срещнах реклами, които обещаваха парадайса, а на процедура се оказаха пъкъл за болните. Срещнах хора без сърца и души, които доведоха и до гибелта на брачната половинка ми “, споделя Георги с насълзени очи.
Ходенето по тъгите стартира през 2019 година, когато жена му Тодорка работи в оранжерия. Първоначално вижда, че връща храната, която си носи на работа с оправданието, че нямала време за ястие.
„ За нея работата беше най-важното нещо. Имаме 5 деца, които изучихме и отгледахме. С доста труд и ограничения им осигурихме жилища.
Веднъж жена ми се върна от работа и сподели, че я блъснал гръм. Лежала известно време и още веднъж траяла работа до края на деня. Учудих се, тъй като денят беше прекрасен и нямаше от кое място да падне гръм. Предложих да отидем на доктор, тъй като при рухването си беше блъснала ръката, само че отхвърли.
През есента стартира да приказва несвързано, прогресивно отслабна. Имаме 3 сина, които са в чужбина, а дъщерите не съумяха да я убедят да я заведем на доктор. Успя една от племенниците, която дойде от София.
Прегледите откриха, че всички органи са здрави, като се изключи мозъка, защото се оказа, че жена ми е получила 4 инсулта, един от които беше този с „ падналия гръм “. Получила беше деменция и продължи да приказва несвързано “, описа още покрусеният брачен партньор.
След като я гледа вкъщи няколко месеца, без подходщи условия, фамилният съвет взема решение да я настанят в дом, където да бъде под контрола на медицински експерти и да получава съответна и квалифицирана помощ.
„ Обиколихме няколко дома, където се сблъскахме с неприветлива миризма и заболели, които наподобяват като призраци. Избрахме един нов, чист и привлекателен дом, на доста висока цена. Собствениците обаче бяха нафукани и неприятни хора и се наложи да продължим да търсим.
Намерихме различен, който ни хареса и към Коледа я настанихме. Жена ми отново си говореше несвързано, само че ходеше.
След седмица обаче се утежни. Обясниха ни, че заболяването е прогресирала. Тогава щерка ми заподозря, че крият нещо и през януари отиде изненадващо на рандеву. Там заварва майка си на легло – насинена и подута.
Обяснението е, че друга болна я блъснала и тя паднала. Положението й се утежнява още повече и когато синовете ни дойдоха за празниците, на свиждането им споделила: „ Тук доста бият! “
Прибрахме си я вкъщи в тежко положение – с рани по тялото и краката, не можеше да приказва, изпадна в безсъзнание и стартира да хърка предсмъртно.
Затова извикахме „ Бърза помощ “. Лекар в „ Терапията “ ни сподели, че е недохранена и обезводнена. Според него, в дома е стояла гладна повече от 5 дни. Успяха да я закрепят за кратно, само че организмът й не устоя и тя умря “, разплаква се възрастния мъж.
След като се съвзема малко изяснява, че споделя всичко това пред обичания си вестник, с цел да може историята да стигне до повече хора. Така ще схванат за нечовешкото отношение към заболели хора и ще вземат ограничения, надява се Георги.
„ Жена ми беше през целия си живот работохолик, който не е ощетил никого. Не е желала помощ от страната и дружно сме се борили.
Умря по метод, който нито един човек не заслужава. Затова ми е болно и желая да се знае, че вместо грижа и внимание за възрастните ни близки в последните дни на живот им, попаднахме на хора без сърца и душа.
Не споделям, че всички са „ маскари “, само че внимавайте на кого се доверявате “, предизвестява Ковачев.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ