ВКС намали присъдите на трима, манипулирали електромери
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) анулира решението на Апелативния профилиран углавен съд (АСНС), осъдил подсъдимите В.С., С.П., М.П. и А.Л., като връща делото за ново разглеждане от различен състав на въззивния съд. Това оповестиха от кабинета на ръководителя на Върховен касационен съд
Изменя се решението на АСНС като понижава наказванията, наложени за подсъдимия М. П. на една година и осем месеца отнемане от независимост и 2 000 (две хиляди) лв. санкция и за подсъдимия А. Л. на две години и шест месеца отнемане от независимост и санкция в размер на 4000лева. Оставя в действие въззивното решение в останалата му част. Решението не предстои на обжалване и протестиране.
Делото е формирано по тъжби на подсъдимите против въззивно решение на Апелативния профилиран углавен съд (АСНС), с което е променена неоправдателна присъда от 12.01.2018 година на Специализирания углавен съд.
С първоинстанционната присъда четиримата подсъдими са приети за отговорни за осъществени в цялост закононарушения - взели участие в проведена незаконна група, основана с користна цел). В. С. и С. П. са наказани като съизвършители, осъществили непозволено влияние върху апарат за комерсиално премерване на електрическа сила. М. П. е приет за отговорен, че е осъществил непозволено влияние върху апарат за комерсиално премерване на електрическа сила. А. Л. е приет за отговорен и че при изискванията на продължавано закононарушение е осъществил непозволено влияние върху уреди за комерсиално премерване на електрическа сила.
На четиримата подсъдими са избрани общи най-тежки санкции „ отнемане от независимост “ за период от по 3 години, изтърпяването на които е отсрочено с изпитателен период от 5 години, през който е постановено да се ползва пробационна мярка по член 42а, алинея 2, т. 1 от Наказателен кодекс. Към наказванията за всеки от тях е присъединено и наказване „ санкция “ в размер на 10 000 лв..
Въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда, като е отменил приложението на пробационната мярка по член 42а, алинея 2, т. 1 от Наказателен кодекс в изпитателния период за всеки от подсъдимите. В останалата част присъдата е доказана.
В касационните тъжби са развити доводи за позволени от АСНС основни процесуални нарушавания, нарушаване на закона и очевидна неправда. При изискванията на алтернативност подсъдимите молят за оправдаването им, за понижаване на наложените им санкции, за връщане на делото за ново разглеждане от различен състав на първоинстанционния съд.
Тричленният състав на Върховен касационен съд намира за неоснователни направените в касационните тъжби възражения по отношение на обвиняванията по член 234в, ал.1 Наказателен кодекс против подсъдимите М. П. и А. Л., като приема, че решението на въззивния съд е дефинирано вярно и съобразено с доказателствата по делото. По отношение на наложените им санкции съдът приема, че те, въпреки и отмерени в границите на закона, не са съобразени в задоволителна степен с размера и тежестта на осъщественото от всеки от двамата подсъдими, както и с останалите налични и значими за отговорността им условия. Поради това и поради данните за фамилното, материалното състояние и имотното положение на подсъдимите П. и Л., както и неналичието на предишни техни осъждания, актуалният правосъден състав приема за вярно редуцирането на наложените им от въззивния съд санкции.
По отношение на осъждането на другите двама подсъдими – С. П. и В. С. за действие по член 234в Наказателен кодекс, първоинстанционният съд не е изложил събитията, които според член 305, ал.3 Наказателен кодекс би следвало да съпътстват това наказание. По този метод е позволено осъждането на подсъдимите С. П. и В. С. за действие, за което не им е било повдигнато обвиняване. Върховен касационен съд намира, че първоинстанционният съд има функционалността на съдия и тази функционалност не може да се съвместява с функционалността на обвинител, който е единственият процесуален индивид, определящ фактическата и правната рамка на обвиняването. Липсата на митинг от прокурора обезсмисля анулацията на въззивния правосъден акт и връщането на делото за ново разглеждане, доколкото инструкции за наказание на подсъдимите П. и Л. по първичното им обвиняване по член 234в, алинея 1 вр. член 26, алинея 1 Наказателен кодекс биха били в нарушаване на възбраната за reformatio in pejus.
Тричленният състав на Върховен касационен съд намира за основателни посочените в касационните тъжби на подсъдимите възражения за нарушавания на процесуалния и материалния закон, позволени при осъществената въззивна инспекция по отношение на обвиняването по член 321 Наказателен кодекс. Въззивният съд не е обосновал съществуването на белега „ организираност “ на групата, каквато се твърди, че е съществувала сред четиримата подсъдими. Посочен е изводът, че „ тяхната организираност произтича от две насоки – служебна и другарска “. В претекстовете си актуалният състав на Върховен касационен съд показва, че „ третирането на другарските и колегиалните връзки сред хората като белег за тези трайни организационни връзки, които характеризират проведената незаконна група съставлява прекомерно изопачено и противоречащо освен на правната, само че и на житейската логичност пояснение “. Наличието на единодушие сред няколко (три и повече лица) за основаване на избрана организация сред тях, насочена към осъществяване на закононарушения от избрана категория, не може да се обосновава само и единствено въз основата на съществувало сред няколко лица (поне три) другарство, другарство, обща трудова ангажираност. Отделно от това, предназначението на групата за осъществяване на закононарушения от избран тип би трябвало освен да е съществувало като субективно предпочитание у няколко лица. То би трябвало да е било обективно уговорено сред тях, тъй като точно в това е същността на проведената незаконна група.
Съдиите от Върховен касационен съд смятат за основателни възраженията в касационните тъжби, че въззивният съд, по образеца и на първоинстанционния, не е направил разграничаване и конкретизация на тези дейности на всеки от подсъдимите отвън осъществяването на съответно вменените им действия по член 234в Наказателен кодекс, които да ги дефинират като участници в проведена незаконна група и да покажат, че те са се подчинявали точно на реализирана сред тях обща воля да правят закононарушения по член 234в Наказателен кодекс. Не е обосновано съществуването на онази авансово основана организационна връзка сред четиримата, координация, координираност на волите и дейностите на участниците, които са присъщи за проведената незаконна група и които я отграничават от елементарното съучастничество. С оглед на това проверявания правосъден акт не дава отговор на условията на член 339, алинея 2 Наказателно-процесуален кодекс в тази негова част, заради което актуалната инстанция анулира решението в тази му част и връща делото за ново разглеждане от различен състав на въззивния съд.
Изменя се решението на АСНС като понижава наказванията, наложени за подсъдимия М. П. на една година и осем месеца отнемане от независимост и 2 000 (две хиляди) лв. санкция и за подсъдимия А. Л. на две години и шест месеца отнемане от независимост и санкция в размер на 4000лева. Оставя в действие въззивното решение в останалата му част. Решението не предстои на обжалване и протестиране.
Делото е формирано по тъжби на подсъдимите против въззивно решение на Апелативния профилиран углавен съд (АСНС), с което е променена неоправдателна присъда от 12.01.2018 година на Специализирания углавен съд.
С първоинстанционната присъда четиримата подсъдими са приети за отговорни за осъществени в цялост закононарушения - взели участие в проведена незаконна група, основана с користна цел). В. С. и С. П. са наказани като съизвършители, осъществили непозволено влияние върху апарат за комерсиално премерване на електрическа сила. М. П. е приет за отговорен, че е осъществил непозволено влияние върху апарат за комерсиално премерване на електрическа сила. А. Л. е приет за отговорен и че при изискванията на продължавано закононарушение е осъществил непозволено влияние върху уреди за комерсиално премерване на електрическа сила.
На четиримата подсъдими са избрани общи най-тежки санкции „ отнемане от независимост “ за период от по 3 години, изтърпяването на които е отсрочено с изпитателен период от 5 години, през който е постановено да се ползва пробационна мярка по член 42а, алинея 2, т. 1 от Наказателен кодекс. Към наказванията за всеки от тях е присъединено и наказване „ санкция “ в размер на 10 000 лв..
Въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда, като е отменил приложението на пробационната мярка по член 42а, алинея 2, т. 1 от Наказателен кодекс в изпитателния период за всеки от подсъдимите. В останалата част присъдата е доказана.
В касационните тъжби са развити доводи за позволени от АСНС основни процесуални нарушавания, нарушаване на закона и очевидна неправда. При изискванията на алтернативност подсъдимите молят за оправдаването им, за понижаване на наложените им санкции, за връщане на делото за ново разглеждане от различен състав на първоинстанционния съд.
Тричленният състав на Върховен касационен съд намира за неоснователни направените в касационните тъжби възражения по отношение на обвиняванията по член 234в, ал.1 Наказателен кодекс против подсъдимите М. П. и А. Л., като приема, че решението на въззивния съд е дефинирано вярно и съобразено с доказателствата по делото. По отношение на наложените им санкции съдът приема, че те, въпреки и отмерени в границите на закона, не са съобразени в задоволителна степен с размера и тежестта на осъщественото от всеки от двамата подсъдими, както и с останалите налични и значими за отговорността им условия. Поради това и поради данните за фамилното, материалното състояние и имотното положение на подсъдимите П. и Л., както и неналичието на предишни техни осъждания, актуалният правосъден състав приема за вярно редуцирането на наложените им от въззивния съд санкции.
По отношение на осъждането на другите двама подсъдими – С. П. и В. С. за действие по член 234в Наказателен кодекс, първоинстанционният съд не е изложил събитията, които според член 305, ал.3 Наказателен кодекс би следвало да съпътстват това наказание. По този метод е позволено осъждането на подсъдимите С. П. и В. С. за действие, за което не им е било повдигнато обвиняване. Върховен касационен съд намира, че първоинстанционният съд има функционалността на съдия и тази функционалност не може да се съвместява с функционалността на обвинител, който е единственият процесуален индивид, определящ фактическата и правната рамка на обвиняването. Липсата на митинг от прокурора обезсмисля анулацията на въззивния правосъден акт и връщането на делото за ново разглеждане, доколкото инструкции за наказание на подсъдимите П. и Л. по първичното им обвиняване по член 234в, алинея 1 вр. член 26, алинея 1 Наказателен кодекс биха били в нарушаване на възбраната за reformatio in pejus.
Тричленният състав на Върховен касационен съд намира за основателни посочените в касационните тъжби на подсъдимите възражения за нарушавания на процесуалния и материалния закон, позволени при осъществената въззивна инспекция по отношение на обвиняването по член 321 Наказателен кодекс. Въззивният съд не е обосновал съществуването на белега „ организираност “ на групата, каквато се твърди, че е съществувала сред четиримата подсъдими. Посочен е изводът, че „ тяхната организираност произтича от две насоки – служебна и другарска “. В претекстовете си актуалният състав на Върховен касационен съд показва, че „ третирането на другарските и колегиалните връзки сред хората като белег за тези трайни организационни връзки, които характеризират проведената незаконна група съставлява прекомерно изопачено и противоречащо освен на правната, само че и на житейската логичност пояснение “. Наличието на единодушие сред няколко (три и повече лица) за основаване на избрана организация сред тях, насочена към осъществяване на закононарушения от избрана категория, не може да се обосновава само и единствено въз основата на съществувало сред няколко лица (поне три) другарство, другарство, обща трудова ангажираност. Отделно от това, предназначението на групата за осъществяване на закононарушения от избран тип би трябвало освен да е съществувало като субективно предпочитание у няколко лица. То би трябвало да е било обективно уговорено сред тях, тъй като точно в това е същността на проведената незаконна група.
Съдиите от Върховен касационен съд смятат за основателни възраженията в касационните тъжби, че въззивният съд, по образеца и на първоинстанционния, не е направил разграничаване и конкретизация на тези дейности на всеки от подсъдимите отвън осъществяването на съответно вменените им действия по член 234в Наказателен кодекс, които да ги дефинират като участници в проведена незаконна група и да покажат, че те са се подчинявали точно на реализирана сред тях обща воля да правят закононарушения по член 234в Наказателен кодекс. Не е обосновано съществуването на онази авансово основана организационна връзка сред четиримата, координация, координираност на волите и дейностите на участниците, които са присъщи за проведената незаконна група и които я отграничават от елементарното съучастничество. С оглед на това проверявания правосъден акт не дава отговор на условията на член 339, алинея 2 Наказателно-процесуален кодекс в тази негова част, заради което актуалната инстанция анулира решението в тази му част и връща делото за ново разглеждане от различен състав на въззивния съд.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ