Светът скоро няма да се откаже от бензина и дизела
Транспортът ще е доминиран от горива, добивани от петрол и газ, в идващите най-малко 20 години. Защо ще бъде по този начин изяснява икономистът и специалист по стабилно развиване Боян Рашев в коментар за бъдещето на подвижността.
През миналата седмица бях поканен да споделя прогнозите си за бъдещето на подвижността на особено събитие на Shell България. Избрах да приказвам за това, което считам, че ще се промени в общия микс на методите ни на напредване преди 2040 година – нямам доверие в по-далечните прогнози, тъй като никой не може да планува какво би могло да се случи.
Това на практика значи, че става въпрос за към този момент налични комерсиално технологии, тъй като превозът е много латентна система – междинната възраст на персоналните коли в Европа да вземем за пример е към 10-12 година, тъй че автопаркът през 2030 година действително се дефинира от микса на продажбите през днешния ден.
Важно е да отбележа, че този текст не отразява моите стремежи или моето мнение за това какво е вярно. Отразява това, което считам за най-вероятно да се случи:
Платноходките ще си останат за кеф на милионери… и основаните и спонсорирани от тях медийни кумири и звездички.
Потреблението на сила за превоз ще продължава да пораства по-бързо в сравнение с в промишлеността или семействата. Само погледнете Африка (на глобуса, не на картата) и я сравнете с Европа. Ще разберете какво имам поради.
Не мисля, че нещо значително ще се промени в цялостната конструкция на енергийно ползване в превоза – като се изключи че миксът ще стане доста по-разнообразен от през днешния ден. Ще се употребяват повече електричество и доста повече газ, само че нефтът ще остане главен мотор на напредването.
Едва ли доста хора ще се откажат от свободата, която им дава персоналната кола. Може и да не е наложително лична, а под форма на наем, само че подобен, който ти дава право на извънредно прилагане.
Споделеното пътешестване, схемите с тротинетки, колела, коли и други ще се множат, само че няма да изместят персоналния автомобил в важен мащаб.
В бранша ще бъдат излети голямо количество пари като дотации. Това към този момент се случи в огромен мащаб с електрическите автомобили в Съединени американски щати и Китай. За страдание и Европа потегля по този път. Големият бизнес ще употребява климатичното придвижване, с цел да докопа допустимо най-вече безвъзмездни пари, а политиците – повече власт да преразпределят.
Метрото (и други разновидности на градски превоз, който не се конкурира за място на пътя) ще остане единствената мощно конкурентна на персоналния автомобил технология за напредване на огромен брой хора в града. Масовото потребление на влакове ще си остане западноевропейски и японски феномен, колкото и доста дотации да се наливат в тях.
Самолетите ще преобладават на дистанции над 500 км. Никой не може да спре експанзията на авиацията, тъй като тя икономисва единствения изчерпваем запас на планетата – времето.
Не мисля, че биогоривата ще заемат важен дял в микса. Възстановяването на биологичните системи е прекомерно постепенно, с цел да задоволява хищническия ни апетит за сила, а човечеството ще има потребност от тях на първо място за храна.
Хибридните коли ще станат доста повече, тъй като единствено посредством тях могат да бъдат задоволени политическите упоритости за понижаване на въглеродните излъчвания на новите коли. Въпреки това общите СО2 излъчвания от превоза ще не престават да порастват.
Не мисля, че ще забележим сериозен пробив в горивните кафези и водорода. Затова чакам всеобщото нахлуване на природния газ като гориво на колите – тъй като е изцяло разумно, елементарно, допустимо. Буквално незабавно може да се случи.
Газът ще нахлуе и в товарния превоз под формата на полутечен газ и компресиран природен газ. Ще бъде употребен от ден на ден и като суровина за произвеждане на синтетични течни горива през технологиите gas-to-liquids. Това е неизбежно, тъй като през днешния ден има големи загуби на газ при добива – той бива изгарян, тъй като няма по какъв начин да бъда оползотворен на място или превозен. Става въпрос за газ с пазарна стойност към 20 милиарда $ годишно.
Изглежда невероятно дизелът да почине. Камионите, междуградските рейсове и корабите просто няма по какъв начин да минат задоволително бързо на друго – ще са нужни великански вложения.
Да, ще има доста повече електрически автомобили, само че не чакам "революцията ", за която всички приказват. След 10 години на пазара и доста милиарди долари дотации, към момента няма бранд, който да печели от електрически автомобили. Търсенето им се срутва незабавно щом дотациите намалеят, а без дарове пък просто ги няма. Огледайте се по улиците!
Много хора считат моторът с вътрешно горене (ДВГ) за жертван. Аз не мисля по този начин. Той в действителност има голям капацитет за развиване, който няма да бъде подминат.
Знам, че доста хора – деятели, политици, предприемачи – си мечтаят за тотална електрификация на превоза. И на мен ми се желае да се случи, тъй като е чудесно решение за качеството на въздуха в градове с доста трафик. Обаче виждам два съществени казуса – физиката и стопанската система.
Бензинът съдържа 15 пъти повече сила от най-хубавите налични акумулатори на единица тегло. Днес ДВГ всеобщо оползотворяват 25-30% от нея, само че теоретичният най-много (граница на Карно) на преобразяване на топлинна сила в работа е 80%. Има великански капацитет за растеж, който Toyota към този момент гони – най-новият им мотор доближава преработка от 40%.
Имайте поради, че всеобщите акумулатори през днешния ден са основани на най-лекия метал – литий (атомно тегло = 7). Ако един ден преминем към такива на натрий (атомно тегло = 22), ще имаме автоматизирано утрояване на тази част от тежестта им. Тежките детайли като никел, кобалт, манган и мед ще си останат – те са неизбежни към този момент. А добивът им в гигантските количества, нужни за стотици милиони електрически автомобили, напълно не е банален проблем.
Икономиката е другата висока летва. Енергията, която се съдържа в барел (160 литра) нефт, се складира в контейнер на стойност 20 $. Тя е равна на тази, която може да бъде складирана в 10 тона акумулатори на Tesla, които костват 200 000 $. Пазарната цена на самата сила в страни като Съединени американски щати, където няма толкоз тежко облагане с акцизи, също е в интерес на бензина.
А електричеството за зареждане на електрическите автомобили постоянно изисква повече ползване на първоначални енергийни запаси от ДВГ, когато в него има огромен дял на въглищни централи. Това е реалност даже в "зелени водачи " като Германия и няма по какъв начин да се промени бързо в голяма част от света.
С две думи: Да, промени в превоза ще има. Не, те няма да бъдат изключително фрапантни и бързи. Не, не електричеството, а газът ще има доста по-голям дял, само че преобладаващата роля на нефта ще остане. И не, това не е мое предпочитание, а резултат от действителностите на транспортната система, физиката и стопанската система.
През миналата седмица бях поканен да споделя прогнозите си за бъдещето на подвижността на особено събитие на Shell България. Избрах да приказвам за това, което считам, че ще се промени в общия микс на методите ни на напредване преди 2040 година – нямам доверие в по-далечните прогнози, тъй като никой не може да планува какво би могло да се случи.
Това на практика значи, че става въпрос за към този момент налични комерсиално технологии, тъй като превозът е много латентна система – междинната възраст на персоналните коли в Европа да вземем за пример е към 10-12 година, тъй че автопаркът през 2030 година действително се дефинира от микса на продажбите през днешния ден.
Важно е да отбележа, че този текст не отразява моите стремежи или моето мнение за това какво е вярно. Отразява това, което считам за най-вероятно да се случи:
Платноходките ще си останат за кеф на милионери… и основаните и спонсорирани от тях медийни кумири и звездички.
Потреблението на сила за превоз ще продължава да пораства по-бързо в сравнение с в промишлеността или семействата. Само погледнете Африка (на глобуса, не на картата) и я сравнете с Европа. Ще разберете какво имам поради.
Не мисля, че нещо значително ще се промени в цялостната конструкция на енергийно ползване в превоза – като се изключи че миксът ще стане доста по-разнообразен от през днешния ден. Ще се употребяват повече електричество и доста повече газ, само че нефтът ще остане главен мотор на напредването.
Едва ли доста хора ще се откажат от свободата, която им дава персоналната кола. Може и да не е наложително лична, а под форма на наем, само че подобен, който ти дава право на извънредно прилагане.
Споделеното пътешестване, схемите с тротинетки, колела, коли и други ще се множат, само че няма да изместят персоналния автомобил в важен мащаб.
В бранша ще бъдат излети голямо количество пари като дотации. Това към този момент се случи в огромен мащаб с електрическите автомобили в Съединени американски щати и Китай. За страдание и Европа потегля по този път. Големият бизнес ще употребява климатичното придвижване, с цел да докопа допустимо най-вече безвъзмездни пари, а политиците – повече власт да преразпределят.
Метрото (и други разновидности на градски превоз, който не се конкурира за място на пътя) ще остане единствената мощно конкурентна на персоналния автомобил технология за напредване на огромен брой хора в града. Масовото потребление на влакове ще си остане западноевропейски и японски феномен, колкото и доста дотации да се наливат в тях.
Самолетите ще преобладават на дистанции над 500 км. Никой не може да спре експанзията на авиацията, тъй като тя икономисва единствения изчерпваем запас на планетата – времето.
Не мисля, че биогоривата ще заемат важен дял в микса. Възстановяването на биологичните системи е прекомерно постепенно, с цел да задоволява хищническия ни апетит за сила, а човечеството ще има потребност от тях на първо място за храна.
Хибридните коли ще станат доста повече, тъй като единствено посредством тях могат да бъдат задоволени политическите упоритости за понижаване на въглеродните излъчвания на новите коли. Въпреки това общите СО2 излъчвания от превоза ще не престават да порастват.
Не мисля, че ще забележим сериозен пробив в горивните кафези и водорода. Затова чакам всеобщото нахлуване на природния газ като гориво на колите – тъй като е изцяло разумно, елементарно, допустимо. Буквално незабавно може да се случи.
Газът ще нахлуе и в товарния превоз под формата на полутечен газ и компресиран природен газ. Ще бъде употребен от ден на ден и като суровина за произвеждане на синтетични течни горива през технологиите gas-to-liquids. Това е неизбежно, тъй като през днешния ден има големи загуби на газ при добива – той бива изгарян, тъй като няма по какъв начин да бъда оползотворен на място или превозен. Става въпрос за газ с пазарна стойност към 20 милиарда $ годишно.
Изглежда невероятно дизелът да почине. Камионите, междуградските рейсове и корабите просто няма по какъв начин да минат задоволително бързо на друго – ще са нужни великански вложения.
Да, ще има доста повече електрически автомобили, само че не чакам "революцията ", за която всички приказват. След 10 години на пазара и доста милиарди долари дотации, към момента няма бранд, който да печели от електрически автомобили. Търсенето им се срутва незабавно щом дотациите намалеят, а без дарове пък просто ги няма. Огледайте се по улиците!
Много хора считат моторът с вътрешно горене (ДВГ) за жертван. Аз не мисля по този начин. Той в действителност има голям капацитет за развиване, който няма да бъде подминат.
Знам, че доста хора – деятели, политици, предприемачи – си мечтаят за тотална електрификация на превоза. И на мен ми се желае да се случи, тъй като е чудесно решение за качеството на въздуха в градове с доста трафик. Обаче виждам два съществени казуса – физиката и стопанската система.
Бензинът съдържа 15 пъти повече сила от най-хубавите налични акумулатори на единица тегло. Днес ДВГ всеобщо оползотворяват 25-30% от нея, само че теоретичният най-много (граница на Карно) на преобразяване на топлинна сила в работа е 80%. Има великански капацитет за растеж, който Toyota към този момент гони – най-новият им мотор доближава преработка от 40%.
Имайте поради, че всеобщите акумулатори през днешния ден са основани на най-лекия метал – литий (атомно тегло = 7). Ако един ден преминем към такива на натрий (атомно тегло = 22), ще имаме автоматизирано утрояване на тази част от тежестта им. Тежките детайли като никел, кобалт, манган и мед ще си останат – те са неизбежни към този момент. А добивът им в гигантските количества, нужни за стотици милиони електрически автомобили, напълно не е банален проблем.
Икономиката е другата висока летва. Енергията, която се съдържа в барел (160 литра) нефт, се складира в контейнер на стойност 20 $. Тя е равна на тази, която може да бъде складирана в 10 тона акумулатори на Tesla, които костват 200 000 $. Пазарната цена на самата сила в страни като Съединени американски щати, където няма толкоз тежко облагане с акцизи, също е в интерес на бензина.
А електричеството за зареждане на електрическите автомобили постоянно изисква повече ползване на първоначални енергийни запаси от ДВГ, когато в него има огромен дял на въглищни централи. Това е реалност даже в "зелени водачи " като Германия и няма по какъв начин да се промени бързо в голяма част от света.
С две думи: Да, промени в превоза ще има. Не, те няма да бъдат изключително фрапантни и бързи. Не, не електричеството, а газът ще има доста по-голям дял, само че преобладаващата роля на нефта ще остане. И не, това не е мое предпочитание, а резултат от действителностите на транспортната система, физиката и стопанската система.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ