Три сценария за макроикономическите последствия у нас от борбата с

Три сюжета за макроикономическите последици у нас от битката с Covid-19 предлага Институтът за стопански проучвания при Българската академия на науките. Експресният разбор е създаден въз основата на информацията за разпространяването на болестта и подхванатите държавни ограничения, годни към 12 април т.г., като учените ще актуализират прогнозите си при всяко настъпване на нови и основни промени. Това оповестиха от института.

Първият сюжет позволява, че пикът на Covid-19 у нас настава в средата на май, няма втора вълна от болни, ограниченията последователно се анулират и през втората половина на годината стопанската система действа обикновено. Вероятността той да се сбъдне е 20 %, като прогнозата е за спад на Брутният вътрешен продукт от 2.4 % и за леко повишаване на инфлацията по отношение на 2019 година Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с утежняване на настоящата сметка, главно поради слабия туристически сезон - планува се спад до 20 на 100.

Пазарът на труда ще изпита умерено отрицателен потрес, а безработицата нараства до 6.9 на 100. Вместо уравновесен бюджет ще има недостиг от 1.5 на 100 по отношение на Брутният вътрешен продукт, като той ще се покрие с издаване на нов дълг в размер на 2.5 милиарда лева Фискалният и валутният запас остават на почти същите равнища, а държавният дълг се усилва до 21.7 % от Брутният вътрешен продукт.

Вторият сюжет планува пик в края на юни - средата на юли, с постепенна анулация на ограниченията и допустимо наново въвеждане на някои ограничавания. Вероятността той да се случи е 60 %. Прогнозата на икономистите е за спад на Брутният вътрешен продукт с 4.3 на 100 и за ускорение на инфлацията до 4.2 на 100 на средногодишна база.

Обемите на външната търговия ще намалеят доста, а утежняването на настоящата сметка ще е с повече от 1 милиарда евро, основно поради понижен експорт с 4.6 на 100 и спад на туристическия сезон с към 50 на 100.