Иван Петков: България може да е сред 8-те най-добри отбора в света
Tреньорът на женския ни народен тим по волейбол и на Марица Иван Петков гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . В края на предишния месец представителният ни отбор завоюва „ Чалъндж “ шампионата в Перу и си подсигурява място измежду най-хубавите 16 тима, които ще вземат участие в Лигата на нациите следващата година. С главен принос е точно Петков, който пое тима едвам преди няколко месеца. Преди това той натрупа опит отпред на националния ни отбор до 20 години и на Марица, като изведе пловдивския тим до четири шампионски трофеи и четири купи на страната.
@@@
- Здравейте, господин Петков! Отминаха страстите от присъединяване на женския ни народен тим в Златната лига. Кое се оказа решаващо за триумфа на девойките и несъмнено, на вас, като треньор?
- При девойките имаше дух, упоритост, предпочитание за доказване. Сами знаете, че е много друг състав от този, с който играхме в годините преди този момент. Наложи се на няколко от девойките да бъдат водещи фигури. Това единствено по себе си ги окуражи да се потвърдят посредством този късмет, който им се даде. Определено за мен водеща бе упоритостта и загърбването на персоналните ползи за сметка на националните. Това е нещо, което ние като екип търсим и много акцентираме в отношението един към различен сред треньори и състезатели. Идеята е когато играеш за националния тим, в действителност да го правиш за отбора, а не за себе си. Аз персонално като треньор доста държа на колектива. Всеки един да бъде за общата цел. Те съумяха да го създадат и във всеки един мач. Държаха се като доста мощен тим, в който всеки е подготвен да се жертва в името на триумфа, наред с положителните им изяви като характерности. Имахме много тежки моменти. Всеки един мач за нас беше меко казано край. Особено в групите на Златната лига се борихме да не загубим гейм и то в обстановка със странични фактори, които бяха против нас – пътувания, съдиите в Азербайджан, където спечелихме един доста значим гейм, който се оказа решителен за нашето класиране на Файнъл Фор. А Азербайджан беше доста мощен съперник. Може би тези мачове ни калиха за финалните етапи. Изиграхме ги със самочувствие и убеденост, че изрично ще спечелим и бяхме сигурни в триумфа. Беше доста мъчно, изключително в Лима. Вече настъпи и физическата отмалялост, само че пък излязоха морално-волевите качества. Просто бяха страхотни!
- Защо беше значимо да спечелим Златната лига? Какво донесе този триумф на вас и на девойките?
- Първата ни цел беше да се класираме за Файнъл Фор. Да добием самочувствие на тим и на състезателки. Всеки един ден да си потвърждаваме, че това, което вършим е вярно. Аз несъмнено имам вяра в тях, щом работим дружно. Исках и те като състезателки да повярват, че това, което вършим в действителност е вярното. Да си потвърждаваме един на различен, че пътят, по който ще вървим, в действителност ще бъде сложен, само че е верен.
- В края на месец септември женският ни народен тим ще взе участие на международното състезание в Япония. Там нашият състав е в група с тимовете на Италия, Куба, Турция, Китай и Канада. Каква е програмата за подготовката на отбора за този огромен шампионат, на който упованията ще бъдат много по-големи от вас и девойките?
- Очакванията в действителност би трябвало да бъдат огромни. Ако нямаш упования и упоритости, си за на никое място и си тръгнал в неверна посока. Ще ме радва, в случай че хората чакат нещо от нас. Наистина би трябвало да бъдем в по-голяма степен реалисти, само че упованията би трябвало да ни стимулират за по-добра работа и да ни окуражават за резултати. Подготовката стартира на 17-и този месец. Първите две седмици ще бъдем в София, а по-късно ще бъдем на двуседмичен лагер, като ще приключим цикъла с три контроли против Белгия. След това имаме планувани контроли с Азербайджан, които ще дойдат за седмица в България, по-късно чакаме отбора на Русия, имаме пътешестване и до Сърбия за две контроли. Заминаваме 10 дни по-рано за Япония, където имаме два планувани мача с тима на Доминикана, а на 29-и стартираме международното състезание.
- Ще забележим ли в състава най-хубавата ни волейболистка Елица Василева? Разговарял ли сте с нея? Какво е нейното мнение? Направи хубаво усещане, че откакто спечелихте финала в Лима, тя написа във Facebook: „ България се върна там, където е мястото. “
- Даже тръпки ме побиват… Ние с Елица се чуваме постоянно. Елица е играч, който много е дал на българския народен тим, желае да даде и прави жертви за отбора. Говорихме с нея по какъв начин върви нейното възобновяване. Проблемът е, че нещата би трябвало да вървят постепенно, с цел да се оправи и за в бъдеще да разчитаме на нея, да продължи сполучливата си кариера. Нещата би трябвало да бъдат доста добре прецизирани и дозирани. Тя работи със страхотни експерти, които са изготвили стратегия, която би трябвало да следва. Но тази стратегия зависи от това по какъв начин реагира нейното рамо. Тя ще бъде включена в състава на националния тим. Много разгадавам и доста се надявам всичко да е окей, само че по никакъв метод няма да жертваме или да слагаме под въпрос нейното възобновяване за сметка на националния тим. В представителния ни отбор би трябвало да играят най-подготвените и тези, които са подготвени да се състезават. Тя несъмнено е подготвена. Ако зависи от нея, влиза и още през днешния ден ще играе, само че всичко би трябвало да бъде дозирано и преценено. Аз персонално се надявам и имам вяра, че тя ще пътува с нас. До каква степен ще бъде готова, чисто процентно, не мога да знам, само че имам вяра, че ще даде своя принос за положителното показване на националния тим.
- Каква цел сте си сложили за международното състезание? На кое място би трябвало да се класира България, с цел да сте задоволен?
- За мен персонално като треньор е значим всеки идващ мач. Наистина в едно дълго състезание като международното нещата би трябвало да бъдат и планувани и премислени. За нас е значим първият мач, по-късно вторият, третият, да излезем от групата… Имаме сложена задача осмо място.
- Реална ли е тя?
- За мен е значимо да създадем конкуренция. Така се аргументирах и пред самите състезателки. Без да дадем късмет на нови лица, на девойки, които по-малко са взимали присъединяване и са имали второстепенна роля в тима, без да им дадем късмет да бъдат водещи, ние не можем да създадем конкуренция. Въпросът е, че трябваше да сътворяваме такава конкуренция в миг, в който трябваше да побеждаваме във всеки един мач. Общо взето всички, които взеха присъединяване, се оправиха по метод, който ни дава убеденост, че пътят е верен и с добра работа през тези два месеца и половина може да достигнем равнище, което да ни даде късмет да влезем в осмицата и даже за освен това.
@@@
- Нали на международното състезание в Япония ще вземете в екипа си доктор и физиотерапевт, с цел да не се повтаря оня позор от европейското в Азербайджан?
- Аз имам подобен проблем – кой от двамата да взема.
- Трудно ли се работи с женския тим? Питам ви, тъй като сте треньор и на доминанта в родното ни състезание Марица (Пловдив).
- Може би не питате верния човек, защото аз не мога да направя сравнението сред мъжки и женски, тъй като не съм работил с мъжки отбор. Да, бил съм играч, но… Предполагам, че и двата вида работа имат своите специфики. И е мъчно, и е елементарно.
- Какво би трябвало да направи един треньор, с цел да владее съблекалнята?
- За мен най-важното нещо е треньорът да бъде откровен към самите състезателки. Това, което чувстваш и мислиш, да го казваш непосредствено пред тях. Да изразяваш позиция, която след това можеш да защитиш.
- Защо решихте да станете народен треньор? Липсва ви работа или…
- Не, не мога да кажа, че ми липсва работа. Не знам, по този начин го почувствах. Предишния път други хора ми издигнаха кандидатурата, само че тогава по-скоро не бях квалифициран за това нещо чисто психически, а 100% и спортно-технически. Оттогава са минали две години, обикновено е да съм израснал като треньор. Имах вътрешното разбиране, че желая да бъде народен селекционер. Колко ще оказа помощ – не мога да си върша тези оценки. Не показвам тезата, че мога да имам познания, които да оказват помощ на националния тим. Не, просто почувствах, че е пристигнал моментът. А дали съм бил прав – времето ще покаже.
- Преминаваме към тима, с който постигнахте триумфи в България в последните четири години – Марица (Пловдив). Кое се оказа решаващо, с цел да успее този план и да не е еднодневка?
- Въпросът е, че в никакъв случай тук не се е работило на парче, откогато президентът зае своето място. Винаги сме имали проект, който не е бил за една-две години напред, а за най-малко четири години, в които би трябвало да осъществим избрани задания.
- Президент на Марица е Илия Динков – какво ви сподели той на първия диалог?
- Тези думи в никакъв случай няма да ги не помни – до каква степен си подготвен да стигнеш? Беше преди осем-девет години и като един млад треньор споделих: „ До най-високотоЮ. А той ми отвърна: „ Чакай, чакай, намерения си и ми отговори. “ Когато човек се замисли върху тези думи, може да си направи много разбори и да отговори по малко по-различен метод. Но първичното като по-млад човек е да каже друго. Имали сме доста тежки моменти с неуспехи, само че той постоянно е държал на нас, в никакъв случай не е взимал импулсивни решения и не е бил краен в решенията си. Наскоро разговарях с мой непосредствен човек, който работи в клуба от доста години. Той е на 70 години и ми сподели: „ Аз съм малко в профил, само че в нашия клуб, когато треньорите или състезателите кажат „ А “, президентът в никакъв случай не споделя, че не може, а постоянно споделя „ Б “. “ А това е доста значимо. За него като президент нашето мнение като експерти е вярното. Имаме упоритостта, че това, което вършим е вярното, а той би трябвало да се опита да ни подсигури нужните условия и да удовлетвори нашите стремежи, с цел да си осъществим задачите. В годините показахме, че това, което сме желали, е било вярно до някаква степен. Не споделям, че не е имало неточности, само че е правилно клишето, че който не работи, той не бърка.
- Шампионска лига включваше ли се във вашите проекти тогава?
- Специално за предходната година – не. Изненадахме освен Европа, само че и себе си. Ако би трябвало да бъда почтен, знаех, че тимът на Енисей, е реализуем. Нашият отбор беше доста скоро събран с ерудирани състезателки. Въпросът беше дали и те ще повярват в нашите концепциите, малко по-различни от това, което те са правили до момента. Знаех, че рано или късно това ще се случи, само че въпросът бе дали тъкмо в този ранен миг ще можем да си осъществим дилемите, най-много да повярваме и да бъдем здрав колектив. И успяхме! Можеше още в Пловдив да решим огромна част от нашите задачи…
- Тази година Марица стартира непосредствено в групите на Шампионска лига – има ли сили тимът да излезе от тях?
- Труден въпрос. Нашата цел постоянно е била да гоним оптималното, само че в действителност да излезеш от групите на Шампионска лига е много висока цел. Но ще се борим! Първо би трябвало да създадем добра селекция.
@@@
- Ще има ли изненади?
- На този стадий изненадите са по-скоро неприятни за клуба поради напускащи хора като разпределителката Лора Китипова, обрисува се това да направи и Нася Димитрова. Но това е животът – в спорта е двустранно, идващи и заминаващи. Въпросът е ние по какъв начин ще си изиграем картите освен спортно-технически, а като клуб.
- Какво може да ви разочарова и какво може да ви направи благополучен?
- Може да ме разочарова неуспехът, кара те да се замислиш дали работиш вярно, дали си поел в вярната посока. Винаги сме си поставяли една цел – когато имаме крах, да бъдем трезво мислещи и един различен да се подтикваме, да не даваме плод на отрицателни мисли. Винаги да знаем, че даже и от време на време да не съумяваме, пътят е верен. В спорта постоянно успехите вървят наедно със загубите. Тези неща не би трябвало да ни демотивират, а в противен случай – да ни стимулират и да не ни отклоняват от поетата линия. За мой шанс работя и в националния тим, и в Марица с хора, на които доста имам вяра. Имам убеждението и знам, че един треньор без екип е просто никой. Това, което вършим не е посредством единствено на тима, на треньора или на президента, а на всички хора, които работим за тази концепция. Хората, с които работя в действителност са страхотни! Взаимно се настройваме, че загубите не би трябвало да ни демотивират. Щастлив ме прави да видя състезателките задоволени от постигнатото. Особено в този момент през лятото и единия, и другия край по какъв начин го изживяха момичетата… Колко малко му би трябвало на човек да бъде благополучен! Това „ малко “, този час и половина по време на мача, е една парченце от свършеното като работа. Състезателките елементарно се разочароват и в действителност би трябвало да ги стимулирам по друг метод. В момента, в който нещо не се получава, бързо губят религия в себе си и в това, което вършат. Затова спечелването на Златната лига по-скоро е по-важно за вярата един към различен. Да видиш състезателя си доста благополучен е възприятие, което мъчно може да се опише.
@@@
- Желая ви триумфи в Япония и по-малко проблеми.
- Ще дадем всичко от себе си. Целта ни в действителност е нашият тим да зарадва нацията! Знам, че в България хората доста се интересуват от волейбол, това е обичаният ни спорт. Успехите вършат хората щастливи, а неуспехите ги пращат в другата прекаленост. Апелирам за доста мощна поддръжка към девойките! Те го заслужават. Сигурен съм, че ще дадат всичко от себе си да не разочароват българските последователи.
@@@- Здравейте, господин Петков! Отминаха страстите от присъединяване на женския ни народен тим в Златната лига. Кое се оказа решаващо за триумфа на девойките и несъмнено, на вас, като треньор?
- При девойките имаше дух, упоритост, предпочитание за доказване. Сами знаете, че е много друг състав от този, с който играхме в годините преди този момент. Наложи се на няколко от девойките да бъдат водещи фигури. Това единствено по себе си ги окуражи да се потвърдят посредством този късмет, който им се даде. Определено за мен водеща бе упоритостта и загърбването на персоналните ползи за сметка на националните. Това е нещо, което ние като екип търсим и много акцентираме в отношението един към различен сред треньори и състезатели. Идеята е когато играеш за националния тим, в действителност да го правиш за отбора, а не за себе си. Аз персонално като треньор доста държа на колектива. Всеки един да бъде за общата цел. Те съумяха да го създадат и във всеки един мач. Държаха се като доста мощен тим, в който всеки е подготвен да се жертва в името на триумфа, наред с положителните им изяви като характерности. Имахме много тежки моменти. Всеки един мач за нас беше меко казано край. Особено в групите на Златната лига се борихме да не загубим гейм и то в обстановка със странични фактори, които бяха против нас – пътувания, съдиите в Азербайджан, където спечелихме един доста значим гейм, който се оказа решителен за нашето класиране на Файнъл Фор. А Азербайджан беше доста мощен съперник. Може би тези мачове ни калиха за финалните етапи. Изиграхме ги със самочувствие и убеденост, че изрично ще спечелим и бяхме сигурни в триумфа. Беше доста мъчно, изключително в Лима. Вече настъпи и физическата отмалялост, само че пък излязоха морално-волевите качества. Просто бяха страхотни!
- Защо беше значимо да спечелим Златната лига? Какво донесе този триумф на вас и на девойките?
- Първата ни цел беше да се класираме за Файнъл Фор. Да добием самочувствие на тим и на състезателки. Всеки един ден да си потвърждаваме, че това, което вършим е вярно. Аз несъмнено имам вяра в тях, щом работим дружно. Исках и те като състезателки да повярват, че това, което вършим в действителност е вярното. Да си потвърждаваме един на различен, че пътят, по който ще вървим, в действителност ще бъде сложен, само че е верен.
- В края на месец септември женският ни народен тим ще взе участие на международното състезание в Япония. Там нашият състав е в група с тимовете на Италия, Куба, Турция, Китай и Канада. Каква е програмата за подготовката на отбора за този огромен шампионат, на който упованията ще бъдат много по-големи от вас и девойките?
- Очакванията в действителност би трябвало да бъдат огромни. Ако нямаш упования и упоритости, си за на никое място и си тръгнал в неверна посока. Ще ме радва, в случай че хората чакат нещо от нас. Наистина би трябвало да бъдем в по-голяма степен реалисти, само че упованията би трябвало да ни стимулират за по-добра работа и да ни окуражават за резултати. Подготовката стартира на 17-и този месец. Първите две седмици ще бъдем в София, а по-късно ще бъдем на двуседмичен лагер, като ще приключим цикъла с три контроли против Белгия. След това имаме планувани контроли с Азербайджан, които ще дойдат за седмица в България, по-късно чакаме отбора на Русия, имаме пътешестване и до Сърбия за две контроли. Заминаваме 10 дни по-рано за Япония, където имаме два планувани мача с тима на Доминикана, а на 29-и стартираме международното състезание.
- Ще забележим ли в състава най-хубавата ни волейболистка Елица Василева? Разговарял ли сте с нея? Какво е нейното мнение? Направи хубаво усещане, че откакто спечелихте финала в Лима, тя написа във Facebook: „ България се върна там, където е мястото. “
- Даже тръпки ме побиват… Ние с Елица се чуваме постоянно. Елица е играч, който много е дал на българския народен тим, желае да даде и прави жертви за отбора. Говорихме с нея по какъв начин върви нейното възобновяване. Проблемът е, че нещата би трябвало да вървят постепенно, с цел да се оправи и за в бъдеще да разчитаме на нея, да продължи сполучливата си кариера. Нещата би трябвало да бъдат доста добре прецизирани и дозирани. Тя работи със страхотни експерти, които са изготвили стратегия, която би трябвало да следва. Но тази стратегия зависи от това по какъв начин реагира нейното рамо. Тя ще бъде включена в състава на националния тим. Много разгадавам и доста се надявам всичко да е окей, само че по никакъв метод няма да жертваме или да слагаме под въпрос нейното възобновяване за сметка на националния тим. В представителния ни отбор би трябвало да играят най-подготвените и тези, които са подготвени да се състезават. Тя несъмнено е подготвена. Ако зависи от нея, влиза и още през днешния ден ще играе, само че всичко би трябвало да бъде дозирано и преценено. Аз персонално се надявам и имам вяра, че тя ще пътува с нас. До каква степен ще бъде готова, чисто процентно, не мога да знам, само че имам вяра, че ще даде своя принос за положителното показване на националния тим.
- Каква цел сте си сложили за международното състезание? На кое място би трябвало да се класира България, с цел да сте задоволен?
- За мен персонално като треньор е значим всеки идващ мач. Наистина в едно дълго състезание като международното нещата би трябвало да бъдат и планувани и премислени. За нас е значим първият мач, по-късно вторият, третият, да излезем от групата… Имаме сложена задача осмо място.
- Реална ли е тя?
- За мен е значимо да създадем конкуренция. Така се аргументирах и пред самите състезателки. Без да дадем късмет на нови лица, на девойки, които по-малко са взимали присъединяване и са имали второстепенна роля в тима, без да им дадем късмет да бъдат водещи, ние не можем да създадем конкуренция. Въпросът е, че трябваше да сътворяваме такава конкуренция в миг, в който трябваше да побеждаваме във всеки един мач. Общо взето всички, които взеха присъединяване, се оправиха по метод, който ни дава убеденост, че пътят е верен и с добра работа през тези два месеца и половина може да достигнем равнище, което да ни даде късмет да влезем в осмицата и даже за освен това.
@@@- Нали на международното състезание в Япония ще вземете в екипа си доктор и физиотерапевт, с цел да не се повтаря оня позор от европейското в Азербайджан?
- Аз имам подобен проблем – кой от двамата да взема.
- Трудно ли се работи с женския тим? Питам ви, тъй като сте треньор и на доминанта в родното ни състезание Марица (Пловдив).
- Може би не питате верния човек, защото аз не мога да направя сравнението сред мъжки и женски, тъй като не съм работил с мъжки отбор. Да, бил съм играч, но… Предполагам, че и двата вида работа имат своите специфики. И е мъчно, и е елементарно.
- Какво би трябвало да направи един треньор, с цел да владее съблекалнята?
- За мен най-важното нещо е треньорът да бъде откровен към самите състезателки. Това, което чувстваш и мислиш, да го казваш непосредствено пред тях. Да изразяваш позиция, която след това можеш да защитиш.
- Защо решихте да станете народен треньор? Липсва ви работа или…
- Не, не мога да кажа, че ми липсва работа. Не знам, по този начин го почувствах. Предишния път други хора ми издигнаха кандидатурата, само че тогава по-скоро не бях квалифициран за това нещо чисто психически, а 100% и спортно-технически. Оттогава са минали две години, обикновено е да съм израснал като треньор. Имах вътрешното разбиране, че желая да бъде народен селекционер. Колко ще оказа помощ – не мога да си върша тези оценки. Не показвам тезата, че мога да имам познания, които да оказват помощ на националния тим. Не, просто почувствах, че е пристигнал моментът. А дали съм бил прав – времето ще покаже.
- Преминаваме към тима, с който постигнахте триумфи в България в последните четири години – Марица (Пловдив). Кое се оказа решаващо, с цел да успее този план и да не е еднодневка?
- Въпросът е, че в никакъв случай тук не се е работило на парче, откогато президентът зае своето място. Винаги сме имали проект, който не е бил за една-две години напред, а за най-малко четири години, в които би трябвало да осъществим избрани задания.
- Президент на Марица е Илия Динков – какво ви сподели той на първия диалог?
- Тези думи в никакъв случай няма да ги не помни – до каква степен си подготвен да стигнеш? Беше преди осем-девет години и като един млад треньор споделих: „ До най-високотоЮ. А той ми отвърна: „ Чакай, чакай, намерения си и ми отговори. “ Когато човек се замисли върху тези думи, може да си направи много разбори и да отговори по малко по-различен метод. Но първичното като по-млад човек е да каже друго. Имали сме доста тежки моменти с неуспехи, само че той постоянно е държал на нас, в никакъв случай не е взимал импулсивни решения и не е бил краен в решенията си. Наскоро разговарях с мой непосредствен човек, който работи в клуба от доста години. Той е на 70 години и ми сподели: „ Аз съм малко в профил, само че в нашия клуб, когато треньорите или състезателите кажат „ А “, президентът в никакъв случай не споделя, че не може, а постоянно споделя „ Б “. “ А това е доста значимо. За него като президент нашето мнение като експерти е вярното. Имаме упоритостта, че това, което вършим е вярното, а той би трябвало да се опита да ни подсигури нужните условия и да удовлетвори нашите стремежи, с цел да си осъществим задачите. В годините показахме, че това, което сме желали, е било вярно до някаква степен. Не споделям, че не е имало неточности, само че е правилно клишето, че който не работи, той не бърка.
- Шампионска лига включваше ли се във вашите проекти тогава?
- Специално за предходната година – не. Изненадахме освен Европа, само че и себе си. Ако би трябвало да бъда почтен, знаех, че тимът на Енисей, е реализуем. Нашият отбор беше доста скоро събран с ерудирани състезателки. Въпросът беше дали и те ще повярват в нашите концепциите, малко по-различни от това, което те са правили до момента. Знаех, че рано или късно това ще се случи, само че въпросът бе дали тъкмо в този ранен миг ще можем да си осъществим дилемите, най-много да повярваме и да бъдем здрав колектив. И успяхме! Можеше още в Пловдив да решим огромна част от нашите задачи…
- Тази година Марица стартира непосредствено в групите на Шампионска лига – има ли сили тимът да излезе от тях?
- Труден въпрос. Нашата цел постоянно е била да гоним оптималното, само че в действителност да излезеш от групите на Шампионска лига е много висока цел. Но ще се борим! Първо би трябвало да създадем добра селекция.
@@@- Ще има ли изненади?
- На този стадий изненадите са по-скоро неприятни за клуба поради напускащи хора като разпределителката Лора Китипова, обрисува се това да направи и Нася Димитрова. Но това е животът – в спорта е двустранно, идващи и заминаващи. Въпросът е ние по какъв начин ще си изиграем картите освен спортно-технически, а като клуб.
- Какво може да ви разочарова и какво може да ви направи благополучен?
- Може да ме разочарова неуспехът, кара те да се замислиш дали работиш вярно, дали си поел в вярната посока. Винаги сме си поставяли една цел – когато имаме крах, да бъдем трезво мислещи и един различен да се подтикваме, да не даваме плод на отрицателни мисли. Винаги да знаем, че даже и от време на време да не съумяваме, пътят е верен. В спорта постоянно успехите вървят наедно със загубите. Тези неща не би трябвало да ни демотивират, а в противен случай – да ни стимулират и да не ни отклоняват от поетата линия. За мой шанс работя и в националния тим, и в Марица с хора, на които доста имам вяра. Имам убеждението и знам, че един треньор без екип е просто никой. Това, което вършим не е посредством единствено на тима, на треньора или на президента, а на всички хора, които работим за тази концепция. Хората, с които работя в действителност са страхотни! Взаимно се настройваме, че загубите не би трябвало да ни демотивират. Щастлив ме прави да видя състезателките задоволени от постигнатото. Особено в този момент през лятото и единия, и другия край по какъв начин го изживяха момичетата… Колко малко му би трябвало на човек да бъде благополучен! Това „ малко “, този час и половина по време на мача, е една парченце от свършеното като работа. Състезателките елементарно се разочароват и в действителност би трябвало да ги стимулирам по друг метод. В момента, в който нещо не се получава, бързо губят религия в себе си и в това, което вършат. Затова спечелването на Златната лига по-скоро е по-важно за вярата един към различен. Да видиш състезателя си доста благополучен е възприятие, което мъчно може да се опише.
@@@- Желая ви триумфи в Япония и по-малко проблеми.
- Ще дадем всичко от себе си. Целта ни в действителност е нашият тим да зарадва нацията! Знам, че в България хората доста се интересуват от волейбол, това е обичаният ни спорт. Успехите вършат хората щастливи, а неуспехите ги пращат в другата прекаленост. Апелирам за доста мощна поддръжка към девойките! Те го заслужават. Сигурен съм, че ще дадат всичко от себе си да не разочароват българските последователи.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ