Проф. Димитър Иванов: Тревожни размишления за бюджета и икономиката ни
ТРЕВОЖНИ РАЗМИШЛЕНИЯ ЗА БЮДЖЕТА И ЗА ИКОНОМИКАТА НИ
Проф. Димитър М. Иванов
Доктор на икономическите науки
Специално за Епицентър от Лондон, 31 януари 2022 година
„ Реалността може да ви победи сдостатъчно въображение. “
- Марк Твен
Всяка година, по време на разискването на закона за бюджета, ръководещите, не стопират да дават обещание все по-разцъфтяващи бюджети на растежа, на водопади от вложения, на генериране на претовареност и на по-висок обществен стандарт. И 33 години, „ светлината в тунела “ е все пред нас; съвсем към този момент се вижда и наближава. Бих споделил, нека не бъркаме изходът от тунела с неговия вход…
Особено значимо е в стопанската система да се почита смисълът на историята; да се търси посредством трендовете, посредством еволюцията на параметрите - проявлението на икономическите закони, съществуването на консистентност, осъществените политико-икономически неточности, урокът от направените заключения.
Това ме кара да обърна внимание върху тревожната икономическа обстановка у нас, върху действителната значителност на Бюджет 2022 и върху нуждата от бюджетна политика съобразена с подтекста на икономическите действителности и желанието ни за непоклатимост, напредък и рационализация.
I. ЗА РИСКОВЕТЕ НА ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКАТА СРЕДА
И ЦЕЛИТЕ НА БЮДЖЕТ 2022
Независимо от известно възобновяване на международната стопанска система, вирусът и неговите разновидности към момента не са отминали и икономическият ландшафт е нежен и изпълнен с неустановеност и опасности. Пет са главните източници на тези опасности:
Глобалният Дълг, който се усили солидно: в 2019 г той бе 320% от световният БВП (БВП), в 2020 година – 365% от Брутният вътрешен продукт, а в 2022 година се чака да доближи 400% от Брутният вътрешен продукт. Една не дребна част от този дълг става нестабилен и рискува огромни банкрути.Високата инфлация, която е ясно, че няма да завърши през 2022 година И Федералната Банка на Съединени американски щати, и МВФ и редица централни банки одобриха, че тя ще продължи да пораства.Повишаване на лихвените проценти. Федеръл Ризърв Банк на Съединени американски щати удостовери, че за усмиряване на инфлацията, ще мине към стягане на паричната политика и повдигане на лихвените проценти още през март 2022г. Европейската Централна Банка също е пред повишение. Редица централни банки в Централна Европа (в Полша, Унгария, Чехия) към този момент подвигнаха на няколко пъти лихвените си проценти. Това ще ускори световната дългова рецесия и ще забави възобновяване.Европейският Съюз е на прага на зрееща политическа рецесия и промени. Президентските избори във Франция, парламентарните избори в Унгария – ще са сериозни моменти. Светът е изправен пред най-сложните геополитически и рискови спорове за последните 30 години: сред Русия и Украйна, Русия и НАТО, Китай-Тайван, и други
На 25 януари, Международният Валутен Фонд разгласява своя годишен отчет за Световните Икономически Перспективи през 2022 година и поправя надолу прогнозата си за световният ритъм на стопански напредък на Брутният вътрешен продукт от 5.9% през 2021 година на 4.4% за 2022 година Както МВФ съобщи, световната стопанска система „ влиза в 2022 година в по-отслабена позиция, в сравнение с до момента се оценяваше. “.
Това е „ арената “; рамката, в която ще се развива стопанската система ни през 2022 година Ако не изясним тази рамка, може да се окаже, че строим бюджетът за 2022 година върху илюзии. Разделите от Актуализираната Средносрочна Бюджетна Прогноза за 2022-2024 година - „ Преглед на развиването на международната и европейската стопанска система “ и „ Основни допускания, на които се основава прогнозата “ не дават визия за обстановката и динамичността на международната и европейска обстановка, която ще се развива България.
Решенията, касаещи икономическата и обществена политика на обещано правителство; задачите и характерът на бюджета – имат политическа природа и дават отговор на политически цели. И отсам обаче е въпросът – до каква степен задачата и характерът на бюджета дават отговор на императивите на действителностите?
Според институционалния и политически създател на Проектобюджет 2022, задачата е това да е бюджет на икономическия напредък. В него е заложен напредък на Брутният вътрешен продукт в размер на 4,8 %, което е с 1,2 % повече от растежа на Брутният вътрешен продукт през 2021 година
Също по този начин се показва, че показаният план има три съществени характерности:
- забележителното повишаване на финансовите инвестиции;
- доста повишаване на вложенията в хора, и
- обществената правдивост и подсигуряване.
Приоритетите за 2022-2024 година звучат добре. Не съм уверен обаче, че те са отразени с цифрите, заложени в бюджета, а и с действителностите пред България.
Още от времето на Кейнс, през икономисти като Пол Кругман и Джоузеф Стиглиц, икономическият напредък, измерван с темпа на напредък на Брутният вътрешен продукт е потвърдено, че не е прецизен индикатор. Брутният вътрешен продукт като индикатор не е планиран да прави оценка благосъстоянието на жителите.
Той мери индустриалният потенциал и неговия растеж. Икономическото развитие–е сложна категория, измерваща повишаването на икономическото богатство на дадена страна и на нейните жители, включваща голям брой други индикатори, като покупателна дарба, бизнес вероятност, просвета и обучение, ред, сигурност и правдивост, по-голямо тъждество и шансове за развиване на всеки.
Накратко казано –същностното ниво на качеството на живота. Брутният вътрешен продукт може да пораства с помощта на счетоводни интервенции, на заеми, на нараснали цени. Икономическото развиване „ не се лъже “ от тези трикове. В модерните стопански системи, фокусирани върху благосъстоянието и благополучието, икономическият напредък е единствено инструмент; барометър, измерващ посоката на придвижване, макар, че и тя може да бъде лъжлива.
На няколко пъти подчертах в мои разбори, в това число и в Епицентър, че в обстановката, в която се намира стопанската система ни, главната цел на бюджета следва да бъде преодоляването, доколкото е допустимо на инфлацията. Това е страшният проблем пред нас, който води до рискови последици за компании и семейства. Това не е хиперинфлацията от 1996 година само че, това е не по-малко упорита инфлация, изсмукваща спестяванията, „ изяждаща “ раздаденият по-голям обществен къс и намаляваща платежоспособността на лв..
Всички останали характерности на бюджета би следвало да бъдат подчинени на битката с инфлацията. А целите в разходната част са решени назад, те са проинфлационни и не престават да зареждат инфлацията, да тласкат търсенето още повече. За мен, философията на бюджета е спорна и в него липсва реакция на макроикономическата динамичност и на инфлационният напън.
II. ЗА АДЕКВАТНОСТТА НА БЮДЖЕТАСПРЯМО РЕАЛНОСТИТЕ
Проектобюджетът в своите разнообразни детайли рисува комплицирана картина на бюджетната ни политика. И може да се каже, че бюджетът ни навлиза в една трайна рецесия.
Първият аспект на тази кризае бюджетният недостиг, който пораства регулярно. В изискванията на неустановеност, инфлация и опасности е вярно държавното управление да разполага с по-голямо фискално пространство за маневриране, само че в тази ситуация с Бюджет 2022 година става дума за много по-голямо нарастване - на фона на бързата градация на вътрешен дълг и посредствени фискални доходи. Бюджетът заявява, че дефицитът ще намалее до 3,6% за 2023 година и 2,8% от Брутният вътрешен продукт за 2024 година без да уточни средствата и публикациите на разноски, които ще се употребяват за това. Бюджетен недостиг от над 4% не се редуцира елементарно. Особено на фона на един по този начин или другояче дестабилизиран бюджет.
Повишени заплати и обществени заплащания – не се понижават и изземват. Както и не се стопират един път стартирани обществени инфраструктурни планове. Много мъчно се заобикаля от лавината на растящия обществен дълг, когато стопанската система е към момента парализирана от пандемията, от инфлационния напън и от растящия недостиг на работна ръка заради неспиращото емигриране от страната. А пандемията депресира още повече ниската раждаемост у нас.
Вторият аспект на възможна бюджетна рецесия е мощното и бързо повишаване на разноските за обществена намеса, които са доста значими и мечтани, само че с изключение на всичко друго носят и мощен проинфлационен темперамент.
Очевидно е желанието на държавното управление да отговори бързо на редица обществени обещания, правени по време на изборите, само че това предпочитание има неприкрит политически претекст, който господства над рационалния баланс сред бюджетна логичност и обществени жестове.
Субсидии, обезщетения и увеличени помощи по голям брой пера се предлагат; редица от тях нужни, други не чак толкоз, като да вземем за пример увеличението на заплатите на педагогическите експерти, нещо, което бе осъществено единствено преди 2 години с към 12%.
В бюджета няма нито една ясна дума и обосновка за сметка на какви съответни стопански политики ще „ изригнат “ изворите за това нараснало обществено благополучие (освен нараствания бюджетен недостиг!). За следващ път се не помни азбучното предписание, че стопанската система и производството основават обществената баница, а не противоположното.
А инфлационният аспект е тотално недооценен в бюджета.
Логично, като трети сериозен аспект на бюджета идва изобщо неизясненият въпрос за качеството на икономическия напредък, който се дава обещание. Подчертава се, че „ вероятността е растежът на Брутният вътрешен продукт да се форсира до 4,8% през 2022 година, движен от вложенията “.
Никъде не става дума изобщо, по какъв начин от напредък, който и до момента до февруари 2022 година е помпен напълно от заеми, нараснали обществени заплащания и увеличени цени, ще се премине към качествено нов вид на напредък, захранван от вложения и увеличено произвеждане?
Инвестициите ни в главен капитал за цялата 2021 година са намалели с близо 9%, а чистият ни експорт има също отрицателен дял за растежа на Брутният вътрешен продукт. Близо 90% от покачвания Брутният вътрешен продукт през 2021 година идва от рекордното и рисково надуване на кредитния балон. По рисково и огромно от това преди финансовата рецесия у нас през интервала 2009-2013 година За 2020-2021 година имаме растеж на заемите с над 17%.
Кредитите на нефинансови предприятия и семейства и НТООД (нетърговски организации обслужващи домакинствата) в края на декември 2021 година възлизат над 65.800 милиарда лева, което е към този момент над два пъти повече в сравнение с плануваните доходи от налози за бюджета. Сумата на раздадените заеми надвишава съвсем двойно формалния ни външен държавен дълг, който за края на 2022 година се планува да бъде към 35,5 милиарда лева
Няма подозрение, че забележителна част от хората у нас са кешово притиснати. Но, тази солидна кредитна задлъжнялост е извънредно рискова на фона на идващото повишение на лихвените проценти, на слаб напредък, анемични вложения, нерешителен бизнес, рискова политическа обстановка и продължаващи нагоре потребителски цени.
Международният Валутен Фонд не споделя бюджетната прогноза на Министерството на финансите за ритъм на растежа от 4.8%, а смята че ще се доближи до 4.1%, в случай че задълженията не порастват. Предупредих, че може да се стигне до серпантина на голяма дългова задлъжнялост на страна, бизнес, семейства, от която мъчно ще се излезе. И по тази причина е належащо както намеса на Българска народна банка, по този начин и система от ограничения.
Особено внимание заслужава проектобюджетът по повод бързо увеличаващата се външна задлъжнялост на България. Нетното дългово финансиране през 2022-2024 година се чака в края на 2024 година да стигне 47,1 милиарда лева (6810 лева на човек), като съотношението на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт ще надвиши 30% в края на интервала.
Това значи, че занапред, най-сложният финансов проблем, пред който е изправена страната е нашата задлъжнялост.
През последните години на извънредно ниски лихвени проценти, поддържах вземането на целеви външни заеми, в случай че бъдат употребявани рационално.
Но, в този момент пораждат минимум четири казуса:
- Първият и най-важният е един индикатор, който се пренебрегва, а той е темпът на нарастване на задлъжнялостта ни. От 27,5 милиарда лева в края на 2020 година до 31,2 милиарда лева в края на 2021 година до 47,1 милиарда лева (минимум) в края на 2024 година – това показва един ритъм на растеж на дълга преизпълнен няколко пъти темпът на напредък на Брутният вътрешен продукт.
- Влизаме в стадий, в който „ цената “ на нов дълг нараства, както и на част от настоящия дълг.
- Не излиза наяве какви ще са насоките на харчене на този нов дълг от над 7.3–9 милиарда лева
- Увеличението на дълга ще стане в години на понижаване на темповете на напредък. Тоест, съотношението на лихвени разноски по отношение на прогнозния БВПсъщо ще нарасне.
Това показва, че продължаваме да поддържаме един обществен и стопански модел, който свободно употребява от джоба на бъдещите генерации. И не става дума единствено за 6810 лева дълг за всеки жител на България. Към този дълг, в случай че прибавим и задълженията на пенсионната система, то този дълг ще набъбне минимум двойно; прибавете към него разноските за развъждане на едно дете до момента в който влезе в трудоспособна възраст и ще разберем какъв брой дължи всеки на един от дълго време стар обществен и стопански модел. Но, бюджетът го поддържа.
Измерването на силата на стопанската система, на конкурентоспособността на компаниите ни става основно с два индикатора: износът на човек от популацията и делът на нашия експорт на международния пазар. България изнася по към 433 евро на човек за 2021 година, на 61-во място в света съгласно класацията за 2021 година а внася по към 505 евро на човек и е на 60-то място в света. В класацията на страните-експортьори, всички централно-европейски страни надвишават размерът на нашия износ с 2-5 пъти. Делът на експорта ни в международния износ от дълго време е заледен на към 0.6%.
Тревожно е също непрекъснатото утежняване на нашия платежен баланс и увеличението на комерсиалния ни недостиг.
За огромни стопански системи – комерсиалния недостиг не е най-важния индикатор, само че за дребни стопански системи като българската, това не е добре. Поради продължаващо увеличение на вноса по отношение на износа ни, към този момент е налице повишаване на комерсиалния недостиг до 3,3% от Брутният вътрешен продукт за 2021 година Цените на енергийните първични материали също въздействат за това.
За интервала 2022-2024 година бюджетната прогноза планува по-нататъшно утежняване на комерсиалния ни баланс с над 8% от Брутният вътрешен продукт, а на комерсиалния недостиг с близо 4%. Балансът по настоящата сметка също ще се утежни.
Ако бе налице нарастване на директните непознати вложения, това утежняване нямаше да бъде толкоз значимо, само че на фона на засушаването на вложенията, то към този момент придобива размери, изискващи интервенция в структурата на комерсиалната ни политика.
Няма подозрение, че възходящата инфлация и мощното геополитическо напрежение в нашия район – ще принудят и най-благоразположените непознати вложители да преоценят „ атрактивността “ да влагат в България. А и плануваните в Раздел „ Икономическа и финансова политика “ на проектобюджета, 9,0 млн. лева.-за поощряване на вложенията, не са необикновен тласък.
Такъв сериозен бранш, като този на дребните и междинни предприятия, като мотор на новаторските процеси в стопанската система ни – е оставен без внимание.
Посредствени и официални са плануваните разноски в региона на околната среда. 9,2 млн. лева - за реализиране на инфраструктурни планове за възстановяване на общинските системи за ръководство на отпадъците и други изобщо не могат да стигнат по предопределение.
Според моят разбор, плануваните средства в проектобюджета за секторите защита, вътрешна сигурност, киберсигурност са незадоволителни, в това число и за към този момент започнатите в тях планове. Нито дума няма за продължаването на Проекта за рационализация и придобиване на нови бронетранспортьори.
Националната ни сериозна инфраструктура, транспортна, здравна, финансова, държавна е извънредно закъсняла с обезпечаването на системи за киберсигурност, само че плануваните в проектобюджета 2,7 млн. лева - за повишение на киберсигурността са смешни.
Нарушаването и деградацията на редица салда и съотношения на обществените ни финанси без подозрение ще сложи въпроса за спазването на разпоредбите на Фискалния Съюз и за приемането ни в Еврозоната. Предстои промяна на тези фискални правила, тя е импортирана от френския президент Макрон и от италианския министър председател Марио Драги за разглеждане в Европейска комисия и във Фискалния Съюз и евентуално ще е налице разпределяне на някои от фискалните ограничавания. Но, това не може да ни успокоява, защото възможните нови правила ще бъдат обсъждани съгласно характерностите на обществените финанси на всяка обособена стопанска система.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ – ЗА ОПАСНИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ ПОПУЛИЗЪМ
Преди години, огромният немски и американски икономист Руди Дорнбуш съобщи следното “Икономическият популизъм е един метод към стопанската система, който акцентира растежът и разпределението на приходите и подценява рискът от инфлация и дефицитното финансиране, външно-икономическите ограничавания, както и реакцията на икономическите сътрудници по отношение на нападателните не-пазарни политики…Икономиката на популизма в последна сметка се проваля, и когато това стане, то става на ужасяващо висока цена за същите обществени групи, които са поддържали популистките решения.. “ (Rudiger Dornbush, Macroeconomics of Populism, 1991).
Тази мисъл достоверно предава същността на размислите, които споделям. Проектобюджетът следва да се опре на по-реалистична оценка на външната обстановка, на метод, ориентиран към основни структурни промени в съществени сектори-двигатели на стопанската система ни. Бюджетната архитектура в интервала 2022-2024 година би трябвало да е окуражена да бъде постоянна в главните макроикономически пропорции.
Проектобюджетът е основан под знаците на политическия опортюнизъм, популизъм и вярата за на ниска цена електорализъм. Той опонира на фанфарите на държавната „ смяна “ за нуждата от истина и обективност и не смятам, че е бюджет, който ще спомогне за модернизацията на българската стопанска система.
В страната ни, болна от икономическа левкемия и ударена от инфлацията, бюджетът ни е заловен в клещите сред разноските за обществени помощи и дотации, които се усилват, и приходите, които избледняват.
Приоритетната цел би трябвало да бъде битката с инфлацията, възобновяване на платежния баланс и прогресивното съкращаване на външната задлъжнялост.
Това може да се случи единствено с дейни структурни промени за оживяването на българската стопанска система.
Проф. Димитър М. Иванов
Доктор на икономическите науки
Специално за Епицентър от Лондон, 31 януари 2022 година
„ Реалността може да ви победи сдостатъчно въображение. “
- Марк Твен
Всяка година, по време на разискването на закона за бюджета, ръководещите, не стопират да дават обещание все по-разцъфтяващи бюджети на растежа, на водопади от вложения, на генериране на претовареност и на по-висок обществен стандарт. И 33 години, „ светлината в тунела “ е все пред нас; съвсем към този момент се вижда и наближава. Бих споделил, нека не бъркаме изходът от тунела с неговия вход…
Особено значимо е в стопанската система да се почита смисълът на историята; да се търси посредством трендовете, посредством еволюцията на параметрите - проявлението на икономическите закони, съществуването на консистентност, осъществените политико-икономически неточности, урокът от направените заключения.
Това ме кара да обърна внимание върху тревожната икономическа обстановка у нас, върху действителната значителност на Бюджет 2022 и върху нуждата от бюджетна политика съобразена с подтекста на икономическите действителности и желанието ни за непоклатимост, напредък и рационализация.
I. ЗА РИСКОВЕТЕ НА ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКАТА СРЕДА
И ЦЕЛИТЕ НА БЮДЖЕТ 2022
Независимо от известно възобновяване на международната стопанска система, вирусът и неговите разновидности към момента не са отминали и икономическият ландшафт е нежен и изпълнен с неустановеност и опасности. Пет са главните източници на тези опасности:
Глобалният Дълг, който се усили солидно: в 2019 г той бе 320% от световният БВП (БВП), в 2020 година – 365% от Брутният вътрешен продукт, а в 2022 година се чака да доближи 400% от Брутният вътрешен продукт. Една не дребна част от този дълг става нестабилен и рискува огромни банкрути.Високата инфлация, която е ясно, че няма да завърши през 2022 година И Федералната Банка на Съединени американски щати, и МВФ и редица централни банки одобриха, че тя ще продължи да пораства.Повишаване на лихвените проценти. Федеръл Ризърв Банк на Съединени американски щати удостовери, че за усмиряване на инфлацията, ще мине към стягане на паричната политика и повдигане на лихвените проценти още през март 2022г. Европейската Централна Банка също е пред повишение. Редица централни банки в Централна Европа (в Полша, Унгария, Чехия) към този момент подвигнаха на няколко пъти лихвените си проценти. Това ще ускори световната дългова рецесия и ще забави възобновяване.Европейският Съюз е на прага на зрееща политическа рецесия и промени. Президентските избори във Франция, парламентарните избори в Унгария – ще са сериозни моменти. Светът е изправен пред най-сложните геополитически и рискови спорове за последните 30 години: сред Русия и Украйна, Русия и НАТО, Китай-Тайван, и други
На 25 януари, Международният Валутен Фонд разгласява своя годишен отчет за Световните Икономически Перспективи през 2022 година и поправя надолу прогнозата си за световният ритъм на стопански напредък на Брутният вътрешен продукт от 5.9% през 2021 година на 4.4% за 2022 година Както МВФ съобщи, световната стопанска система „ влиза в 2022 година в по-отслабена позиция, в сравнение с до момента се оценяваше. “.
Това е „ арената “; рамката, в която ще се развива стопанската система ни през 2022 година Ако не изясним тази рамка, може да се окаже, че строим бюджетът за 2022 година върху илюзии. Разделите от Актуализираната Средносрочна Бюджетна Прогноза за 2022-2024 година - „ Преглед на развиването на международната и европейската стопанска система “ и „ Основни допускания, на които се основава прогнозата “ не дават визия за обстановката и динамичността на международната и европейска обстановка, която ще се развива България.
Решенията, касаещи икономическата и обществена политика на обещано правителство; задачите и характерът на бюджета – имат политическа природа и дават отговор на политически цели. И отсам обаче е въпросът – до каква степен задачата и характерът на бюджета дават отговор на императивите на действителностите?
Според институционалния и политически създател на Проектобюджет 2022, задачата е това да е бюджет на икономическия напредък. В него е заложен напредък на Брутният вътрешен продукт в размер на 4,8 %, което е с 1,2 % повече от растежа на Брутният вътрешен продукт през 2021 година
Също по този начин се показва, че показаният план има три съществени характерности:
- забележителното повишаване на финансовите инвестиции;
- доста повишаване на вложенията в хора, и
- обществената правдивост и подсигуряване.
Приоритетите за 2022-2024 година звучат добре. Не съм уверен обаче, че те са отразени с цифрите, заложени в бюджета, а и с действителностите пред България.
Още от времето на Кейнс, през икономисти като Пол Кругман и Джоузеф Стиглиц, икономическият напредък, измерван с темпа на напредък на Брутният вътрешен продукт е потвърдено, че не е прецизен индикатор. Брутният вътрешен продукт като индикатор не е планиран да прави оценка благосъстоянието на жителите.
Той мери индустриалният потенциал и неговия растеж. Икономическото развитие–е сложна категория, измерваща повишаването на икономическото богатство на дадена страна и на нейните жители, включваща голям брой други индикатори, като покупателна дарба, бизнес вероятност, просвета и обучение, ред, сигурност и правдивост, по-голямо тъждество и шансове за развиване на всеки.
Накратко казано –същностното ниво на качеството на живота. Брутният вътрешен продукт може да пораства с помощта на счетоводни интервенции, на заеми, на нараснали цени. Икономическото развиване „ не се лъже “ от тези трикове. В модерните стопански системи, фокусирани върху благосъстоянието и благополучието, икономическият напредък е единствено инструмент; барометър, измерващ посоката на придвижване, макар, че и тя може да бъде лъжлива.
На няколко пъти подчертах в мои разбори, в това число и в Епицентър, че в обстановката, в която се намира стопанската система ни, главната цел на бюджета следва да бъде преодоляването, доколкото е допустимо на инфлацията. Това е страшният проблем пред нас, който води до рискови последици за компании и семейства. Това не е хиперинфлацията от 1996 година само че, това е не по-малко упорита инфлация, изсмукваща спестяванията, „ изяждаща “ раздаденият по-голям обществен къс и намаляваща платежоспособността на лв..
Всички останали характерности на бюджета би следвало да бъдат подчинени на битката с инфлацията. А целите в разходната част са решени назад, те са проинфлационни и не престават да зареждат инфлацията, да тласкат търсенето още повече. За мен, философията на бюджета е спорна и в него липсва реакция на макроикономическата динамичност и на инфлационният напън.
II. ЗА АДЕКВАТНОСТТА НА БЮДЖЕТАСПРЯМО РЕАЛНОСТИТЕ
Проектобюджетът в своите разнообразни детайли рисува комплицирана картина на бюджетната ни политика. И може да се каже, че бюджетът ни навлиза в една трайна рецесия.
Първият аспект на тази кризае бюджетният недостиг, който пораства регулярно. В изискванията на неустановеност, инфлация и опасности е вярно държавното управление да разполага с по-голямо фискално пространство за маневриране, само че в тази ситуация с Бюджет 2022 година става дума за много по-голямо нарастване - на фона на бързата градация на вътрешен дълг и посредствени фискални доходи. Бюджетът заявява, че дефицитът ще намалее до 3,6% за 2023 година и 2,8% от Брутният вътрешен продукт за 2024 година без да уточни средствата и публикациите на разноски, които ще се употребяват за това. Бюджетен недостиг от над 4% не се редуцира елементарно. Особено на фона на един по този начин или другояче дестабилизиран бюджет.
Повишени заплати и обществени заплащания – не се понижават и изземват. Както и не се стопират един път стартирани обществени инфраструктурни планове. Много мъчно се заобикаля от лавината на растящия обществен дълг, когато стопанската система е към момента парализирана от пандемията, от инфлационния напън и от растящия недостиг на работна ръка заради неспиращото емигриране от страната. А пандемията депресира още повече ниската раждаемост у нас.
Вторият аспект на възможна бюджетна рецесия е мощното и бързо повишаване на разноските за обществена намеса, които са доста значими и мечтани, само че с изключение на всичко друго носят и мощен проинфлационен темперамент.
Очевидно е желанието на държавното управление да отговори бързо на редица обществени обещания, правени по време на изборите, само че това предпочитание има неприкрит политически претекст, който господства над рационалния баланс сред бюджетна логичност и обществени жестове.
Субсидии, обезщетения и увеличени помощи по голям брой пера се предлагат; редица от тях нужни, други не чак толкоз, като да вземем за пример увеличението на заплатите на педагогическите експерти, нещо, което бе осъществено единствено преди 2 години с към 12%.
В бюджета няма нито една ясна дума и обосновка за сметка на какви съответни стопански политики ще „ изригнат “ изворите за това нараснало обществено благополучие (освен нараствания бюджетен недостиг!). За следващ път се не помни азбучното предписание, че стопанската система и производството основават обществената баница, а не противоположното.
А инфлационният аспект е тотално недооценен в бюджета.
Логично, като трети сериозен аспект на бюджета идва изобщо неизясненият въпрос за качеството на икономическия напредък, който се дава обещание. Подчертава се, че „ вероятността е растежът на Брутният вътрешен продукт да се форсира до 4,8% през 2022 година, движен от вложенията “.
Никъде не става дума изобщо, по какъв начин от напредък, който и до момента до февруари 2022 година е помпен напълно от заеми, нараснали обществени заплащания и увеличени цени, ще се премине към качествено нов вид на напредък, захранван от вложения и увеличено произвеждане?
Инвестициите ни в главен капитал за цялата 2021 година са намалели с близо 9%, а чистият ни експорт има също отрицателен дял за растежа на Брутният вътрешен продукт. Близо 90% от покачвания Брутният вътрешен продукт през 2021 година идва от рекордното и рисково надуване на кредитния балон. По рисково и огромно от това преди финансовата рецесия у нас през интервала 2009-2013 година За 2020-2021 година имаме растеж на заемите с над 17%.
Кредитите на нефинансови предприятия и семейства и НТООД (нетърговски организации обслужващи домакинствата) в края на декември 2021 година възлизат над 65.800 милиарда лева, което е към този момент над два пъти повече в сравнение с плануваните доходи от налози за бюджета. Сумата на раздадените заеми надвишава съвсем двойно формалния ни външен държавен дълг, който за края на 2022 година се планува да бъде към 35,5 милиарда лева
Няма подозрение, че забележителна част от хората у нас са кешово притиснати. Но, тази солидна кредитна задлъжнялост е извънредно рискова на фона на идващото повишение на лихвените проценти, на слаб напредък, анемични вложения, нерешителен бизнес, рискова политическа обстановка и продължаващи нагоре потребителски цени.
Международният Валутен Фонд не споделя бюджетната прогноза на Министерството на финансите за ритъм на растежа от 4.8%, а смята че ще се доближи до 4.1%, в случай че задълженията не порастват. Предупредих, че може да се стигне до серпантина на голяма дългова задлъжнялост на страна, бизнес, семейства, от която мъчно ще се излезе. И по тази причина е належащо както намеса на Българска народна банка, по този начин и система от ограничения.
Особено внимание заслужава проектобюджетът по повод бързо увеличаващата се външна задлъжнялост на България. Нетното дългово финансиране през 2022-2024 година се чака в края на 2024 година да стигне 47,1 милиарда лева (6810 лева на човек), като съотношението на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт ще надвиши 30% в края на интервала.
Това значи, че занапред, най-сложният финансов проблем, пред който е изправена страната е нашата задлъжнялост.
През последните години на извънредно ниски лихвени проценти, поддържах вземането на целеви външни заеми, в случай че бъдат употребявани рационално.
Но, в този момент пораждат минимум четири казуса:
- Първият и най-важният е един индикатор, който се пренебрегва, а той е темпът на нарастване на задлъжнялостта ни. От 27,5 милиарда лева в края на 2020 година до 31,2 милиарда лева в края на 2021 година до 47,1 милиарда лева (минимум) в края на 2024 година – това показва един ритъм на растеж на дълга преизпълнен няколко пъти темпът на напредък на Брутният вътрешен продукт.
- Влизаме в стадий, в който „ цената “ на нов дълг нараства, както и на част от настоящия дълг.
- Не излиза наяве какви ще са насоките на харчене на този нов дълг от над 7.3–9 милиарда лева
- Увеличението на дълга ще стане в години на понижаване на темповете на напредък. Тоест, съотношението на лихвени разноски по отношение на прогнозния БВПсъщо ще нарасне.
Това показва, че продължаваме да поддържаме един обществен и стопански модел, който свободно употребява от джоба на бъдещите генерации. И не става дума единствено за 6810 лева дълг за всеки жител на България. Към този дълг, в случай че прибавим и задълженията на пенсионната система, то този дълг ще набъбне минимум двойно; прибавете към него разноските за развъждане на едно дете до момента в който влезе в трудоспособна възраст и ще разберем какъв брой дължи всеки на един от дълго време стар обществен и стопански модел. Но, бюджетът го поддържа.
Измерването на силата на стопанската система, на конкурентоспособността на компаниите ни става основно с два индикатора: износът на човек от популацията и делът на нашия експорт на международния пазар. България изнася по към 433 евро на човек за 2021 година, на 61-во място в света съгласно класацията за 2021 година а внася по към 505 евро на човек и е на 60-то място в света. В класацията на страните-експортьори, всички централно-европейски страни надвишават размерът на нашия износ с 2-5 пъти. Делът на експорта ни в международния износ от дълго време е заледен на към 0.6%.
Тревожно е също непрекъснатото утежняване на нашия платежен баланс и увеличението на комерсиалния ни недостиг.
За огромни стопански системи – комерсиалния недостиг не е най-важния индикатор, само че за дребни стопански системи като българската, това не е добре. Поради продължаващо увеличение на вноса по отношение на износа ни, към този момент е налице повишаване на комерсиалния недостиг до 3,3% от Брутният вътрешен продукт за 2021 година Цените на енергийните първични материали също въздействат за това.
За интервала 2022-2024 година бюджетната прогноза планува по-нататъшно утежняване на комерсиалния ни баланс с над 8% от Брутният вътрешен продукт, а на комерсиалния недостиг с близо 4%. Балансът по настоящата сметка също ще се утежни.
Ако бе налице нарастване на директните непознати вложения, това утежняване нямаше да бъде толкоз значимо, само че на фона на засушаването на вложенията, то към този момент придобива размери, изискващи интервенция в структурата на комерсиалната ни политика.
Няма подозрение, че възходящата инфлация и мощното геополитическо напрежение в нашия район – ще принудят и най-благоразположените непознати вложители да преоценят „ атрактивността “ да влагат в България. А и плануваните в Раздел „ Икономическа и финансова политика “ на проектобюджета, 9,0 млн. лева.-за поощряване на вложенията, не са необикновен тласък.
Такъв сериозен бранш, като този на дребните и междинни предприятия, като мотор на новаторските процеси в стопанската система ни – е оставен без внимание.
Посредствени и официални са плануваните разноски в региона на околната среда. 9,2 млн. лева - за реализиране на инфраструктурни планове за възстановяване на общинските системи за ръководство на отпадъците и други изобщо не могат да стигнат по предопределение.
Според моят разбор, плануваните средства в проектобюджета за секторите защита, вътрешна сигурност, киберсигурност са незадоволителни, в това число и за към този момент започнатите в тях планове. Нито дума няма за продължаването на Проекта за рационализация и придобиване на нови бронетранспортьори.
Националната ни сериозна инфраструктура, транспортна, здравна, финансова, държавна е извънредно закъсняла с обезпечаването на системи за киберсигурност, само че плануваните в проектобюджета 2,7 млн. лева - за повишение на киберсигурността са смешни.
Нарушаването и деградацията на редица салда и съотношения на обществените ни финанси без подозрение ще сложи въпроса за спазването на разпоредбите на Фискалния Съюз и за приемането ни в Еврозоната. Предстои промяна на тези фискални правила, тя е импортирана от френския президент Макрон и от италианския министър председател Марио Драги за разглеждане в Европейска комисия и във Фискалния Съюз и евентуално ще е налице разпределяне на някои от фискалните ограничавания. Но, това не може да ни успокоява, защото възможните нови правила ще бъдат обсъждани съгласно характерностите на обществените финанси на всяка обособена стопанска система.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ – ЗА ОПАСНИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ ПОПУЛИЗЪМ
Преди години, огромният немски и американски икономист Руди Дорнбуш съобщи следното “Икономическият популизъм е един метод към стопанската система, който акцентира растежът и разпределението на приходите и подценява рискът от инфлация и дефицитното финансиране, външно-икономическите ограничавания, както и реакцията на икономическите сътрудници по отношение на нападателните не-пазарни политики…Икономиката на популизма в последна сметка се проваля, и когато това стане, то става на ужасяващо висока цена за същите обществени групи, които са поддържали популистките решения.. “ (Rudiger Dornbush, Macroeconomics of Populism, 1991).
Тази мисъл достоверно предава същността на размислите, които споделям. Проектобюджетът следва да се опре на по-реалистична оценка на външната обстановка, на метод, ориентиран към основни структурни промени в съществени сектори-двигатели на стопанската система ни. Бюджетната архитектура в интервала 2022-2024 година би трябвало да е окуражена да бъде постоянна в главните макроикономически пропорции.
Проектобюджетът е основан под знаците на политическия опортюнизъм, популизъм и вярата за на ниска цена електорализъм. Той опонира на фанфарите на държавната „ смяна “ за нуждата от истина и обективност и не смятам, че е бюджет, който ще спомогне за модернизацията на българската стопанска система.
В страната ни, болна от икономическа левкемия и ударена от инфлацията, бюджетът ни е заловен в клещите сред разноските за обществени помощи и дотации, които се усилват, и приходите, които избледняват.
Приоритетната цел би трябвало да бъде битката с инфлацията, възобновяване на платежния баланс и прогресивното съкращаване на външната задлъжнялост.
Това може да се случи единствено с дейни структурни промени за оживяването на българската стопанска система.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ