Трифоновден се празнува в чест на свети Трифон - лечител,

Трифоновден се чества в чест на свети Трифон - врач, за който се твърди, че е роден в прародината на виното. Свети Трифон е като страдалец от тогавашния император поради християнската си религия.

Наричат Трифон „ Зарезан " поради друга легенда, която го обвързва със Света Богородица. Според историята Трифон се подигравал на сестра си поради непорочното зачатие. Богородица се обидила и като се прибрала в дома си, предиздвикала майка си да вземе чиста забрадка и сол и да иде на лозето, където бил Трифон, тъй като си бил отрязал носа. Когато майка й отишла, видяла, че на Трифон му няма нищо. Разказала му за думите на сестра му, а Трифон се изсмял и отвърнал: " Аз не нарязвам по този начин, а по този начин! " и като замахнал да покаже по какъв начин тъкмо реже, си отрязал носа.

Свети Трифон се смята за надзирател на лозята и празникът е в негова чест. Празнуват освен лозарите, само че и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва самун - свеж или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се цялостни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а по-късно се припича на саджак.

В нова вълнена торба се поставя питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това още веднъж се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този обред се назовава „ зарязване ". След това всички се събират и избират „ царя на лозята ". Едва тогава стартира общо пиршество.

„ Царят " е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с различен венец, който поставя през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и барабан се насочат към селото или града. Там стопират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял казан, дава на първо време на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „ Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! ".

Царят дава отговор на благословията с „ Амин ". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови облекла и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга софра да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира състоятелен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „ трифунци„, се почитат за предотвратяване от вълци. Тогава дамите не режат с ножици, с цел да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят ритуален самун и откакто раздадат от него на съседите, поставят залъци от хляба в кърмата на животните — за предотвратяване и на добитъка, и на хората от вълците.

Празничната софра на Трифоновден

Тя би трябвало да бъде приготвена с нужното внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, с цел да подготви прясна пита.

За задачата са нужни само 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, с цел да остане единствено най-чистото от него. След това би трябвало отмерено да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси до момента в който стартира да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята авансово фурна. След като питата е подготвена, се покрива с памучна забрадка, с цел да не изсъхне кората ѝ.