Три сценария за населението на България до 2040 г. представиха учени
Три разновидността за популацията на България до 2040 година показаха в Българска телеграфна агенция учени от Департамента " Демография " към Института за проучване на популацията и индивида (ИИНЧ) при Българска академия на науките по план с ограничения за превъзмогването на демографската рецесия в България, предоставен от Министерския съвет на Българска академия на науките.
При най-лошия вид, към 2040 година, би трябвало популацията в България да наброява 5 860 000 души, при втория вид, при който се ползват частични ограничения за справяне с демографската рецесия, би трябвало да наброяваме 6 520 000 души. При най-благоприятния вид, би трябвало популацията на България да е 6 750 000 към 2040 година, заяви novini.bg, базирайки се на проф. Антоанета Христова, шеф на ИИНЧ-БАН.
По плана е направена прогноза за развиването на България до 2040 година или симулационни разновидности , основани на това какъв брой от ограниченията, препоръчани по плана, ще се ползват, сподели проф. Христова. По думите й първият вид за демографското развиване на България до 2040 година е наименуван инерционен, при който " нищо не се прави и всичко продължава, както е сега ". Вторият е умереният вид, при който " нещо се прави и нещо не се прави ". Третият е удобният вид, при който всички ограничения са приложени, като за тази цел би трябвало да има консенсус сред партиите за устойчивото им използване във времето, означи проф. Христова.
Изводът от направените симулационни разновидности е, че в идващите години, при всяко състояние, без значение от това какви политики се ползват, броят на популацията в България ще понижава. Според нея раждаемостта у нас отсега нататък може да се увеличи от завръщането на българите, отишли в чужбина след 1989 година, както и от други общности, близки до нашата просвета, отбелязва Българска телеграфна агенция.
Прогнозата за структурата на популацията към 2040 година и при удобния и при неподходящия вид планува да се усилва популацията, което е във " висока възраст ", заяви проф. Христова и акцентира, че по тази причина би трябвало да има специфични политики към това население, с цел да може то да е по-дълго време на пазара на труда.
Проф. Кремена Борисова означи, че по плана е регистрирано, че заплащането на труда в България е по-ниско по отношение на редица страни в Европейски Съюз, като към 6 пъти е разликата и при двата пола в междинната годишна работна заплата у нас и в Европейски Съюз.
Изследването сподели, че към една трета от нашето население в трудоспособна възраст е отвън пазара на труда, а 80 % не желаят да работят на този пазар, съобщи проф. Кремена Борисова. Тя уточни, че в страната са се формирали райони с висока централизация на трудови запаси и работна мощ с ниско обучение, които мъчно се стимулират да се включат в претовареност. " Лицата в работната мощ и отвън пазара на труда с ниско обучение са към 1 милион през 2017 година и по тази причина са нужни ограничения за поощряване на присъединяване им в образованието и образованието ", посочи проф. Борисова.
Проф. Татяна Коцева показа данни от национално представително проучване за настройките към фамилната политика, като по-голяма част от интервюираните декларират, че би трябвало да има безвъзмездни учебници и пособия, безвъзмездни медикаменти за децата и безвъзмездна храна за учениците в учебно заведение, както и безвъзмездни прегледи за бременни дами и безвъзмездни извънкласни занимания за учениците по спорт, непознати езици и изкуства.
По плана са създадени и ограничения за грижите за децата от 0 до 7 години, защото това е " огромна липса в България ", сподели проф. Коцева. Сред ограниченията са погашение на обезщетителна сума на родителите, в случай че детето им не е признато в ясла или детска градина, да има опция за платени грижи в дома, с цел да могат родителите да се върнат на работа.
Редактор: Ива Иванова
При най-лошия вид, към 2040 година, би трябвало популацията в България да наброява 5 860 000 души, при втория вид, при който се ползват частични ограничения за справяне с демографската рецесия, би трябвало да наброяваме 6 520 000 души. При най-благоприятния вид, би трябвало популацията на България да е 6 750 000 към 2040 година, заяви novini.bg, базирайки се на проф. Антоанета Христова, шеф на ИИНЧ-БАН.
По плана е направена прогноза за развиването на България до 2040 година или симулационни разновидности , основани на това какъв брой от ограниченията, препоръчани по плана, ще се ползват, сподели проф. Христова. По думите й първият вид за демографското развиване на България до 2040 година е наименуван инерционен, при който " нищо не се прави и всичко продължава, както е сега ". Вторият е умереният вид, при който " нещо се прави и нещо не се прави ". Третият е удобният вид, при който всички ограничения са приложени, като за тази цел би трябвало да има консенсус сред партиите за устойчивото им използване във времето, означи проф. Христова.
Изводът от направените симулационни разновидности е, че в идващите години, при всяко състояние, без значение от това какви политики се ползват, броят на популацията в България ще понижава. Според нея раждаемостта у нас отсега нататък може да се увеличи от завръщането на българите, отишли в чужбина след 1989 година, както и от други общности, близки до нашата просвета, отбелязва Българска телеграфна агенция.
Прогнозата за структурата на популацията към 2040 година и при удобния и при неподходящия вид планува да се усилва популацията, което е във " висока възраст ", заяви проф. Христова и акцентира, че по тази причина би трябвало да има специфични политики към това население, с цел да може то да е по-дълго време на пазара на труда.
Проф. Кремена Борисова означи, че по плана е регистрирано, че заплащането на труда в България е по-ниско по отношение на редица страни в Европейски Съюз, като към 6 пъти е разликата и при двата пола в междинната годишна работна заплата у нас и в Европейски Съюз.
Изследването сподели, че към една трета от нашето население в трудоспособна възраст е отвън пазара на труда, а 80 % не желаят да работят на този пазар, съобщи проф. Кремена Борисова. Тя уточни, че в страната са се формирали райони с висока централизация на трудови запаси и работна мощ с ниско обучение, които мъчно се стимулират да се включат в претовареност. " Лицата в работната мощ и отвън пазара на труда с ниско обучение са към 1 милион през 2017 година и по тази причина са нужни ограничения за поощряване на присъединяване им в образованието и образованието ", посочи проф. Борисова.
Проф. Татяна Коцева показа данни от национално представително проучване за настройките към фамилната политика, като по-голяма част от интервюираните декларират, че би трябвало да има безвъзмездни учебници и пособия, безвъзмездни медикаменти за децата и безвъзмездна храна за учениците в учебно заведение, както и безвъзмездни прегледи за бременни дами и безвъзмездни извънкласни занимания за учениците по спорт, непознати езици и изкуства.
По плана са създадени и ограничения за грижите за децата от 0 до 7 години, защото това е " огромна липса в България ", сподели проф. Коцева. Сред ограниченията са погашение на обезщетителна сума на родителите, в случай че детето им не е признато в ясла или детска градина, да има опция за платени грижи в дома, с цел да могат родителите да се върнат на работа.
Редактор: Ива Иванова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ