Треньорът на Локомотив (Пловдив) Бруно Акрапович гостува в предаването „Код

Треньорът на Локомотив (Пловдив) Бруно Акрапович гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Една от огромните изненади във футболния сезон в България избухна в шампионата за Купата на България. Най-неочаквано за първи път в историята си пловдивският Локомотив ликува с трофея. Също дебютно видяхме пловдивско дерби в дуела за трофея, а любимецът Ботев не съумя да повтори подвига против ЦСКА и поради отличната тактичност на противника. Начело на Локомотив е босненец с немски разбирания за футбола и живота. Играл в Бундеслигата, бил е два пъти вицешампион на Гибралтар и Македония. Но в България щастието му се усмихна и към този момент е освен победител, само че и част от историята на Пловдив.
- Добър ден, господин Акрапович. Колко часа празнувахте купата на България?

- Добър ден, празнувахме я доста. Обиколихме доста заведения в Пловдив. Радвахме се. Беше исторически мач, историческа победа и би трябвало да се чества.

- Това ли е най-големият триумф в кариерата ви до момента?

- Случвало ми се е в Македония и Гибралтар. Но не съм попадал в сходна обстановка. След всичко, което се случваше преди мача, не имах вяра, че можем да създадем сериозен резултат, по тази причина и успеха ме направи доста благополучен. Именно това ме радва още повече.

- А какво най-вече ви ядосваше в дните преди мача?

- По принцип не съм човек, който обръща огромно внимание на нещата към мача. Концентрирам се върху това, което би трябвало да се случва на терена. Нищо не ме ядосва, не разрешавам напрежението да влезе в мен. Концентрирам се единствено върху мача и върху моя тим.

- Имали ли сте проблеми с почитателите на Локомотив, тъй като такива неща се говореха?

- Директно не съм имал проблеми, само че забелязах, че почитателите са разграничени. Не знам за какво беше по този начин, само че тази обстановка не беше добра нито за тима, нито за почитателите, нито за самия клуб. Това ме ядосваше, тъй като постоянно съм казвал, че в случай че желаеме триумфи, би трябвало да сме всички дружно. На това ме научи опитът като състезател и треньор - не сме ли дружно, няма по какъв начин да действаме.

- Сега към този момент дружно ли сте?

- Тази победа може да бъде прекрасен сигнал за бъдещето. В съответната обстановка всички да осъзнаем, че единствено дружно можем да създадем огромни неща.

- Къде Локомотив завоюва купата?

- В съблекалнята. Аз съм добър мотиватор. Преди мача забелязах, че играчите са извънредно съсредоточени, нямаха самообладание да излязат на терена. Това положително възприятие, тази сила се отрази върху играта и резултата.

- Защо Ботев беше считан за любимец?

- Не и от мен. Но за останалите беше обикновено като гледат класирането. Преди финала споделих, че в сходни мачове това е без значение. Ако са два мача, тези фактори може и да имат значение, само че в един - не. Този мач е толкоз специфичен. Важно е по какъв начин ще реагират играчите - изтощени ли са, дали са във форма. Тактическата подготовка също е доста значима. За мен всеки край е 50 на 50.

@@@

- Какво значи за вас да сте първият треньор в историята спечелил Купата на България с Локомотив?

- Все още всичко е доста прясно, още сме във фаза на празнуване. Осъзнаването ще пристигна след някой различен ден. Когато отидохме да честваме пред общината, видях какъв брой щастливи са хората, какъв брой огромно значение има за тях тази победа. Автоматично това и за мен значи, че е реализирано нещо доста огромно. Щастлив съм, че е аз и тимът подарихме Купата на тези хора.

- Няма доста време за празненства, скоро идват мачовете в Лига Европа. Какви са задачите там?

- Да презентираме по най-хубавия метод българския футбол. Винаги съм казвал на играчите, че можем да бием всеки, в случай че сме съсредоточени и работим професионално. В шампионата казусът ни беше, че не бяхме непрекъснати, нямахме да вземем за пример серия от шест, седем, осем мача, в които подред да играем на високо равнище. Отборът е относително нов, имахме доста чужденци, които бяха пристигнали скоро и не беше елементарно да се компенсира това, което липсва за положителни резултати. Знаех това почти, само че почитателите и публицистите са нетърпеливи. Не дават време за обиграване. А на нас ни трябваше време да се покажем. За Европа обаче няма време. Трябва да се подготвим добре, би трябвало да работим доста върху физическия аспект. Ще бъдат сложни мачове и доста значими за нас. Искам не просто да участваме и да сме там, а да създадем добър резултат.

- Колко нови футболисти съгласно вас са нужни за едно положително показване?

- Не е нужно доста измежду титулярите, които играха. На пейката също имаме футболисти, които могат да оказват помощ. Не би трябвало да гледаме наивно. Необходими са ни двама-трима, които да издигнат равнището, с цел да сме конкурентни в Европа.

- С изключение на Лудогорец, българските тимове имат невисок коефициент в Европа. Кое съгласно вас би било положително показване? Колко изиграни мача?

- Зависи против кого ще ни хвърли жребият. Ако пристигна някой мощен тим, ще изникне въпросът дали имаме задоволително качество. Мисля, че в случай че шансът е с нас, можем да минем два-три кръга. Това направихме с Шкендия. Никой не вярваше, а стигнахме до последния кръг и бяхме на половин час да влезем в групите. В последна сметка Гент съумя. Показаха, че се по-силният тим. Това си личеше и от бюджетите. Техният беше доста по-висок от нашия.

- Решихте ли къде ще играете домакинските мачове? За страдание Локомотив няма добър стадион.

- За страдание е по този начин. Тези мачове са за почитателите - да се радват и честват. Доколкото знаем - Бургас или София, само че не съм сигурен.

- Националният стадион очевидно ви носи шанс.

- Да, носи шанс. Вярвам, че ще дойдат задоволително почитатели да ни поддържат.

- Слуша ли президентът Христо Крушарски вашите въпроси?

- Слуша. Често влизаме във вербална борба. Нормално е, разнообразни хора сме. Казваме си всичко право в очите и след това се разбираме. Правим взаимни отстъпки, с цел да стигнем до най-хубавото, което можем да създадем.

- Но връзките ви допускам са доста положителни сега. Много сте щастливи.

- Сега - да. Футболът е по този начин - след мач и преди мач. Не бива да забравяме, че след всичко, което направихме, ни следва подготовка, още сериозна работа и би трябвало да се концентрираме върху това.

- Разкажете малко за вашата кариера. Роден сте в Босна и Херцеговина, въпреки че тогава е било Югославия, само че още доста млад през 1988 година сте отишли в Германия? Защо емигрирахте?

- Бях подписал контракт с Челик (Зеница). Те обаче желаеха още по-дълъг контракт и направиха някои неща, които не бяха редни. Бях млад, по това време нямаше мениджъри, нямаше кой да ми помогне и аз инстинктивно взех решение да скъсам контракта си и да отида при сестра си, която живееше в Германия. При нея към този момент взех решение да се опитвам в някой тим и да видя ще стане ли нещо. Пробваха ме, бях 15 минути на терена.

- В кой тим?

- Арминия (Хановер). И мениджърът на тима пристигна с контракт, заведе ме на подготовка и ми сподели: " Вече си тук, няма да вървиш на никое място ". И по този начин стана.

- А на какъв пост играехте?

- Дефанзивен полузащитник.

- И цялата кариерата по този начин ви мина, като подобен?

- Това беше моята позиция, не съм я сменял. Номерът ми беше 8, а през 1988 година потеглих за Германия и от самото начало играх с 8.

- А какъв се чувствате повече - босненец или немец?

- Босненец. Щастлив съм, че съм подобен. Родината ми е в комплицирана политическа обстановка. Има три народи и не действа по този начин, както би трябвало. Хората са прелестни, само че са разграничени от политиката. Всеки има друга цел. Само с единството, което Локомотив сподели за Купата, и моята татковина може да стане по-добро място за всеки един човек. Всеки път, когато имам опция, споделям, че съм босненец.

- Живели сте 20 години в Германия, само че имате италиански паспорт. Защо не немски?

- Имах опция да играя в Италия. Минах проби в Месина. Бившата ми жена беше италианка. Казаха, че ме желаят, само че във Втора лига не може да играе чужденец. Извадих доста бързо паспорт, с цел да може да се развива кариерата ми. Клубът обаче банкрутира, отиде в девета лига и нямаше по какъв начин да ида там. Така останах в Германия.

- Най-големият ви триумф са два сезона в Бундеслигата с Енерги (Котбус). Помните ли, че там играехте с един българин?

- Обади се да ми честити успеха с Локомотив. Много добър човек.

- Нека да кажем кой е въпреки всичко.

- Цанко Цветанов. Много добър човек. Щастлив съм, че го познавам. Има добър темперамент, годините в Енерги бяха положителни. Това е първият тим, който играеше с 11 титуляри чужденци, а по-късно влизаха още трима чужденци. Бяхме мулти-култи тим. Хубаво време беше.

- По ваше време в Бундеслигата играеха едни от най-големите български футболисти? От кого имате усещане?

- Бербатов.

- Но не по ваше време.

- Засякохме се. В първите му години в Леверкузен аз бях в Котбус. Много, доста първокласен футболист и добър човек. Много спокоен, първокласен състезател.

- Бил сте национал на Босна и Херцеговина. Кой е най-паметният ви мач и най-паметният гол?

- Мачът е против Испания в Сараево. Това беше повече от сън - да играя за националния тим и то против Испания. Те имаха страховит отбор - Пеп Гуардиола, Луис Енрике, Раул и още огромни футболисти. Загубихме с 1:2, само че бяхме по-добри. А най-хубавият ми гол, той е и единственият, беше против Израел. Наистина доста хубав. Загубихме, само че този гол няма да го не помни.

- Това беше международна подготовка. А постоянно ли вкарвахте голове в кариерата ви?

- Не, бях в отбрана. Дясната ръка на всеки треньор. Разбираха се с мен, харесваха ме. Играех жанр, който е доста сложен за съперника. Винаги като на война, постоянно доста предпочитание и бягане, по тази причина бях титуляр.

- А кои бяха звездите на Босна по това време, когато вие играехте?

- Сергей Барбарез, Болич, Балич, Пиплица, актуалният състезателен шеф на Байерн (Мюнхен) Салихамиджич. Бяхме в една стая.

- С него?

- Да, положителни другари сме.

- Голяма звезда ли е той?

- Той е една от най-големите звезди от времето на Босна. Сега са Джеко, Пянич.

- А по какъв начин се държеше като звезда на Байерн?

- Никой не го забелязваше. По време на войната отпътува за Хамбург. Много спокоен, добър. Човек, който не прави кавги. Ако се бяхте срещнали с него в тези години, въобще нямаше да разберете, че е огромна звезда.

- А прибирате ли се постоянно в Босна и Херцеговина?

- Всеки път, когато имам свободни дни. Отивам да видя майка си, другите хора от фамилията. Обичам да се любувам на природата там. Босна е една от най-красивите страни в света.

- А по какъв начин гледахте международното състезание в Бразилия?

- Бях с другари в родния си град Зеница. С фланелка и шал, с огромно знаме. Всички бяхме като един.

- Какво е да бъдеш равносилен на Лионел Меси и Аржентина?

- Нещо особено е да го гледаш, пък още по-хубаво е да играеш против него. Аз нямах тази опция. Но тези, които са играли против него споделят, че е необикновено. Това момче не е футболист, той не е от този свят. Нещата, които прави, не са естествени.

- Кои са най-хубавите ви другари звезди от босненския футбол? Казахте Салихамиджич.

- Държа контакт с Джеко. За Салихамиджич казахме. От време на време се слушам с Барбарез. С вратаря Пиплица също. Има и други, които не са известни в България, само че са ми положителни другари, с които като се прибера се виждаме, пием кафе и си спомняме за времената, когато играехме.

- Защо решихте да станете треньор?

- Исках да видя по какъв начин ще се оправя. Взех един тим в Германия - Вортсфелде. Бяха млади играчи, вслушваха се, желаех да ги науча по какъв начин да съумеят. Видях, че може и постоянно съм желал да работя по този начин. Няма значение в кой тим, няма значение класата - дали е първа, втора или трета група. Искам играчите да играят най-добре и да знаят, че тяхната работа е най-хубавото занимание на света.

- Защо в никакъв случай до момента не сте работил в Босна?

- Не съм единствено аз. Имам доста другари, които са играли в националния тим, станаха треньори, а не са работили в Босна. Така е, тъй като се търсят други решения. Този познава оня. Така е във футбола. Футболът през днешния ден е бизнес. Някои хора имат повече контакти, по-близо са до Босна. Аз не диря никого. Ако някой търси треньор, упорствам за една среща. Говорим, виждам го в очите да видя дали това, което споделя е това, което мисли. Много пъти съм казвал " не ". Два пъти ме търсиха от Босна. Казах не. Не беше съществено. Хората желаеха по телефона да им кажа какъв брой пари желая. Казах им: " Няма да кажа. Може да работя и без пари, в случай че ми харесва. А мога да ти желая и повече пари, в случай че ти си мислиш, че не ми харесва ".

- А по какъв начин се развива футболът в Босна? Преди няколко години да вземем за пример Сараево в профил Левски в Лига Европа, което демонстрира, че футболът очевидно върви нагоре.

- Футболът е за небогати хора. У нас споделяме, че кучето не хапе, в случай че е решето. Футболът е единственият спорт, който дава късмет на момчетата в Босна да създадат нещо хубаво с кариерата си и да завоюват някакви пари. Тази игра е толкоз хубава, че всички я харесват. Футболът е спорт №1 у нас. Има и други, само че футболът е най-примамлив. Всяко момче, което стартира да тренира, желае да се покаже в най-хубава светлина. Треньорите, които работят там, имат качества. Тези, които са живели във времената на някогашна Югославия, са научили някои неща, които напоследък са позабравени. А точно това, което би трябвало да дадеш на младите, с цел да станат футболисти.

- Футболът ви закара и на други места в Европа, като да вземем за пример Гибралтар. Какво е да работите в Гибралтар?

- Какво е да работите в страна с 30 000 поданици, само че с първа, втора група, младежки тимове? А в случай че ви кажа, че всичко е може би даже по-добре проведено от някои по-големи страни, няма да ми повярвате. Но е по този начин. Там харесват доста футбола, британския жанр. Има доста играчи от Испания. Човек може да си откри добър тим там. Дори с по-малък отбор може да се влезе в Европа. Бях във ФК Европа. Много добър тим, който искаше да играе в Европа. Точно това и направих. Разделихме се, тъй като тази лига за мен беше незадоволителна. Исках по-голямо състезание.

- С тима ФК Европа и с Шкендия в Македония сте ставали вицешампион. Кога ще станете първенец?

- Това е доста рисков въпрос. Каквото и да кажа, е рисково за мен. За да станеш първенец, би трябвало да се случат доста неща. Да се възнамерява бъдещето за пет, шест, седем години напред, да се влагат доста пари и да се работи съществено. Дали това може да се случи в България, не съм сигурен. Забелязвам, че тук нервите са доста слаби. Ако един-два месеца нямаш триумф, нещата могат да се объркат.

- Колко време се виждате още в България?

- Колкото ми харесва. За колкото се разберем с президента. И до момента в който виждам, че е допустимо да се върви напред. Видя ли, че не е допустимо, няма смисъл да оставам.

- А докога е договорът ви?

- До декември тази година.

- А след съвсем две години в България какво смятате за равнището на нашия футбол?

- Нивото не е неприятно. Не е толкоз отрицателно, колкото приказват някои хора. Има качество. Но виждам, че младежите, които се пробват да играят съвременен футбол, не работят толкоз, колкото е належащо, не влагат задоволително в играта. Футболът през днешния ден е атлетика. Няма по какъв начин да стане, в случай че не си атлетичен, в случай че не си повратлив, в случай че не усвоиш прехода от отнета топки към изгубена топка, и всичко това на високо движение. Трябва да се подготвиш по този начин, че да можеш да се противопоставиш на по-добрите от теб. Тези неща, които изброих, не са някаква екстра, те са естествени неща във футбола. Първо се гледа можеш ли да се движиш, да правиш прехода и по-късно се гледа дали си добър футболист. А тук се гледа дали си добър футболист, а едвам след това дали можеш да тичаш и да преливаш бързо от едно фаза в друга. И като не умееш тези неща, не играеш и започваш да приказваш против треньора - " той не ме харесва ". Кой да не одобрявам? Ще взема всеки, който може да ми помогне. Всичко друго ще оставя на страна, в случай че някой футболист може да помогне в мача.

- Има ли феърплей в българския футбол?

- Има, това се видя и на финала. Нямаше кавги. Не това е казусът, а в желанието да се реализира нещо огромно. България доста дълго време не е излизала на интернационална сцена - и на клубно равнище, и с националния тим. Трябва да се седне и да се каже: " Вярно е, хайде да създадем нещо. Не може да продължаваме по този начин ". Трябва съществено да се прегледат нещата, да се проучва. Както го направиха германците. Казаха си: " Отпаднахме в груповата фаза на международното, би трябвало да променим нещо ". И в този момент играят единствено млади играчи. Няма по какъв начин да копираш германците, само че можеш да правиш нещата по този начин, както е допустимо за теб.

- Съдиите са доста коментирани в България. Добре ли се оправят?

- Съдиите са мои специфични другари. Не съм удовлетворен от тях, само че няма да ги разясня. По време на мач съм емоционален и прочувствен. И аз бъркам доста, когато разясня някои съдийски отсъждания. Но и те са хора, носят огромна отговорност и не им е елементарно.

- Например, от нашия регион Дамир Скомина ще свири финала в Шампионската лига сред Ливърпул и Тотнъм, а нашите съдии съвсем не излизат на никое място?

- Този, който беше четвърти на финала - Кабаков, свири Хърватия против Азербайджан.

- Но доста рядко, той е единственият. И въпреки всичко на по-ниско равнище.

- Трябва да се промотират. Христо Стоичков може да каже някоя добра дума и за съдиите, с цел да стане по-интересно.

- Какво най-вече ви харесва в България?

- Чувствам се доста добре. Живея във приказен град с фантастични хора. Запознах се с хора, които ще ми останат другари за цялостен живот. Обичам да се разхождам из града, който е измежду най-старите в Европа.

@@@

- Феновете на Локомотив са доста ревностни. Бихте ли поел различен български тим?

- Може би да, само че тъкмо един - не.

- Вашият наследник Арон е играл за юношеския народен тим на Италия. Може ли да го забележим в миналото в български тим под ваше командване?

- Под мое - не. Защото няма кой да го разбере. Хората ще го гледат друго, ще споделят, че е в тима по различен метод. А другояче той има качества да играе, има и за моя тим. Президентът ме попита за какво не го взимам. Аз не желая, тъй като знам какво ще се случи при неприятен резултат. Ще се опитам обаче да му оказа помощ за различен тим.