Европейските общества днес са по-разделени, отколкото преди 10 години
Три четвърти (76 процента) от хората в разнообразни краища на света считат, че обществото в техните страни е разграничено. При това 73 и даже повече % от запитаните в европейските страни като Германия, Швеция, Италия, Англия и Испания считат, че в този момент обществото им е по-разделено в сравнение с преди 10 години. Това демонстрират данните от онлайн изследване на Ipsos Mori в 27 страни, направено по поръчка на Би Би Си.
Различията в политическите възгледи се възприемат като най-сериозната причина за напрежение, а последваща по ред причина са разликите сред небогати и богати.
Независимо от тези разделения, болшинството от хората в множеството страни са съгласни, че общите неща сред хората по света са повече, в сравнение с нещата, които ги вършат разнообразни.
Сърбия – най-поляризираната измежду всички 27 страни
Страните, които са най-обезпокоени от поляризацията в обществата им, са Сърбия, където 93% от хората споделят, че обществото им е разделено; Аржентина (92%), Перу и Чили ( и двете 90%).
Най-малко разграничено е обществото в Саудитска Арабия (34%), съгласно отговорите на интервюираните, следвана от Китай (48%) и Япония (52%).
Във всички 27 страни като най-сериозна причина за напреженията се показват разликите в политическите възгледи (44%), разликите сред небогати и богати (36%), разликите сред имигрантите и хората, родени в страната (30%) и разликите сред религиите (27%).
В Русия и Китай акцентират разликите сред небогати и богати
В Русия, както и в Китай, болшинството от запитаните – 65% - са посочили разликата сред небогати и богати като съществена причина за разделянето в обществото.
Страните, в които като водеща причина са посочени разликите в политическите възгледи, да Малайзия (74%), Аржентина (70%), Полша, Турция и Сърбия ( и трите с по 63%).
Напрежението сред имигрантите и локалните господства в Европа
Напрежението сред имигрантите и хората, родени в страната, се извежда като значителен проблем в доста европейски страни: Италия (61%), Англия (50%), Швеция (49%), Германия (46%), Франция (45%).
Във Англия като основна причина се показват проблемите сред локалните поданици и мигрантите, на второ място е религията (47%), етническата принадлежност (41%) и политическите възгледи (40%).
Половината и към поливана от хората в Белгия (50%), Англия (47%), Австралия (47%) и Франция (45%) считат, че най-голямо напрежение поражда поради другите религии в тяхната страна.
Най-толерантната страна е Канада, на противоположния полюс – Унгария
Проучването установи разделяне по въпроса дали хората в съответната страна са толерантни към хората от различен генезис, с друга просвета или възгледи. Глобално, 46% споделят, че страната им е доста или относително толерантна, до момента в който 50% споделят, че не е доста толерантна или изобщо не е. С най-голям резултат във връзка с толерантността е Канада (74%), следвана от Китай (65%) и Малайзия (64%).
Най-ниски индикатори на приемливост са регистрирани в Унгария (16%), Южна Корея (20 %), Бразилия (29%) и Полша (30%).
Същевременно 65% от всички респонденти споделят, че хората от другите страни имат повече общи неща, в сравнение с разлики. Най-голям дял от запитаните, изразили такова мнение, са регистрирани в Русия и Сърбия – по 81%, а за Германия – 61%.
Проучването демонстрира, че политическото разделяне в Латинска Америка е по-силно усещано, в сравнение с в Европа, то е посочено от над 50 на 100 от участниците в проучването от страните на континента.
Но до момента в който 68 на 100 от европейците усещат, че поляризацията е повишена през последните 10 години, този % за Латинска Америка е доста по-нисък - 59 на 100 от тях.
Картината в Европа
Проучването обгръща 10 европейски страни: Белгия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Полша, Испания, Швеция, Сърбия и Англия, както и отчасти европейските Русия и Турция.
" Цяла Европа демонстрира идентична наклонност – в последна сметка трима от четирима респонденти споделят, че страната им е доста или значително разграничена ", отбелязва Глен Готфирд от Ipsos MORI.
По думите му европейците считат, че разделянето в обществото е станало по-забележимо през последните години. " Това може да е отражение на политическия климат и изместването на дясно (към по-консервативни политически възгледи), което следим в някои елементи на континента, или в последна сметка политическият климат може да е резултат на това, че хората усещат по-голямо напрежение. Но всичко това е взаимно обвързвано ", разяснява социологът.
Както във Англия, по този начин и в Германия и Франция, респондентите показват като основна причина за разслоението в обществото различията сред имигрантите и родените в страната. Готфрид обаче отбелязва, че участват и по-традиционни показа за общественото разделяне. " Напрежението, учредено на класова принадлежност или приходи, съществува както и преди. Във Англия, да вземем за пример, съвсем всеки трети интервюиран показва напрежение сред богатите и бедните, а в Унгария процентът на тези, които виждат напрежение сред богати и небогати е по-голям, в сравнение с във връзка с имигрантите ", споделя той.
Пет категории гражданско общество
В изследването са разграничени пет категории гражданско общество. Хората от страните с намерено гражданско общество могат свободно да основават обединявания, да организират демонстрации, да получават и популяризират информация. В страните със затворено общество царува атмосфера на боязън, а всяка рецензия към ръководещия режим се санкционира сурово, показват създателите на изследването.
Само 2% от обитаемоте по света, или 148 млн. индивида, живеят в открити цивилен общества. Над 7 млн. индивида живеят в страни с лимитирани права и свободи. Почти една трета от хората по света са в страни със затворени общества.
Практически всички страни с открити цивилен общества са в Европа. Сред тях са Германия, Норвегия, Швеция, Финландия, Естония и Латвия. Към страните, в които гражданското общество е под напън, попадат Турция, Русия и Беларус.
Според описанието, показано в отчета, в обществата под напън има заплаха за деятелите, които подлагат на критика властта, да бъдат подложени на следене, гонене и заплашване. Те също по този начин рискуват да попаднат в пандиза или да бъдат убити. Освен Русия, в листата с подобен вид гражданско общество попадат още 33 страни.
Различията в политическите възгледи се възприемат като най-сериозната причина за напрежение, а последваща по ред причина са разликите сред небогати и богати.
Независимо от тези разделения, болшинството от хората в множеството страни са съгласни, че общите неща сред хората по света са повече, в сравнение с нещата, които ги вършат разнообразни.
Сърбия – най-поляризираната измежду всички 27 страни
Страните, които са най-обезпокоени от поляризацията в обществата им, са Сърбия, където 93% от хората споделят, че обществото им е разделено; Аржентина (92%), Перу и Чили ( и двете 90%).
Най-малко разграничено е обществото в Саудитска Арабия (34%), съгласно отговорите на интервюираните, следвана от Китай (48%) и Япония (52%).
Във всички 27 страни като най-сериозна причина за напреженията се показват разликите в политическите възгледи (44%), разликите сред небогати и богати (36%), разликите сред имигрантите и хората, родени в страната (30%) и разликите сред религиите (27%).
В Русия и Китай акцентират разликите сред небогати и богати
В Русия, както и в Китай, болшинството от запитаните – 65% - са посочили разликата сред небогати и богати като съществена причина за разделянето в обществото.
Страните, в които като водеща причина са посочени разликите в политическите възгледи, да Малайзия (74%), Аржентина (70%), Полша, Турция и Сърбия ( и трите с по 63%).
Напрежението сред имигрантите и локалните господства в Европа
Напрежението сред имигрантите и хората, родени в страната, се извежда като значителен проблем в доста европейски страни: Италия (61%), Англия (50%), Швеция (49%), Германия (46%), Франция (45%).
Във Англия като основна причина се показват проблемите сред локалните поданици и мигрантите, на второ място е религията (47%), етническата принадлежност (41%) и политическите възгледи (40%).
Половината и към поливана от хората в Белгия (50%), Англия (47%), Австралия (47%) и Франция (45%) считат, че най-голямо напрежение поражда поради другите религии в тяхната страна.
Най-толерантната страна е Канада, на противоположния полюс – Унгария
Проучването установи разделяне по въпроса дали хората в съответната страна са толерантни към хората от различен генезис, с друга просвета или възгледи. Глобално, 46% споделят, че страната им е доста или относително толерантна, до момента в който 50% споделят, че не е доста толерантна или изобщо не е. С най-голям резултат във връзка с толерантността е Канада (74%), следвана от Китай (65%) и Малайзия (64%).
Най-ниски индикатори на приемливост са регистрирани в Унгария (16%), Южна Корея (20 %), Бразилия (29%) и Полша (30%).
Същевременно 65% от всички респонденти споделят, че хората от другите страни имат повече общи неща, в сравнение с разлики. Най-голям дял от запитаните, изразили такова мнение, са регистрирани в Русия и Сърбия – по 81%, а за Германия – 61%.
Проучването демонстрира, че политическото разделяне в Латинска Америка е по-силно усещано, в сравнение с в Европа, то е посочено от над 50 на 100 от участниците в проучването от страните на континента.
Но до момента в който 68 на 100 от европейците усещат, че поляризацията е повишена през последните 10 години, този % за Латинска Америка е доста по-нисък - 59 на 100 от тях.
Картината в Европа
Проучването обгръща 10 европейски страни: Белгия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Полша, Испания, Швеция, Сърбия и Англия, както и отчасти европейските Русия и Турция.
" Цяла Европа демонстрира идентична наклонност – в последна сметка трима от четирима респонденти споделят, че страната им е доста или значително разграничена ", отбелязва Глен Готфирд от Ipsos MORI.
По думите му европейците считат, че разделянето в обществото е станало по-забележимо през последните години. " Това може да е отражение на политическия климат и изместването на дясно (към по-консервативни политически възгледи), което следим в някои елементи на континента, или в последна сметка политическият климат може да е резултат на това, че хората усещат по-голямо напрежение. Но всичко това е взаимно обвързвано ", разяснява социологът.
Както във Англия, по този начин и в Германия и Франция, респондентите показват като основна причина за разслоението в обществото различията сред имигрантите и родените в страната. Готфрид обаче отбелязва, че участват и по-традиционни показа за общественото разделяне. " Напрежението, учредено на класова принадлежност или приходи, съществува както и преди. Във Англия, да вземем за пример, съвсем всеки трети интервюиран показва напрежение сред богатите и бедните, а в Унгария процентът на тези, които виждат напрежение сред богати и небогати е по-голям, в сравнение с във връзка с имигрантите ", споделя той.
Пет категории гражданско общество
В изследването са разграничени пет категории гражданско общество. Хората от страните с намерено гражданско общество могат свободно да основават обединявания, да организират демонстрации, да получават и популяризират информация. В страните със затворено общество царува атмосфера на боязън, а всяка рецензия към ръководещия режим се санкционира сурово, показват създателите на изследването.
Само 2% от обитаемоте по света, или 148 млн. индивида, живеят в открити цивилен общества. Над 7 млн. индивида живеят в страни с лимитирани права и свободи. Почти една трета от хората по света са в страни със затворени общества.
Практически всички страни с открити цивилен общества са в Европа. Сред тях са Германия, Норвегия, Швеция, Финландия, Естония и Латвия. Към страните, в които гражданското общество е под напън, попадат Турция, Русия и Беларус.
Според описанието, показано в отчета, в обществата под напън има заплаха за деятелите, които подлагат на критика властта, да бъдат подложени на следене, гонене и заплашване. Те също по този начин рискуват да попаднат в пандиза или да бъдат убити. Освен Русия, в листата с подобен вид гражданско общество попадат още 33 страни.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ