Кога дървото конкурира компютъра?
Трета дървопластика изваяха дребните майстори за града си
„ Викаме му „ господине “, само че да знаете, че връзките ни не са като учител-ученик. Приятелски са. При него е друго, практикуваме си заниманието, споделяме си и несполуките… “ – изстрелва небрежно зрелостникът Никола, един от възпитаниците на дърворезбаря Ангел Минчев. Господинът с длетото управлява школа към Обединения детски комплекс в Шумен, а от тази пролет „ учебното заведение за майстори “ е настанено на възрожденската улица в уютната „ Къща Бучевинови “.
Никола дружно с десетокласника Иван влетяват в уютния й двор и не споделят глождят ли ги сега тийнейджърските несгоди, бързат да се захванат с инструментите. От месец майсторят красива дървопластика от 300-килограмов липов пън. Това ще бъде трета статуя подарък за шуменци. Предишните две творби „ Жар птица “ и „ Извор на живота “ красят пешеходната зона на централния бул. “Славянски “, а по Еньовден третата почтено би трябвало да се подреди до тях.
За Никола това ще е последно присъединяване, кандидатства в два университета. „ Компютърна компетентност, само че от дърворезбата не считам да се отхвърлям. Това е скъпо занимание “, споделя самичък. И разяснява, че работата над дървото е най-хубавият метод за почивка и по този начин да се каже „ да се отцепиш от всекидневието “.
Създава и нюх към красивото, развива въображението, в случай че самичък си създаваш плана на резбата, наставлява пък занаятчия Ангел. Проблемът в последно време обаче идва от интернет. Хубаво нещо са компютрите и световната мрежа, може да надзърнеш там, да взаимстваш подробност, детайл, само че да щракнеш цяла непозната творба не е добре, разсъждава учителят по резба. И не крие, че доста постоянно споделя на родителите, че децата им са заболели на тематика телефони и обществени мрежи. В школата по дърворезба по всякакъв начин опитва да им покаже, че има и различен, действителен свят. И като им каже – „ направете кукер “, да не ваят кино воин или лице от компютърна игра. Макар че и това е разрешено, стига като се захванеш с нещо, да го докараш до дъно. „ Не обичам, като им слага задача, да споделят по какъв начин не може да стане. Искам да са заредени с позитивизъм и да са работливи “, изяснява майсторът.
Въпреки че публично записва кандидат-резбари от 4-ти клас, взема и първолаци да се заразяват от уменията на каките и батковците. Когато през 2005 година школата отворила порти за първи път, Ангел считал, че ще заинтригува повече момчета. Напротив, ползата в този момент е 50 на 50. Над 400 деца са негови ученици от основаването до през днешния ден. От опит споделя, че девойките са по-старателни, работят по-бавно, само че по-чисто. Наглед силовите принадлежности не ги затрудняват, тъй като всичко е до техника на работата и като я овладееш, работиш с лекост.
Гордее се, че третата огромна пластика, която основават, е по план на някогашната му възпитаничка Антоанета Йорданова, която към този момент твори в Англия. И тя пристигнала, и се разписала с няколко „ копки “ по дървото, споделя майсторът. След близо 100 часа труд липата (отсечена, тъй като била рискова, б.а.) ще бъде превърната в изкуство. „ Приятно е да виждаш по какъв начин от дънер, от нищо става нещо “, изяснява Ангел и не стопира да дялка дървото. През това време то „ проглежда “. Изображението е на красива, дългокоса жена, само че парадоксално – едноока. Стилизираната фигура е обградена от типичен спирали. Ангел си е разрешил да я назова „ Съвест “. Той си знае за какво, има едно оскърбление на разум, само че не му е в този момент мястото. „ Отива й, приема се “, съгласяват се незабавно момчетата му, като че ли и те знаят какво има поради Господина.
Учебната година завършва, само че всички знаят, че в разгара й, около занаята, майсторът дърворезбар не пропуща да преподава и други потребни уроци. Завършил е българска лингвистика и има навика да препитва възпитаниците си даден воин от кое произведение е. Така открива, че на някои не им се чете доста. Предпочитат да гледат кино лентата „ Под игото “, вместо да прочетат романа. „ А аз още в първи клас го бях чел три пъти! “, диви се Ангел. За броя на буквите в писмеността пък, е чувал всевъзможни отговори – от 28 до 36. „ Не им се карам, апелирам ги да не бързат с отговора и да помислят. Тогава ще ми отговорят вярно “, споделя педагогът. Признава, че сред преподаването на български и дърворезбата, избира второто.
А най-голямото си самопризнание получил предходната година от някогашния зам.-министър на образованието в служебния кабинет Мария Гайдарова, когато с учениците му завладяли две фоайета на министерството с галерия от дървопластики. Чиновниците били впечатлени от детското майсторство и радостни, че в България има хора като Ангел, които работят като тогавашните възрожденски учители. Тази година гостували с експозиция на Националната гимназия за приложни изкуства в Трявна и там сътрудниците на шуменеца признали, че творбите на неговите деца не отстъпват на техните възпитаници, които попиват занаята по няколко часа всекидневно.
Въпреки че в някои региони на страната има запалени дребни създатели обаче, занаятите умират, майсторите са на години и все по-трудно се намират почитатели. И дърворезбар към този момент къща не храни, признава Ангел, само че ще продължава да раздава уменията си. В шуменската школа по дърворезба часовете са по три астрономически седмично, само че майсторът гледа да не връща по-честите гости. В началото даже самичък осигурявал материала за работа, донесъл два свои струга и 40-50 длета. Поне 3 кубика дърво са превърнати в изкусни пана от децата му от основаването на клуба до през днешния ден. В къщата, поверена на дребните дърворезбари, в този момент са складирани още толкоз бук, дъб и липа. Ангел или Господина, както му споделят почтително, се надява да има още доста деца, въодушевени да вдъхват живот на дървото.
„ Викаме му „ господине “, само че да знаете, че връзките ни не са като учител-ученик. Приятелски са. При него е друго, практикуваме си заниманието, споделяме си и несполуките… “ – изстрелва небрежно зрелостникът Никола, един от възпитаниците на дърворезбаря Ангел Минчев. Господинът с длетото управлява школа към Обединения детски комплекс в Шумен, а от тази пролет „ учебното заведение за майстори “ е настанено на възрожденската улица в уютната „ Къща Бучевинови “.
Никола дружно с десетокласника Иван влетяват в уютния й двор и не споделят глождят ли ги сега тийнейджърските несгоди, бързат да се захванат с инструментите. От месец майсторят красива дървопластика от 300-килограмов липов пън. Това ще бъде трета статуя подарък за шуменци. Предишните две творби „ Жар птица “ и „ Извор на живота “ красят пешеходната зона на централния бул. “Славянски “, а по Еньовден третата почтено би трябвало да се подреди до тях.
За Никола това ще е последно присъединяване, кандидатства в два университета. „ Компютърна компетентност, само че от дърворезбата не считам да се отхвърлям. Това е скъпо занимание “, споделя самичък. И разяснява, че работата над дървото е най-хубавият метод за почивка и по този начин да се каже „ да се отцепиш от всекидневието “.
Създава и нюх към красивото, развива въображението, в случай че самичък си създаваш плана на резбата, наставлява пък занаятчия Ангел. Проблемът в последно време обаче идва от интернет. Хубаво нещо са компютрите и световната мрежа, може да надзърнеш там, да взаимстваш подробност, детайл, само че да щракнеш цяла непозната творба не е добре, разсъждава учителят по резба. И не крие, че доста постоянно споделя на родителите, че децата им са заболели на тематика телефони и обществени мрежи. В школата по дърворезба по всякакъв начин опитва да им покаже, че има и различен, действителен свят. И като им каже – „ направете кукер “, да не ваят кино воин или лице от компютърна игра. Макар че и това е разрешено, стига като се захванеш с нещо, да го докараш до дъно. „ Не обичам, като им слага задача, да споделят по какъв начин не може да стане. Искам да са заредени с позитивизъм и да са работливи “, изяснява майсторът.
Въпреки че публично записва кандидат-резбари от 4-ти клас, взема и първолаци да се заразяват от уменията на каките и батковците. Когато през 2005 година школата отворила порти за първи път, Ангел считал, че ще заинтригува повече момчета. Напротив, ползата в този момент е 50 на 50. Над 400 деца са негови ученици от основаването до през днешния ден. От опит споделя, че девойките са по-старателни, работят по-бавно, само че по-чисто. Наглед силовите принадлежности не ги затрудняват, тъй като всичко е до техника на работата и като я овладееш, работиш с лекост.
Гордее се, че третата огромна пластика, която основават, е по план на някогашната му възпитаничка Антоанета Йорданова, която към този момент твори в Англия. И тя пристигнала, и се разписала с няколко „ копки “ по дървото, споделя майсторът. След близо 100 часа труд липата (отсечена, тъй като била рискова, б.а.) ще бъде превърната в изкуство. „ Приятно е да виждаш по какъв начин от дънер, от нищо става нещо “, изяснява Ангел и не стопира да дялка дървото. През това време то „ проглежда “. Изображението е на красива, дългокоса жена, само че парадоксално – едноока. Стилизираната фигура е обградена от типичен спирали. Ангел си е разрешил да я назова „ Съвест “. Той си знае за какво, има едно оскърбление на разум, само че не му е в този момент мястото. „ Отива й, приема се “, съгласяват се незабавно момчетата му, като че ли и те знаят какво има поради Господина.
Учебната година завършва, само че всички знаят, че в разгара й, около занаята, майсторът дърворезбар не пропуща да преподава и други потребни уроци. Завършил е българска лингвистика и има навика да препитва възпитаниците си даден воин от кое произведение е. Така открива, че на някои не им се чете доста. Предпочитат да гледат кино лентата „ Под игото “, вместо да прочетат романа. „ А аз още в първи клас го бях чел три пъти! “, диви се Ангел. За броя на буквите в писмеността пък, е чувал всевъзможни отговори – от 28 до 36. „ Не им се карам, апелирам ги да не бързат с отговора и да помислят. Тогава ще ми отговорят вярно “, споделя педагогът. Признава, че сред преподаването на български и дърворезбата, избира второто.
А най-голямото си самопризнание получил предходната година от някогашния зам.-министър на образованието в служебния кабинет Мария Гайдарова, когато с учениците му завладяли две фоайета на министерството с галерия от дървопластики. Чиновниците били впечатлени от детското майсторство и радостни, че в България има хора като Ангел, които работят като тогавашните възрожденски учители. Тази година гостували с експозиция на Националната гимназия за приложни изкуства в Трявна и там сътрудниците на шуменеца признали, че творбите на неговите деца не отстъпват на техните възпитаници, които попиват занаята по няколко часа всекидневно.
Въпреки че в някои региони на страната има запалени дребни създатели обаче, занаятите умират, майсторите са на години и все по-трудно се намират почитатели. И дърворезбар към този момент къща не храни, признава Ангел, само че ще продължава да раздава уменията си. В шуменската школа по дърворезба часовете са по три астрономически седмично, само че майсторът гледа да не връща по-честите гости. В началото даже самичък осигурявал материала за работа, донесъл два свои струга и 40-50 длета. Поне 3 кубика дърво са превърнати в изкусни пана от децата му от основаването на клуба до през днешния ден. В къщата, поверена на дребните дърворезбари, в този момент са складирани още толкоз бук, дъб и липа. Ангел или Господина, както му споделят почтително, се надява да има още доста деца, въодушевени да вдъхват живот на дървото.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ