Треньорът на ЦСКА Милош Крушчич даде обширно интервю за колегите

Треньорът на ЦСКА Милош Крушчич даде обстойно изявление за сътрудниците от " Тема Спорт ". Той приказва по всички настоящи тематики, свързани с тима. Разказа и по какъв начин се е срещнал с Люпко Петрович. Именно при него Крушчич започва своята треньорска кариера - като асистент в казахстанския Тараз.

Г-н Крушчич, по какъв начин се стигна до идването би в ЦСКА? Люпко Петробич ли се свърза първи с вас?

- Да, с Люпко се познаваме от дълго време. Работили сме дружно в Казахстан - в Тараз. Бяхме за малко и в Литекс. Имаме връзки от дълго време.

Как се запознахте?

- Това се случи още до момента в който бях в Русия. Тогава играех за Ростов, а Люпко пристигна на договаряния с клуба. Това беше някъде през 2005 или 2006 година. Той не подписа, само че тогава за първи път установихме контакт. А като отиде в Казахстан, наш общ прочут ме беше предложил на Люпко, тъй като зная съветски език. Той ме притегли в Тараз и по този начин започнахме да работим дружно. Б

яхте показан като анализатор в ЦСКА през лятото. Каква в действителност ви беше ролята, тъй като постоянно ви виждахме да давате инструкции към играчите?

- Ролята ми беше първи асистент. Бях записан като анализатор заради административни въпроси. За мен няма значение дали се повеждам анализатор, треньор или асистент. Ролята ми постоянно е била треньор. Разбирам добре какво желае Люпко и по тази причина той ми гласоподава доверие.

Ако вярно разбираме, задължението ви като старши треньор е до края на годината. Кога ще се реши дали ще останете за непрекъснато?

- Всичко зависи от резултатите. Това е единственото мерило във футбола.

Мачовете с Лудогорец и с Арда за купата ли са най-важни за вашето бъдеще?

- Не. Най-важният е с Ботев Враца. Не желая да приказвам за няколко мача напред. С футболистите беседваме единствено за идната среща. За Лудогорец не сме си споделили и дума.

За какво може да се бори ЦСКА този сезон?

- В ЦСКА упоритостта постоянно е най-голямата допустима. Не желая да предвиждам. Какво ще стане, ще забележим най-после. Разбира се, аз си имам своята упоритост. Всички в клуба я имаме -президентът, управлението, играчите... Ако нямаш упоритост, няма изгода да работиш в тази област. Но в този миг, в тази обстановка, в която се намираме, би трябвало да играем мач за мач. Няколко пъти обаче го споделих - не се предаваме.

А за какво се получи по този начин? Защо имаше такова съмнение на резултатите при Люпко?

- Широкият разбор би трябвало да се направи в края на полусезона. Подготовката беше към 4 седмици и не беше пълноценна. Дойдоха доста нови футболисти. На всеки от тях му би трябвало време да свикне с тима, с България... Евротурнирите започнаха едновременно с шампионата. Всичко това въздейства и води до съмнения в резултатите, футболът е развой, нищо не може да се случи за един ден. Ако искаш да изградиш добра система в тима и в клуба, е належащо време. Всеки футболист се нуждае от време, с цел да се приспособява към новия си отбор, а на треньора му би трябвало време, с цел да опознае играчите. И в този момент е мъчно да посочим съответните аргументи.

Какво се промени под ваше управление? Отборът записа три следващи победи, без да допусне гол, което този сезон не се беше случвало...

- Сега не желая да приказвам за промени. Искам да вдъхна повече убеденост на футболистите, да приказваме повече с тях в психически проект. Да си върнат самочувствието, тъй като малко го бяха изгубили. Всички са положителни футболисти, само че им би трябвало малко работа на психическо равнище. Искам да разкрием цялостния капацитет на играчите. Когато първи вкараме гол, тимът стартира да играе с огромна лекост. Всичко е обвързвано с напрежението и с това, че първоначално имахме резултати, които никой не е очаквал. Отвори се разлика с останалите тимове и това докара и до напрежение измежду футболистите.

Вие сте млад треньор. Това оказва помощ ли би да сте по-близък с футболистите и да ги разбирате по-добре?

- Това зависи от треньора и от метода му към играчите. Всеки треньор си има собствен метод. Аз доста обичам да беседвам с футболистите, да им обръщам много внимание. Но пък съм доста прецизен, когато са на терена. Изисквам много в мачовете - доста професионализъм и дисциплинираност. Иначе отвън терена постоянно обичам да беседвам с тях и в случай че мога да им оказа помощ - както по спортни, по този начин и по персонални въпроси.

Каква е футболната ви философия?

- Някои треньори споделят, че философията им е атакуващ футбол. Други - отбранителен. Във футбола има една философия и тя е да побеждаваш. Когато започнах да работя преди 8-9 години, и аз си мислех, че моето кредо е атакуващият футбол. Но, когато действително станах треньор, осъзнах, че не е единствено офанзива. Има и отбрана. Затова желая добре проведен тим и в нахлуване, и в защита. И да играем за резултат, несъмнено.

В едно ваше изявление преди години казвате, че желаете вашите тимове да играят бърз, хубав и техничен футбол и давате независимост на футболистите. Още ли стоите зад тези хрумвания или се трансформираха с времето?

- Вече споделих, че желая да действаме и да се движим доста бързо, тъй като такава е наклонността в модерния футбол. По отношение на свободата ще ви обясня. Има три зони - в тази пред нашата врата не желая да се поемат никакви опасности. В средата на терена има сдържан риск. А в третата зона - в офанзива, пред съпернико-вата врата, там към този момент давам цялостна независимост.

Как се отнасяте към играчите - като другар или като военачалник?

- Нито едно от двете. Трябва да се съблюдава отдалеченост, само че постоянно съм открит към диалози с футболистите. Не съм автократ, само че и не съм демократ. Ако си цялостен демократ, значи всеки ще може да прави, каквото си желае. А аз не го разрешавам. Има си правила и дисциплинираност. Аз съм нещо по средата.

Има ли ЦСКА проблем с играта през първите полувремена, тъй като голяма част от головете падат след почивката?

- Така се получава. Имаше и мачове, в които вкарахме още първоначално - с Витоша (4:0). Важното е най-после да победим. А дали ще отбележим първоначално или в края... Да, по-лесно е да отбележим овреме, с цел да можем да играем по-освободено. Но мисля, че играем в положително, отмерено движение през целия мач. Не бива да действаме постепенно, с доста фаулове и накъсвания. Това не дава отговор на нашия жанр. Винаги желая високо движение. След почивката противниците се уморяват, а ние продължаваме в същото движение и вкарваме.

Как си обяснявате многото пропуски на Али Coy?

- Защо да са доста? Колко гола има Coy в шампионата - 8. С какъв брой е водещият изпълнител -10 (б.р. - Димитър Илиев). Значи върви в вярната посока. В последно време вкара няколко попадения. Ако се огледа общата му статистика за предишния сезон е осъществил 11 гола за шампионата, а в този момент има 8. Значи Coy в този момент е осъществил съвсем толкоз, що се касае за целия минал сезон. Следователно играе добре. Има шансове да стане и голмайстор на шампионата. Той работи крепко, желае много от себе си и аз съм удовлетворен от него. Главното е нападателят да има положения. Това значи, че работи вярно. Въпросът е да се движи, да се освобождава. Ако нападателят няма положения, тогава към този момент имаме проблем. Нужно е да сме търпеливи. Ние имаме огромно доверие в Coy и той го усеща.

А какви са усещанията ви от Отабор?

- Отабор е млад футболист, който има огромен капацитет и го виждам всеки ден в тренировките. Този капацитет би трябвало да се развива. Не му е елементарно, тъй като идва от друга страна, с различен нрав и метод. Всичко е било друго. Когато дойде, той не беше физически подготвен, а шампионата към този момент беше в ход. Имаше потребност от време да се приготви, само че лека-полека напредна. Засега Отабор ни дава нещо, само че може повече и би трябвало повече. Аз съм уверен, че Отабор ще бъде от изгода на ЦСКА в бъдещето. Сега му е нужно време.

Прави усещане, че под ваше управление започнахте да налагате Антов като титуляр. C какво ви впечатли той?

- Всички почитатели на ЦСКА, пък и на българския футбол, би трябвало да са радостни, че толкоз млад играч играе в клуб като нашия. Аз обичам млади играчи, а Антов има огромно бъдеще. Той дава баланс на играта сред защитата и офанзивата. Антов извършва всеки план и всяко напътствие, което получава. Антов прави това, което се изисква на неговата позиция. Той играе като огромен футболист и съм доста удовлетворен от него.

Само в средата на терена ли го виждате? - Да. Знам, че може да играе като централен бранител, само че в този миг тимът се нуждае от подобен профил футболист в средата на терена. Човек, който непрекъснато е пред отбраната. С една дума -черноработник. Може би не се вижда с просто око, само че който схваща добре футбола, вижда какъв брой доста работа в действителност прави Антов. Като статистика в последните два мача с Черно море и Славия той беше един от най-хубавите играчи на ЦСКА.

Преди да преминете в ЦСКА, сте водили два сръбски тима, само че имате непретенциозен опит като старши треньор -около 40 мача. От тази позиция не ви ли притесняваше да извършите по този начин внезапно крачка към гранд като ЦСКА?

- Не, тъй като имам вяра в себе си и в това, което знам. Иначе е ясно, че човек се учи, до момента в който е жив. Аз го върша всеки ден в тренировките и в мачовете. Не се тормозя. Получих огромен късмет и не желая да го изпусна.

Защо избрахте футбола, по какъв начин се насочихте към спорта?

- Играех всеки ден като дете и в един миг татко ми ме заведе в Партизан. Там започнах да упражнявам и цялата ми юношеска кариера мина в клуба. Стигнах до първия тим, само че след това прекосих през други клубове, футболът е моят живот. Играех главно като ляв бек и външен халф, само че съм бил употребен като вътрешен халф и централен бранител. В общи линии бях повсеместен.

Защо се отказвате от спортната си кариера единствено на 31?

- Играх в Русия седем следващи сезона, само че, откакто напуснах Ростов, направих пауза от една година. На тази възраст, след сходно спиране, става мъчно да си намериш тим. Нямах оферти от Русия, а не ми се връщаше да играя в Сърбия. Реших да се заема с други неща. В началото се занимавах с бизнес, само че след това взех решение да съм треньор. Завършил съм лиценз в Сърбия и започнах да работя с 16-годишните в Рад Белград. Там бях към година и нещо, след което отидох в Тараз като асистент на Люпко. В един миг бях и анализатор по телевизионния канал Sport Klub. Това е огромна спортна телевизия, която излъчваше съветското състезание.

Имаше ли опция да работите в Левски през 2016-а, когато Люпко стана треньор?

- Да, имаше, само че аз се отхвърлих. Имах предложение, само че го отхвърлих.

Колко езика знаете?

- Английски и съветски, а в този момент изучавам и български. /topsport.bg