Треньорът на Славия Златомир Загорчич гостува в предаването Код Спорт“

Треньорът на Славия Златомир Загорчич гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Миналата година експертът избави „ белите “ от изпадане, а през този сезон изведе тима до успех за купата на България след 22-годишна пауза.

– Заги, здравей! Честита купа! Кога повярва, че може да успехите Левски?
– През цялото време, щом сме се класирали на край. Само чакахме да разберем кой ще ни е противник. Всички в съблекалнята вярвахме, доста искахме да спечелим купата и успяхме.

– Сещам се за един сръбски лаф – „ до момента в който има мач, има и късмет “. Така ли е?
– Разбира се! Левски е доста мощен съперник, също и ЦСКА – другият ни възможен конкурент. Но вярвахме в себе си и го направихме.

– Кой бе сериозният миг за Славия в този мач? Питам те, тъй като Левски имаше предимство, сътвори положения пред вратата на Гошо Петков…
– Да погледнем двата мача в шампионата. В първата среща, в която паднахме на „ Герена “ с 0:4, не заслужавахме такава загуба. След това направихме 1:1 на „ Васил Левски “, а бяхме доста по-добри от тях. Заложихме на това, което Левски играе при треньора Делио Роси. Идеята беше, че доста мъчно се оправят във фаза офанзива в съпоставяне със отбраната. С тази тактичност успяхме да спечелим купата.

– Как се отнесе към тези въодушевени 30 хиляди последователи на Левски? Притесниха ли те тима на Славия?
– Не, футболът се играе поради тази аудитория. Феновете на Левски бяха много, само че нашите бяха доста гласни.


– Ден преди финала на конференцията съобщи, че Левски са любимци. Наистина ли го мислеше или искаше да влезеш в ролята на „ умряла лисица “?
– Заради името на клуба, бяха любимци. С традициите си и всичко останало е обикновено да са любимци в този мач. Цялата общественост мислеше, че Левски ще завоюва купата. А напрежението постоянно е при посочения за любимец клуб, който наложително би трябвало да победи.


– 11 български играчи преобладаваха над скъпата селекция на Левски. Как ще коментираш този факт?
– Не тъкмо преобладаваха, а се раздаваха на терена. Искаха доста повече купата от футболистите на Левски.


– Да, не приказваме като игра, тъй като в този момент някои анализатори споделят, че Левски е бил доста по-добър, а Славия е „ лежала “ и несправедливо е спечелила купата. Но не се регистрира, че един край не се играе – той или се губи, или се печели.
– Разбира се. Щом сме стигнали до финала, искахме доста да спечелим този мач и успяхме. Изчакахме дузпите, имахме страховит вратар в лицето на Жоро Петков, който избавя невъзможни обстановки и най-после Славия си потегли с купата.


– От работата ти с български футболисти виждаш ли капацитет в тях?
– Има го. По принцип на Балканите има доста гении. Трябва да се развиват, рано отиват в чужбина. Трябва да изиграят два-три сезона в българското състезание, да натрупат опит и когато съзреят, да отидат в чужбина. Много е рано на 18-19 години да си тръгнат и нормално се прибират назад без да създадат хубава кариера.


– Това е политиката на Славия в този момент.
– Политиката на Славия е да залага на млади играчи. Клубът печели пари от последващите прехвърляния и ще продължаваме по същия метод.


– Трябва да отбележим, че Обертан сътвори много проблеми за отбраната на Славия. Това ли бе най-опасният състезател на Левски в този дуел?
– С показаното в мача – да. Използвахме двама халфове на позицията на бековете. Нямахме хора поради травмата на Александър Александров и трябваше да използваме футболисти, които не играят на тази позиция, само че се оправиха почти добре.


– Вратарят Гошо Петков изпадна малко в ролята на „ лъжливото овчарче “. Наистина ли имаше травма, тъй като някои се съмняват? Често е разигравал тактически способи с травми и закъснение на времето, само че този път сякаш беше съществено. Така ли е?
– Сериозно беше. Той получи удар не знам против кой футболист на Левски. Имаше травма.


– Какво му сподели на полувремето?
– Попитах го – ще можем ли да го докараме до дузпите. И той сподели, че може.


– Как би определил това, което направи Гошо Петков в този мач?
– Геройство! Страхотен човек, страховит вратар, огромен водач! Всичко хубаво за него.


– Докога ще можете да разчитате в Славия на него? Той е на 42 години…
– Някъде до 50 години. (смее се)


– Как реагира, когато се заприказва, че може Славия да полегне на Левски? Кой имаше изгода от сходни “фалшиви вести ”?
– Не ме интересува. В живота непрекъснато мисля положително. Нещата, които се приказват по заведенията и се пишат по вестниците, не ме интересуват. Концентриран съм върху работата. След полуфинала в съблекалнята говорихме с футболистите непрекъснато, че би трябвало да си повярваме, имаме сили, качества и благоприятни условия да спечелим купата.


– Как за една година направи тази смяна в Славия? Дойде, с цел да спасяваш тима в „ А “ група, а единствено година по-късно ликувахте с купата? Какво се случи?
– Не мисля, че съм го направил персонално аз. Просто сложихме нещата на мястото им – вътре в съблекалнята и на терена. Най-много заслужат момчетата, които са на терена. Те печелят мачовете. А аз им оказвам помощ да ги насоча в вярната посока. Слушаха ме и го направиха.


– Какво сподели преди мача на тези млади момчета, които трябваше да излязат против любимеца Левски?
– Да играят футбол на драго сърце и да се раздават 100%.


– Кой първи ти честити трофея?
– Не се сещам.


– Кои бяха първите думи на президента на “белите ” Венци Стефанов към теб след триумфа?
– Заги, успяхме.


– Разбрахме, че е удвоил наградата за момчетата…
– Аз не бях в съблекалнята в този миг. Имаше майтапи, само че не съм сигурен какво тъкмо е споделил президентът.


– Как ти звучи изявлението на Венци Стефанов, че имаш пожизнен контракт със Славия?
-Хубаво. Щом човек като Венци Стефанов има доверие към мен и споделя такова нещо, съм благополучен. В живота и в нашата работа в никакъв случай не знаем къде ще отидем. Днес е по този начин, а в другиден може да е доста по-различно.


– Винаги си твърдял, че треньорският поминък си го учил от Люпко Петрович. Говори ли с него след мача с Левски?
– Не, не съм приказвал с него. Когато се прибера в Сърбия, наложително би трябвало да се чуя и да се видя с него.


– А кой е най-ценният съвет, който си получил от именития ти съотечественик в годините?
– Той малко приказва по въпроса за работата на треньора. Като футболист ми беше треньор, а по-късно му бях асистент. „ Откраднах “ му някои неща.


– След извоюваната купа името ти се завъртя като възможен ментор на ЦСКА през новия сезон. Работил си с Гриша Ганчев. Може ли да те забележим на стадион “Българска войска “ ненадейно?
– Нямам визия. За първи път го слушам. ЦСКА е един от най-големите клубове в България, само че ще забележим. Сега имам още работа в Славия, а аз съм експерт. Засега няма нищо такова.


– Каква е ситуацията за работа в Славия? Питам те, тъй като някои треньори, които са минали през този клуб настояват, че Венци Стефанов обича да “дава препоръки ” кой да играе. Ти изпадал ли си в сходна обстановка?
– Няма такова нещо. По принцип си приказваме преди мач дали има интерес отнякъде към младите момчета, дали ще идват мениджърите и постоянно се разбираме. Клубът живее от продажбата на футболисти.


– Славия трансферира двама от младите гении – Петко Христов и Калоян Кръстев, надлежно във Фиорентина и в Болоня. Кой ще бъде идващият – може би Стефан Велков?
– Сега Стериакис си отива. И Анди Христов, и Стефан Велков са положителни футболисти. Мисля, че на Стефан към този момент му е време, играе много сезони в Славия. Надявам се да съумеят да отидат в чужбина.


– Само аварийният ти вратар коства 750 хиляди евро…
– Да, а имате ли визия какъв брой ни коства Жоро Петков? (смее се)


– Не е ли мъчно да се работи в случай, че изграждаш един тим с дадени футболисти и по-късно най-талантливите от тях се продават? Лесно ли се намират заместници?
– Не, доста мъчно се намират заместници. Ние желаеме да пускаме млади футболисти, само че не може всякога да се получи. Нашата работа е да се опитваме през тренировките и разборите да убедим тези момчета, които стартират кариерата си. А в случай че вземем чужденци, да ги включим в колектива. Ако успеем в това, нещата се получават.


– Имаш ли взор по какъв начин работи школата на Славия?
– Горе-долу, да. С треньорите непрекъснато си приказваме. Има още доста гении в Славия.


– Следиш ли обстановката в някогашния ти тим Войводина (Нови Сад)? Победихте Сампдория с връх (4:0), по-късно продадохте играчи за 17 милиона и треньорският щаб се оказа ненужен…
– Сега са на осмо място в плейофите. Не вървят нещата. Не проследявам клуба.


– Коя е идната ти цел – към този момент реализира две – избави Славия и завоюва купа за „ белите “?
– Да работим крепко и да успеем да вземем още купи.


– Защо разликата сред Лудогорец и останалите тимове е толкоз огромна?
– Финансите, организацията на клуба.


– Трябва ли да има толкоз доста чужденци във водещите ни клубове? Лудогорец разчита най-вече на непознати играчи, Левски излезе във финала с доста малко българи, в ЦСКА ситуацията е сходно…
– Целта оправдава средствата. Щом влагаш и правиш резултати, не може да се каже нищо против това нещо. Жалко е за българския футбол, за момчетата, които би трябвало да израстват, за националния отбор… Трябва да се направи една генерация, с цел да може националите да печелят и да се класират на огромните шампионати.


– Ясна ли е програмата за подготовката на Славия? От какви играчи имаш потребност поради присъединяване на клуба в Лига Европа?
– Програмата още не е подготвена, ще я създадем тези дни. Имаме най-голяма потребност от бранители. В това състезание бяхме доста „ тънки “ в тази зона. Ще търсим бекове и централен бранител. Имаме си работа през почивката.


– Ще има ли чужденци в Славия?
– Зависи. Ако не намерим в България това, което търсим, ще се опитаме да го открием в чужбина.


– Предстои международно състезание. Какви са възможностите на Сърбия? Кои са твоите любимци?
– Обикновено любимците се знаят – Франция, Германия, Бразилия… В момента има доста положителни футболисти в националния тим на Сърбия. Надявам се да съумеят да създадат прекрасен резултат.


– А нашият народен тим, за който имаш 23 мача? Запознат си с ситуацията, игра на последния огромен конгрес за България – Евро 2004. Как оценяваш сегашната обстановка?
– Тук има доста чужденци в клубовете. Липсата на българи в огромните мачове е един от огромните проблеми. Големите мачове вършат футболистите.


– Значи отново опираме до чужденците, които малко или доста стопират развиването на нашите таланти…
– Да, това е повода съгласно мен.


– А и към този момент не виждаме изходящи прехвърляния на български играчи в огромни клубове от топ 5 на шампионатите в Европа.
– Да, малко са българите, които играят в ЦСКА, Левски и Лудогорец. Има ли някой млад футболист, който да играе? Няма! Това е повода – би трябвало да се построяват, да има самообладание, а се желаят наложителни резултати. А от другата страна си приказваме за български футбол, народен тим, за работата в школите. Не съм склонен! Таланти постоянно има, само че би трябвало да има повече самообладание, когато навлизат при мъжете.


Какво е отношението тези дни към теб? Има ли левскари, които са недоволни, като те срещнат или всичко е наред?
– Не знам. Не желаят доста да си приказват с мен, единствено ми подават ръка и до такава степен.

– Имаш ли време за фамилията? Къде е то – в Нови Сад или тук в София?
– Семейството ми е в Нови Сад. Сега жена ми ще пристигна, а децата нормално идват при мен, когато не са на учебно заведение.

– Вярно ли е, че много дълго си лъгал фамилията си, че ще ги водиш на море и чак тази година ще се случи това?
– Надявам се тази година да отидем до морето.

– Спокойна ли е жена ти, когато те оставя самичък в София?
– Е, имаме си доверие!
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }