Ще изпрати ли България третия си космонавт между звездите?
Третото издание на самодейността " Ало, Космос, приказва България " събра стотици учени, откриватели и посетители в София Тех Парк в четвъртък.
Събитието показа огромно многообразие от университетски лекции по физика, химия, биология, роботика, както и разреши на посетителите да се допрян до най-новите постижения в роботиката, медицината и галактическото дело. Организаторите си слагат за цел събитието да подкрепи изпращането на трети български космонавт в орбита.
Срещаме ви с двама от кандидатите за тази позиция, които не губят и момент, с цел да реализиран своята фантазия да бъдат измежду звездите.
Тя е Татяна Иванова. Момиче на 20 години от Добрич, което към този момент 5 години поставя старания, с цел да стане първия български астронавт жена. Преминала е няколко курса за подготовка в условия, сходни на тези в Космоса, с цел да може да пригоди организма си за тежките моменти, които ще ѝ сервира необятното мрачно пространство. Започва да учи висше обучение в България, само че прекъсва, с цел да замине за Съединени американски щати, където приключва първата година от образованието си в с специалността " Космическо инженерство " със специализация " Ракетни горива ".
" Може би Космосът е нещо, което ще ме докара оптимално до лимита на силите ми физически и душевен, и всичко това, което съм правила по отношение на артистичната страна, считам, че има изгода в постигането на фантазията ми. Подобряват концентрацията ми, научи ме да бъда ритмична, да работя в екип, да съм непрекъсната, да съм уверена в дейностите си, въобще да работя крепко с цел да реализира задачите си. Всяко занимание изисква да работиш крепко по него, с цел да се усъвършенстваш ", споделя тя.
Той е капитан Николай Калайджиев – боен водач от 16-та авиационна база на Военновъздушните сили на Българската войска. Държи 3 върха на Гинес за рискови каскади със аероплан, последният от които завоюва преди 2 седмици. Преди да стане водач, учи математика и информатика, занимава се с рисково колоездене и мотокрос. Участва в филантропични и военни задачи, като е част от екипажа, помагал на Турция с доставките на филантропична помощ след земетресенията през март и постоянно взе участие в акции при донорски обстановки и незабавни медицински интервенции.
" За мен летенето е метод на живот. Буквално ставам с тези мисли и лягам с тези мисли и непрекъснато мисля по какъв начин да се развъртвам, тъй като естеството и смисълът на живота е човек да се развива. Летенето не ми е било детска фантазия. В интерес на истината и това, на което изучавам децата – да не стопират да търсят нещо, в което са най-хубави и да намерят просто нещо, което на тях им харесва и може да са в действителност най-хубави от всички. Аз на 22-годишна възраст открих летенето, допреди това учих математика и информатика в Пловдивския университет. Кандидатствах за боен водач и ме одобриха ", сподели Калайджиев.
Снимки: Българска национална телевизия, списък
И двамата срещат пренебрежителното отношение на хората по отношение на фантазията си да поемат към Космоса, само че това не ги стопира.
Българска национална телевизия: Как Ви одобряват хората? Мисля си, че все някой Ви е казвал, че сте вманиачен. Семейството Ви по какъв начин реагира на заниманията, с които се заобикаляте?
Николай Калайджиев: Да, има хора, които го споделят, само че както знаете, човек, който намира някакви нови неща, би трябвало да има ексцентрично мислене и хората, когато мислиш друго и търсиш нещо ново действително да откриеш, за тях не е обикновено това нещо. Намират те за вманиачен, само че това са хората, които движат света и които намират новите неща, тъй че това е методът за развиване.
Татяна Иванова: Има доста хора, които споделят, че няма да се случи, доста хора ме гледат с подигравка, само че им се усмихвам и не преставам напред. Реално имам още доста самун да изям и доста път да измина до звездите. Надявам се да ми се случи, само че аз доста се любувам на самото премеждие, тъй като това да станеш космонавт изисква доста инициативи. Някои от тях са доста страшни, само че пък много даващи по-късно, като страсти, като опит.
Мечтите за нови върхове на Николай не стопират, само че те не са му самоцел.
" Да, има още няколко върха, които желая да подобря. С екипа ще обмислим кои тъкмо, само че концепцията не е да върша връх след връх и така нататък Идеята е посредством тези върхове да покажем какви българи има тук, в България, тъй като с третия международен връх накарахме света да се обърне, да огледа България и да види какви хора има тук.
Един космонавт би трябвало да бъде и добър водач, да може да скача от аероплан на хиляди метра височина и да се оправя с рискови обстановки под вода. Не всичко обаче е толкоз елементарно, колкото наподобява.
" Първото ми кацане беше просто събитие, тъй като се разруших в една ограда. Много е прелестно, когато си в самолета и има един подобен възторг, има терзание, чуваш две минути, една минута и EXIT, което е - отваря се вратата и скачаш. Постепенно се изкачвате на равнищата. 7 скока е първия курс да си вземеш, в случай че се представиш добре, само че нямам мощ да направя флеър – едно придвижване, което забавя парашута. Затова доста постоянно се разрушавам и по тази причина за мен най-страшното е по какъв начин ще се приземя – на 3-4 метра като съм от земята, това е най-страшната част ", споделя Татяна Иванова.
" За мен всичко това е работа и не деля работата от 16-тата транспортна авиационна база. Това е моят метод на живот, съумявам да движа и да синхронизирам двете неща. Моите сътрудници се радват на триумфите, които реализираме, в работата също влагаме доста сила, старания, да демонстрираме какво може в действителност 16-та транспортна авиационна база, тъй че и двете неща ги движа по едно и също време и всичко става чудесно ", споделя Николай Калайджиев.
Колкото и да са готови бъдещите български космонавти, пред тяхното развиване има спънка. България няма лична галактическа стратегия, нито пък е част от интернационална асоциация. Страната ни работи по присъединение към Европейската галактическа организация, само че това е доста дълг развой.
Към днешна дата пред българските космонавти стои опцията да чакат реализация в родината си или да развеят непознат байрак в Космоса. Засега те са твърди, че желаят да показват своята татковина, а не непозната страна сред звездите.
Вижте повече в репортажа
Стажант-репортери: Ерика Шаумян, Петър Желев
Събитието показа огромно многообразие от университетски лекции по физика, химия, биология, роботика, както и разреши на посетителите да се допрян до най-новите постижения в роботиката, медицината и галактическото дело. Организаторите си слагат за цел събитието да подкрепи изпращането на трети български космонавт в орбита.
Срещаме ви с двама от кандидатите за тази позиция, които не губят и момент, с цел да реализиран своята фантазия да бъдат измежду звездите.
Тя е Татяна Иванова. Момиче на 20 години от Добрич, което към този момент 5 години поставя старания, с цел да стане първия български астронавт жена. Преминала е няколко курса за подготовка в условия, сходни на тези в Космоса, с цел да може да пригоди организма си за тежките моменти, които ще ѝ сервира необятното мрачно пространство. Започва да учи висше обучение в България, само че прекъсва, с цел да замине за Съединени американски щати, където приключва първата година от образованието си в с специалността " Космическо инженерство " със специализация " Ракетни горива ".
" Може би Космосът е нещо, което ще ме докара оптимално до лимита на силите ми физически и душевен, и всичко това, което съм правила по отношение на артистичната страна, считам, че има изгода в постигането на фантазията ми. Подобряват концентрацията ми, научи ме да бъда ритмична, да работя в екип, да съм непрекъсната, да съм уверена в дейностите си, въобще да работя крепко с цел да реализира задачите си. Всяко занимание изисква да работиш крепко по него, с цел да се усъвършенстваш ", споделя тя.
Той е капитан Николай Калайджиев – боен водач от 16-та авиационна база на Военновъздушните сили на Българската войска. Държи 3 върха на Гинес за рискови каскади със аероплан, последният от които завоюва преди 2 седмици. Преди да стане водач, учи математика и информатика, занимава се с рисково колоездене и мотокрос. Участва в филантропични и военни задачи, като е част от екипажа, помагал на Турция с доставките на филантропична помощ след земетресенията през март и постоянно взе участие в акции при донорски обстановки и незабавни медицински интервенции.
" За мен летенето е метод на живот. Буквално ставам с тези мисли и лягам с тези мисли и непрекъснато мисля по какъв начин да се развъртвам, тъй като естеството и смисълът на живота е човек да се развива. Летенето не ми е било детска фантазия. В интерес на истината и това, на което изучавам децата – да не стопират да търсят нещо, в което са най-хубави и да намерят просто нещо, което на тях им харесва и може да са в действителност най-хубави от всички. Аз на 22-годишна възраст открих летенето, допреди това учих математика и информатика в Пловдивския университет. Кандидатствах за боен водач и ме одобриха ", сподели Калайджиев.
Снимки: Българска национална телевизия, списък
И двамата срещат пренебрежителното отношение на хората по отношение на фантазията си да поемат към Космоса, само че това не ги стопира.
Българска национална телевизия: Как Ви одобряват хората? Мисля си, че все някой Ви е казвал, че сте вманиачен. Семейството Ви по какъв начин реагира на заниманията, с които се заобикаляте?
Николай Калайджиев: Да, има хора, които го споделят, само че както знаете, човек, който намира някакви нови неща, би трябвало да има ексцентрично мислене и хората, когато мислиш друго и търсиш нещо ново действително да откриеш, за тях не е обикновено това нещо. Намират те за вманиачен, само че това са хората, които движат света и които намират новите неща, тъй че това е методът за развиване.
Татяна Иванова: Има доста хора, които споделят, че няма да се случи, доста хора ме гледат с подигравка, само че им се усмихвам и не преставам напред. Реално имам още доста самун да изям и доста път да измина до звездите. Надявам се да ми се случи, само че аз доста се любувам на самото премеждие, тъй като това да станеш космонавт изисква доста инициативи. Някои от тях са доста страшни, само че пък много даващи по-късно, като страсти, като опит.
Мечтите за нови върхове на Николай не стопират, само че те не са му самоцел.
" Да, има още няколко върха, които желая да подобря. С екипа ще обмислим кои тъкмо, само че концепцията не е да върша връх след връх и така нататък Идеята е посредством тези върхове да покажем какви българи има тук, в България, тъй като с третия международен връх накарахме света да се обърне, да огледа България и да види какви хора има тук.
Един космонавт би трябвало да бъде и добър водач, да може да скача от аероплан на хиляди метра височина и да се оправя с рискови обстановки под вода. Не всичко обаче е толкоз елементарно, колкото наподобява.
" Първото ми кацане беше просто събитие, тъй като се разруших в една ограда. Много е прелестно, когато си в самолета и има един подобен възторг, има терзание, чуваш две минути, една минута и EXIT, което е - отваря се вратата и скачаш. Постепенно се изкачвате на равнищата. 7 скока е първия курс да си вземеш, в случай че се представиш добре, само че нямам мощ да направя флеър – едно придвижване, което забавя парашута. Затова доста постоянно се разрушавам и по тази причина за мен най-страшното е по какъв начин ще се приземя – на 3-4 метра като съм от земята, това е най-страшната част ", споделя Татяна Иванова.
" За мен всичко това е работа и не деля работата от 16-тата транспортна авиационна база. Това е моят метод на живот, съумявам да движа и да синхронизирам двете неща. Моите сътрудници се радват на триумфите, които реализираме, в работата също влагаме доста сила, старания, да демонстрираме какво може в действителност 16-та транспортна авиационна база, тъй че и двете неща ги движа по едно и също време и всичко става чудесно ", споделя Николай Калайджиев.
Колкото и да са готови бъдещите български космонавти, пред тяхното развиване има спънка. България няма лична галактическа стратегия, нито пък е част от интернационална асоциация. Страната ни работи по присъединение към Европейската галактическа организация, само че това е доста дълг развой.
Към днешна дата пред българските космонавти стои опцията да чакат реализация в родината си или да развеят непознат байрак в Космоса. Засега те са твърди, че желаят да показват своята татковина, а не непозната страна сред звездите.
Вижте повече в репортажа
Стажант-репортери: Ерика Шаумян, Петър Желев
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ