Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението на

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението на ...

ВКС намали присъдите на трима, манипулирали електромери.

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), осъдил подсъдимите В.С., С.П., М.П. и А.Л., като връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Това съобщиха от кабинета на председателя на ВКС

Изменя се решението на АСНС като намалява наказанията, наложени за подсъдимия М. П. на една година и осем месеца лишаване от свобода и 2 000 (две хиляди) лева глоба и за подсъдимия А. Л. на две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 4000лева. Оставя в сила въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Делото е образувано по жалби на подсъдимите срещу въззивно решение на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), с което е изменена осъдителна присъда от 12.01.2018 г. на Специализирания наказателен съд.

С първоинстанционната присъда четиримата подсъдими са признати за виновни за извършени в съвкупност престъпления - участвали в организирана престъпна група, създадена с користна цел). В. С. и С. П. са осъдени като съизвършители, осъществили неправомерно въздействие върху уред за търговско измерване на електрическа енергия. М. П. е признат за виновен, че е осъществил неправомерно въздействие върху уред за търговско измерване на електрическа енергия. А. Л. е признат за виновен и че при условията на продължавано престъпление е осъществил неправомерно въздействие върху уреди за търговско измерване на електрическа енергия.

На четиримата подсъдими са определени общи най-тежки наказания „лишаване от свобода“ за срок от по 3 години, изтърпяването на които е отложено с изпитателен срок от 5 години, през който е постановено да се прилага пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК. Към наказанията за всеки от тях е присъединено и наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева.

Въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда, като е отменил приложението на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК в изпитателния срок за всеки от подсъдимите. В останалата част присъдата е потвърдена.

В касационните жалби са развити доводи за допуснати от АСНС съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост. При условията на алтернативност подсъдимите молят за оправдаването им, за намаляване на наложените им наказания, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Тричленният състав на ВКС намира за неоснователни направените в касационните жалби възражения относно обвиненията по чл. 234в, ал.1 НК срещу подсъдимите М. П. и А. Л., като приема, че решението на въззивния съд е формулирано правилно и съобразено с доказателствата по делото. По отношение на наложените им наказания съдът приема, че те, макар и отмерени в рамките на закона, не са съобразени в достатъчна степен с обема и тежестта на извършеното от всеки от двамата подсъдими, както и с останалите налични и значими за отговорността им обстоятелства. Поради това и предвид данните за семейното, материалното положение и имотното състояние на подсъдимите П. и Л., както и липсата на предходни техни осъждания, настоящият съдебен състав приема за правилно редуцирането на наложените им от въззивния съд наказания.

По отношение на осъждането на другите двама подсъдими – С. П. и В. С. за деяние по чл. 234в НК, първоинстанционният съд не е изложил обстоятелствата, които съгласно чл. 305, ал.3 НК би следвало да съпътстват това осъждане. По този начин е допуснато осъждането на подсъдимите С. П. и В. С. за деяние, за което не им е било повдигнато обвинение. ВКС намира, че първоинстанционният съд има функцията на арбитър и тази функция не може да се съвместява с функцията на обвинител, който е единственият процесуален субект, определящ фактическата и правната рамка на обвинението. Липсата на протест от прокурора обезсмисля отмяната на въззивния съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане, доколкото указания за осъждане на подсъдимите П. и Л. по първоначалното им обвинение по чл. 234в, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК биха били в нарушение на забраната за reformatio in pejus.

Тричленният състав на ВКС намира за основателни посочените в касационните жалби на подсъдимите възражения за нарушения на процесуалния и материалния закон, допуснати при осъществената въззивна проверка относно обвинението по чл. 321 НК. Въззивният съд не е обосновал наличието на белега „организираност“ на групата, каквато се твърди, че е съществувала между четиримата подсъдими. Посочен е изводът, че „тяхната организираност произтича от две насоки – служебна и приятелска“. В мотивите си настоящият състав на ВКС посочва, че „третирането на приятелските и колегиалните отношения между хората като белег за онези трайни организационни връзки, които характеризират организираната престъпна група представлява твърде изопачено и противоречащо не само на правната, но и на житейската логика обяснение“. Наличието на съгласие между няколко (три и повече лица) за създаване на определена организация между тях, ориентирана към извършване на престъпления от определена категория, не може да се обосновава единствено и само на базата на съществувало между няколко лица (поне три) познанство, приятелство, обща трудова ангажираност. Отделно от това, предназначението на групата за извършване на престъпления от определен вид трябва не само да е съществувало като субективно желание у няколко лица. То трябва да е било обективно уговорено между тях, защото именно в това е същността на организираната престъпна група.

Съдиите от ВКС считат за основателни възраженията в касационните жалби, че въззивният съд, по примера и на първоинстанционния, не е направил разграничение и конкретизация на онези действия на всеки от подсъдимите извън извършването на конкретно вменените им деяния по чл. 234в НК, които да ги определят като участници в организирана престъпна група и да покажат, че те са се подчинявали именно на постигната между тях обща воля да вършат престъпления по чл. 234в НК. Не е обосновано наличието на онази предварително създадена организационна връзка между четиримата, съгласуваност, координираност на волите и действията на участниците, които са характерни за организираната престъпна група и които я отграничават от обикновеното съучастие. С оглед на това проверявания съдебен акт не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК в тази негова част, поради което настоящата инстанция отменя решението в тази му част и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Източник: dnesplus.bg