Третата неделя от Великия пост е Кръстопоклонна. Чрез припомняне кръстните

Третата неделя от Великия пост е Кръстопоклонна. Чрез припомняне кръстните премеждия на Исус Христос по средата на поста Църквата желае да укрепи правилните в подвига на поста, защото почитта, отдавана на св. Кръст, се предава на Самия Господ. Дървото на живота бе измежду парадайса. Адам съгреши в средата на деня, по тази причина и в средата на Великия пост се издига Кръста - дървото на спасението. Когато тръгнем по нагорен път, бързаме да достигнем до някое сенчесто дърво; да се подслоним, да отдъхнем под него и по този начин, с възобновени сили да продължим да се изкачваме нагоре. Тъй и през Великия пост Църквата издига св. Кръст, дървото на живота, и укрепени във вярата за спасението, пристигнало посредством него, да съберем сили в подвига на поста.

Светият кръст дава мощ в подвига на спасението. Някога той е бил оръдие на най-позорно и грубо наказване. Но откакто се освети със страданията на Христа Господа, той стана мощна плодородна мощ против злото и прегрешението, чест и популярност за вярващите. 

Силата на Св.Кръст виждаме проявена и в нашата история. След покръстването на българския народ в 865 година недоволните боляри, привикнали с разпуснатите нрави на езичеството, поискали да го възвърнат и подбудили народа да се разпалва. Дворцовата армия била незначителна. При все това царят Покръстител заповядал да разтворят необятно портите и самичък се посочил, като високо носел кръста, обкръжен от духовници с пламтящи в ръцете свещи. Народът, като видял тази величествена картина, изтръпнал в благочестив боязън. Тъй св. Кръст се посочил " мощ на царете " - мощ и за нашия цар Покръстител - св. цар Борис. И в ново време плодородната мощ на св. Кръст, изобразен на Самарското знаме, даде смелост на опълченците и успеха бе опечалена.