Тревожност цари в Централна Азия: оттеглянето на Запада от Афганистан

Тревожност царува в Централна Азия: отдръпването на Запада от Афганистан остави вакуум във властта, който талибаните в този момент запълват, разяснява немският в. " Зюддойче цайтунг ". Талибаните напредват, превземайки район след район в Афганистан. След края на 20-годишната военна задача на Запада страната в този момент е застрашена от завземането на властта от ислямистите - и по този метод връщане към дните преди 2001 година, когато Съединени американски щати влезе в страната, с цел да смъкна самите талибани. В понеделник в Кабул 15 страни, в това число Съединени американски щати, Германия, Англия и Франция, призоваха талибаните да спрат военната атака и да възобновят вътрешноафганистанския кротичък развой посредством преустановяване на огъня. Но казусът е, че талибаните към момента не се интересуват от мира. Повече от половината от територията на страната към този момент е под контрола на талибаните и тази наклонност се ускорява. Вакуумът, оставен от отдръпването на Запада, в този момент принуждава прилежащите страни да работят - това не е първият път в историята на страната, когато съседите се намесват във вътрешно - афганистанските каузи. Самите талибани в този момент насочват вниманието си към Китай. Един от техните представители сподели от South China Morning Post, че помощ за възобновяване на страната и вложенията от Китай ще бъдат доста добре пристигнали. Самията формален Пекин следи усилването на ислямистите в Афганистан като опасност за неговото разпространяване в района и в самия Китай. Проблемът е с малцинството на уйгурите. Безспорно е, че Пекин интензивно уголемява въздействието си в района. Китай поддържа близко съдействие със прилежащия на Афганистан Пакистан. Тази политика се крепи на два интереса: от една страна, Пакистан предлага нужния кулоар за достъп на Китай до Индийския океан. От друга страна, съюзът с Исламабад дава опция на Пекин да упражни напън върху главния си противник - Индия. Ключовата страна за обстановката в Афганистан остава Пакистан, чийто уред за сигурност по исторически аргументи има най-тесни връзки с талибаните в Афганистан. Не единствено Китай и Пакистан, само че и Русия следи от близко обстановката в Хиндукуш - Москва е изключително загрижена за обстановката със сигурността на афганистанските граници. Външният министър Сергей Лавров упрекна Съединени американски щати в " преждевременно евакуиране на войски ", което е изпълнено с разпространяването на неустойчивост в прилежащите страни. За Москва това е и опция да засили личното си въздействие в района. Вземете да вземем за пример Таджикистан - тази централноазиатска страна има граница с Афганистан от над 1000 километра - и тя бързо усети последствията от изтеглянето на американските войски. Хиляди афганистанци, в това число бойци и полиция, избягаха от талибаните в Таджикистан. Повечето от тях бяха върнати назад. Президентът на Таджикистан Емомали Рахмон изпрати към 20 хиляди резервисти по границата и помоли Русия да помогне за защитата на нестабилната планинска граница. Припомняме, че 201-ата съветска военна база в Таджикистан е най-голямата съветска база в някогашния Съветски съюз. Там се намира контингент от 1000 военни. Променящият се баланс на силите в Афганистан тормози и Киргизстан, който има етническо малцинство зад Памир в Афганистан. Туркменистан към този момент е разположил тежко оръжие и хеликоптери по-близо до границата си с Афганистан и е сложил резервистите в подготвеност. Западът изтегли войските си от Афганистан - и сега цари безпокойствие в цяла Централна Азия. След терористичните офанзиви от 11 септември 2001 г. 43-ият президент на Съединени американски щати Джордж Буш персонално нареди операцията за свалянето на талибаните. При неговия правоприемник Барак Обама водачът на Ал-Кайда Осама Бин Ладен бе убит от американски специфични елементи. Доналд Тръмп започна изтеглянето на войските и го контракти с талибаните. Действащият американски президент Джо Байдън разгласи, че американските войски ще бъдат изтеглени изцяло.