Вълнуващото пътуване на Борусия Дортмунд до Уембли
Тридесет и два тима започнаха шампионата, а в този момент остават единствено два. На финала на Шампионската лига дружно с 14-кратния първенец Реал Мадрид са най-хубавите немски играчи - Борусия Дортмунд, които демонстрираха многочислените си качества през последните девет месеца.
Лятото на 2023 година разреши на Дортмунд да се замисли за сърцераздирателната кулминационна точка на предходната акция, когато бяха на минути от първата купа в Бундеслигата от 11 години насам, преди Джамал Мусиала да нанесе удар за Байерн Мюнхен в Кьолн и да им отнеме купата. " Жълто-черните " щяха да си обезпечат първото място, в случай че бяха победили Майнц вкъщи, само че не се оправиха добре и съумяха да реализират единствено тъждество 2:2, като за задачата трябваше да се върнат към изоставането си от два гола.
Начинът, по който BVB се възвърне от тази поредност от необикновено злощастни събития, ще се окаже решителен и най-малко в Европа те демонстрираха от какво са направени. През август предходната година Дортмунд попадна в " групата на гибелта ", където се изправи против първенеца на Лига 1 и финалист за 2020 година Пари Сен Жермен, представителят на британската Висша лига Нюкасъл Юнайтед и италианския Милан.
Пътуването до Париж даде старт на европейския сезон, а провалянето с 0:2 подсказа, че Дортмунд ще бъде изправен против съществено предизвикателство, с цел да продължи напред. В последна сметка обаче този резултат се оказа неточност, защото след това хората на Един Терзич събраха точките, нужни им да продължат напред след това като първи в групата.
Следващият им мач беше тъждество без голове на " Сигнал Идуна Парк " против Милан, след което последваха две победи против Нюкасъл, и двете с чисти мрежи - 1:0 в Англия и 2:0 вкъщи.
Победата с 3:1 на " Джузепе Меаца " е, може би, най-яркото показване в групата, а равенството 1:1 против ПСЖ вкъщи им обезпечи първото място.
По време на шестте мача разнообразни членове на тима на Дортмунд се активизираха в основни моменти - Грегор Кобел беше необикновен против Нюкасъл - вкъщи и на открито, както и Никлас Фюлкруг, а Матс Хумелс, който беше разгласен за " Играч на мача ", значително способства за триумфа на тима си в Италия.
Юлиан Бранд, Марко Ройс, Дониъл Мален и Джейми Биньо-Гитънс също се появиха с решаващи голове - това в действителност беше отборна работа. Като премия Борусия получи среща на осминафиналите с водача в Ередивизи - ПСВ Айндховен, който до този миг беше непобеден в нидерландския хайлайф.
След равенството 1:1 в Айндховен, головете на Джейдън Санчо, завърнал се чартърен от Манчестър Юнайтед, с цел да даде на Дортмунд спомагателен подтик в офанзива, и на Ройс насочиха тима към конфликт с опитните ветерани от Атлетико Мадрид.
Още един кръг, още едно по-високо равнище в качеството на противника. Диего Симеоне е хитра остаряла лисица, която знае по какъв начин да изнервя и смазва съперниците, а Атлети заплашваше да направи същото в първия четвъртфинален мач в Мадрид.
Домакините водеха с 2:0 и видимо бяха на път към полуфиналите, преди Себастиан Алер да даде избавителен пояс на Дортмунд в края на мача. Това попадение в последна сметка се оказа решаващо. Пред личните си последователи BVB разцъфна и въпреки че бяха изравнени, откакто поведоха с два гола, те демонстрираха темперамент, с цел да отскочат още един път и да надделеят с 4:2, въодушевени този път от полузащитника Марсел Забитцер.
С ПСЖ на хоризонта Дортмунд знаеше, че ги разделят два мача от " Уембли ", където през 2013 година изгубиха финала от Байерн. " Принцовете ", водени от Килиан Мбапе, постоянно са страховити противници, както демонстрираха срещите на двата тима в групите. Защитната линия на Дортмунд обаче беше героична през последните месеци и беше належащо нещо особено, с цел да бъде пробита.
Както вкъщи, по този начин и във Франция, играчите на Борусия от време на време имаха шанс - ПСЖ удариха гредите на шест пъти в границите на дуела, само че в по-голямата си част се оправиха със срещите с професионализъм, който преди може би липсваше.
Хумелс, по-специално, даде образец, като сподели класа, а в на реванша в Париж вкара и победния гол, с цел да подпечата общия триумф с 2:0.
Празненствата, водени от Терзич, бяха още едно доказателство, че Дортмунд е загърбил демоните си от Майнц: до момента в който горчивото отчаяние бе предиздвикало старши треньора да се разплаче от обезсърчение, тук той бе изпълнен с наслада.
41-годишният Терзич е бил почитател на трибуните, когато клубът на неговото детство е вдигнал " ушатата " през 1997 година, а в този момент има шанса да запише името си в учебниците по история дружно със своите герои.
Предвид обстоятелството, че класирането в Шампионската лига през идващия сезон към този момент е обезпечено с помощта на подвизите на немските клубове в европейските съревнования през този сезон, вниманието на Дортмунд към този момент може да се насочи към Лондон.
Изглеждаше, че реваншът с Байерн ще се окаже на дневен ред, само че както постоянно се случва, мадридчани откриха метод да реализират продължат в края на мача на " Сантяго Бернебеу ".
Макар че шансът за реванш може да е бил привлекателен, BVB вместо това ще се срещне още веднъж с Джуд Белингам - играчът на годината в Бундеслигата за 2022/23 година и една от звездите на Дортмунд през последните сезони.
Говорейки след триумфа в последния мач над баварците, англичанинът съобщи: " На Уембли против Дортмунд. Това е странна история и не мога да допускам в нея. Очаквам го с неспокойствие! Атмосферата, самият мач... Финалът на Шампионската лига... Не мога да допускам! Ще бъде хубаво да видя някои остарели другари. Никога не съм мечтал да играя този край против някогашния си тим в Англия ".
Сега Дортмунд би трябвало да се приготви за най-голямото си предизвикателство - против тим, който е трансформирал това съревнование в свое. Съставът от Бундеслигата обаче преодоля голям брой трудности през сезона и ще се радва на опцията да поправи грешките отпреди 11 години.
Това ще бъде изключително прочувствена вечер за Марко Ройс, който неотдавна разгласи, че ще напусне клуба през лятото. Финалът може да се окаже 429-ият в кариерата му - четвърти в листата за всички времена след Михаел Цорк, Хумелс и Роман Вайденфелер - и най-определящият в живота му.
Той и Хумелс са единствените двама останали и защото бъдещето на втория също е под въпрос с наближаването на края на контракта му, националният стадион на Англия би могъл да бъде декор за най-подходящото прощаване.
Като цяло това дава обещание да бъде незабравимо събитие, а най-високото ходило на почетната стълбичка е на една ръка разстояние.
Лятото на 2023 година разреши на Дортмунд да се замисли за сърцераздирателната кулминационна точка на предходната акция, когато бяха на минути от първата купа в Бундеслигата от 11 години насам, преди Джамал Мусиала да нанесе удар за Байерн Мюнхен в Кьолн и да им отнеме купата. " Жълто-черните " щяха да си обезпечат първото място, в случай че бяха победили Майнц вкъщи, само че не се оправиха добре и съумяха да реализират единствено тъждество 2:2, като за задачата трябваше да се върнат към изоставането си от два гола.
Начинът, по който BVB се възвърне от тази поредност от необикновено злощастни събития, ще се окаже решителен и най-малко в Европа те демонстрираха от какво са направени. През август предходната година Дортмунд попадна в " групата на гибелта ", където се изправи против първенеца на Лига 1 и финалист за 2020 година Пари Сен Жермен, представителят на британската Висша лига Нюкасъл Юнайтед и италианския Милан.
Пътуването до Париж даде старт на европейския сезон, а провалянето с 0:2 подсказа, че Дортмунд ще бъде изправен против съществено предизвикателство, с цел да продължи напред. В последна сметка обаче този резултат се оказа неточност, защото след това хората на Един Терзич събраха точките, нужни им да продължат напред след това като първи в групата.
Следващият им мач беше тъждество без голове на " Сигнал Идуна Парк " против Милан, след което последваха две победи против Нюкасъл, и двете с чисти мрежи - 1:0 в Англия и 2:0 вкъщи.
Победата с 3:1 на " Джузепе Меаца " е, може би, най-яркото показване в групата, а равенството 1:1 против ПСЖ вкъщи им обезпечи първото място.
По време на шестте мача разнообразни членове на тима на Дортмунд се активизираха в основни моменти - Грегор Кобел беше необикновен против Нюкасъл - вкъщи и на открито, както и Никлас Фюлкруг, а Матс Хумелс, който беше разгласен за " Играч на мача ", значително способства за триумфа на тима си в Италия.
Юлиан Бранд, Марко Ройс, Дониъл Мален и Джейми Биньо-Гитънс също се появиха с решаващи голове - това в действителност беше отборна работа. Като премия Борусия получи среща на осминафиналите с водача в Ередивизи - ПСВ Айндховен, който до този миг беше непобеден в нидерландския хайлайф.
След равенството 1:1 в Айндховен, головете на Джейдън Санчо, завърнал се чартърен от Манчестър Юнайтед, с цел да даде на Дортмунд спомагателен подтик в офанзива, и на Ройс насочиха тима към конфликт с опитните ветерани от Атлетико Мадрид.
Още един кръг, още едно по-високо равнище в качеството на противника. Диего Симеоне е хитра остаряла лисица, която знае по какъв начин да изнервя и смазва съперниците, а Атлети заплашваше да направи същото в първия четвъртфинален мач в Мадрид.
Домакините водеха с 2:0 и видимо бяха на път към полуфиналите, преди Себастиан Алер да даде избавителен пояс на Дортмунд в края на мача. Това попадение в последна сметка се оказа решаващо. Пред личните си последователи BVB разцъфна и въпреки че бяха изравнени, откакто поведоха с два гола, те демонстрираха темперамент, с цел да отскочат още един път и да надделеят с 4:2, въодушевени този път от полузащитника Марсел Забитцер.
С ПСЖ на хоризонта Дортмунд знаеше, че ги разделят два мача от " Уембли ", където през 2013 година изгубиха финала от Байерн. " Принцовете ", водени от Килиан Мбапе, постоянно са страховити противници, както демонстрираха срещите на двата тима в групите. Защитната линия на Дортмунд обаче беше героична през последните месеци и беше належащо нещо особено, с цел да бъде пробита.
Както вкъщи, по този начин и във Франция, играчите на Борусия от време на време имаха шанс - ПСЖ удариха гредите на шест пъти в границите на дуела, само че в по-голямата си част се оправиха със срещите с професионализъм, който преди може би липсваше.
Хумелс, по-специално, даде образец, като сподели класа, а в на реванша в Париж вкара и победния гол, с цел да подпечата общия триумф с 2:0.
Празненствата, водени от Терзич, бяха още едно доказателство, че Дортмунд е загърбил демоните си от Майнц: до момента в който горчивото отчаяние бе предиздвикало старши треньора да се разплаче от обезсърчение, тук той бе изпълнен с наслада.
41-годишният Терзич е бил почитател на трибуните, когато клубът на неговото детство е вдигнал " ушатата " през 1997 година, а в този момент има шанса да запише името си в учебниците по история дружно със своите герои.
Предвид обстоятелството, че класирането в Шампионската лига през идващия сезон към този момент е обезпечено с помощта на подвизите на немските клубове в европейските съревнования през този сезон, вниманието на Дортмунд към този момент може да се насочи към Лондон.
Изглеждаше, че реваншът с Байерн ще се окаже на дневен ред, само че както постоянно се случва, мадридчани откриха метод да реализират продължат в края на мача на " Сантяго Бернебеу ".
Макар че шансът за реванш може да е бил привлекателен, BVB вместо това ще се срещне още веднъж с Джуд Белингам - играчът на годината в Бундеслигата за 2022/23 година и една от звездите на Дортмунд през последните сезони.
Говорейки след триумфа в последния мач над баварците, англичанинът съобщи: " На Уембли против Дортмунд. Това е странна история и не мога да допускам в нея. Очаквам го с неспокойствие! Атмосферата, самият мач... Финалът на Шампионската лига... Не мога да допускам! Ще бъде хубаво да видя някои остарели другари. Никога не съм мечтал да играя този край против някогашния си тим в Англия ".
Сега Дортмунд би трябвало да се приготви за най-голямото си предизвикателство - против тим, който е трансформирал това съревнование в свое. Съставът от Бундеслигата обаче преодоля голям брой трудности през сезона и ще се радва на опцията да поправи грешките отпреди 11 години.
Това ще бъде изключително прочувствена вечер за Марко Ройс, който неотдавна разгласи, че ще напусне клуба през лятото. Финалът може да се окаже 429-ият в кариерата му - четвърти в листата за всички времена след Михаел Цорк, Хумелс и Роман Вайденфелер - и най-определящият в живота му.
Той и Хумелс са единствените двама останали и защото бъдещето на втория също е под въпрос с наближаването на края на контракта му, националният стадион на Англия би могъл да бъде декор за най-подходящото прощаване.
Като цяло това дава обещание да бъде незабравимо събитие, а най-високото ходило на почетната стълбичка е на една ръка разстояние.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ