Три сценария за макроикономическите последствия у нас от борбата с

...
Три сценария за макроикономическите последствия у нас от борбата с
Коментари Харесай

Икономисти от БАН с три сценария за макроикономическите последствия у нас от борбата с COVID-19

Три сюжета за макроикономическите последици у нас от битката с COVID-19 предлага Институтът за стопански проучвания при Българската академия на науките. Експресният разбор е създаден въз основата на информацията за разпространяването на болестта и подхванатите държавни ограничения, годни към 12 април т.г., като учените ще актуализират прогнозите си при всяко настъпване на нови и основни промени.

Първи сюжет. Допусканията са, че пикът настава в средата на май и ограниченията последователно се анулират, като през втората половина на годината стопанската система действа обикновено. Няма втора вълна от болестта. Летният туристически сезон е едва обиден (спад до 20%). Глобалната стопанска система отбелязва лек спад, само че темповете на стопански напредък, както и на повишаване на международната търговия, остават позитивни. От главните ни търговски сътрудници най-пострадала е Италия и в доста по-малка степен Германия. Външното търсене ще се свие през първото полугодие, само че през второто полугодие ще компенсира, като физическите размери на износа и вноса остават едва наранени. Вероятността за подобен вид се прави оценка на 20%. 

Основните черти на този сюжет са:

• Брутният вътрешен продукт в действително изражение спада с 2.4%. С изключение на държавните разноски, всички останали позиции от крайното потребление са с отрицателен принос към растежа.
• Инфлацията бележи единствено леко повишаване по отношение на миналата година.
• Обемите на външната търговия понижават, по-осезателно при вноса. Текущата сметка (основно заради слаб туристически сезон) се утежнява.
• Пазарът на труда изпитва умерено отрицателен потрес, като безработицата нараства до 6.9%. 
• Бюджетните доходи са по-ниски от плануваните с 1.9%, а разноските са по-високи с 1.7%. Вместо уравновесен бюджет, ще има недостиг от 1.5% по отношение на Брутният вътрешен продукт. Дефицитът се покрива с издаване на нов дълг в размер на 2.5 милиарда лева Фискалният и валутният запас остават на почти същите равнища.
• Правителственият дълг се усилва до 21.7% от Брутният вътрешен продукт.

При този сюжети се чакат коефициент на претовареност 62.6%, на безработица 6.9%, и на икономическа интензивност 67.2%. Този вид се доближава до препоръчаните от Министерство на финансите 2.2 пр.п. по-висока безработица спрямо 2019 година в основанията за актуализация на Бюджета (април 2020)9, както и до записания коефициент на безработица през 2009 година При този сюжет безработните в края на годината ще бъдат 203.3 хиляди души, или с 63.2 хиляди души повече спрямо 2019 година Заетите ще намалеят с 369.5 хиляди души.

Втори сюжет . Допусканията са, че пикът настава в края на юни доникъде на юли. Мерките последователно се анулират, само че е допустимо наново въвеждане на някои от рестриктивните мерки. Летният туристически сезон е съществено обиден (спад с към 50%). Глобалната стопанска система отбелязва спад (1-3%), като темповете на стопански напредък и размерите на международната търговия са негативни. Всички страни от Европейски Съюз са наранени, което води до спад във външното търсене. Вероятността за подобен вид се прави оценка на 60%.

Основните черти на този сюжет са:

• Брутният вътрешен продукт в действително изражение спада с 4.3%. С изключение на държавните разноски, всички останали позиции от крайното потребление са с отрицателен принос към растежа, като с най-силен спад е капиталообразуването.
• Инфлацията се форсира до 4.2% на средногодишна база. Противодействащ фактор за по-висока инфлация (породена от възможна дефицитност на някои най-вече вносни стоки) е пониженото ползване и по-ниските цени на енергоресурсите.
• Обемите на външната търговия понижават доста, а настоящата сметка (главно заради слаб туристически сезон) се утежнява с повече от 1 милиарда евро.
• Пазарът на труда изпитва отрицателен потрес, като безработицата се удвоява по отношение на миналата година и доближава 10% от работната мощ.
• Бюджетните доходи са по-ниски от плануваните с 9%, а разноските остават в границите на плануваните със ЗДБ, само че ще има пренасочване на разноски в секторите опазване на здравето и обществено подкрепяне за сметка на финансови разноски. Бюджетният недостиг доближава 2.5% по отношение на Брутният вътрешен продукт и се покрива с издаване на нов дълг в размер на 3.8 милиарда лева Валутните запаси понижават с към 500 млн. евро.

При тозии сюжет се чака коефициент на претовареност 60%, на безработица 10%, на икономическа интензивност 66.7%, 2651.9 хиляди заети, 294.7 хиляди безработни. Безработните ще са с 154.6 хиляди души повече от тези през 2019 година, а заетите – с 484.4 хиляди души по-малко. Това е вид, който не допуска значително усъвършенстване на обстановката в стопанската система и на пазара на труда, която се следи в края на март и началото на април.
• Правителственият дълг се усилва до 23% от Брутният вътрешен продукт. 

Трети сюжет – Допусканията са, че пикът настава в средата на август. Мерките от време на време се стягат и разхлабват. Летният туристически сезон е провален (спад сред 50% и 70%). Глобалната стопанска система отбелязва сериозен спад (3-6%), като темповете на стопански напредък и размерите на международната търговия са негативни. Всички страни от Европейски Съюз са наранени, което води до мощно изразен спад във външното търсене. Вероятността за подобен вид се прави оценка на 20%.

Основните черти на този сюжет са:

• Брутният вътрешен продукт в действително изражение спада с 5.7%. Само държавните разноски са позитивен принос, който не може да компенсира спада в износа (8%) ипотреблението (3.6%).
• Инфлацията се форсира до 5.2% на средногодишна база, като аргументите са в проблеми с предлагането на някои вносни артикули от първа нужда (например плодове и зеленчуци). Противодействащ фактор за по-висока инфлация е пониженото ползване и по-ниските цени на енергоресурсите.
• Обемите на външната търговия понижават доста, а настоящата сметка (главно заради слаб туристически сезон) се утежнява с повече от 2 милиарда евро.
• Пазарът на труда изпитва мощен отрицателен потрес, като безработицата доближава близо 350 хиляди души – към 12% от работната мощ.
• Бюджетните доходи са по-ниски от плануваните с близо 10%, а разноските (главно настоящи разноски за подкрепяне на активността на МТСП, Национален осигурителен институт и НЗОК, както и по разнообразни държавни стратегии за подкрепяне на бизнеса) се усилват с 5.5%. Ще има и пренасочване на разноски, като финансовите ще намалеят за сметка на настоящите. Бюджетният недостиг доближава 5% по отношение на Брутният вътрешен продукт и се покрива с издаване на нов дълг в размер на 8 милиарда лева Валутните запаси понижават с към 1 милиарда евро.
• Правителственият дълг се усилва до 26.5% от Брутният вътрешен продукт.

При тозии сюжет се чака коефициент на претовареност 58%, на безработица 12%, и на икономическа интензивност 65.9%. Този сюжет ще докара до 349.6 хиляди безработни, или с 209.5 хиляди души повече спрямо 2019 година Заетите ще намалеят с 572.8 хиляди души. Този вид допуска продължаваща ескалация на безработицата през цялата 2020 г. 

И при трите сюжета епидемията приключва когато задоволително висока част от популацията придобива имунитет. В същото време, неналичието на ваксина значи, че единственият метод да са придобие имунитет е да се премине през етапа на болест, която включва и голям брой смъртни случаи. Като се имат поради негативните резултати както върху търсенето, по този начин и върху предлагането, оптималната политика от позиция на ръководещите е умишлено да се ограничи икономическата интензивност с оглед понижаване на броя на инфектираните. Проблемът с този метод е, че се отсрочва във времето  постигането на публичен имунитет. От тази позиция, евентуално ще се наложи някаква цикличност (Фигура 2) при налаганите ограничаващи ограничения – отхлабване, когато има спад на новозаразените, и стягане при наклонност към повишаване. Във всички случаи това значи, че ще бъдат нужни сред 6 и 12 месеца за трайно справяне с инфекцията. Този времеви период може да се редуцира единствено при съществуване на потвърдени лекарства за лекуване, доколкото откриването на ваксина се чака да отнеме най-малко 1 година. 
Източник: manager.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР