Екскмет отива в затвора за 3 години
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) анулира присъдата на Апелативен съд – Варна в частта, с която подсъдимия Б. Ш. е приет за отговорен и наказан да е направил на 23.02.2013 година закононарушение и в частта по отношение на приложението на член 23, алинея 1 от Наказателен кодекс.
Съдът връща делото за ново разглеждане в анулираната част от различен състав на апелативния съд.
Тричленният състав на Върховен касационен съд оставя в действие въззивната присъда в останалата й част. Определя първичен „ общ “ режим на изтърпяване на наказването 3 година и 6 м. „ отнемане от независимост “, наложено на подсъдимия Б. Ш. за закононарушението по член 269, алинея 1 от Наказателен кодекс.
Делото пред Върховен касационен съд е формирано по касационни тъжби на подсъдимия Б. Ш. против въззивна неоправдателна присъда на Апелативен съд – Варна. С нея е анулирана първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 396/2014 година на Окръжен съд – Разград, в частта, с която подсъдимият е бил оневинен по обвиняването за осъществено закононарушение по член 116, алинея 1, т. 1 прочие 1 и прочие 2 вр. с член 115 вр. с член 18, алинея 1 от Наказателен кодекс (опит за ликвидиране на длъжностно лице, на представител на обществеността при или във връзка осъществяване на службата или функционалността му) и по член 269, алинея 1 от Наказателен кодекс (употреба на мощ или заплашване за да принуди орган на властта да извърши или пропусне нещо по служба).
С въззивната присъда Апелативен съд – Варна признава подсъдимия за отговорен в това, че на 23.02.2013 година в околност „ Трънлив дол “ в землището на с. Йонково, обл. Разград, направил опит съзнателно да умъртви длъжностно лице при осъществяване на службата му, като му постанова наказване „ отнемане от независимост “ за период от 5 години. Съдът го признава и за отговорен в това, че използвал заплашване – създал четири изстрела с ловна карабина, за да принуди орган на властта – двама ловни надзиратели и водач на охранително звено, да пропуснат нещо по работа – да осуети осъществяване на задължението им по залавянето му като извършител и нарушител, заради което му постанова наказване „ отнемане от независимост “ за период от 3 години и 6 месеца. На съображение член 23, алинея 1 от Наказателен кодекс му е наложено да изтърпи най-тежкото наказване – 5 година „ отнемане от независимост “.
Настоящото касационно произвеждане е второ подред, като с решение от 08.03.2017 година по к.н.д. № 573/2016 година на Върховен касационен съд е анулирана въззивна присъда от 18.03.2016 година по в.н.о.х.д. № 264/2015 година на Апелативен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от различен правосъден състав на същия съд.
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема жалбите на подсъдимия за отчасти основателни. Според висшите съдии при постановяване на новата въззивна присъда в частта й по отношение на осъждането на подсъдимия за закононарушението по член 116, алинея 1, т. 1 във вр. с член 115 във вр. с член 18, алинея 1 от Наказателен кодекс (опит за ликвидиране на длъжностно лице при или във връзка осъществяване на службата или функционалността му) е позволено процесуално нарушаване. Съдебният състав на Върховен касационен съд акцентира, че законосъобразното практикуване на пълномощието по член 336, алинея 1, т. 2 от Наказателно-процесуален кодекс допуска въззивният съд да съобрази дали в съответния случай не работи възбраната за утежняване ситуацията на подсъдимия. Принципът е, че ситуацията на подсъдимия не може да се утежнява по негова тъжба, нито служебно от съда.
Средството, с което се преодолява тази възбрана е съществуването на подобаващ митинг, съответна тъжба на частния обвинител или частния ищец. В правната теория и правосъдната процедура понятието „ подобаващ митинг “ еднопосочно се пояснява като митинг, в който е направено категорично искане, което обрисува рамките на въззивната инспекция и обвързва въззивния съд. Като анулира въззивната присъда в тази част и връща делото за ново разглеждане, тричленният състав на Върховен касационен съд указва при новото разглеждане въззивният съд да съобрази наредбата на член 336, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс в подтекста на подадения въззивен митинг и съответно да реши дали същият е „ подобаващ “ по смисъла на закона, с цел да породи правните последствия, визирани в член 336, алинея 1, т. 2 от Наказателно-процесуален кодекс. Поради анулацията на въззивната присъда в тази част и връщането на делото за ново разглеждане, на анулация предстои и присъдата в частта й по отношение на установяване на общото наказване по член 23, алинея 1 от Наказателен кодекс.
По отношение на осъждането на Б. Ш. за закононарушението по член 269, алинея 1 от Наказателен кодекс в решението си висшите съдии одобряват, че действието, осъществено от подсъдимия, е вярно квалифицирано, заради което не е позволено нарушаване на закона. Посочва се, че откритите обстоятелства по делото покриват обективните и субективните признаци на незаконния състав на изпълнителното действие по член 269, алинея 1 от Наказателен кодекс (употреба на насила под формата на мощ или заплашване с незаконна цел – орган на властта да извърши или да пропусне нещо по работа, или обвързвано с функционалностите му). Тричленният състав на Върховен касационен съд приема за правилно и заключението на въззивния съд, че е налице и изискуемата се от закона специфична цел (принуда на очевидците да пропуснат осъществяването на предоставените им задания и функционалности по служба).
Според висшите съдии наложеното на подсъдимия наказване от 3 години и 6 месеца „ отнемане от независимост “ не разкрива характерностите на очевидна неправда по смисъла на член 348, алинея 5, т. 1 от Наказателно-процесуален кодекс. При установяване на наказването въззивният съд е отчел степента на социална заплаха на действието и на дееца. Спецификата на осъщественото закононарушение показва цялостна липса на почит към откритите правила на държание, безапелационни са съдиите от Върховен касационен съд.
Съдът връща делото за ново разглеждане в анулираната част от различен състав на апелативния съд.
Тричленният състав на Върховен касационен съд оставя в действие въззивната присъда в останалата й част. Определя първичен „ общ “ режим на изтърпяване на наказването 3 година и 6 м. „ отнемане от независимост “, наложено на подсъдимия Б. Ш. за закононарушението по член 269, алинея 1 от Наказателен кодекс.
Делото пред Върховен касационен съд е формирано по касационни тъжби на подсъдимия Б. Ш. против въззивна неоправдателна присъда на Апелативен съд – Варна. С нея е анулирана първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 396/2014 година на Окръжен съд – Разград, в частта, с която подсъдимият е бил оневинен по обвиняването за осъществено закононарушение по член 116, алинея 1, т. 1 прочие 1 и прочие 2 вр. с член 115 вр. с член 18, алинея 1 от Наказателен кодекс (опит за ликвидиране на длъжностно лице, на представител на обществеността при или във връзка осъществяване на службата или функционалността му) и по член 269, алинея 1 от Наказателен кодекс (употреба на мощ или заплашване за да принуди орган на властта да извърши или пропусне нещо по служба).
С въззивната присъда Апелативен съд – Варна признава подсъдимия за отговорен в това, че на 23.02.2013 година в околност „ Трънлив дол “ в землището на с. Йонково, обл. Разград, направил опит съзнателно да умъртви длъжностно лице при осъществяване на службата му, като му постанова наказване „ отнемане от независимост “ за период от 5 години. Съдът го признава и за отговорен в това, че използвал заплашване – създал четири изстрела с ловна карабина, за да принуди орган на властта – двама ловни надзиратели и водач на охранително звено, да пропуснат нещо по работа – да осуети осъществяване на задължението им по залавянето му като извършител и нарушител, заради което му постанова наказване „ отнемане от независимост “ за период от 3 години и 6 месеца. На съображение член 23, алинея 1 от Наказателен кодекс му е наложено да изтърпи най-тежкото наказване – 5 година „ отнемане от независимост “.
Настоящото касационно произвеждане е второ подред, като с решение от 08.03.2017 година по к.н.д. № 573/2016 година на Върховен касационен съд е анулирана въззивна присъда от 18.03.2016 година по в.н.о.х.д. № 264/2015 година на Апелативен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от различен правосъден състав на същия съд.
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема жалбите на подсъдимия за отчасти основателни. Според висшите съдии при постановяване на новата въззивна присъда в частта й по отношение на осъждането на подсъдимия за закононарушението по член 116, алинея 1, т. 1 във вр. с член 115 във вр. с член 18, алинея 1 от Наказателен кодекс (опит за ликвидиране на длъжностно лице при или във връзка осъществяване на службата или функционалността му) е позволено процесуално нарушаване. Съдебният състав на Върховен касационен съд акцентира, че законосъобразното практикуване на пълномощието по член 336, алинея 1, т. 2 от Наказателно-процесуален кодекс допуска въззивният съд да съобрази дали в съответния случай не работи възбраната за утежняване ситуацията на подсъдимия. Принципът е, че ситуацията на подсъдимия не може да се утежнява по негова тъжба, нито служебно от съда.
Средството, с което се преодолява тази възбрана е съществуването на подобаващ митинг, съответна тъжба на частния обвинител или частния ищец. В правната теория и правосъдната процедура понятието „ подобаващ митинг “ еднопосочно се пояснява като митинг, в който е направено категорично искане, което обрисува рамките на въззивната инспекция и обвързва въззивния съд. Като анулира въззивната присъда в тази част и връща делото за ново разглеждане, тричленният състав на Върховен касационен съд указва при новото разглеждане въззивният съд да съобрази наредбата на член 336, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс в подтекста на подадения въззивен митинг и съответно да реши дали същият е „ подобаващ “ по смисъла на закона, с цел да породи правните последствия, визирани в член 336, алинея 1, т. 2 от Наказателно-процесуален кодекс. Поради анулацията на въззивната присъда в тази част и връщането на делото за ново разглеждане, на анулация предстои и присъдата в частта й по отношение на установяване на общото наказване по член 23, алинея 1 от Наказателен кодекс.
По отношение на осъждането на Б. Ш. за закононарушението по член 269, алинея 1 от Наказателен кодекс в решението си висшите съдии одобряват, че действието, осъществено от подсъдимия, е вярно квалифицирано, заради което не е позволено нарушаване на закона. Посочва се, че откритите обстоятелства по делото покриват обективните и субективните признаци на незаконния състав на изпълнителното действие по член 269, алинея 1 от Наказателен кодекс (употреба на насила под формата на мощ или заплашване с незаконна цел – орган на властта да извърши или да пропусне нещо по работа, или обвързвано с функционалностите му). Тричленният състав на Върховен касационен съд приема за правилно и заключението на въззивния съд, че е налице и изискуемата се от закона специфична цел (принуда на очевидците да пропуснат осъществяването на предоставените им задания и функционалности по служба).
Според висшите съдии наложеното на подсъдимия наказване от 3 години и 6 месеца „ отнемане от независимост “ не разкрива характерностите на очевидна неправда по смисъла на член 348, алинея 5, т. 1 от Наказателно-процесуален кодекс. При установяване на наказването въззивният съд е отчел степента на социална заплаха на действието и на дееца. Спецификата на осъщественото закононарушение показва цялостна липса на почит към откритите правила на държание, безапелационни са съдиите от Върховен касационен съд.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ