Три сценария за макроикономическите последствия у нас от борбата с COVID-19
Три сюжета за макроикономическите последици у нас от битката с COVID-19 предлага Институтът за стопански проучвания при Българската академия на науките, оповестиха от Академията. Експресният разбор е създаден въз основата на информацията за разпространяването на болестта и подхванатите държавни ограничения, годни към 12 април тази година, като учените ще актуализират прогнозите си при всяко настъпване на нови и основни промени.
Първият сюжет позволява, че пикът на COVID-19 у нас настава в средата на май , няма втора вълна от болни, ограниченията последователно се анулират и през втората половина на годината стопанската система действа обикновено. Вероятността той да се сбъдне е 20%, като прогнозата е за спад на Брутният вътрешен продукт от 2.4% и леко повишаване на инфлацията по отношение на 2019 година Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с утежняване на настоящата сметка, главно поради слабия туристически сезон – планува се спад до 20 на 100.
Пазарът на труда ще изпита умерено отрицателен потрес, а безработицата нараства до 6.9% . Вместо уравновесен бюджет ще има недостиг от 1.5% по отношение на Брутният вътрешен продукт, като той ще се покрие с издаване на нов дълг в размер на 2.5 милиарда лева Фискалният и валутният запас остават на почти същите равнища, а държавният дълг се усилва до 21.7% от Брутният вътрешен продукт.
Вторият сюжет предвижда пик в края на юни – средата на юли с постепенна анулация на ограниченията и допустимо наново въвеждане на някои ограничавания. Вероятността той да се случи е 60%. Прогнозата на икономистите е за спад на Брутният вътрешен продукт с 4.3% и ускорение на инфлацията до 4.2% на средногодишна база. Обемите на външната търговия ще намалеят доста, а утежняването на настоящата сметка ще е с повече от 1 милиарда евро, основно поради понижен експорт с 4.6% и спад на туристическия сезон с към 50 на 100.
Пазарът на труда ще изпита отрицателен потрес , като безработицата ще се удвои по отношение на 2019 година и ще доближи 10% от работната мощ. Бюджетните доходи ще са по-ниски от плануваните с 9%, до момента в който разноските остават в границите на плануваните със Закона за държавния бюджет. Ще има обаче пренасочване към опазването на здравето и общественото подкрепяне за сметка на финансови разноски. Бюджетният недостиг доближава 2.5% по отношение на Брутният вътрешен продукт и се покрива с издаване на нов дълг в размер на 3.8 милиарда лева Валутните запаси понижават с към 500 млн. евро, а държавният дълг се усилва до 23% от Брутният вътрешен продукт.
Третият сюжет допуска пик на болестта в средата на август при от време на време стягане и разхлабване на ограниченията. Вероятността той да се сбъдне е 20 на 100, а спадът на Брутният вътрешен продукт в действително изражение ще е с 5.7%. Инфлацията се форсира до 5.2% на средногодишна база, като аргументите ще са в проблеми с предлагането на някои вносни артикули от първа нужда. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е пониженото ползване и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за доста понижаване на размерите на външната търговия и утежняване на настоящата сметка с повече от 2 милиарда евро, главно поради проваления летен туристически сезон - спад сред 50 и 70%.
Пазарът на труда ще изпита мощен отрицателен потрес , като безработицата ще доближи близо 350 000 индивида или 12% от работната мощ. Бюджетните доходи ще са по-ниски от плануваните с близо 10%, а разноските за подкрепяне на разнообразни уязвими групи, опазване на здравето или стратегии за бизнеса ще се усилват с 5.5% по отношение на плануваните преди актуализацията. Ще има и пренасочване на разноски, като финансовите ще намалеят за сметка на настоящите. Бюджетният недостиг ще доближава 5% по отношение на Брутният вътрешен продукт и ще се покрие с издаване на нов дълг в размер на 8 милиарда лева Валутните запаси понижават с към 1 милиарда евро, а държавният дълг се усилва до 26.5% от Брутният вътрешен продукт.
Освен трите сюжета, експресният разбор прави оценка и подхванатите до момента ограничения по отношение на тяхната експедитивност, дълбочина и обсег на приложение. Според икономистите на БАН актуализацията на бюджета, както и другите ограничения във финансовата сфера са взети в точния момент . Макар оповестените стопански пакети в някои от водещите страни да са 10 и повече на 100 от Брутният вътрешен продукт, в България фискалните ограничения са към 2%, което изцяло дава отговор на опциите на страната ни и сигурно ще търпят промени в хода на рецесията, акцентират от Института. Оттам не изключват и вероятността от нова актуализация на бюджета, при положение, че се осъществя втория или третия сюжет.
Положителна е и оценката на решението да се усили оптималният размер на поетия нов държавен дълг до 10 милиарда лева, макар че е малко евентуално бюджетният недостиг да доближи такива размери и поетият дълг да се изхарчи. Адекватни са и ограниченията, подхванати от страна на Българска народна банка, поради рестриктивните мерки на паричния съвет, като при задълбочаване на рецесията може да се мисли и за смяна в минималните наложителни запаси, считат икономистите.
Що се отнася до обсега на подхванатите ограничения, отлагането на заплащането на корпоративни налози се възприема като необятно и универсално средство, тъй като се ползва по отношение на целия бизнес бранш. В същото време има и такива, ориентирани към избрани уязвими опасности групи, с подобен обсег – да вземем за пример, патронажна грижа с доставка на храна и медикаменти за самотни възрастни лица и хора с увреждания, хранителни пакети за обществено слаби, еднократните помощи за самотните майки и други
По отношение на мярката 60:40 в поддръжка на заетостта, икономистите считат, че страната може да е по-смела и безапелационна, като поеме сама 60% от заплатите, без да изисква присъединяване и от бизнеса за опазване на приходите на служащите.
В умозаключение икономистите на Българска академия на науките акцентират, че оптималните ограничения за битката с COVID-19 са свързани със умишлено ограничение на икономическата интензивност и понижаване броя на инфектираните. Проблемът с този метод е, че се отсрочва във времето постигането на публичен имунитет, само че според от развиването на епидемията може да се мисли за циклично налагане или анулация на рестриктивните мерки. Според учените за трайно справяне с инфекцията ще са нужни сред 6 и 12 месеца, като този интервал може да се редуцира единствено при съществуване на потвърдени лекарства за лекуване, доколкото откриването на ваксина се чака да отнеме най-малко 1 година.
Първият сюжет позволява, че пикът на COVID-19 у нас настава в средата на май , няма втора вълна от болни, ограниченията последователно се анулират и през втората половина на годината стопанската система действа обикновено. Вероятността той да се сбъдне е 20%, като прогнозата е за спад на Брутният вътрешен продукт от 2.4% и леко повишаване на инфлацията по отношение на 2019 година Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с утежняване на настоящата сметка, главно поради слабия туристически сезон – планува се спад до 20 на 100.
Пазарът на труда ще изпита умерено отрицателен потрес, а безработицата нараства до 6.9% . Вместо уравновесен бюджет ще има недостиг от 1.5% по отношение на Брутният вътрешен продукт, като той ще се покрие с издаване на нов дълг в размер на 2.5 милиарда лева Фискалният и валутният запас остават на почти същите равнища, а държавният дълг се усилва до 21.7% от Брутният вътрешен продукт.
Вторият сюжет предвижда пик в края на юни – средата на юли с постепенна анулация на ограниченията и допустимо наново въвеждане на някои ограничавания. Вероятността той да се случи е 60%. Прогнозата на икономистите е за спад на Брутният вътрешен продукт с 4.3% и ускорение на инфлацията до 4.2% на средногодишна база. Обемите на външната търговия ще намалеят доста, а утежняването на настоящата сметка ще е с повече от 1 милиарда евро, основно поради понижен експорт с 4.6% и спад на туристическия сезон с към 50 на 100.
Пазарът на труда ще изпита отрицателен потрес , като безработицата ще се удвои по отношение на 2019 година и ще доближи 10% от работната мощ. Бюджетните доходи ще са по-ниски от плануваните с 9%, до момента в който разноските остават в границите на плануваните със Закона за държавния бюджет. Ще има обаче пренасочване към опазването на здравето и общественото подкрепяне за сметка на финансови разноски. Бюджетният недостиг доближава 2.5% по отношение на Брутният вътрешен продукт и се покрива с издаване на нов дълг в размер на 3.8 милиарда лева Валутните запаси понижават с към 500 млн. евро, а държавният дълг се усилва до 23% от Брутният вътрешен продукт.
Третият сюжет допуска пик на болестта в средата на август при от време на време стягане и разхлабване на ограниченията. Вероятността той да се сбъдне е 20 на 100, а спадът на Брутният вътрешен продукт в действително изражение ще е с 5.7%. Инфлацията се форсира до 5.2% на средногодишна база, като аргументите ще са в проблеми с предлагането на някои вносни артикули от първа нужда. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е пониженото ползване и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за доста понижаване на размерите на външната търговия и утежняване на настоящата сметка с повече от 2 милиарда евро, главно поради проваления летен туристически сезон - спад сред 50 и 70%.
Пазарът на труда ще изпита мощен отрицателен потрес , като безработицата ще доближи близо 350 000 индивида или 12% от работната мощ. Бюджетните доходи ще са по-ниски от плануваните с близо 10%, а разноските за подкрепяне на разнообразни уязвими групи, опазване на здравето или стратегии за бизнеса ще се усилват с 5.5% по отношение на плануваните преди актуализацията. Ще има и пренасочване на разноски, като финансовите ще намалеят за сметка на настоящите. Бюджетният недостиг ще доближава 5% по отношение на Брутният вътрешен продукт и ще се покрие с издаване на нов дълг в размер на 8 милиарда лева Валутните запаси понижават с към 1 милиарда евро, а държавният дълг се усилва до 26.5% от Брутният вътрешен продукт.
Освен трите сюжета, експресният разбор прави оценка и подхванатите до момента ограничения по отношение на тяхната експедитивност, дълбочина и обсег на приложение. Според икономистите на БАН актуализацията на бюджета, както и другите ограничения във финансовата сфера са взети в точния момент . Макар оповестените стопански пакети в някои от водещите страни да са 10 и повече на 100 от Брутният вътрешен продукт, в България фискалните ограничения са към 2%, което изцяло дава отговор на опциите на страната ни и сигурно ще търпят промени в хода на рецесията, акцентират от Института. Оттам не изключват и вероятността от нова актуализация на бюджета, при положение, че се осъществя втория или третия сюжет.
Положителна е и оценката на решението да се усили оптималният размер на поетия нов държавен дълг до 10 милиарда лева, макар че е малко евентуално бюджетният недостиг да доближи такива размери и поетият дълг да се изхарчи. Адекватни са и ограниченията, подхванати от страна на Българска народна банка, поради рестриктивните мерки на паричния съвет, като при задълбочаване на рецесията може да се мисли и за смяна в минималните наложителни запаси, считат икономистите.
Що се отнася до обсега на подхванатите ограничения, отлагането на заплащането на корпоративни налози се възприема като необятно и универсално средство, тъй като се ползва по отношение на целия бизнес бранш. В същото време има и такива, ориентирани към избрани уязвими опасности групи, с подобен обсег – да вземем за пример, патронажна грижа с доставка на храна и медикаменти за самотни възрастни лица и хора с увреждания, хранителни пакети за обществено слаби, еднократните помощи за самотните майки и други
По отношение на мярката 60:40 в поддръжка на заетостта, икономистите считат, че страната може да е по-смела и безапелационна, като поеме сама 60% от заплатите, без да изисква присъединяване и от бизнеса за опазване на приходите на служащите.
В умозаключение икономистите на Българска академия на науките акцентират, че оптималните ограничения за битката с COVID-19 са свързани със умишлено ограничение на икономическата интензивност и понижаване броя на инфектираните. Проблемът с този метод е, че се отсрочва във времето постигането на публичен имунитет, само че според от развиването на епидемията може да се мисли за циклично налагане или анулация на рестриктивните мерки. Според учените за трайно справяне с инфекцията ще са нужни сред 6 и 12 месеца, като този интервал може да се редуцира единствено при съществуване на потвърдени лекарства за лекуване, доколкото откриването на ваксина се чака да отнеме най-малко 1 година.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ