Трансформации- експозиция от живопис и рисунки на проф. д.и.н. Спартак Паскалевски
„ Трансформации ”- експозиция от живопис и рисунки на проф. д.и.н. Спартак Паскалевски се показва от 25.09.2020 година в Изложбените зали „ Рафаел Михайлов ” във Велико Търново. Интересът на художника към другите степени на преображения се отнася към багрената материя и рисунъчния развой, към взаимните им превръщания, определящи характера на колорита, както и към динамичността на формите и структурирането им в пространството. В многообразните трансформации създателят е съхранил характерния им енергиен и изразен капацитет.
Впрочем тенденция за интерпретацията на експозиционната поредност Трансформации е концептуалното схващане за изложбеното пространство като място и обект на изключително художествено пространство, въплътяващо хрумвания в облици, знаци, метафори, претекстове и конфигурации. При търсената от създателя ансамбловост пластичните метаморфози засягат както градежа на съответната картинна организация, по този начин и структурирането на изложбеното пространство в обемни структури и форми на ′синкрестасис′, ′синергон′ и ′киклохромия′, които художникът интензивно и редовно създава в научните си проучвания от последните години и показва в разнообразни вариации на свои художествени изяви в чужбина. Движейки се в изложбеното пространство, фенът сетивно съпреживява другите пространствени координати, възприемайки ги многоаспектно и темпорално.
Концептуално изложбата се дистанцира от обичайно признатото ревю на произведения. Авторът провокира фена да откликне като евентуален собственик на определени и пожелани от него картини, показани в експозицията.
Отделни идейни превъплъщения в изложбата се предхождат от самодейността на основаното във Велико Търново пробно студио „ Трапезия ” и показаната през 2017 година експозиция.
Обединението е на няколко създатели с друг взор към света – на самобитния баснописец Антон Труфев, на историка и литератора Милка Денева, на илюстраторката на голям брой книги Дешка Денева. Чрез творчеството си те разкриват разнообразни аспекти на взаимоотношението действително – претворено, подсказани от непосредствения живот, от историческите асоциации на спомените като съхранени полезности на културата.
Основна концептуална концепция на изложбата е „ Човекът, т.е. звучащият Човек ” – изконен притежател на трансформирания исторически опит, насочен към личното си пресътворяване (в непрекъснат разговор с хармонията в природата).
За Спартак Паскалевски този хармонизиращ ентусиазъм носи дълбинните гласове и звуци от недрата на генетичната човешка памет. Художникът се интересува от зависимостта сред витално естественото и преобразеното от човешката фикция, от пораждащата голям брой звукове гайдата. Чрез душевните трептения и мелоса, посредством заложените в човешката природа звукови глъбини се реализира обвързващият разговор сред естествено спонтанния тон и професионалната музика. Така индивидът се трансформира в част от магично неукротимата звукова материя на света, изразяваща цялостен набор от положения на послушание, властване, примирие и катарзис…
В този смисъл изложбата носи концепцията за цвета като тон и за звука като цвят в разнообразни асоциации и трептения. Те показват прераждането или човекоподобното реализиране като в разгърнатата конструкция на синкрестасиса Карнавални пристрастености.
Медитативната замечтаност в псалмодичната конструкция на Ехоот Крит включва антични митологични метафори и евангелски внушения.
Пробудени ядосани звуци преобладават в Ехо от Троя, а циркулиращите погледи от вътрешната страна превземат облиците в серията Метафори, последвани от други шест произведения: Среща, Надежда, Кръговете на фантазията, Загубената естетика и Вечният кръговрат. Във визуално-звуковата атмосфера на експозицията, по забавен метод се осъществят концепциите в Евангелски претекст, напомнящ за подвизите на св. Георги в апокалиптичен кръговрат от динамичност и звукове в пламтящо ядро, в пластичните трансформации на рамки в ромб.
![Започва Стената - нов план на Националната изложба]( "Започва Стената - нов план на Националната изложба")
Започва " Стената " - нов план на Националната изложба
Рисуване в наличието на посетителите на атриума в Квадрат 500 - 25, 26 и 27 септември, от 12.00 до 18.00 часа „ Стената “...
В друга тенденция е развита концепцията за преображенията в Археолгия, където създателят открива парчета от скритата в антични пластове мисъл, засвидетелствана в голям брой фрагменти, извадени от земята. Те още веднъж заживяват в пробудената им мисъл, което е определящо за композиционната конструкция на творбата.
В друга поредност произведения Спартак Паскалевски проучва и следва сигналите на сходни асоциации в пробудените облици на Древни звуци І и Древни звуци ІІ, във внушенията на Митологичен претекст, в Струните на мрака, Самота и Далечен посетител. Но художникът търси и конфликта в Надиграване, Нетърпение, в символиката на алегоричното опълчване Между небето и земята, както и в звуковата конфликтност на Прииждане.
Същевременно той демонстрира сензитивност както към отшумелите гласове на Празникът и Шепотът на земята, по този начин и към съпричастието на влюбените в На брега и Спомен за Рая. Чрез образните им внушения Спартак Паскалевски разкрива дълбинно притаени трансформации, останали скрити или станали забележими както в творбите, по този начин и в действителността странна материя и форма на музикалните принадлежности. Жизненият виталитет на прероденото и преобразено зооморфно съществуване на инструментите поражда разнообразни звукови светове – както струната в напрегнатата психика на арфата и звуковата бликам на античния авлос, на кавала и гайдата. Чрез душевните трептения и мелоса, посредством заложените в човешката природа звукови глъбини се реализира обвързващият разговор сред естествено спонтанния тон и професионалната музика. Така индивидът се трансформира в част от магично неукротимата звукова материя на света, изразяваща цялостен набор от положения на послушание, властване, примирие и катарзис…
В този смисъл изложбата носи концепцията за цвета като тон и за звука като цвят в разнообразни асоциации и трептения. Те показват прераждането или човекоподобното реализиране като в разгърнатата конструкция на синкрестасиса Карнавални пристрастености.
Медитативната замечтаност в псалмодичната конструкция на Ехоот Крит включва антични митологични метафори и евангелски внушения.
![Кадрови промени, оставки, преврати и затвор – в Царска България и в едно по-ново време]( "Кадрови промени, оставки, преврати и затвор – в Царска България и в едно по-ново време")
Кадрови промени, оставки, преврати и затвор – в Царска България и в едно по-ново време
Разговаряме с Елисавета Станчева, изкуствовед и куратор на изложбата " Константин Каменов. Черно и бяло ", която ще се открие на 3 септем...
Пробудени ядосани звуци преобладават в Ехо от Троя, а циркулиращите погледи от вътрешната страна превземат облиците в серията Метафори, последвани от други шест произведения: Среща, Надежда, Кръговете на фантазията, Загубената естетика и Вечният кръговрат. Във визуално-звуковата атмосфера на експозицията, по забавен метод се осъществят концепциите в Евангелски претекст, напомнящ за подвизите на св. Георги в апокалиптичен кръговрат от динамичност и звукове в пламтящо ядро, в пластичните трансформации на рамки в ромб.
В друга тенденция е развита концепцията за преображенията в Археология, където създателят открива парчета от скритата в антични пластове мисъл, засвидетелствана в голям брой фрагменти, извадени от земята. Те още веднъж заживяват в пробудената им мисъл, което е определящо за композиционната конструкция на творбата.
В друга поредност произведения Спартак Паскалевски проучва и следва сигналите на сходни асоциации в пробудените облици на Древни звуци І и Древни звуци ІІ, във внушенията на Митологичен претекст, в Струните на мрака, Самота и Далечен посетител. Но художникът търси и конфликта в Надиграване, Нетърпение, в символиката на алегоричното опълчване Между небето и земята, както и в звуковата конфликтност на Прииждане.
Същевременно той демонстрира сензитивност както към отшумелите гласове на Празникът и Шепотът на земята, по този начин и към съпричастието на влюбените в На брега и Спомен за Рая. Чрез образните им внушения Спартак Паскалевски разкрива дълбинно притаени трансформации, останали скрити или станали забележими както в творбите, по този начин и в действителността.
Проф. д.ф.н. Румяна Златанова
Впрочем тенденция за интерпретацията на експозиционната поредност Трансформации е концептуалното схващане за изложбеното пространство като място и обект на изключително художествено пространство, въплътяващо хрумвания в облици, знаци, метафори, претекстове и конфигурации. При търсената от създателя ансамбловост пластичните метаморфози засягат както градежа на съответната картинна организация, по този начин и структурирането на изложбеното пространство в обемни структури и форми на ′синкрестасис′, ′синергон′ и ′киклохромия′, които художникът интензивно и редовно създава в научните си проучвания от последните години и показва в разнообразни вариации на свои художествени изяви в чужбина. Движейки се в изложбеното пространство, фенът сетивно съпреживява другите пространствени координати, възприемайки ги многоаспектно и темпорално.
Концептуално изложбата се дистанцира от обичайно признатото ревю на произведения. Авторът провокира фена да откликне като евентуален собственик на определени и пожелани от него картини, показани в експозицията.
Отделни идейни превъплъщения в изложбата се предхождат от самодейността на основаното във Велико Търново пробно студио „ Трапезия ” и показаната през 2017 година експозиция.
Обединението е на няколко създатели с друг взор към света – на самобитния баснописец Антон Труфев, на историка и литератора Милка Денева, на илюстраторката на голям брой книги Дешка Денева. Чрез творчеството си те разкриват разнообразни аспекти на взаимоотношението действително – претворено, подсказани от непосредствения живот, от историческите асоциации на спомените като съхранени полезности на културата.
Основна концептуална концепция на изложбата е „ Човекът, т.е. звучащият Човек ” – изконен притежател на трансформирания исторически опит, насочен към личното си пресътворяване (в непрекъснат разговор с хармонията в природата).
За Спартак Паскалевски този хармонизиращ ентусиазъм носи дълбинните гласове и звуци от недрата на генетичната човешка памет. Художникът се интересува от зависимостта сред витално естественото и преобразеното от човешката фикция, от пораждащата голям брой звукове гайдата. Чрез душевните трептения и мелоса, посредством заложените в човешката природа звукови глъбини се реализира обвързващият разговор сред естествено спонтанния тон и професионалната музика. Така индивидът се трансформира в част от магично неукротимата звукова материя на света, изразяваща цялостен набор от положения на послушание, властване, примирие и катарзис…
В този смисъл изложбата носи концепцията за цвета като тон и за звука като цвят в разнообразни асоциации и трептения. Те показват прераждането или човекоподобното реализиране като в разгърнатата конструкция на синкрестасиса Карнавални пристрастености.
Медитативната замечтаност в псалмодичната конструкция на Ехоот Крит включва антични митологични метафори и евангелски внушения.
Пробудени ядосани звуци преобладават в Ехо от Троя, а циркулиращите погледи от вътрешната страна превземат облиците в серията Метафори, последвани от други шест произведения: Среща, Надежда, Кръговете на фантазията, Загубената естетика и Вечният кръговрат. Във визуално-звуковата атмосфера на експозицията, по забавен метод се осъществят концепциите в Евангелски претекст, напомнящ за подвизите на св. Георги в апокалиптичен кръговрат от динамичност и звукове в пламтящо ядро, в пластичните трансформации на рамки в ромб.
Рисуване в наличието на посетителите на атриума в Квадрат 500 - 25, 26 и 27 септември, от 12.00 до 18.00 часа „ Стената “...
В друга тенденция е развита концепцията за преображенията в Археолгия, където създателят открива парчета от скритата в антични пластове мисъл, засвидетелствана в голям брой фрагменти, извадени от земята. Те още веднъж заживяват в пробудената им мисъл, което е определящо за композиционната конструкция на творбата.
В друга поредност произведения Спартак Паскалевски проучва и следва сигналите на сходни асоциации в пробудените облици на Древни звуци І и Древни звуци ІІ, във внушенията на Митологичен претекст, в Струните на мрака, Самота и Далечен посетител. Но художникът търси и конфликта в Надиграване, Нетърпение, в символиката на алегоричното опълчване Между небето и земята, както и в звуковата конфликтност на Прииждане.
Същевременно той демонстрира сензитивност както към отшумелите гласове на Празникът и Шепотът на земята, по този начин и към съпричастието на влюбените в На брега и Спомен за Рая. Чрез образните им внушения Спартак Паскалевски разкрива дълбинно притаени трансформации, останали скрити или станали забележими както в творбите, по този начин и в действителността странна материя и форма на музикалните принадлежности. Жизненият виталитет на прероденото и преобразено зооморфно съществуване на инструментите поражда разнообразни звукови светове – както струната в напрегнатата психика на арфата и звуковата бликам на античния авлос, на кавала и гайдата. Чрез душевните трептения и мелоса, посредством заложените в човешката природа звукови глъбини се реализира обвързващият разговор сред естествено спонтанния тон и професионалната музика. Така индивидът се трансформира в част от магично неукротимата звукова материя на света, изразяваща цялостен набор от положения на послушание, властване, примирие и катарзис…
В този смисъл изложбата носи концепцията за цвета като тон и за звука като цвят в разнообразни асоциации и трептения. Те показват прераждането или човекоподобното реализиране като в разгърнатата конструкция на синкрестасиса Карнавални пристрастености.
Медитативната замечтаност в псалмодичната конструкция на Ехоот Крит включва антични митологични метафори и евангелски внушения.
Разговаряме с Елисавета Станчева, изкуствовед и куратор на изложбата " Константин Каменов. Черно и бяло ", която ще се открие на 3 септем...
Пробудени ядосани звуци преобладават в Ехо от Троя, а циркулиращите погледи от вътрешната страна превземат облиците в серията Метафори, последвани от други шест произведения: Среща, Надежда, Кръговете на фантазията, Загубената естетика и Вечният кръговрат. Във визуално-звуковата атмосфера на експозицията, по забавен метод се осъществят концепциите в Евангелски претекст, напомнящ за подвизите на св. Георги в апокалиптичен кръговрат от динамичност и звукове в пламтящо ядро, в пластичните трансформации на рамки в ромб.
В друга тенденция е развита концепцията за преображенията в Археология, където създателят открива парчета от скритата в антични пластове мисъл, засвидетелствана в голям брой фрагменти, извадени от земята. Те още веднъж заживяват в пробудената им мисъл, което е определящо за композиционната конструкция на творбата.
В друга поредност произведения Спартак Паскалевски проучва и следва сигналите на сходни асоциации в пробудените облици на Древни звуци І и Древни звуци ІІ, във внушенията на Митологичен претекст, в Струните на мрака, Самота и Далечен посетител. Но художникът търси и конфликта в Надиграване, Нетърпение, в символиката на алегоричното опълчване Между небето и земята, както и в звуковата конфликтност на Прииждане.
Същевременно той демонстрира сензитивност както към отшумелите гласове на Празникът и Шепотът на земята, по този начин и към съпричастието на влюбените в На брега и Спомен за Рая. Чрез образните им внушения Спартак Паскалевски разкрива дълбинно притаени трансформации, останали скрити или станали забележими както в творбите, по този начин и в действителността.
Проф. д.ф.н. Румяна Златанова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ