Западът получи мъмрене от Изтока
Три срещи на високо ниво в Азия дават ясни отговори на въпросите кой кой е в днешния свят и кой е неудовлетворен от него. Нещо повече, тези конгреси даже ни разрешават да погледнем в близкото бъдеще.
Говорим за завършилата среща на високо ниво на Източна Азия в Камбоджа, срещата на Г-20 в Индонезия, която завършва през днешния ден, и маратона от разнообразни срещи на AТИС в Тайланд, който занапред се форсира (ще приключи в събота). Всички те, даже и за тесни експерти, съставляват проблем, тъй като включват почти едни и същи международни водачи, в резюме, целият Азиатско-Тихоокеански район плюс най-големите страни, международни водачи, без които този район ще се усеща по-зле. И всички те теоретично би трябвало да се занимават повече с стопанска система, в сравнение с с политика.
И на трите форума за следващ път ясно се разкри обстановката, наречена „ Запад против Незапад “. И понякога – в една азиатска столица, след това в друга – западните водачи получиха меки порицания в азиатски жанр за възходящия напън върху Китай и Русия – в тази поредност.
В началото на 60-те и 70-те години, по време на войната в Индокитай, бащата на независимостта на Сингапур, Лий Куан Ю, основава безсмъртна формула: когато слоновете се бият на моравата, тревата страда (тоест в този случай страните от Югоизточна Азия). Това е истината, която всеки гражданин на към 150 страни, които не принадлежат към Запада, има в подкорието си: няма потребност да организирате борбите си на наша територия. И в случай че светът с неговата стопанска система е световен, тогава въобще не е нужно да организирате тези борби, би трябвало да можете да преговаряте. За съглашения места и механизми има колкото желаят, да вземем за пример Г-20 в Индонезия.
Не единствено немският канцлер Олаф Шолц призна очевидното: не беше допустимо да се изолира Русия в Индонезия, тъй като тя има огромна група за поддръжка. Въпросът е, че нуждата, която стана ясна за западната група страни, да спре протеста и да промени тактиката. И това стана ясно по време на подготовката и на трите азиатски събития.
Тук индонезийският президент Джоко Видодо трябваше да играе основна роля в качеството си на ръководител на Г-20. Не единствено това, че при започване на събитието той изнесе страхотна тирада с думите „ не би трябвало да има студена война “: в навечерието на няколко медии в Азия се популяризира публикация - в случай че не е написана от Видодо, тогава ясно подбудено от него. И там виждаме сензация - аналог на гневно ръмжене, съобразено с обичайния деликатес на индонезийците.
Ето мислите, изразени там: „ Индонезийците и хората по света се надяват, че водачите ще се въздържат да употребяват скъпите моменти на срещата на високо ниво единствено с цел да се подлагат на критика и нападат взаимно. Светът е на ръба на стопански, военни и други бедствия – и третата международна война е на прага ". И по-нататък: „ Ако водачите или някои от тях не желаят или не могат да работят дружно, с цел да намерят излаз от световната невъзможност в стопанската система и сигурността, най-малко могат да покажат невзискателност, с цел да не влошат страданието на доста хора по света. " И най-после, водачите на Г-7, т.е. Западът, " би трябвало да се откажат от дългогодишното си разбиране, че не могат да бъркат и затова имат правото да постановат волята си на други народи, не толкоз огромни и не толкоз богати ".
Тук би трябвало да си напомним какво е Г-20. Приблизително след световната рецесия от 2008 година, припомнят китайските медии, опциите на Запада към този момент не бяха задоволителни за решение на международни проблеми и незападните страни трябваше да бъдат включени в идеята. В резултат на това се появи Г-20, която създава до 80% от международния Брутният вътрешен продукт. Но се разделя на правилото тъкмо „ 10 по 10 “, т.е. Западът и другите. Това е, което в този момент се прояви във форумите в Азия.
И този сигнал би бил свестен, даже в случай че инцидентно Западът не провали в същите дни гласуването на резолюцията на Организация на обединените нации за реквизицията на съветски пари за " възобновяване на Украйна ": този документ не събра даже половината от гласове на страните по света.
Незападната част на Г-20, а с нея и по-голямата част от света, заемат следната позиция: първо, належащо е да се спре натискът на Съединени американски щати върху Китай; второ, и тъкмо второ, належащо е да се водят мирни договаряния за Украйна. По-голямата част от планетата не е загрижена за украинските събития като такива: да вземем за пример мирна Индия от 1947 година е в положение на студена или гореща война с някогашната си част Пакистан, само че тази борба на практика не визира останалия свят. Но икономическите ограничавания, които са и задачата, и смисълът на натиска върху Китай и Русия, засягат целия свят. Затова се издава неодобрение на решилите да подхващат тези ограничения.
Въпросът е какво следва. Нека повторим: основният сюжет на плъзгането на света към студена (в най-хубавия случай) война е американско-китайският. И съдейки по отговорите на всички международни медии като цяло, главното събитие и на трите срещи беше първата среща на ръководителите на тези страни Си Цзинпин и Джо Байдън. Това е макар обстоятелството, че не докара до безусловно никакви резултати - просто най-сетне се случи.
Тук би трябвало да се означи, че най-близките съдружници на Съединени американски щати, които също не харесват протичащото се, въздъхват с облекчение. Например Япония, която от юни стана съвсем член на НАТО (за първи път взе участие в среща на блока), да не приказваме за присъединяване в други съюзи. Но първият ѝ търговски сътрудник е Китай с търговия от 371 милиарда $. И едно е да се чувстваш в сигурност под всевъзможните американски чадъри, а друго е, когато тази интелигентна тактика те обрича на закани и беднотия. И ситуацията е същото с десетки страни по света, единствено че там е още по-остро: глобите вършат непостижимо скъпи петрола, газа, торовете, зърното и също така заплашват с цялостна дългова рецесия.
Що се отнася до идните срещи на върха на АТИС, този механизъм не е толкоз ефикасен, колкото Г-20, само че е ефикасен, разработвайки доста стратегии, които улесняват бизнеса в тихоокеанския район. Ясно е, че глобите са безспорната диаметралност на сходни стратегии. И в този момент ръководителят на секретариата на АТИС, Ребека Сантамария, написа публикация, която съвсем буквално повтаря това, което пристигна от Видодо по-рано: " Различните възгледи на страните членки би трябвало да се зачитат. Спорните въпроси би трябвало да бъдат прегледани от интернационалната общественост, в случай че желаеме да останем дружно. Продължаващите разлики слагат на тестване нашите цели, които са от изгода и за двете страни в разногласието. "
И най-после, за Украйна на всички срещи имаше единствено един диалог - за договаряния. Въпросът е какво, при какви условия – и тук ще замълчим за безумната 20-минутна видео тирада на Владимир Зеленски на Г-20 – само че факт е, че става неловко да се приказва за нещо друго с изключение на за договаряния. Всъщност тази наклонност се вижда от известно време по простата причина, че Западът счита, че позициите му в договарянията ще се утежняват в бъдеще. А всеобщото неодобрение от дейностите му единствено ускорява тези настроения.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Говорим за завършилата среща на високо ниво на Източна Азия в Камбоджа, срещата на Г-20 в Индонезия, която завършва през днешния ден, и маратона от разнообразни срещи на AТИС в Тайланд, който занапред се форсира (ще приключи в събота). Всички те, даже и за тесни експерти, съставляват проблем, тъй като включват почти едни и същи международни водачи, в резюме, целият Азиатско-Тихоокеански район плюс най-големите страни, международни водачи, без които този район ще се усеща по-зле. И всички те теоретично би трябвало да се занимават повече с стопанска система, в сравнение с с политика.
И на трите форума за следващ път ясно се разкри обстановката, наречена „ Запад против Незапад “. И понякога – в една азиатска столица, след това в друга – западните водачи получиха меки порицания в азиатски жанр за възходящия напън върху Китай и Русия – в тази поредност.
В началото на 60-те и 70-те години, по време на войната в Индокитай, бащата на независимостта на Сингапур, Лий Куан Ю, основава безсмъртна формула: когато слоновете се бият на моравата, тревата страда (тоест в този случай страните от Югоизточна Азия). Това е истината, която всеки гражданин на към 150 страни, които не принадлежат към Запада, има в подкорието си: няма потребност да организирате борбите си на наша територия. И в случай че светът с неговата стопанска система е световен, тогава въобще не е нужно да организирате тези борби, би трябвало да можете да преговаряте. За съглашения места и механизми има колкото желаят, да вземем за пример Г-20 в Индонезия.
Не единствено немският канцлер Олаф Шолц призна очевидното: не беше допустимо да се изолира Русия в Индонезия, тъй като тя има огромна група за поддръжка. Въпросът е, че нуждата, която стана ясна за западната група страни, да спре протеста и да промени тактиката. И това стана ясно по време на подготовката и на трите азиатски събития.
Тук индонезийският президент Джоко Видодо трябваше да играе основна роля в качеството си на ръководител на Г-20. Не единствено това, че при започване на събитието той изнесе страхотна тирада с думите „ не би трябвало да има студена война “: в навечерието на няколко медии в Азия се популяризира публикация - в случай че не е написана от Видодо, тогава ясно подбудено от него. И там виждаме сензация - аналог на гневно ръмжене, съобразено с обичайния деликатес на индонезийците.
Ето мислите, изразени там: „ Индонезийците и хората по света се надяват, че водачите ще се въздържат да употребяват скъпите моменти на срещата на високо ниво единствено с цел да се подлагат на критика и нападат взаимно. Светът е на ръба на стопански, военни и други бедствия – и третата международна война е на прага ". И по-нататък: „ Ако водачите или някои от тях не желаят или не могат да работят дружно, с цел да намерят излаз от световната невъзможност в стопанската система и сигурността, най-малко могат да покажат невзискателност, с цел да не влошат страданието на доста хора по света. " И най-после, водачите на Г-7, т.е. Западът, " би трябвало да се откажат от дългогодишното си разбиране, че не могат да бъркат и затова имат правото да постановат волята си на други народи, не толкоз огромни и не толкоз богати ".
Тук би трябвало да си напомним какво е Г-20. Приблизително след световната рецесия от 2008 година, припомнят китайските медии, опциите на Запада към този момент не бяха задоволителни за решение на международни проблеми и незападните страни трябваше да бъдат включени в идеята. В резултат на това се появи Г-20, която създава до 80% от международния Брутният вътрешен продукт. Но се разделя на правилото тъкмо „ 10 по 10 “, т.е. Западът и другите. Това е, което в този момент се прояви във форумите в Азия.
И този сигнал би бил свестен, даже в случай че инцидентно Западът не провали в същите дни гласуването на резолюцията на Организация на обединените нации за реквизицията на съветски пари за " възобновяване на Украйна ": този документ не събра даже половината от гласове на страните по света.
Незападната част на Г-20, а с нея и по-голямата част от света, заемат следната позиция: първо, належащо е да се спре натискът на Съединени американски щати върху Китай; второ, и тъкмо второ, належащо е да се водят мирни договаряния за Украйна. По-голямата част от планетата не е загрижена за украинските събития като такива: да вземем за пример мирна Индия от 1947 година е в положение на студена или гореща война с някогашната си част Пакистан, само че тази борба на практика не визира останалия свят. Но икономическите ограничавания, които са и задачата, и смисълът на натиска върху Китай и Русия, засягат целия свят. Затова се издава неодобрение на решилите да подхващат тези ограничения.
Въпросът е какво следва. Нека повторим: основният сюжет на плъзгането на света към студена (в най-хубавия случай) война е американско-китайският. И съдейки по отговорите на всички международни медии като цяло, главното събитие и на трите срещи беше първата среща на ръководителите на тези страни Си Цзинпин и Джо Байдън. Това е макар обстоятелството, че не докара до безусловно никакви резултати - просто най-сетне се случи.
Тук би трябвало да се означи, че най-близките съдружници на Съединени американски щати, които също не харесват протичащото се, въздъхват с облекчение. Например Япония, която от юни стана съвсем член на НАТО (за първи път взе участие в среща на блока), да не приказваме за присъединяване в други съюзи. Но първият ѝ търговски сътрудник е Китай с търговия от 371 милиарда $. И едно е да се чувстваш в сигурност под всевъзможните американски чадъри, а друго е, когато тази интелигентна тактика те обрича на закани и беднотия. И ситуацията е същото с десетки страни по света, единствено че там е още по-остро: глобите вършат непостижимо скъпи петрола, газа, торовете, зърното и също така заплашват с цялостна дългова рецесия.
Що се отнася до идните срещи на върха на АТИС, този механизъм не е толкоз ефикасен, колкото Г-20, само че е ефикасен, разработвайки доста стратегии, които улесняват бизнеса в тихоокеанския район. Ясно е, че глобите са безспорната диаметралност на сходни стратегии. И в този момент ръководителят на секретариата на АТИС, Ребека Сантамария, написа публикация, която съвсем буквално повтаря това, което пристигна от Видодо по-рано: " Различните възгледи на страните членки би трябвало да се зачитат. Спорните въпроси би трябвало да бъдат прегледани от интернационалната общественост, в случай че желаеме да останем дружно. Продължаващите разлики слагат на тестване нашите цели, които са от изгода и за двете страни в разногласието. "
И най-после, за Украйна на всички срещи имаше единствено един диалог - за договаряния. Въпросът е какво, при какви условия – и тук ще замълчим за безумната 20-минутна видео тирада на Владимир Зеленски на Г-20 – само че факт е, че става неловко да се приказва за нещо друго с изключение на за договаряния. Всъщност тази наклонност се вижда от известно време по простата причина, че Западът счита, че позициите му в договарянията ще се утежняват в бъдеще. А всеобщото неодобрение от дейностите му единствено ускорява тези настроения.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ