Прогнози на Алфа рисърч за евровота: ГЕРБ-СДС - 22,6%, ПП-ДБ - 19,9%
Три месеца преди изборите за Европейски парламент най-вече поддръжка в този миг събира обединението ГЕРБ-СДС, за която биха дали своят вот 22,6% от гласоподавателите. Втората позиция е за ПП-ДБ, която има поддръжката на 19,9% от гласоподавателите. Ако има предварителни парламентарни избори, резултатите биха били надлежно 23,7% и 19,2.
Това сочат настоящи данни от социологическо изследване на организация " Алфа рисърч ".
Каква е поддръжката за останалите партии на евровота и при възможни предварителни парламентарни избори:
" Възраждане " би получила 13,2% на евровота и 12,8% на национални избори, Българска социалистическа партия - надлежно 8,6% и 9,8%, а Движение за права и свободи - 8,4% и 9,7%. За Има Такъв Народ изследването сочи 4,9% за евровота и 5,1% за национални избори.
Данните са въз основата на твърдо решилите да гласоподават, които са към 32% от всички гласоподаватели. В същото време 16,3 % не се решили кого биха подкрепили на евровота, за възможни предварителни парламентарни избори процентът 12,2.
Един от главните заключения на изследването е, че европейската принадлежност на страната ни не се слага под подозрение. Около 60% от българите резервират безапелационната си поддръжка за участието на България в Европейския съюз и не търсят друга геополитическа опция. Същевременно обаче, както заради неуспеха на България да се приближи по витален стандарт и тъждество пред закона до ядрото от страни на Европейски Съюз, по този начин и заради поредицата от рецесии в Европа през последното десетилетие, скептицизмът към метода на ръководство на Съюза и съответни негови политики нараства с по-ускорени темпове. 12% от пълнолетните българи декларират, че утвърждават напълно метода, по който се ръководи Европейски Съюз към днешна дата, 42% - единствено ненапълно, а 39% - са несъмнено неудовлетворени.
Въпреки че доста от детайлите на европейските политики и диспути остават настрана от вниманието на българите, като общ знаменател се откроява следната наклонност: Сънародниците ни утвърждават най-силно тези политики, които им дават късмет да се възползват от достиженията и гаранциите на по-развитите европейски страни, а са най-критично настроени към тези, които се ползват или следва да се приложат от Брюксел на национално ниво.
Така да вземем за пример изследването записва най-позитивно отношението към опцията при нарушение на правата им българите да се обръщат към Съда по правата на индивида в Страсбург (84%). Следва удовлетвореността от опциите за трудова миграция, т.е., за работа в страни-членки на Европейски Съюз (81%) и предвижданото създаване на обща европейска система за сигурност (68%).
Разширяването на Еврозоната и Шенгенското пространство (53%) и въздействието на еврофондовете за развиването на България (51%) също се правят оценка преобладаващо положително, само че те срещат и по-висок дял отрицателни отзиви - по към 30 на 100.
Противоречиви са публичните реакции към резултата от европейските политики в три значими посоки: Зеления преход – 34% позитивно отношение против 42% негативно, а за всеки четвърти българин този пакт остава изцяло неразбираем; Европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи против 45% неподкрепящи); Политиката за трудова миграция от страни отвън Европейски Съюз в България (34%:49%).
Най-чувствителни и негативно настроени са българите към тези оферти и политики, които откриха и най-силен отрицателен отзив в Европа: Миграционната политика и по-специално политиката за солидарно систематизиране на мигрантите се утвърждава от едвам 19% при над три пъти повече отрицателни отзиви.; Земеделската политика (свързана и с неяснотите към така наречен зелен преход) – 26% утвърждение при двойно по-високо отрицание.; Увеличаване пълномощията на Европейска комисия за сметка на националните държавни управления – 77% отрицание.
Изследването е извършено в интервала 1 – 7 март 2024 година от " Алфа Рисърч ", разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
" Алфа Рисърч " носи отговорност за данните и интерпретацията, оповестени на нейния уебсайт, само че не и за изборно или манипулативно потребление на тези данни.
Това сочат настоящи данни от социологическо изследване на организация " Алфа рисърч ".
Каква е поддръжката за останалите партии на евровота и при възможни предварителни парламентарни избори:
" Възраждане " би получила 13,2% на евровота и 12,8% на национални избори, Българска социалистическа партия - надлежно 8,6% и 9,8%, а Движение за права и свободи - 8,4% и 9,7%. За Има Такъв Народ изследването сочи 4,9% за евровота и 5,1% за национални избори.
Данните са въз основата на твърдо решилите да гласоподават, които са към 32% от всички гласоподаватели. В същото време 16,3 % не се решили кого биха подкрепили на евровота, за възможни предварителни парламентарни избори процентът 12,2.
Един от главните заключения на изследването е, че европейската принадлежност на страната ни не се слага под подозрение. Около 60% от българите резервират безапелационната си поддръжка за участието на България в Европейския съюз и не търсят друга геополитическа опция. Същевременно обаче, както заради неуспеха на България да се приближи по витален стандарт и тъждество пред закона до ядрото от страни на Европейски Съюз, по този начин и заради поредицата от рецесии в Европа през последното десетилетие, скептицизмът към метода на ръководство на Съюза и съответни негови политики нараства с по-ускорени темпове. 12% от пълнолетните българи декларират, че утвърждават напълно метода, по който се ръководи Европейски Съюз към днешна дата, 42% - единствено ненапълно, а 39% - са несъмнено неудовлетворени.
Въпреки че доста от детайлите на европейските политики и диспути остават настрана от вниманието на българите, като общ знаменател се откроява следната наклонност: Сънародниците ни утвърждават най-силно тези политики, които им дават късмет да се възползват от достиженията и гаранциите на по-развитите европейски страни, а са най-критично настроени към тези, които се ползват или следва да се приложат от Брюксел на национално ниво.
Така да вземем за пример изследването записва най-позитивно отношението към опцията при нарушение на правата им българите да се обръщат към Съда по правата на индивида в Страсбург (84%). Следва удовлетвореността от опциите за трудова миграция, т.е., за работа в страни-членки на Европейски Съюз (81%) и предвижданото създаване на обща европейска система за сигурност (68%).
Разширяването на Еврозоната и Шенгенското пространство (53%) и въздействието на еврофондовете за развиването на България (51%) също се правят оценка преобладаващо положително, само че те срещат и по-висок дял отрицателни отзиви - по към 30 на 100.
Противоречиви са публичните реакции към резултата от европейските политики в три значими посоки: Зеления преход – 34% позитивно отношение против 42% негативно, а за всеки четвърти българин този пакт остава изцяло неразбираем; Европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи против 45% неподкрепящи); Политиката за трудова миграция от страни отвън Европейски Съюз в България (34%:49%).
Най-чувствителни и негативно настроени са българите към тези оферти и политики, които откриха и най-силен отрицателен отзив в Европа: Миграционната политика и по-специално политиката за солидарно систематизиране на мигрантите се утвърждава от едвам 19% при над три пъти повече отрицателни отзиви.; Земеделската политика (свързана и с неяснотите към така наречен зелен преход) – 26% утвърждение при двойно по-високо отрицание.; Увеличаване пълномощията на Европейска комисия за сметка на националните държавни управления – 77% отрицание.
Изследването е извършено в интервала 1 – 7 март 2024 година от " Алфа Рисърч ", разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
" Алфа Рисърч " носи отговорност за данните и интерпретацията, оповестени на нейния уебсайт, само че не и за изборно или манипулативно потребление на тези данни.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ