Три дни безспир ехтя ковачница Тих труд в Сопот. Огънят

...
Три дни безспир ехтя ковачница Тих труд в Сопот. Огънят
Коментари Харесай

Майстори коваха нож в Сопотския еснаф

Три дни безкрай кънтя ковачница „ Тих труд ” в Сопот. Огънят в пещта не угасна и за час,  а дългите нажежени части метал, наподобяващи огнени мечове, кръстосваха въздуха от ранна  заран до късна вечер. Между бухлатите чемшири, съвсем като в оная прохладна майска вечер у чорбаджи Марко, разказана от Иван Вазов, мъже  на дребни групички обсъждаха оживено. Някой концентрирано работеше на гриндер, друг  стоеше над главата му и го наблюдаваше деликатно.  Край пещта постоянно имаше  хора. Между ударите от чука върху наковалнята и ръмженето на две машини се чуваха думи като скос, острие,  дамаск, мастер клас, урок, имена на разнообразни градове. Къщата, която е на повече от век  и половина,  също бе цялостна с хора, които говореха или работеха. Тази живописна картина създаваха участниците в ножарския пленер „ Работилницата - Сопот 2108 ”, проведен от  Община Сопот,  Сопотския еснафин, къща-музей „ Иван Вазов ” и Регионалната камара на занаятчиите - Пловдив.   

Пленерът се провежда  за четвърта поредна година, трите му поредни издания,  през 2016-а, 2017-а и 2018-а, са отдадени на ножарството. Тази година в проявата  се включиха близо 80 занаятчии от разнообразни градове - Бургас, Пловдив, София, Самоков, Велико Търново.

Първите майсторски уроци в пленера бяха по изработката на инкрустации в дърво и метал. Представиха ги майсторите  Евгени Димов и Стефан Градинаров от Сопот.

Пленерът по ножарство  в Сопот  е отлично място за шерване на опит,  форум, в който можеш да участваш интензивно. С всяка последваща година хората, които идват, стават повече, описа пред „ Марица ” Георги Панов. Той е бижутер от Пловдив и заниманието му е гравьорството. Страстта към този знаят го свързала  с Евгени Димов, един от най-добрите  гравьори  и ръководител на Сопотския еснафин.  Георги е  член на  това съдружие, както и на  Регионалната занаятчийска камара. Гравьорите сме към момента дребна група запалянковци, само че всеки има огромно предпочитание да се учи. Тук е мястото, на което можем да го вършим, споделя Георги Панов.

Гравюрата върху метал е същинска магия за мен и опцията да се изучавам, да приказвам за моите планове, да поддържам връзка с хора, които споделят този интерес,  ме води тук, разказва  Юлия Радева от София.  Младата дама в началото се учила да гравира сама, след това приключила курс при Евгени Димов в Сопот. Тя също е член на занаятчийския еснафин в града. С уменията си на гравьор Юлия  наскоро трансформира своето ауди в същинско украшение - украси с изящни претекстове джантите и  лайсните му, ще продължи по железни елементи и в купето. Нейната пристрастеност е да превръща   картини на известни художници в гравюри върху метал.  Една от тях е с размери 50х40 сантиметра, а Георги Панов, с който ги свързва другарство и съдействие, харесва най-вече карта на света от 1670 година, пресъздадена  от  Юлия в чудна гравюра.  

Идвам за повторно, за мен ножарството е занимание, в което ме притегли коването, споделя Йордан Кумчев-Дако. Той е от Хасково, към този момент има другари от предходните и от  настоящия пленер. Очаквам с интерес срещата с Евгений Добрин, руснака от Гильдия  мастеров оружейников - прочут ковач, от който чакам да науча доста, споделя Дако. Той  дълго и другарски обсъжда  креативен тематики с Ивайло Семков от Сопот.  Когато кова нож, оставям чукът  и металът  да ме водят,  споделя Дако. При мен е противоположното, последвам плана си, изяснява Ивайло. Според него технологията при изработката на нож  провокира въображението. Направил  е стотици ножове от подготвен материал, а самичък е изковал  с чука десетки и към този момент има лична емблема, която слага на  ножовете си.

Аз се занимавам с дървопластика, а  тук съм като вкъщи си, разказва  Кирил Георгиев, един от локални занаятчии. Евгени Димов трансформира това място в креативно средище,  а за мен е доста скъп ползата на младите към обичайните занаяти, споделя Кирил.  

 За първи път наедно с българските занаятчии взе участие известният съветски занаятчия ковач Евгений Добрин.  През 2012 година на олимпиадата по рязане на въже негово острие от дамаска стомана взе  бронзов приз. Това е удивително достижение, разясняват участниците в пленера.

Добрин  пристигна на пленера по покана на ръководителя на Сопотския еснафин Евгени Димов. Добрин направи открит урок за изработката на острие от  дамаска стомана, доста харесвана за изработването на  ножове. Има  див дамаск, в който рисунъка не се възнамерява, само че има и мозаечен дамаск, при който   рисунъкът  се задава. Има и междинна  форма, която се  назовава щемпелен дамаск. Рисунъкът е скъп в  дамаска, здравината на стоманата я имаме. Съвременната металургия получава доста качествена стомана.  С дамаска повишаваме  естетическите качества на стоманата, която използваме за ножа, само че всичко това ще кажа по време на моя мастер клас по-късно,  заповядайте там, изясни Добрин, чиято фамилия съвсем  подхожда  на излъчването и метода му на другарство.

Майсторите на този  пленер са доста положителни, споделя Евгений Добрин. Те са  като нашите, съветските - малко луди, само че без тази полуда няма да си занаятчия. Много е хубаво тук. Лично се  запознахме с Евгени Димов в Санкт Петербург по време на стаж на Гильдия  мастеров оружейников в Ермитажа, където той беше поканен. А аз отидох да се забележим.  Познаваме  се по интернет  няколко години. Майсторите, с които се срещнах, са чудесни хора. Имате доста красива страна. Самолетът ми кацна в Бургас, прекосих България да дойда в Сопот. Докато пътувах, не можех да се налюбувам на гледките, споделя Добрин.  

Тук ни събра още веднъж любовта към  ръчната изработка на ножа, към уменията, които би трябвало да придобиеш, с цел да направиш същински прекрасен нож, споделя Евгени Димов. Ножарството е първият поминък, който мъжът е усвои. Ножът е базов инструмент в развиването на човешката цивилизация и уважението към него е закодирано в нашата памет.
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР