Светът е изправен пред невъзможна задача след парижките климатични преговори
Три години след утвърждението в Париж на решаваща световна договорка за климата, международните водачи се събират още веднъж, за се договорят по уточняващи договорни условия.
След еуфорията от 2015 година настъпи трезвото осъзнаване на обстоятелството, че постигането на договореност сред близо 200 страни, всяка със своите политически и стопански потребности и условия, ще бъде предизвикателство, удостоверение за което бе и решението на президента Доналд Тръмп да отдръпна Съединени американски щати от Парижкото съглашение, повтаряйки мантрата си " Америка преди всичко ".
" Погледнато извън, това е неизпълнима задача ", сподели полският заместник-министър на околната среда Михал Куртика за договарянията от 2 до 14 декември в град Катовице, които той ще ръководи.
Основен приоритет ще е завършването на така наречен Парижки правилник - устав, който дефинира по какъв начин страните да регистрират нездравословните си излъчванията, по какъв начин да ги огласяват транспарантно пред останалия свят и да осведомят какво подхващат за намаляването им.
Опитни договарящи назовават конференцията с предстоящи 25 000 участници " Париж 2.0 " поради високите залози, които ще се разиграят в Катовице.
Горските пожари в Калифорния и Гърция, сушата в Германия и Австралия, тропическите циклони " Мангхут " в Тихия океан и " Майкъл " в Атлантика - учените споделят, че рисковото време тази година дава единствено бегла визия за идните бедствия, в случай че световното стопляне продължи с нестихваща мощ.
Огласен неотдавна отчет на Междуправителствената експертна група по климатичните промени предизвести, че времето изтича, в случай че светът желае да реализира най-амбициозната си цел от Парижкото съглашение - да задържи световното стопляне в границите на 1,5 градуса по Целзий.
Планетата към този момент е с 1 градус по-топла, в сравнение с в прединдустриалната ера, а е на път да се затопли с още 2-3 градуса до края на века, в случай че не се вземат фрапантни ограничения.
Конференцията ще им " много основни последствия за човечеството и за метода, по който се грижим за планетата си ", сподели Куртика пред АП преди форума.
Експертите са единомислещи, че набелязаните в Париж цели може да бъдат реализирани единствено в случай че до 2050 година излъчванията от въглероден диоксид и други газове с парников резултат бъдат сведени до нула.
Само че Парижкото съглашение дава опция на страните да дефинират сами количествата на нездравословните си излъчвания. Някои са на път да се оправят със задачата, други - не. Като цяло светът напредва в неправилна посока.
Миналата седмица Световната метеорологична организация заяви, че през 2017 година междинната в международен мащаб централизация на въглероден диоксид е отбелязала нов връх, а нивото на другите газове, създаващи парников резултат, като метана и азотния оксид, също се е повишило.
Тази година се чака ново нарастване с 2 % на създадените вследствие на човешка активност излъчвания, защото построяването на захранвани с въглища електроцентрали в Азия и Африка продължава, а поглъщащите въглеводорода гори понижават със скорост, с каквато не могат да с възстановят.
" Всички признават, че националните проекти, взети сумарно, ще доведат до стопляне над 3, а може би и 4 градуса ", споделя Юхан Рокстрьом, новият шеф на Потсдамския институт за проучване на въздействието на климата.
" Знаем, че се движим в неправилната посока ", сподели Рокстрьом. " За да имаме шанса да задържим стоплянето под 2 градуса, би трябвало да понижим световните въглеродни излъчвания не по-късно от 2020 година - до две години, предизвести той.
Убеждаването на страните да набележат нови, по-сурови цели за понижаване на излъчванията до 2020 година, е основно предизвикателство в Катовице.
Ако това стане, то ще докара до фрапантни промени във всички браншове на техните стопански системи, в това число до цялостен отвод от изкопаемите горива.
Бедните страни желаят богатите да се ангажират с по-чувствителни ограничавания, на съображение, че са виновни за главната част от въглеродните излъчвания в атмосферата. Богатите страни споделят, че са подготвени да го създадат, само че единствено в случай че и бедните страни поемат своя дял.
" Очевидно не всички страни са на един и същи стадий на развиване, тъй че би трябвало да имаме и това поради и да вършим разлика сред отговорностите, което е голяма задача ", споделя Лидия Войта, съучастник в основаната в Берлин консултантска компания " Климатекос " и някогашен полски участник в договарянията за климата.
Сред тези, които се чака да са най-настоятелни за приемане на амбициозни ограничения, ще са дребните островни страни, които към този момент се сблъскат със съществени провокации вследствие на климатичните промени.
Междувременно Съединени американски щати са надалеч от онази движеща мощ, която бяха на договарянията в Париж при президента Барак Обама. Бразилия и Австралия, които преди бяха твърди поддръжници на съглашението, наподобява следват образеца на Тръмп.
Някои наблюдаващи се притесняват, че националистическия метод към климата може да торпилира вярата за значителен прогрес в Катовице. Други са по-оптимистично настроени.
" Скоро ще забележим задоволително огромно малцинство от значими стопански системи да се ориентира изрично в вярната посока. Това може да има инфекциозен резултат и да се окаже позитивно ", споделя Рокстрьом.
Полша може в последна сметка да изиграе основна роля за доближаването на двете противоложни страни. Тя към този момент беше ръководител на три предходни кръга климатични договаряния, а фактът, че главната част от енергетиката й разчита на въглищата, кара Варшава да обмисля сурови ограничения в идните години.
Двадесет и четвъртата интернационална конференция за климата, или COP24, както е известна, ще се състои на мястото на закрита през 1999 година въгледобивна мина в Катовице, работила в продължение на 176 години.
От 90-те години на предишния век в страната са закрити пет от седемте й каменовъглени мини, защото Полша последователно прекрати дотациите и се насочи към пазарната стопанска система.
В другите региони на града обаче 1500 миньори не престават да добиват хиляди тонове въглища на ден. Полша продължава да разчита на въглищата за покриване на към 80 % от енергийните си потребности.
Властите имат намерение да изпратят сигнал, че миньорите и тези хиляди други хора, чиито работни места са застрашени от отхвърли от въглищата, не са забравени и страната мисли за бъдещето им.
През първата седмица от договарянията се чака водачите да подпишат подкрепена от Полша декларация, призоваваща за " обективен преход ", който " ще сътвори качествени работни места в регионите, наранени от прехода към нисковъглеродна стопанска система ".
След това договарящите ще се заемат с сложната задача да трансфорат план от 300 страници в изпълнимо и съдържателно съглашение, под което в края на втората седмица държавните управления ще могат да положат подписа си.
" Надявам се страните да могат да реализират компромис и да можем да кажем, че Катовице има принос в това световно изпитание ", сподели Куртика. /БТА
След еуфорията от 2015 година настъпи трезвото осъзнаване на обстоятелството, че постигането на договореност сред близо 200 страни, всяка със своите политически и стопански потребности и условия, ще бъде предизвикателство, удостоверение за което бе и решението на президента Доналд Тръмп да отдръпна Съединени американски щати от Парижкото съглашение, повтаряйки мантрата си " Америка преди всичко ".
" Погледнато извън, това е неизпълнима задача ", сподели полският заместник-министър на околната среда Михал Куртика за договарянията от 2 до 14 декември в град Катовице, които той ще ръководи.
Основен приоритет ще е завършването на така наречен Парижки правилник - устав, който дефинира по какъв начин страните да регистрират нездравословните си излъчванията, по какъв начин да ги огласяват транспарантно пред останалия свят и да осведомят какво подхващат за намаляването им.
Опитни договарящи назовават конференцията с предстоящи 25 000 участници " Париж 2.0 " поради високите залози, които ще се разиграят в Катовице.
Горските пожари в Калифорния и Гърция, сушата в Германия и Австралия, тропическите циклони " Мангхут " в Тихия океан и " Майкъл " в Атлантика - учените споделят, че рисковото време тази година дава единствено бегла визия за идните бедствия, в случай че световното стопляне продължи с нестихваща мощ.
Огласен неотдавна отчет на Междуправителствената експертна група по климатичните промени предизвести, че времето изтича, в случай че светът желае да реализира най-амбициозната си цел от Парижкото съглашение - да задържи световното стопляне в границите на 1,5 градуса по Целзий.
Планетата към този момент е с 1 градус по-топла, в сравнение с в прединдустриалната ера, а е на път да се затопли с още 2-3 градуса до края на века, в случай че не се вземат фрапантни ограничения.
Конференцията ще им " много основни последствия за човечеството и за метода, по който се грижим за планетата си ", сподели Куртика пред АП преди форума.
Експертите са единомислещи, че набелязаните в Париж цели може да бъдат реализирани единствено в случай че до 2050 година излъчванията от въглероден диоксид и други газове с парников резултат бъдат сведени до нула.
Само че Парижкото съглашение дава опция на страните да дефинират сами количествата на нездравословните си излъчвания. Някои са на път да се оправят със задачата, други - не. Като цяло светът напредва в неправилна посока.
Миналата седмица Световната метеорологична организация заяви, че през 2017 година междинната в международен мащаб централизация на въглероден диоксид е отбелязала нов връх, а нивото на другите газове, създаващи парников резултат, като метана и азотния оксид, също се е повишило.
Тази година се чака ново нарастване с 2 % на създадените вследствие на човешка активност излъчвания, защото построяването на захранвани с въглища електроцентрали в Азия и Африка продължава, а поглъщащите въглеводорода гори понижават със скорост, с каквато не могат да с възстановят.
" Всички признават, че националните проекти, взети сумарно, ще доведат до стопляне над 3, а може би и 4 градуса ", споделя Юхан Рокстрьом, новият шеф на Потсдамския институт за проучване на въздействието на климата.
" Знаем, че се движим в неправилната посока ", сподели Рокстрьом. " За да имаме шанса да задържим стоплянето под 2 градуса, би трябвало да понижим световните въглеродни излъчвания не по-късно от 2020 година - до две години, предизвести той.
Убеждаването на страните да набележат нови, по-сурови цели за понижаване на излъчванията до 2020 година, е основно предизвикателство в Катовице.
Ако това стане, то ще докара до фрапантни промени във всички браншове на техните стопански системи, в това число до цялостен отвод от изкопаемите горива.
Бедните страни желаят богатите да се ангажират с по-чувствителни ограничавания, на съображение, че са виновни за главната част от въглеродните излъчвания в атмосферата. Богатите страни споделят, че са подготвени да го създадат, само че единствено в случай че и бедните страни поемат своя дял.
" Очевидно не всички страни са на един и същи стадий на развиване, тъй че би трябвало да имаме и това поради и да вършим разлика сред отговорностите, което е голяма задача ", споделя Лидия Войта, съучастник в основаната в Берлин консултантска компания " Климатекос " и някогашен полски участник в договарянията за климата.
Сред тези, които се чака да са най-настоятелни за приемане на амбициозни ограничения, ще са дребните островни страни, които към този момент се сблъскат със съществени провокации вследствие на климатичните промени.
Междувременно Съединени американски щати са надалеч от онази движеща мощ, която бяха на договарянията в Париж при президента Барак Обама. Бразилия и Австралия, които преди бяха твърди поддръжници на съглашението, наподобява следват образеца на Тръмп.
Някои наблюдаващи се притесняват, че националистическия метод към климата може да торпилира вярата за значителен прогрес в Катовице. Други са по-оптимистично настроени.
" Скоро ще забележим задоволително огромно малцинство от значими стопански системи да се ориентира изрично в вярната посока. Това може да има инфекциозен резултат и да се окаже позитивно ", споделя Рокстрьом.
Полша може в последна сметка да изиграе основна роля за доближаването на двете противоложни страни. Тя към този момент беше ръководител на три предходни кръга климатични договаряния, а фактът, че главната част от енергетиката й разчита на въглищата, кара Варшава да обмисля сурови ограничения в идните години.
Двадесет и четвъртата интернационална конференция за климата, или COP24, както е известна, ще се състои на мястото на закрита през 1999 година въгледобивна мина в Катовице, работила в продължение на 176 години.
От 90-те години на предишния век в страната са закрити пет от седемте й каменовъглени мини, защото Полша последователно прекрати дотациите и се насочи към пазарната стопанска система.
В другите региони на града обаче 1500 миньори не престават да добиват хиляди тонове въглища на ден. Полша продължава да разчита на въглищата за покриване на към 80 % от енергийните си потребности.
Властите имат намерение да изпратят сигнал, че миньорите и тези хиляди други хора, чиито работни места са застрашени от отхвърли от въглищата, не са забравени и страната мисли за бъдещето им.
През първата седмица от договарянията се чака водачите да подпишат подкрепена от Полша декларация, призоваваща за " обективен преход ", който " ще сътвори качествени работни места в регионите, наранени от прехода към нисковъглеродна стопанска система ".
След това договарящите ще се заемат с сложната задача да трансфорат план от 300 страници в изпълнимо и съдържателно съглашение, под което в края на втората седмица държавните управления ще могат да положат подписа си.
" Надявам се страните да могат да реализират компромис и да можем да кажем, че Катовице има принос в това световно изпитание ", сподели Куртика. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ