Три биса за Есмералда - Парижката света Богородица в НДК
Три биса съпроводиха близо 3-часовия театър на Старозагорската опера " Есмералда - Парижката света Богородица ", който на 19 април гостува за пръв път в София, в зала 1 на НДК. На финала на рок операта солистите, оркестърът, рок групата, хорът, балетът и децата от детско-юношеската студия за опера и балет на операта в Стара Загора, и представителите на прабългарската школа за оцеляване " Бага-тур " бяха бурно приветствани от публиката, изпълнила НДК.
В основната роля на Есмералда е Михаела Филева, която получаваше заслужени аплодисменти от феновете от самото начало. Публиката пламенно аплодираше и осъществяванията на Борис Тасков - в ролята на Квазимодо, Николай Моцов - като Грeнгоар, Марин Русинов - Фроло, Богомил Спиров (Феб), Гергана Николаева (Фльор де Лиз), Александър Панайотов (Клопен).
Мюзикълът, основан по световноизвестния разказ на Виктор Юго, комбиниран с музиката на Рикардо Кочанте, оркестрацията за огромен симфоничен оркестър и рок група на Людмил Горчев и надарените реализатори в основните функции, дружно с оркестъра, хора и балета на Държавна опера - Стара Загора, прелестната сценография и хореография, омагьосаха феновете и сътвориха неповторими страсти. Либретото е написано от Люк Пламондон.
Режисьор на спектакъла е Виолета Горчева, диригент - Владимир Бошнаков. Хореограф е световноизвестният Марио Пиаца. Автор на сценографията и костюмите е Денис Иванов, хормайстор - Младен Станев, художественият превод е на поета Йордан Пеев.
Трагично-любовната история за Есмералда, съчетана с красивата музика и обилната хореография и сценография, развълнува столичните фенове.
Циганката Есмералда превзема сърцата на доста хора, в това число и на капитан Феб и Пиер Гренгоар, само че изключително на Квазимодо и неговия аставник архидякон Клод Фроло. Фроло се раздира сред натрапчивата си сласт към Есмералда и разпоредбите на катедралата „ Парижката Света Богородица “.
Внушителната постройка на катедралата с солидни стени, високи кули, камбанарии и тайнствена сърцевина е всевиждащ неподвижен свидетел на дейностите в повествователните нива на историята, разказана от Виктор Юго.
" Водещ е монтажният кинопринцип с внезапните и контрастни преходи, екстремалните и нагнетени подиуми, драматургично заложени и подкрепени от минимализма и лаконичността на музикалната форма, актуалния темп и метрум, произлизащи от самия концепт/модел на жанра рок опера. Хорът, който е основно настоящо лице, участва като метафора на Катедралата, на Съдбата, на Провидението и Висшия разсъдък ", разяснява режисьорът Виолета Горчева.
„ От мюзикъл... вършим опера. Тук няма текстове. Действието върви от музикално произведение в музикално произведение, които на брой са 51 плюс увертюрата - всичко в границите на два часа. Има сола, дуети, терцети. Музиката е шлагерна, естрадна, тук-там - трагична, само че доста мелодична ", споделя диригентът Владимир Бошнаков.
Снимки: Орлин Огнянов
В основната роля на Есмералда е Михаела Филева, която получаваше заслужени аплодисменти от феновете от самото начало. Публиката пламенно аплодираше и осъществяванията на Борис Тасков - в ролята на Квазимодо, Николай Моцов - като Грeнгоар, Марин Русинов - Фроло, Богомил Спиров (Феб), Гергана Николаева (Фльор де Лиз), Александър Панайотов (Клопен).
Мюзикълът, основан по световноизвестния разказ на Виктор Юго, комбиниран с музиката на Рикардо Кочанте, оркестрацията за огромен симфоничен оркестър и рок група на Людмил Горчев и надарените реализатори в основните функции, дружно с оркестъра, хора и балета на Държавна опера - Стара Загора, прелестната сценография и хореография, омагьосаха феновете и сътвориха неповторими страсти. Либретото е написано от Люк Пламондон.
Режисьор на спектакъла е Виолета Горчева, диригент - Владимир Бошнаков. Хореограф е световноизвестният Марио Пиаца. Автор на сценографията и костюмите е Денис Иванов, хормайстор - Младен Станев, художественият превод е на поета Йордан Пеев.
Трагично-любовната история за Есмералда, съчетана с красивата музика и обилната хореография и сценография, развълнува столичните фенове.
Циганката Есмералда превзема сърцата на доста хора, в това число и на капитан Феб и Пиер Гренгоар, само че изключително на Квазимодо и неговия аставник архидякон Клод Фроло. Фроло се раздира сред натрапчивата си сласт към Есмералда и разпоредбите на катедралата „ Парижката Света Богородица “.
Внушителната постройка на катедралата с солидни стени, високи кули, камбанарии и тайнствена сърцевина е всевиждащ неподвижен свидетел на дейностите в повествователните нива на историята, разказана от Виктор Юго.
" Водещ е монтажният кинопринцип с внезапните и контрастни преходи, екстремалните и нагнетени подиуми, драматургично заложени и подкрепени от минимализма и лаконичността на музикалната форма, актуалния темп и метрум, произлизащи от самия концепт/модел на жанра рок опера. Хорът, който е основно настоящо лице, участва като метафора на Катедралата, на Съдбата, на Провидението и Висшия разсъдък ", разяснява режисьорът Виолета Горчева.
„ От мюзикъл... вършим опера. Тук няма текстове. Действието върви от музикално произведение в музикално произведение, които на брой са 51 плюс увертюрата - всичко в границите на два часа. Има сола, дуети, терцети. Музиката е шлагерна, естрадна, тук-там - трагична, само че доста мелодична ", споделя диригентът Владимир Бошнаков.
Снимки: Орлин Огнянов
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ