Трите най-бедни държави от ЕС искат да приемат еврото
Трите най-бедни страни в Европейския съюз към този момент се целят към приемането на еврото. Последната страна, която разгласи такива проекти, е Румъния, която предходната седмица заяви, че ще показа тактика за влизането в еврозоната до края на годината. Букурещ от дълго време даде сходна поръчка, само че по този начин и не съумя да отговори на критериите през последните години, напомня Bloomberg.
Румъния се причислява към България и Хърватия, търсейки път към валутния съюз. Това ще разреши на балканските страни да останат по-близо до ядрото на Европейски Съюз. " След Brexit оставането отвън еврозоната може да ги направи новобранци ", споделя Йурай Котиян, основан във Виена икономист в Erste Group Bank AG. " Ако погледнем подготвяния бюджет за идващия интервал, ще забележим ясно наблягане на еврозоната ", добавя той.
Плановете на трите страни са в контрастност с тези на по-богатата част на някогашния комунистически изток. Докато Словения, Словакия, Естония, Латвия и Литва към този момент употребяват еврото, Полша, Чехия и Унгария нямат съответни проекти да ги последват. Опитът на Гърция също не оказа помощ. Но за най-бедните странни фондовете за развиване може да се окажат доста нужни през идващите години.
България, отбелязва изданието, е направила най-голяма част от подготовката. Най-бедната страна в Европейски Съюз, която сега държи и европредседателството, от дълго време е " вързала " лв. за еврото, а поръчката е за напълно скорошно кандидатстване.
Хърватия счита да премине към единната валута след сред пет и седем години, до момента в който Румъния към момента не е оповестила съответна дата.
Букурещ желае да доближи до 70% от междинния БВП на глава от популацията на евросъюза до 2020 година, от 60% в този момент, гласи последната стратегия, утвърдена от кабинета предходната седмица. /money.bg
Румъния се причислява към България и Хърватия, търсейки път към валутния съюз. Това ще разреши на балканските страни да останат по-близо до ядрото на Европейски Съюз. " След Brexit оставането отвън еврозоната може да ги направи новобранци ", споделя Йурай Котиян, основан във Виена икономист в Erste Group Bank AG. " Ако погледнем подготвяния бюджет за идващия интервал, ще забележим ясно наблягане на еврозоната ", добавя той.
Плановете на трите страни са в контрастност с тези на по-богатата част на някогашния комунистически изток. Докато Словения, Словакия, Естония, Латвия и Литва към този момент употребяват еврото, Полша, Чехия и Унгария нямат съответни проекти да ги последват. Опитът на Гърция също не оказа помощ. Но за най-бедните странни фондовете за развиване може да се окажат доста нужни през идващите години.
България, отбелязва изданието, е направила най-голяма част от подготовката. Най-бедната страна в Европейски Съюз, която сега държи и европредседателството, от дълго време е " вързала " лв. за еврото, а поръчката е за напълно скорошно кандидатстване.
Хърватия счита да премине към единната валута след сред пет и седем години, до момента в който Румъния към момента не е оповестила съответна дата.
Букурещ желае да доближи до 70% от междинния БВП на глава от популацията на евросъюза до 2020 година, от 60% в този момент, гласи последната стратегия, утвърдена от кабинета предходната седмица. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ