Насладете се на мен, скъпи читатели.
Може да сметнете сцената, която ще опиша, за неправдоподобна, дори фантастична. Споделям здравословна доза от вашия скептицизъм, тъй като неговият централен герой – Доналд Тръмп – е, както знаем, неспособен на неподвижност, да не говорим за интроспекция.
Все пак смятам, че е възможно, когато познатата му галерия от подлизурници, помощници и адвокати си е отишла за деня и той е сам в тишината на нощта, дълбочината на правната опасност, пред която е изправен Тръмп, трябва да се отчете дори само за миг или два.
Седейки в позлатена стая в Мар-а-Лаго, боядисаният му портокалов тен е измит, запазената му марка изчистен син костюм, бяла риза и изоставена дълга червена вратовръзка, и държи мобилен телефон за самотна компания , обезпокоителните истини, които Тръмп държи настрана, са длъжни да навлязат в неговия противопоставящ се на реалността пашкул.
В тези редки моменти обезпокоително съмнение, което понякога може да се превърне в страх, трябва да обхване Тръмп, докато каскадният списък от наказателни обвинения расте с всяко обвинение. Подозирам, че след известно време това кипящо безпокойство се разтваря толкова бързо, колкото се появява.
Тогава Тръмп се връща към комфорта на типичното си състояние на отричане, уверявайки се, че както винаги ще избегне компенсацията, нанесена на други под него, които са му служили – лоялно. Те са разходни. За разлика от господин президента.
Непреходното усещане за непобедимост на Тръмп е страничен продукт от определящата му авторитарна природа и престорено, наситено с гангстери високомерие. Но историята потвърждава, че един след друг, някога самонадеяни главорези – във и извън високите постове – които са останали уверени, че са абсолютно и постоянно извън обсега, със закъснение и неохота са принудени да се изправят срещу грубата, противоречива музика.
Вече имахме удоволствието да наблюдаваме как пешеходният екип от съзаговорници на Тръмп – които се опитаха да създадат набор от фалшиви избиратели в Джорджия след президентските избори през 2020 г. – започват да бъдат резервирани и да бъдат заснети за смущаващи потомци. . Планирано е да последват още.
В четвъртък следобед ще бъде ред на Тръмп да понесе това унижение. Какъв възхитителен спектакъл вероятно ще бъде това, идващо само часове след приятния тет-а-тет на Тръмп с бившия фалшив журналист на Fox News, Тъкър Карлсън, който се върна обратно в прегръдката на сексуален хищник.
Предварително записаното от Карлсън изглаждане на кипящата мегаломания на неговия обвинен гост и платформирането на предсказуемата литания от дискредитирани обвинения и луди конспиративни теории, разбира се, ще задоволят подобната на наркоманска нужда на Тръмп от валидиране и внимание. И все пак, както при всички мимолетни върхове, това ще премине, заменено отново от грубите спадове на излагане, уязвимост и унижение.
Четвъртото явяване на Тръмп пред съдия през последните четири месеца е още едно доказателство, че самохвалството и бравадата, които отекнаха сред неговите окаяни последователи и накараха повечето от сервилните му опоненти републиканци да млъкнат, няма да сплашат, нито ще разубедят прокурорите да изпълнят задължението си да държат на Тръмп сериозна сметка в съдебните зали в Манхатън, Вашингтон и Атланта.
С няколко забележителни изключения, предаването на Републиканската партия на всеки болен, автократичен аспект на Тръмпизма беше прилежно изложено на показ по време на двучасовия „дебат“ сред амбициозния списък от също кандидати в сряда вечерта. Техните слаби перспективи да станат номинирани почиват – независимо дали са готови да го признаят или не – с понякога внезапните капризи на времето и природата и, по ирония на съдбата, с успеха на прокурорите, чиято упорита работа те почти навсякъде и истерично заклеймиха като обида за справедливост и възмездно нападение срещу Републиканската партия.
Може би като вас, нетърпението ми към прокурорите ме накара да се запитам дали Тръмп някога ще се сблъска с наказанието, което си спечели за опозоряване на конституцията, която се закле да пази и защитава през 2016 г., докато слагаше ръка върху библията си от детството си, както и библията Ейбрахам Линкълн използва при встъпването си в длъжност през 1861 г.
Бях убеден, че прецедентът и постоянните принципи на изключителността на САЩ, които направиха президентството свещено, предпазиха Тръмп от съдебно преследване. За щастие грешах – отчасти.
Докато смятах, че шансовете Тръмп в крайна сметка да седне на подсъдимата скамейка са малки, усетих, че просветените американци се раздвижват в мощно опровержение на вълната от невежество, омраза и евангелска лудост, която ги залива.
Бавно колелото започна да се върти. Вярата започна да се появява от примирението. Смелостта започна да надделява над страхливостта. Действието започна да замества бездействието. Съпротивата започна, сантиметър по сантиметър, да преминава от реторика към реалност.
В наши дни вярвам, че немислимото е възможно: Тръмп, надявам се повече, ще бъде вкаран в затвора. Погледнете броя и обхвата на обвиненията, изложени с хирургическа точност в убедително обвинение след убедително обвинение. Взети заедно, те описват престъпна вълна, която представлява „престъпно начинание“ със спиращ дъха обхват, с намерението да заглуши обвинителите си, да натрупа кеш от чувствителни документи, да подбуди бунт, за да попречи на Конгреса да удостовери Джо Байдън за президент и да подкопае демократична воля на милиони избиратели в Грузия и извън нея.
91 строги, безкомпромисни обвинения са имунизирани срещу крещящите изблици и уморените хитрости на Тръмп, имащи за цел да смекчат и отвлекат вниманието от неизбежните последици от купчината от престъпления, за които той ще бъде принуден да отговаря своевременно.
Fox News не може да го спаси. Неговото шумно, отвратително семейство и сурогати не могат да го спасят. Нито затворените фанатици, които сега се крият в затвора, защото са нахлули в Капитолия по зловещия, егоистичен призив на техния светец.
Единственото въображаемо спасение на Тръмп е да надделее следващия ноември и да предизвика извънредна криза, изправяща бъдещ осъден престъпник срещу Конституцията. Тръмп би приветствал и би се радвал на унищожаването на опустошените останки от една република, за да спаси себе си.
Той ще се провали. Както направиха през 2020 г., просветените американци ще се погрижат за това през 2024 г.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
