Една година без Милен: ще се осмелим ли да забравим?
Трети февруари 1959 година В американската история тази дата е известна като The Day the Music Died . В самолетна злополука умират Ричи Валънс, Бъди Холи, Дъ биг Бопър и водачът на самолета. Загубата за света е толкоз огромна, че Дон Маклейн увековечава изпълнителите в ария.
Деветнадесети април 2020 година Великден. В българската история тази дата няма да бъде запомнена като The Day the Journalism Died . В автомобилна злополука почина Милен Цветков. Загубата за България бе толкоз огромна, че в продължение на две седмици името Милен Цветков фигурираше в общественото пространство, а продуцент, незабелязал съществуването му през двете години на медийна липса, го увековечи върху билбордовете по столичните булеварди.
Една година след кончината на Цветков платната на билбордовете стартират да избледняват. Но от екипа на Алтернативата през днешния ден ще положат цветя на лобното му място и дават обещание нови билборди, с апела " ПОМНИ! ".
The Day the Journalism Died е всеки един ден в българската реалност. Това е посланието, с което ни напусна Милен Цветков. Макар и в никакъв случай да не е изрекъл тези думи, те бяха неведнъж потвърждавани от самия него и сътрудниците му. Както и от тези, дръзнали да се самоопределят като негови сътрудници. За да преоткрием извода, бе належащо публицистиката да преживее своя гибелен удар в задната ризница, до момента в който чака зелената светлина на своето прераждане. Инцидентът извади на показ още доста публични недъзи. Смъртта на Милен не е елементарна.
Това е сборен облик на обществената гибел на цялото общество, за която то единствено способства. Символична крах, която има риск да се повтаря при всяко вероятно нейно забравяне.
Плашеща символика има и в това, че Милен почина точно на Великден. Сякаш е следващият преподавател, паднал в жертва в името на всеобщата трезвеност. Уроците му могат да бъдат усвоени единствено и само посредством неговата загуба. Тогава, когато най-накрая разбираме, че прожекторите на живота му угасват дружно с тези в студиото и със промяната на канала в ефирното му време.
Има и още...
Деветнадесети април 2020 година Великден. В българската история тази дата няма да бъде запомнена като The Day the Journalism Died . В автомобилна злополука почина Милен Цветков. Загубата за България бе толкоз огромна, че в продължение на две седмици името Милен Цветков фигурираше в общественото пространство, а продуцент, незабелязал съществуването му през двете години на медийна липса, го увековечи върху билбордовете по столичните булеварди.
Една година след кончината на Цветков платната на билбордовете стартират да избледняват. Но от екипа на Алтернативата през днешния ден ще положат цветя на лобното му място и дават обещание нови билборди, с апела " ПОМНИ! ".
The Day the Journalism Died е всеки един ден в българската реалност. Това е посланието, с което ни напусна Милен Цветков. Макар и в никакъв случай да не е изрекъл тези думи, те бяха неведнъж потвърждавани от самия него и сътрудниците му. Както и от тези, дръзнали да се самоопределят като негови сътрудници. За да преоткрием извода, бе належащо публицистиката да преживее своя гибелен удар в задната ризница, до момента в който чака зелената светлина на своето прераждане. Инцидентът извади на показ още доста публични недъзи. Смъртта на Милен не е елементарна.
Това е сборен облик на обществената гибел на цялото общество, за която то единствено способства. Символична крах, която има риск да се повтаря при всяко вероятно нейно забравяне.
Плашеща символика има и в това, че Милен почина точно на Великден. Сякаш е следващият преподавател, паднал в жертва в името на всеобщата трезвеност. Уроците му могат да бъдат усвоени единствено и само посредством неговата загуба. Тогава, когато най-накрая разбираме, че прожекторите на живота му угасват дружно с тези в студиото и със промяната на канала в ефирното му време.
Има и още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ