Треньорът е безспорно една от най-важните фигури, един от основополагащите

Треньорът е несъмнено една от най-важните фигури, един от основополагащите фактори във всеки спорт. Не единствено за самостоятелните, само че и за груповите такива. Футболът, естествено, не прави изключение.

Люпко Петрович не е слаб треньор. Славолюб Муслин не е слаб треньор. Същото важи за Ясен Петров, Славиша Йоканович, Николай Костов, Стойчо Стоев. Славиша Стоянович също не е слаб треньор.

Общото сред тях е, че управляваха Левски в положителни, само че и в много сложни за " сините " моменти. В даден стадий от развиването на клуба те бяха сменяни високочестотно. Често без всички нужни причини за това. Както се видя и в годините след тяхното премахване от " Герена ", експертите започнаха работа в национални тимове, в клубни грандове, класираха тимове във Висшата лига и правеха отбори първенци на страните им.

Някои даже се трансфораха в емблеми на клубовете си, които ги изпратиха със сълзи на очи, когато се стигна до неизбежната им разлъка. Макар и много надалеч от България. И от " Подуяне ".

Разликите сред въпросните треньори са безбройно доста. Но главната такава е, че при всеки от тях бе следено едно и също нещо. Един и същи повтарящ се цикъл.

На първо време те се употребяват с цялостното доверие на всички футболисти в Левски. Възхваляват го, раздават дружно подписи на почитателите. След това се стига до огромна селекция и 7, 8, 9 нови попълнения. Не в края на сезона. А на почивката през зимата. По време на паузата за подготовка за остатъка от футболната година. По нужда или пък напълно без да е налична такава.

Естествено, следва спад на доверието на някои от водачите в отбора към треньора. Това е краят за всеки тим. Ще смениш един, двама, трима... Няма по какъв начин да смениш всички. Поне не и в случай че искаш бързи резултати. Както го изисква актуалната реалност в най-популярната игра. След това всичко отива на кино. Цялата тактика, всички изгубени месеци на разяснение на схемите на игра, на вземане предвид с привичките и претенциите на огромните и някои от не чак толкоз огромните футболисти в тима. Всичко завършва. Започва съвсем симулативна, фиктивна игра на въпросните фигури. Мениджърите им натискат управлението и треньора те да играят, тъй че той ги включва в състава. Те показват надменност, демонстрират, че са повече, по-важни от треньора, увличат и останалите със себе си. И още веднъж - всичко завършва.

И отново, и отново, и отново. Години наред. А почитателите все по този начин си чакат купата.

Проблемът на " Герена " от петнайсетина години насам не са толкоз треньорските промени, колкото множеството безсмислени такива в самия тим. Дори на прима-виста всеки по-запознат с близкото минало на тима почитател може да изброи най-малко 10 прехвърлянето, които не са съдействали с безусловно нищо за повдигането класата на тима или пък възстановяване на атмосферата вътре в него.

Пристигаха и си тръгваха футболисти, които не просто са в Левски единствено за парите, само че най-неприятното е, че по никакъв начин, но по никакъв начин не им дремеше за бъдещето на клуба. Или пък за клубната история.

Ред е на Георги Дерменджиев. Уникален експерт. Заедно със Стойчо Стоев на процедура научиха един някогашен народен селекционер що е то футбол и има ли почва в Разград. Показаха му много повече от това по какъв начин се редят конусите. Бяха му в пъти по-полезни от прескъпия стаж в Барселона. Те бяха в основата на всичко, което се случи с Лудогорец. Те дадоха старта за " орлите " и ги пуснаха да летят на независимост. Години наред. Ако Георги Дерменджиев не бе част от спортно-техническото управление на " зелените ", те можеше и да не се радват на ориста и триумфите, които последваха в годините по-късно.

Дерменджиев е знак на доверие. Синоним на непоклатимост. Знае какво и по какъв начин би трябвало да бъде направено в един тим, с цел да стане той резистентен и непрекъснат в изявите си.

Но дано си представим един прочут до болежка сюжет на " Герена ". Сменя се една трета, а тъй като не и половината тим на Левски. Идват нови португалци, бразилци, французи, чехи, поляци и руснаци. Дестабилизират тима радикално. Всеки един от тях идва със съществени връзки. С мощен, знаеш, търсещ триумфите сътрудник. Както и би трябвало да бъде. Нищо срещу мениджърите, тъй като без тях днешният футбол е неосъществим. Но какво се случва в нашата имагинерна реалност в " Подуяне "? Сблъсъци на ползи, опълчване, липса на мотивация и предпочитание за игра, търсене единствено на маркетингови и финансови облаги от футболната активност.

Нека преходът стане последователно. Поетапно. Не едновременно.

С Павел Колев на директорския пост, Дерменджиев на пейката и с Васил Божков, въпреки и в сянка, зад кадър, ще бъде грехота клубът да изпадне в същата обстановка, от която не е излизал към този момент най-малко 10 години.

Нека това не се позволява на " Герена ". Нека Левски е мощен, постоянен и конкурентен, както по всяка възможност почитателите му упорстват. Нека разполагаме със мощни клубове, с цел да имаме и мощен народен тим. И българският футбол отново да е това, което всички помним.

Има и друга алтернатива, несъмнено. Да му мислят всички, които я позволен. Защото няма безконечни неща. Така, както Левски бе съхранен и опазен, по този начин може и идващия път да не бъде...