Съюзът „АнтиГЕРБ“ се пука по шевовете
Три дни на интриги, дребнави ежби и изумителна самомнителност. Това беше началото на 48-ото Народно заседание. Тук не може да се приказва за неуспех. Всичко, което се случи към безбройните несполучливи опити да се избере ръководител на Народното събрание, беше съзнателно. Партийните егоизми се сплетоха и изтласкаха законодателното заседание до ръба на злополуката.
И нещо друго, с изключение на парламентаризма, претърпя страховит провал – обединението против ГЕРБ. Хората, които се кълняха, че ще разбият управническия модел, наследен от Бойко Борисов, се оказаха смайващо некадърни като политици. Така старателно разсипаха връзките между тях и реномето си пред гласоподавателите, че
ще бъде същинско знамение, в случай че още веднъж в миналото помиришат власт
За какво беше цялата тази чутовна борба към председателското място, никой не разбра. Веднага след изборите Асен Василев и Кирил Петков оповестиха, че няма да желаят поста за Политическа партия. Логиката им беше – ГЕРБ-СДС е първа политическа мощ и е виновна за Народното събрание, за бъдещото управническо болшинство и за постоянно държавно управление. И единствено няколко дни по-късно Политическа партия внезапно разгласи, че герберите няма да се оправят със задачата, и по тази причина ще издигне личен кандидат да оглави Народното събрание. И не кого да е, а Никола Минчев. Човекът, който хората на Борисов смъкнаха в предишния парламент от същия пост. Сериозно ли Василев и Петков чакаха, че герберите ще го одобряват? То е все едно да им поднесат отначало кабинета „ Петков “, който те също катурнаха.
Добре, да речем, че това беше замислено като проява на мощ и темперамент. Като метод да се каже: останахме втори на изборите, само че ще държим Народното събрание надалеч от лепкавите ръце на герберите. Василев и Петков обаче не се усетиха по кое време да ударят спирачката.
И се блъснаха челно в някогашните си съдружни сътрудници
За какво му трябваше на Петков да хвърля наляво и надясно обвинявания за „ подмолни сделки “? И освен това, а да се държи по този начин, все едно единствено неговата партия стои настрани от сходни покупко-продажби, а всички останали са вътре в кюпа. Не се ли усети малко, че по този начин ще подразни не който би трябвало? С Василев по този начин се бяха увлекли в ролята на спасители на българския парламентаризъм от задкулисието, че не се усетиха по какъв начин вкараха Българска социалистическа партия и Демократична България в същата лодка с Борисов и Доган. А това някогашните им съдружници мъчно могат да преглътнат.
Особено Корнелия Нинова. Едно от дребното политически достижения на соцлидера беше, че вкара левицата в лагера на „ партиите на смяната “. Така смени коренно имиджа на Българска социалистическа партия, която е най-старата политическа мощ в модерна България и, действително видяно, е въплъщение на статуквото. И в този момент внезапно Василев и Петков с няколко непремерени приказки я набутаха още веднъж в лагера на корупцията и задкулисието.
Затова Нинова реагира по този начин гневно –
от парламентарната естрада упрекна двамата, че първо са откраднали обществената стратегия на Българска социалистическа партия, а в този момент се пробват да я лишат от имиджа на основен герой против корупционния модел. И освен това – загатна, че като се опълчват на избора на ръководител, те работят против парламентарната република и в интерес на едноличната власт на президента Румен Радев.
От Демократична България също реагираха, по своя си метод. За положително или за неприятно, десните избират да не се конфронтират директно с Политическа партия, които виждат като единствените си съдружници. Нищо че Василев и Петков отвлякоха половината им гласоподаватели. Този път обаче изхвърлянията на двамата им пристигнаха допълнително. И по тази причина
никой от Демократична България не се появи на консултациите, които Политическа партия провежда
за ръководител на Народното събрание. На тези диалози Василев и Петков разчитаха да покажат, че са поели контрола над сериозната обстановка в Народното събрание. И внезапно – залата за договаряния се оказа празна! Унижението беше грубо. Малко по-късно Нинова ги насече с ятагана от трибуната. Водачите на Политическа партия се усетиха и се завтекоха да събират частите от някогашната си коалиция – поддържаха претендента на Българска социалистическа партия за ръководител, бяха подготвени да създадат същото и за номинация на Демократична България (каквато по този начин и не беше издигната). Твърде малко, прекомерно късно.
И въобще не наподобява, че обстановката ще разреши на Политическа партия да изглади нещата. Точно противоположното. Ако 48-ото Народно заседание изобщо се захване с някаква работа, това ще бъдат все
проблеми, по които някогашните сътрудници не се схващат изобщо
Първо, държавният бюджет . Отсега е ясно, че приемането му ще се трансформира в конкуренция по популизъм. Всеки ще упорства за скок на разноските, с цел да се понрави на една или друга група гласоподаватели. От Демократична България са последователи на фискалната дисциплинираност и желаят харченето да се удържа в някакви допустими граници. На другия полюс е Българска социалистическа партия, която няма какво друго обществено да предложи, с изключение на непрестанно да изисква повече пари за този и оня. Затова социалистите считат Политическа партия за кръвен зложелател, който се пробва да им открадне любовта на пенсионерите и другите прослойки, които зависят от държавната хазна. В по-нормална обстановка тези разлики сред трите обединения нямаше да бъдат толкоз съдбовни. Но когато всеки счита идващите избори за неизбежни, несъгласията ще се изострят до краен лимит.
С още по-голяма мощ това се отнася за другия лютив проблем, който виси пред Народното събрание – военната помощ за Украйна . Миналото Народно заседание утвърди решение по въпроса, с което на процедура отхвърли такава. Това беше един от срамните моменти за Политическа партия и Демократична България, които тогава промениха на волята на гласоподавателите си, с цел да угодят на Българска социалистическа партия. Сега десните се пробват да поправят следващия си „ исторически компромис “ - не поради друго, а тъй като проукраинската им позиция е единственото, което им придава някаква политическа физиономия. От Политическа партия гледат в същата посока и това е предстоящо – нали се борят с Демократична България за едни и същи гласоподаватели. Социалистите в това време оповестиха, че чакат „ коалиция на войната “ сред ГЕРБ-СДС, Демократична България и Политическа партия. За хората на Нинова това е чудесна опция да пришият Василев и Петков към партията на Борисов. Така ще си отмъстят поради намеците, че са пристанали на герберите, като избраха гербера Вежди Рашидов за ръководител на Народното събрание.
Да не забравяме и машинното гласоподаване . Българска социалистическа партия от дълго време упорства да се разреши на хората да избират дали да гласоподават с машина или с хартиена бюлетина. Тук левицата е на едно мнение с ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи. Социалистите считат, че изборните им провали се дължат на нежеланието на по-възрастните им гласоподаватели да употребяват новата изборна технология и считат, че връщането на хартията ще им донесе преимущество. Политическа партия и Демократична България гледат на нещата по противоположния метод – с хартията ще се върнат и всички остарели трикове, с които другите партии изкуствено си „ подобряваха “ изборните резултати. Битката ще бъде огромна, тъй като всеки – основателно или не, счита, че това може да предопредели изхода от бъдещия избор.
И още нещо –
въпросът за политическия компромис
Тук нещата са най-сериозни. От Българска социалистическа партия към този момент демонстрираха, че са склонни на подобен при избрани условия, като поддържаха Рашидов. В Демократична България и преди, и сега допускат, че по избрани тематики би трябвало да се търсят необятни болшинства (и благоразумно в никакъв случай не споделят тъкмо какъв брой широки). Политическа партия обаче отиде прекомерно надалеч с реториката за задкулисието. Сега всеки компромис с герберите от страна на Петков и Василев ще наподобява като непростимо оттегляне пред статуквото.
В тази обстановка обединението „ АнтиГЕРБ “ се изправи пред втория си и може би финален етап на разпад. Първият беше преди половин година, когато от съюза изпадна Има Такъв Народ. Сега Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България се сложиха в състояние, при което е извънредно мъчно да застанат един до друг – най-малко не по метода, по който го правеха в предишното. Колко неприятни са нещата в действителност ще стане ясно, в случай че се стигне до втория мандат за държавно управление, който би трябвало да отиде при Политическа партия. Тогава ще се види дали разривът е финален.
И нещо друго, с изключение на парламентаризма, претърпя страховит провал – обединението против ГЕРБ. Хората, които се кълняха, че ще разбият управническия модел, наследен от Бойко Борисов, се оказаха смайващо некадърни като политици. Така старателно разсипаха връзките между тях и реномето си пред гласоподавателите, че
ще бъде същинско знамение, в случай че още веднъж в миналото помиришат власт
За какво беше цялата тази чутовна борба към председателското място, никой не разбра. Веднага след изборите Асен Василев и Кирил Петков оповестиха, че няма да желаят поста за Политическа партия. Логиката им беше – ГЕРБ-СДС е първа политическа мощ и е виновна за Народното събрание, за бъдещото управническо болшинство и за постоянно държавно управление. И единствено няколко дни по-късно Политическа партия внезапно разгласи, че герберите няма да се оправят със задачата, и по тази причина ще издигне личен кандидат да оглави Народното събрание. И не кого да е, а Никола Минчев. Човекът, който хората на Борисов смъкнаха в предишния парламент от същия пост. Сериозно ли Василев и Петков чакаха, че герберите ще го одобряват? То е все едно да им поднесат отначало кабинета „ Петков “, който те също катурнаха.
Добре, да речем, че това беше замислено като проява на мощ и темперамент. Като метод да се каже: останахме втори на изборите, само че ще държим Народното събрание надалеч от лепкавите ръце на герберите. Василев и Петков обаче не се усетиха по кое време да ударят спирачката.
И се блъснаха челно в някогашните си съдружни сътрудници
За какво му трябваше на Петков да хвърля наляво и надясно обвинявания за „ подмолни сделки “? И освен това, а да се държи по този начин, все едно единствено неговата партия стои настрани от сходни покупко-продажби, а всички останали са вътре в кюпа. Не се ли усети малко, че по този начин ще подразни не който би трябвало? С Василев по този начин се бяха увлекли в ролята на спасители на българския парламентаризъм от задкулисието, че не се усетиха по какъв начин вкараха Българска социалистическа партия и Демократична България в същата лодка с Борисов и Доган. А това някогашните им съдружници мъчно могат да преглътнат.
Особено Корнелия Нинова. Едно от дребното политически достижения на соцлидера беше, че вкара левицата в лагера на „ партиите на смяната “. Така смени коренно имиджа на Българска социалистическа партия, която е най-старата политическа мощ в модерна България и, действително видяно, е въплъщение на статуквото. И в този момент внезапно Василев и Петков с няколко непремерени приказки я набутаха още веднъж в лагера на корупцията и задкулисието.
Затова Нинова реагира по този начин гневно –
от парламентарната естрада упрекна двамата, че първо са откраднали обществената стратегия на Българска социалистическа партия, а в този момент се пробват да я лишат от имиджа на основен герой против корупционния модел. И освен това – загатна, че като се опълчват на избора на ръководител, те работят против парламентарната република и в интерес на едноличната власт на президента Румен Радев.
От Демократична България също реагираха, по своя си метод. За положително или за неприятно, десните избират да не се конфронтират директно с Политическа партия, които виждат като единствените си съдружници. Нищо че Василев и Петков отвлякоха половината им гласоподаватели. Този път обаче изхвърлянията на двамата им пристигнаха допълнително. И по тази причина
никой от Демократична България не се появи на консултациите, които Политическа партия провежда
за ръководител на Народното събрание. На тези диалози Василев и Петков разчитаха да покажат, че са поели контрола над сериозната обстановка в Народното събрание. И внезапно – залата за договаряния се оказа празна! Унижението беше грубо. Малко по-късно Нинова ги насече с ятагана от трибуната. Водачите на Политическа партия се усетиха и се завтекоха да събират частите от някогашната си коалиция – поддържаха претендента на Българска социалистическа партия за ръководител, бяха подготвени да създадат същото и за номинация на Демократична България (каквато по този начин и не беше издигната). Твърде малко, прекомерно късно.
И въобще не наподобява, че обстановката ще разреши на Политическа партия да изглади нещата. Точно противоположното. Ако 48-ото Народно заседание изобщо се захване с някаква работа, това ще бъдат все
проблеми, по които някогашните сътрудници не се схващат изобщо
Първо, държавният бюджет . Отсега е ясно, че приемането му ще се трансформира в конкуренция по популизъм. Всеки ще упорства за скок на разноските, с цел да се понрави на една или друга група гласоподаватели. От Демократична България са последователи на фискалната дисциплинираност и желаят харченето да се удържа в някакви допустими граници. На другия полюс е Българска социалистическа партия, която няма какво друго обществено да предложи, с изключение на непрестанно да изисква повече пари за този и оня. Затова социалистите считат Политическа партия за кръвен зложелател, който се пробва да им открадне любовта на пенсионерите и другите прослойки, които зависят от държавната хазна. В по-нормална обстановка тези разлики сред трите обединения нямаше да бъдат толкоз съдбовни. Но когато всеки счита идващите избори за неизбежни, несъгласията ще се изострят до краен лимит.
С още по-голяма мощ това се отнася за другия лютив проблем, който виси пред Народното събрание – военната помощ за Украйна . Миналото Народно заседание утвърди решение по въпроса, с което на процедура отхвърли такава. Това беше един от срамните моменти за Политическа партия и Демократична България, които тогава промениха на волята на гласоподавателите си, с цел да угодят на Българска социалистическа партия. Сега десните се пробват да поправят следващия си „ исторически компромис “ - не поради друго, а тъй като проукраинската им позиция е единственото, което им придава някаква политическа физиономия. От Политическа партия гледат в същата посока и това е предстоящо – нали се борят с Демократична България за едни и същи гласоподаватели. Социалистите в това време оповестиха, че чакат „ коалиция на войната “ сред ГЕРБ-СДС, Демократична България и Политическа партия. За хората на Нинова това е чудесна опция да пришият Василев и Петков към партията на Борисов. Така ще си отмъстят поради намеците, че са пристанали на герберите, като избраха гербера Вежди Рашидов за ръководител на Народното събрание.
Да не забравяме и машинното гласоподаване . Българска социалистическа партия от дълго време упорства да се разреши на хората да избират дали да гласоподават с машина или с хартиена бюлетина. Тук левицата е на едно мнение с ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи. Социалистите считат, че изборните им провали се дължат на нежеланието на по-възрастните им гласоподаватели да употребяват новата изборна технология и считат, че връщането на хартията ще им донесе преимущество. Политическа партия и Демократична България гледат на нещата по противоположния метод – с хартията ще се върнат и всички остарели трикове, с които другите партии изкуствено си „ подобряваха “ изборните резултати. Битката ще бъде огромна, тъй като всеки – основателно или не, счита, че това може да предопредели изхода от бъдещия избор.
И още нещо –
въпросът за политическия компромис
Тук нещата са най-сериозни. От Българска социалистическа партия към този момент демонстрираха, че са склонни на подобен при избрани условия, като поддържаха Рашидов. В Демократична България и преди, и сега допускат, че по избрани тематики би трябвало да се търсят необятни болшинства (и благоразумно в никакъв случай не споделят тъкмо какъв брой широки). Политическа партия обаче отиде прекомерно надалеч с реториката за задкулисието. Сега всеки компромис с герберите от страна на Петков и Василев ще наподобява като непростимо оттегляне пред статуквото.
В тази обстановка обединението „ АнтиГЕРБ “ се изправи пред втория си и може би финален етап на разпад. Първият беше преди половин година, когато от съюза изпадна Има Такъв Народ. Сега Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България се сложиха в състояние, при което е извънредно мъчно да застанат един до друг – най-малко не по метода, по който го правеха в предишното. Колко неприятни са нещата в действителност ще стане ясно, в случай че се стигне до втория мандат за държавно управление, който би трябвало да отиде при Политическа партия. Тогава ще се види дали разривът е финален.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ