Тренд: Към днешна дата пет партии влизат в парламента
„ Тренд “ популяризира резултатите от новото си изследване за настройките на българите по отношение на главните партии, институции и митингите.
Проучването, по поръчка на "24 часа " е осъществено в интервала сред 29 август и 5 септември 2020 година посредством изявленията "лице в лице " измежду 1008 души на възраст 18+.
Според него се резервират ниски равнищата на оценка към работата на Народното събрание и държавното управление. Без основна динамичност в електоралните настройки по отношение на предходния месец. Практически паритет в поддръжката към ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
Националното представително изследване на „ Тренд “ през месец юли приключи ден преди да стартират митингите в страната. То даде отлична изходна точка, с която можехме да съпоставим динамичността в публичните настройки по отношение на изследването ни през август. Протестите провокираха спад в оценката за работата на Народното събрание и държавното управление и в публичната поддръжка към главната ръководеща партия, което беше един от главните заключения в разбора на предходното ни изследване, оповестено в средата на август.
Сравнението сред проучванията на „ Тренд “ през август и септември не регистрират смяна в тази наклонност, само че се следи известна стабилизация в динамичността на публичните настройки. Оценката за работата на Народното събрание и държавното управление още веднъж се утежнява, само че този месец с минималните 2-3%, а поддръжката за ГЕРБ се задържа на сходни равнища.
Оценката за работата на президентската институция също се задържа на идентични равнища с тези, които регистрирахме през месец август. И тук разликите са в границите на статистическата неточност.
Друг знак, който следи "Тренд " всеки месец, е нуждата от предварителни парламентарни избори. При него също липсва динамичност, като през септември 47% настояват, че са нужни предварителни парламентарни избори, а 37% са на противоположното мнение.
Подкрепата за митингите също стои непроменена (62% ги поддържат, а 30% не ги подкрепят), както и скептицизмът, че те ще доведат до оставка - 42% считат, че митингите няма да доведат до оставка на държавното управление, а една трета считат, че ще доведат.
Няколко седмици преди да стартира терена на това изследване, стартира и нова форма на митинг с непрестанно блокиране на основни кръстовища в София и други градове, поради което взехме решение да тестваме поддръжката за този вид протестни дейности. Мнозинството от интервюираните (55%) не поддържат блокирането на основни кръстовища от протестиращи, а 35% ги поддържат.
Тествани са и настройките на българите по отношение на самодейността на Бойко Борисов
Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г за нова Конституция. Най-общо по данните проличава, че на не дребна част от българските жители тази тематика по-скоро им е непозната.
На въпрос има или няма потребност да се приема нова конституция на България, над една трета дават отговор с „ не знам / не мога да преценява “. 29% са на мнение, че има потребност от нова конституция, а 37%, че няма.
Тествахме всяка една от главните препоръчани промени. Несъмнено най-сериозна поддръжка (83%) събира намаляването на броя на народните представители от 240 на 120. Другата смяна, която събира висока поддръжка, е намаляването на мандатите на „ тримата огромни “ в правосъдната система от 7 на 5 години, като 72% поддържат, а 7% не поддържат тази смяна.
Останалите начинания остават по-чужди на респондентите. Напълно разумно е сходна комплицирана конституционна проблематика да поражда повече натрупвания в отговорите „ не знам / не мога да преценява “.
Така да вземем за пример, половината от запитаните не взимат позиция по отношение на въвеждането на самостоятелна конституционна тъжба, само че измежду тези, които показват мнение, по-голямата част поддържат (43%) и единствено 6% срещу. Премахването на институцията на Велико национално заседание пък е единствената смяна, за която по-голямата част са срещу (32%), а поддържат 28%. Най-голям дял обаче не знаят или не могат да преценяват. Близо половината (46%) пък не взимат отношение и към основаването на правосъден и прокурорски съвет, които да имат законодателна самодейност.
Изследването на „ Тренд “ през септември не регистрира сериозна динамичност в електоралните настройки измежду гласуващите по отношение на изследването през август. Регистрира се на практика паритет сред ГЕРБ (23.8%) и Българска социалистическа партия (23.4%) и лек растеж на „ ИТН “ (15.9%). Движение за права и свободи (10.4%) и Демократична България (9.9%) остават на сходни равнища. Към днешна дата пет партии са сигурни участници в идващия парламент, като групировката към Мая Манолова и Обединени патриоти резервират шансове за посланичество в идващото Народно заседание.
Проучването, по поръчка на "24 часа " е осъществено в интервала сред 29 август и 5 септември 2020 година посредством изявленията "лице в лице " измежду 1008 души на възраст 18+.
Според него се резервират ниски равнищата на оценка към работата на Народното събрание и държавното управление. Без основна динамичност в електоралните настройки по отношение на предходния месец. Практически паритет в поддръжката към ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
Националното представително изследване на „ Тренд “ през месец юли приключи ден преди да стартират митингите в страната. То даде отлична изходна точка, с която можехме да съпоставим динамичността в публичните настройки по отношение на изследването ни през август. Протестите провокираха спад в оценката за работата на Народното събрание и държавното управление и в публичната поддръжка към главната ръководеща партия, което беше един от главните заключения в разбора на предходното ни изследване, оповестено в средата на август.
Сравнението сред проучванията на „ Тренд “ през август и септември не регистрират смяна в тази наклонност, само че се следи известна стабилизация в динамичността на публичните настройки. Оценката за работата на Народното събрание и държавното управление още веднъж се утежнява, само че този месец с минималните 2-3%, а поддръжката за ГЕРБ се задържа на сходни равнища.
Оценката за работата на президентската институция също се задържа на идентични равнища с тези, които регистрирахме през месец август. И тук разликите са в границите на статистическата неточност.
Друг знак, който следи "Тренд " всеки месец, е нуждата от предварителни парламентарни избори. При него също липсва динамичност, като през септември 47% настояват, че са нужни предварителни парламентарни избори, а 37% са на противоположното мнение.
Подкрепата за митингите също стои непроменена (62% ги поддържат, а 30% не ги подкрепят), както и скептицизмът, че те ще доведат до оставка - 42% считат, че митингите няма да доведат до оставка на държавното управление, а една трета считат, че ще доведат.
Няколко седмици преди да стартира терена на това изследване, стартира и нова форма на митинг с непрестанно блокиране на основни кръстовища в София и други градове, поради което взехме решение да тестваме поддръжката за този вид протестни дейности. Мнозинството от интервюираните (55%) не поддържат блокирането на основни кръстовища от протестиращи, а 35% ги поддържат.
Тествани са и настройките на българите по отношение на самодейността на Бойко Борисов
Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г за нова Конституция. Най-общо по данните проличава, че на не дребна част от българските жители тази тематика по-скоро им е непозната. На въпрос има или няма потребност да се приема нова конституция на България, над една трета дават отговор с „ не знам / не мога да преценява “. 29% са на мнение, че има потребност от нова конституция, а 37%, че няма.
Тествахме всяка една от главните препоръчани промени. Несъмнено най-сериозна поддръжка (83%) събира намаляването на броя на народните представители от 240 на 120. Другата смяна, която събира висока поддръжка, е намаляването на мандатите на „ тримата огромни “ в правосъдната система от 7 на 5 години, като 72% поддържат, а 7% не поддържат тази смяна.
Останалите начинания остават по-чужди на респондентите. Напълно разумно е сходна комплицирана конституционна проблематика да поражда повече натрупвания в отговорите „ не знам / не мога да преценява “.
Така да вземем за пример, половината от запитаните не взимат позиция по отношение на въвеждането на самостоятелна конституционна тъжба, само че измежду тези, които показват мнение, по-голямата част поддържат (43%) и единствено 6% срещу. Премахването на институцията на Велико национално заседание пък е единствената смяна, за която по-голямата част са срещу (32%), а поддържат 28%. Най-голям дял обаче не знаят или не могат да преценяват. Близо половината (46%) пък не взимат отношение и към основаването на правосъден и прокурорски съвет, които да имат законодателна самодейност.
Изследването на „ Тренд “ през септември не регистрира сериозна динамичност в електоралните настройки измежду гласуващите по отношение на изследването през август. Регистрира се на практика паритет сред ГЕРБ (23.8%) и Българска социалистическа партия (23.4%) и лек растеж на „ ИТН “ (15.9%). Движение за права и свободи (10.4%) и Демократична България (9.9%) остават на сходни равнища. Към днешна дата пет партии са сигурни участници в идващия парламент, като групировката към Мая Манолова и Обединени патриоти резервират шансове за посланичество в идващото Народно заседание.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ