Министерството на културата опрости неустойката на изпълнителя за ремонта на Ларгото
Три години след приключването му планът разрешава непрестанно рационализиране
© Цветелина Белутова Вместо да получи 753 хиляди лева наказателна клауза за забавения ремонт на така наречен ларго на пл. " Независимост " Министерството на културата ще би трябвало да заплати над 73 хиляди лева разходи по процеса.
Това е най-краткото резюме на сагата към противоречивия план, която е завършила дефинитивно предходната седмица с определение на Върховния касационен съд (ВКС).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики След като искът на Министерство на културата беше отритнат на две инстанции той изобщо не стигна до Върховен касационен съд, защото се оказа, че държавната институция е изпуснала периода, в който е трябвало да подаде жалбата си.
Хем признато, хем незавършено
Проектът беше на стойност 12 млн. лв. и се изпълняваше от консорциум, в който влизат компаниите " Пътстрой - Варна ", " Реставрация ", " Пътища и Мостове " и " Финанс груп 2013 ". Именно те са ответници по делото, което през 2017 година беше заведено от Министерството на културата. То изиска 753 хиляди лева наказателна клауза, защото вместо на 20 януари 2016 година, обектът бил приключен на 25 февруари.
През декември 2017 година Софийски градски съд отхвърля желае и установи, че с дейностите си преди завеждането на делото Министерството на културата единствено се е лишило от опцията да има искания към изпълнителя.
По делото е потвърдено, че МК е приел за изпълнен стадий III от обекта oще на 23 декември 2015 година, а по време на процеса самичък е признал, че е изпълнителят го е поканил да одобри и стадий II през декември, само че не е дал отговор на поканата.
Цитирайки контракта (който е направен от Министерство на културата) съдът приема, че " при забавено осъществяване се начислява наказателна клауза за веселба в размер на 0.2% дневно върху цялата цена за осъществяване на контракта, само че не повече от 20% от цялата цена за осъществяване на контракта, е неприложима при забавено осъществяване единствено на част от поръчката. "
Според Софийски градски съд Министерството на културата е могло вероятно да изиска наказателна клауза върху неизпълнените работи, само че не го е направила.
На 7 февруари 2019 година решението на Софийски градски съд е доказано от Софийския апелативен съд, който напълно споделя претекстовете на долната инстанция и добавя, че няма по какъв начин Министерството на културата да твърди, че до крайния период на контракта е трябвало да е имало издадено позволение за прилагане на обекта.
" Нито в контракта, нито в подписаното към него в допълнение съглашение, се съдържа спогодба, която обвързва осъществяването на предоставената работа с издаване на позволение за прилагане. Волята на страните е напълно ясно изразена в контракта и даже не се нуждае от пояснение – осъществяването на предоставената от ищеца направа завършва с сключване на акт обр.15 ", одобряват апелативните съдии.
Малко шашми
Пред Министерство на културата остава последна опция – да се извърнат към Върховния касационен съд. Срокът за това е изминал на 12 март 2019 година и с предписание от 21 март Софийският апелативен съд връща жалбата на министерството, защото приема, че е подадена с един ден забавяне.
Министерството апелира окончателното преустановяване на делото пред Върховен касационен съд, само че съдът отхвърля жалбата, а от претекстовете на съда излиза, че държавната институция се е пробвала да влезе в ролята на процесуален хитрец.
Първо – жалбата на Министерството на културата е била импортирана " на ръка ", само че не в Апелативния съд, а в Софийския градски съд, освен това ден след крайния период.
Пред Върховен касационен съд от министерството са пробвали друга версия – жалбата е изпратена в период, само че по пощата. За задачата са показали ксерокопие от лицевата част от пощенски плик с адресант К.П. (представител на министерството) до Софийския апелативен съд, за който съдът декларира, че " е с изцяло нечетлива дата на положения датов щемпел и съответна пощенска работа ".
Върховен касационен съд слага още и резонния въпрос какво е правил този плик в Министерството на културата, в случай, че се твърди, че с него е била изпратена жалбата до съда (т.е. пликът е трябвало да се намира в съда).
На последно място Върховен касационен съд отхвърля и показаната от Министерството на културата противоположна квитанция, тъй като на нея липсват както изходящо клеймо, по този начин и удостоверение за снабдяване.
От министерството на културата дадоха отговор пред " Капитал ", че по случая тече дисциплинарна инспекция.
От " Ало, Банов " до Ало, Олаф
През декември 2016 година Агенцията за държавна финансова ревизия установи нарушавания на публичните поръчки по плана, както и неспазване на периодите. Проверката е назначена от Софийска градска прокуратура, която обаче отхвърля да образува следствие по случая.
В началото на 2019 година тогавашният народен представител от Българска социалистическа партия Елена Йончева разгласява " частен " запис от оперативка от 2016 година при Боил Банов, тогава зам.-министър на културата. На записа се разяснява по какъв начин да бъде " санирано " закъснението на изпълнителя по плана " Антична Сердика ", като се разяснява точно фактът, че би трябвало да се потърси наказателна клауза от 700 хиляди лева
През април Специализираната прокуратура отхвърли да образува следствие, като най-общо се стимулира с това, че не може да се потвърди, че записът на Елена Йончева е достоверен, а осен това Боил Банов и останалите участници в диалозите са отрекли да е имало сходни сделки.
Най-сериозната отбрана обаче остана събитието, че Министерството на културата е завело дело против фирмата-изпълнител. " Казвам, че съм подписал заповед да отиде на съд тази наказателна клауза за неспазване. Втора инстанция чакаме. Реагирал съм. За всичко останало въпросите са към различен ", разяснява тогава във връзка абсурда някогашният министър културата, а в този момент ръководител на отрасловата комисия Вежди Рашидов.
Днес, близо четири години след завършването му, Ларгото е в положение на непрекъснато кърпене.
Новият му притежател – Столична община, която пое стопанисването над обекта през януари 2018 година, явно не може да се оправя с поддръжката му, съдейки по множеството сигнали в контактния център на общината – за неработещи асансьори, счупена настилка и пейки, боклуци, развалено осветяване.
Единственият печеливш от цялата история наподобява е фирмата-изпълнител. Четири дни откакто делото дефинитивно завърши пред Върховен касационен съд, тя е поискала и получила изпълнителен лист против Министерството на културата за разноските от над 73 хиляди лева, които, както всичко останало (заплатите на юрисконсултите на институцията и парите за нескопосания ремонт и последващите " ремонти " ), ще се платят от данъкоплатците.
© Цветелина Белутова Вместо да получи 753 хиляди лева наказателна клауза за забавения ремонт на така наречен ларго на пл. " Независимост " Министерството на културата ще би трябвало да заплати над 73 хиляди лева разходи по процеса.
Това е най-краткото резюме на сагата към противоречивия план, която е завършила дефинитивно предходната седмица с определение на Върховния касационен съд (ВКС).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики След като искът на Министерство на културата беше отритнат на две инстанции той изобщо не стигна до Върховен касационен съд, защото се оказа, че държавната институция е изпуснала периода, в който е трябвало да подаде жалбата си.
Хем признато, хем незавършено
Проектът беше на стойност 12 млн. лв. и се изпълняваше от консорциум, в който влизат компаниите " Пътстрой - Варна ", " Реставрация ", " Пътища и Мостове " и " Финанс груп 2013 ". Именно те са ответници по делото, което през 2017 година беше заведено от Министерството на културата. То изиска 753 хиляди лева наказателна клауза, защото вместо на 20 януари 2016 година, обектът бил приключен на 25 февруари.
През декември 2017 година Софийски градски съд отхвърля желае и установи, че с дейностите си преди завеждането на делото Министерството на културата единствено се е лишило от опцията да има искания към изпълнителя.
По делото е потвърдено, че МК е приел за изпълнен стадий III от обекта oще на 23 декември 2015 година, а по време на процеса самичък е признал, че е изпълнителят го е поканил да одобри и стадий II през декември, само че не е дал отговор на поканата.
Цитирайки контракта (който е направен от Министерство на културата) съдът приема, че " при забавено осъществяване се начислява наказателна клауза за веселба в размер на 0.2% дневно върху цялата цена за осъществяване на контракта, само че не повече от 20% от цялата цена за осъществяване на контракта, е неприложима при забавено осъществяване единствено на част от поръчката. "
Според Софийски градски съд Министерството на културата е могло вероятно да изиска наказателна клауза върху неизпълнените работи, само че не го е направила.
На 7 февруари 2019 година решението на Софийски градски съд е доказано от Софийския апелативен съд, който напълно споделя претекстовете на долната инстанция и добавя, че няма по какъв начин Министерството на културата да твърди, че до крайния период на контракта е трябвало да е имало издадено позволение за прилагане на обекта.
" Нито в контракта, нито в подписаното към него в допълнение съглашение, се съдържа спогодба, която обвързва осъществяването на предоставената работа с издаване на позволение за прилагане. Волята на страните е напълно ясно изразена в контракта и даже не се нуждае от пояснение – осъществяването на предоставената от ищеца направа завършва с сключване на акт обр.15 ", одобряват апелативните съдии.
Малко шашми
Пред Министерство на културата остава последна опция – да се извърнат към Върховния касационен съд. Срокът за това е изминал на 12 март 2019 година и с предписание от 21 март Софийският апелативен съд връща жалбата на министерството, защото приема, че е подадена с един ден забавяне.
Министерството апелира окончателното преустановяване на делото пред Върховен касационен съд, само че съдът отхвърля жалбата, а от претекстовете на съда излиза, че държавната институция се е пробвала да влезе в ролята на процесуален хитрец.
Първо – жалбата на Министерството на културата е била импортирана " на ръка ", само че не в Апелативния съд, а в Софийския градски съд, освен това ден след крайния период.
Пред Върховен касационен съд от министерството са пробвали друга версия – жалбата е изпратена в период, само че по пощата. За задачата са показали ксерокопие от лицевата част от пощенски плик с адресант К.П. (представител на министерството) до Софийския апелативен съд, за който съдът декларира, че " е с изцяло нечетлива дата на положения датов щемпел и съответна пощенска работа ".
Върховен касационен съд слага още и резонния въпрос какво е правил този плик в Министерството на културата, в случай, че се твърди, че с него е била изпратена жалбата до съда (т.е. пликът е трябвало да се намира в съда).
На последно място Върховен касационен съд отхвърля и показаната от Министерството на културата противоположна квитанция, тъй като на нея липсват както изходящо клеймо, по този начин и удостоверение за снабдяване.
От министерството на културата дадоха отговор пред " Капитал ", че по случая тече дисциплинарна инспекция.
От " Ало, Банов " до Ало, Олаф
През декември 2016 година Агенцията за държавна финансова ревизия установи нарушавания на публичните поръчки по плана, както и неспазване на периодите. Проверката е назначена от Софийска градска прокуратура, която обаче отхвърля да образува следствие по случая.
В началото на 2019 година тогавашният народен представител от Българска социалистическа партия Елена Йончева разгласява " частен " запис от оперативка от 2016 година при Боил Банов, тогава зам.-министър на културата. На записа се разяснява по какъв начин да бъде " санирано " закъснението на изпълнителя по плана " Антична Сердика ", като се разяснява точно фактът, че би трябвало да се потърси наказателна клауза от 700 хиляди лева
През април Специализираната прокуратура отхвърли да образува следствие, като най-общо се стимулира с това, че не може да се потвърди, че записът на Елена Йончева е достоверен, а осен това Боил Банов и останалите участници в диалозите са отрекли да е имало сходни сделки.
Най-сериозната отбрана обаче остана събитието, че Министерството на културата е завело дело против фирмата-изпълнител. " Казвам, че съм подписал заповед да отиде на съд тази наказателна клауза за неспазване. Втора инстанция чакаме. Реагирал съм. За всичко останало въпросите са към различен ", разяснява тогава във връзка абсурда някогашният министър културата, а в този момент ръководител на отрасловата комисия Вежди Рашидов.
Днес, близо четири години след завършването му, Ларгото е в положение на непрекъснато кърпене.
Новият му притежател – Столична община, която пое стопанисването над обекта през януари 2018 година, явно не може да се оправя с поддръжката му, съдейки по множеството сигнали в контактния център на общината – за неработещи асансьори, счупена настилка и пейки, боклуци, развалено осветяване.
Единственият печеливш от цялата история наподобява е фирмата-изпълнител. Четири дни откакто делото дефинитивно завърши пред Върховен касационен съд, тя е поискала и получила изпълнителен лист против Министерството на културата за разноските от над 73 хиляди лева, които, както всичко останало (заплатите на юрисконсултите на институцията и парите за нескопосания ремонт и последващите " ремонти " ), ще се платят от данъкоплатците.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ