Трети ден в Гърция е национален траур след тежката влакова

Трети ден в Гърция е народен печал след тежката влакова злополука от 28 февруари. Последно жертвите на случая са 57. Продължават и митингите в цялата страна.

, с които bTV разполага, демонстрират какъв брой мощен е бил челният удар.

Влаковете са се движили един против различен. По простъпка – в един и същи коловоз. Единият със 120 км/ч, а другият – със 160 км/ч, споделят проверяващите. Избухва голям пожар.

В първите вагони пътуват Лазос от Халкидики и Теодор от Катерини. съумя да беседва с мъжете в болничното заведение. Разказаха ни по какъв начин са чупили прозорци, с цел да се спасят.

„ Чух доста мощен тон и ударната вълна ме повали на земята. Паднах встрани. Когато отворих очи, видях, че и отива нагоре. Беше толкоз мрачно! Пълна мрачевина! В миг стана толкоз безшумно, никакви гласове. Пълен мрак - имаше бял дим от едната страна и плясъци от другата! “, споделя Теодор.

В този миг 59-годишният мъж помислил, че няма да успее да излезе жив от горящия трен.

„ 5 секунди след удара хората започнаха да крещят за помощ. Всички крещяха: апелирам ви, пуснете осветлението! Светнете лампите! Светехме с фенерчетата на телефоните си. Изходът беше блокиран от пожара. Две девойки бяха до мен, помислихме си, че ще умрем. В този миг едно момче счупи с едно желязо горния десен прозорец на влака. Той не излезе на открито, а се върна за девойките, едната скочи първа, аз бях втори, помислих си, че сме на моста, само че бяхме върху локомотива, скочих извън. Една майка с двете си деца ми подаде първо сина си, детето скочи, с след това и щерка си, и тя скочи! След това скочих аз, след това майка им. Извадихме още едно момиче. От нашия вагон излязохме шестима и бягахме надалеч от влака. От другата страна хората крещяха… полицията пристигна и извади с въжета най-малко 20 души. Пристигнаха и коли за спешна помощ “, добавя мъжът.

От нощта на 28 февруари против 1 март мъжът е в болница, в потрес, със строшен нос и пострадвания по гръдния панер и краката, само че е жив.

„ Мъчно ми е за всички фамилии, които изгубиха свои близки! Много ме боли за тях! Господ оказа помощ на нас да оцелеем и да сме живи през днешния ден! “, споделя Теодор.

На болничното легло до Теодор е Лазос. Със контузии по главата, корема, краката, лежи със счупено ребро.

„ Бях в третия вагон. Изведнъж се чу доста мощен удар! И стана мрачно! Много мрачно! Усетих дим. Блъсках по прозореца, само че с каквото намеря, само че не съумях да счупя стъклото. Едно младо момче съумя да разбие прозорец с пожарогасителя. И по този начин се измъкнах. Имам счупено ребро, изгубил съм слуха си с дясното ухо. Но съм късметлия и съм признателен на Богородица, че съм жив! И че се спасих! Това помни Лазос от злополуката.

Разказва ни, че секунди преди да се избави, изгубил вяра, тъй като спешното стъкло не се счупило от първите удари: „ Чух мощен тропот – бам, влакът стартира да се движи на зигзаг, чувах бру-бру, помислих, че съм си блъснал главата, след това паднах на земята и усетих пушек. Станах и чух да викат всички „ помощ “! Започнах да ритвам стъклото, три пъти го ударих с крайник, три доста мощни шута, само че стъклото беше доста дебело и единствено се понапука. Но не се счупи! Един по-млад от мен юноша взе пожарогасителя, само че доста мъчно го свалихме и успяхме да счупим стъклото с бутилката. После скочих през прозореца, само че при рухването си счупих едно ребро “.

Мъжът се усеща същински късметлия, тъй като е съумял от горящия трен. 57 пасажери нямаха неговия шанс и останаха вечно във трен 62 по линия Атина – Солун.