Убит е Трайчо Костов
Трайчо Костов Джунев (1897 – 1949) е авторитетен български политик от Българската комунистическа партия.
Той е измежду водещите дейци в партията, участник в незаконната битка и партизанското придвижване. Член на политбюро, секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Заместник-председател на Министерския съвет в няколко следващи държавни управления (1946 – 1949). Активен участник в репресиите през 1944 – 1949 година и един от основателите на така наречен Народен съд, Трайчо Костов самичък става жертва на режима и при една от чистките в Българска комунистическа партия, след демонстративен политически развой през 1949 година е наказан на гибел и обесен на 16 против 17 декември същата година. Посмъртно е оправдан.
Народен представител е в XXVI Обикновено национално заседание (1945 – 1946) и в VI Велико Народно заседание (1946 – 1949).
Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 година в град София в многодетно семейство на огняр от локомотивно хранилище. Завършва Първа софийска класическа гимназия с отличие. Негови съученици в една от най-елитните гимназии в Царство България са бъдещият секретар на цар Борис III – Станислав Балан и бъдещият прочут полицейски шеф Никола Гешев.
Постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и стартира да учи право, само че прекъсва учението по отношение на началото на Първата международна война. Завършва школа за запасни офицери и след 1916 година взе участие във войната. Изпратен е на фронта, където командва взвод.
След войната работи като стенограф в Народното събрание и възобновява учението в университета. От 1920 година взе участие в активността на Българска работническа партия (т.с.). По време на режима на Александър Цанков през 1924 година е задържан и наказан на 8 години затвор за присъединяване в издаването на „ Работнически вестник “ и разпространяване на комунистически щемпел.
През 1929 година е амнистиран от държавното управление на Андрей Ляпчев и отпътува за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в апарата на Коминтерна. Преминава курс на лекуване в кримски санаториум. Продължително време се смята за втория човек в партията след Георги Димитров. Завръща се скрито в България за малко през 1931 – 1932 и 1935 – 1936 с партийни задачи, а през 1938 – дефинитивно.
Между 1931 – 1945 година е член на Централен комитет на Българска работническа партия (т.с.). От 1937 година е секретар на Централен комитет на Българска работническа партия (т.с.). Редактира партийните издания „ Работническо-селско знаме “, „ Работнически вестник “ (впоследствие „ Работническо дело “).
През 1942 година след неуспеха на Централен комитет е задържан и наказан на пожизнен затвор, като началник на Българска работническа партия (т.с.). Според неговия съученик Станислав Балан (тогава секретар на цар Борис III), той не получава смъртна присъда поради неговото покровителство пред монарха. При Балан отиват близки на подсъдимия Трайчо Костов и го молят за това. Той споделя за него на президента по време на екскурзия до връх Мусала откакто царят пръв показва терзание за многото смъртни присъди, които се желаят на процеса. Същия ден Борис III споделя: „ Между другото, индивидът няма да бъде наказан на гибел. Ще получи присъда, само че войната скоро ще свърши и той ще излезе... “. Освободен е откакто идва на власт прокомунистическото държавно управление на Отечествения фронт на 9 септември 1944 година
Професионална кариера
След 9 септември 1944 година, в отсъствието на Георги Димитров, Костов е главната политическа фигура на Българска работническа партия (к.) като неин политически секретар. Член е и на ПБ на Централен комитет на Българска работническа партия (к.) от 27 февруари 1945 година
Организира политическата акция против съперниците на комунистите и играе значима роля в разгрома на опозицията. Той управлява политическите убийства в първите месеци след преврата и организирането на така наречен Народен съд. В началото на 1945 година написа до Георги Димитров:
„ Готов е Законопроектът за Народния съд. Приета е най-кратката процедура, само че до момента в който стартира да работи, ще мине известно време. Това може да бъде използувано за негласна разпродажба на най-злостните врагове, което се организира от нашите вътрешни тройки. “
Костов носи огромна виновност за убийствата на хиляди почтени българи, незабавно след 9 септември 1944 година Той ги утвърждава и дори глоби. На 20 януари 1945 година на съвещание на ПБ на Централен комитет на Българска работническа партия (к.), което разисква присъдите на Народния съд, Костов упорства за оптимално повече смъртни присъди.
През март 1946 година Трайчо Костов е отхвърлен от основния си пост на политически секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и става подпредседател на Министерския съвет, министър на електрификацията и ръководител на Съвета на стопанските министерства.
Скоро по-късно машината на терора, в която той взе участие персонално, се задейства и против него. През 1948 – 1949 година влиза в спор със руското държавно управление и персонално с Йосиф Сталин по отношение на предаването на информация, която е държавна загадка и със Съветско-българското стопанско съглашение. Въпреки заявките му, че „ от някои страни ние нямаме секрети “, руските управляващи и персонално Сталин считат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася артикули за трети страни, спазвайки закона за държавната загадка. Поради това на интернационална среща в Москва, на която се разискват въпроси за федерацията, Костов прекъсва разискването и показва на Й. В. Сталин страдание във връзка на неравните, нездравословни за неговата страна пунктове на българо-съветския стопански контракт. Недоволства от цените, по които Съюз на съветските социалистически републики изкупува българския тютюн. Опитва се да вземе ограничения за отстояване на икономическите ползи на България, провеждайки релативно независима ценова политика във външно-икономическите връзки. Така провокира внезапно неодобрение на Сталин, който му споделя в лицето: „ Жулик! “ (Мошеник!) С това ориста му е предрешена.
В хода на подхванатата от Съюз на съветските социалистически републики акция срещу югославските комунисти и „ титовисти “ Пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 27.3.1949 година упреква Трайчо Костов в антисъветска активност (макар че той постоянно е бил уверен сталинист и пореден съперник на Йосип Броз Тито) и взима решение да бъде отхвърлен от състава на Политбюро на Централен комитет и от държавното управление. Костов е снет от постовете, които заема (заместник-председател на Министерския съвет и ръководител на Комитета по икономически и финансови въпроси) и е назначен за шеф на Народната библиотека „ Кирил и Методий “. На 10 юни е задържан, а на 11 юни същата година е изключен от Централен комитет на Българска комунистическа партия. Заедно с него са задържани към 200 души, от които са определени подсъдими за подправен демонстративен развой. На 7 декември 1949 година във Военния клуб (ЦДНА) стартира правосъдният развой против него, напълно скърпен в Москва, по заповед на Сталин и Берия. Обвинението управлява министърът на правораздаването Минчо Нейчев и министърът на вътрешните работи Руси Христозов. За помощ в организацията на процеса от Съюз на съветските социалистически републики в България са ориентирани видните функционери на МГБ полковник Михаил Тимофеевич Лихачов и полковник Лев Леонидович Шварцман[8]. Един от основните очевидци на обвиняването е Андрей Праматаров, някогашен началник на разузнаването и контрразузнаването в царска България, съмишленик на Никола Гешев[9]. Свидетели на процеса са Титко Черноколев, Йордан Катранджиев, Георги Мадолев, Христо Калайджиев и Дончо Лисийски [10]. Трайчо Костов е упрекнат в антипартийна активност, заговорничество с Тито, шпионаж в интерес на английското разузнаване и атентурна активност за „ буржоазен страни “ предвид на това, че през 1942 година от 6 подсъдими трима получават смъртни присъди, а той не, без да се регистрира застъпничеството за това пред царя на неговия съученик Станислав Балан, който макар настояването на обвинения не е свикан като очевидец. За всичко това Костов небрежно е наказан на гибел. При произнасянето на присъдата той отхвърля виновността си и изтръгнатите с мъчения признания, а най-после е принудително изведен от залата, до момента в който пледира своята непорочност.
Трайчо Костов е обесен в 2.30 часа в нощта на 16 против 17 декември 1949 година в Централния софийски затвор в наличието на прокурора Тодор Цаков, служителя на Върховния съд Петър Петков и чиновници на пандиза – шефа Георги Тасев, поддиректора Нисим Пинкас и лекаря Димитър Раев.
Той е измежду водещите дейци в партията, участник в незаконната битка и партизанското придвижване. Член на политбюро, секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Заместник-председател на Министерския съвет в няколко следващи държавни управления (1946 – 1949). Активен участник в репресиите през 1944 – 1949 година и един от основателите на така наречен Народен съд, Трайчо Костов самичък става жертва на режима и при една от чистките в Българска комунистическа партия, след демонстративен политически развой през 1949 година е наказан на гибел и обесен на 16 против 17 декември същата година. Посмъртно е оправдан.
Народен представител е в XXVI Обикновено национално заседание (1945 – 1946) и в VI Велико Народно заседание (1946 – 1949).
Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 година в град София в многодетно семейство на огняр от локомотивно хранилище. Завършва Първа софийска класическа гимназия с отличие. Негови съученици в една от най-елитните гимназии в Царство България са бъдещият секретар на цар Борис III – Станислав Балан и бъдещият прочут полицейски шеф Никола Гешев.
Постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и стартира да учи право, само че прекъсва учението по отношение на началото на Първата международна война. Завършва школа за запасни офицери и след 1916 година взе участие във войната. Изпратен е на фронта, където командва взвод.
След войната работи като стенограф в Народното събрание и възобновява учението в университета. От 1920 година взе участие в активността на Българска работническа партия (т.с.). По време на режима на Александър Цанков през 1924 година е задържан и наказан на 8 години затвор за присъединяване в издаването на „ Работнически вестник “ и разпространяване на комунистически щемпел.
През 1929 година е амнистиран от държавното управление на Андрей Ляпчев и отпътува за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в апарата на Коминтерна. Преминава курс на лекуване в кримски санаториум. Продължително време се смята за втория човек в партията след Георги Димитров. Завръща се скрито в България за малко през 1931 – 1932 и 1935 – 1936 с партийни задачи, а през 1938 – дефинитивно.
Между 1931 – 1945 година е член на Централен комитет на Българска работническа партия (т.с.). От 1937 година е секретар на Централен комитет на Българска работническа партия (т.с.). Редактира партийните издания „ Работническо-селско знаме “, „ Работнически вестник “ (впоследствие „ Работническо дело “).
През 1942 година след неуспеха на Централен комитет е задържан и наказан на пожизнен затвор, като началник на Българска работническа партия (т.с.). Според неговия съученик Станислав Балан (тогава секретар на цар Борис III), той не получава смъртна присъда поради неговото покровителство пред монарха. При Балан отиват близки на подсъдимия Трайчо Костов и го молят за това. Той споделя за него на президента по време на екскурзия до връх Мусала откакто царят пръв показва терзание за многото смъртни присъди, които се желаят на процеса. Същия ден Борис III споделя: „ Между другото, индивидът няма да бъде наказан на гибел. Ще получи присъда, само че войната скоро ще свърши и той ще излезе... “. Освободен е откакто идва на власт прокомунистическото държавно управление на Отечествения фронт на 9 септември 1944 година
Професионална кариера
След 9 септември 1944 година, в отсъствието на Георги Димитров, Костов е главната политическа фигура на Българска работническа партия (к.) като неин политически секретар. Член е и на ПБ на Централен комитет на Българска работническа партия (к.) от 27 февруари 1945 година
Организира политическата акция против съперниците на комунистите и играе значима роля в разгрома на опозицията. Той управлява политическите убийства в първите месеци след преврата и организирането на така наречен Народен съд. В началото на 1945 година написа до Георги Димитров:
„ Готов е Законопроектът за Народния съд. Приета е най-кратката процедура, само че до момента в който стартира да работи, ще мине известно време. Това може да бъде използувано за негласна разпродажба на най-злостните врагове, което се организира от нашите вътрешни тройки. “
Костов носи огромна виновност за убийствата на хиляди почтени българи, незабавно след 9 септември 1944 година Той ги утвърждава и дори глоби. На 20 януари 1945 година на съвещание на ПБ на Централен комитет на Българска работническа партия (к.), което разисква присъдите на Народния съд, Костов упорства за оптимално повече смъртни присъди.
През март 1946 година Трайчо Костов е отхвърлен от основния си пост на политически секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и става подпредседател на Министерския съвет, министър на електрификацията и ръководител на Съвета на стопанските министерства.
Скоро по-късно машината на терора, в която той взе участие персонално, се задейства и против него. През 1948 – 1949 година влиза в спор със руското държавно управление и персонално с Йосиф Сталин по отношение на предаването на информация, която е държавна загадка и със Съветско-българското стопанско съглашение. Въпреки заявките му, че „ от някои страни ние нямаме секрети “, руските управляващи и персонално Сталин считат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася артикули за трети страни, спазвайки закона за държавната загадка. Поради това на интернационална среща в Москва, на която се разискват въпроси за федерацията, Костов прекъсва разискването и показва на Й. В. Сталин страдание във връзка на неравните, нездравословни за неговата страна пунктове на българо-съветския стопански контракт. Недоволства от цените, по които Съюз на съветските социалистически републики изкупува българския тютюн. Опитва се да вземе ограничения за отстояване на икономическите ползи на България, провеждайки релативно независима ценова политика във външно-икономическите връзки. Така провокира внезапно неодобрение на Сталин, който му споделя в лицето: „ Жулик! “ (Мошеник!) С това ориста му е предрешена.
В хода на подхванатата от Съюз на съветските социалистически републики акция срещу югославските комунисти и „ титовисти “ Пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 27.3.1949 година упреква Трайчо Костов в антисъветска активност (макар че той постоянно е бил уверен сталинист и пореден съперник на Йосип Броз Тито) и взима решение да бъде отхвърлен от състава на Политбюро на Централен комитет и от държавното управление. Костов е снет от постовете, които заема (заместник-председател на Министерския съвет и ръководител на Комитета по икономически и финансови въпроси) и е назначен за шеф на Народната библиотека „ Кирил и Методий “. На 10 юни е задържан, а на 11 юни същата година е изключен от Централен комитет на Българска комунистическа партия. Заедно с него са задържани към 200 души, от които са определени подсъдими за подправен демонстративен развой. На 7 декември 1949 година във Военния клуб (ЦДНА) стартира правосъдният развой против него, напълно скърпен в Москва, по заповед на Сталин и Берия. Обвинението управлява министърът на правораздаването Минчо Нейчев и министърът на вътрешните работи Руси Христозов. За помощ в организацията на процеса от Съюз на съветските социалистически републики в България са ориентирани видните функционери на МГБ полковник Михаил Тимофеевич Лихачов и полковник Лев Леонидович Шварцман[8]. Един от основните очевидци на обвиняването е Андрей Праматаров, някогашен началник на разузнаването и контрразузнаването в царска България, съмишленик на Никола Гешев[9]. Свидетели на процеса са Титко Черноколев, Йордан Катранджиев, Георги Мадолев, Христо Калайджиев и Дончо Лисийски [10]. Трайчо Костов е упрекнат в антипартийна активност, заговорничество с Тито, шпионаж в интерес на английското разузнаване и атентурна активност за „ буржоазен страни “ предвид на това, че през 1942 година от 6 подсъдими трима получават смъртни присъди, а той не, без да се регистрира застъпничеството за това пред царя на неговия съученик Станислав Балан, който макар настояването на обвинения не е свикан като очевидец. За всичко това Костов небрежно е наказан на гибел. При произнасянето на присъдата той отхвърля виновността си и изтръгнатите с мъчения признания, а най-после е принудително изведен от залата, до момента в който пледира своята непорочност.
Трайчо Костов е обесен в 2.30 часа в нощта на 16 против 17 декември 1949 година в Централния софийски затвор в наличието на прокурора Тодор Цаков, служителя на Върховния съд Петър Петков и чиновници на пандиза – шефа Георги Тасев, поддиректора Нисим Пинкас и лекаря Димитър Раев.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ