Геополитическото бъдеще на света - който не е със САЩ е против САЩ, приказката свърши
Тръмп се оправя извънредно с ръководството на съюза сред Съединени американски щати и Европейски Съюз - само че той не е главният проблем. Всъщност Германия към момента ли е съдружник на Съединени американски щати? Техните стратегически решения допускат друго. Далеч по-обещаващ от Европа е новият съюз на Англосферата плюс Япония , написа за " КейпЕкс " доктор Джон Хълсман, ръководител на световната консултантска компания за политически опасности " Джон Хълсман Ентърпрайсис " и създател на " Да се осмеляваме повече; Дръзката история на политическия риск ".
Средата на септември е, остават под 100 дни до президентските избори и най-сетне е време да стартираме да одобряваме съществено социологическите изследвания. И сега, макар известни съмнения, предпочитате да бъдете с Джо Байдън, в сравнение с с Доналд Тръмп.
Съвкупният брой анкети на RealClearPolitics покачва Байдън с 51% до 43% в народен мащаб и (по-важното) с 49% до 45% в щатите " полесражение ". Въпреки че конкуренцията надалеч не е завършила, в случай че се проведат изборите през днешния ден, Байдън евентуално ще се окаже 46-ият президент на Съединените щати.
В демократичната приказка на Удроу Уилсън, откакто победи нечестивия крал Тръмп, нашият воин (Байдън) ще да приведе всичко интернационално и вътрешно в ред, като същински правоприемник на " светия Барак Обама ". След като се справихме с узурпатора Тръмп, законното възобновяване би успокоило Америка, и утежняването на напрежението в огромния свят. Въпреки че тази история е запленяваща, тя надалеч не е действителна. Защото, както трагично показва романистът Томас Улф, " в никакъв случай повече не можем да се приберем вкъщи ".
Светът дефинитивно се реалокира от годините на Обама, късият миг на американското еднополярно владичество отстъпи място на структурната двуполюсна конкуренция сред възходящата суперсила Китай и одобрения американски хегемон.
По-интересното е, че тази нова биполярна световна конструкция е радикално друга от остарелия биполярен свят на Студената война, доминиран тогава от Съединени американски щати и Съветския съюз.
Тогава двете суперсили се извисяват над своите съдружници в " стегната биполярна " ера, където преобладаващите две значително управляват геостратегическите изстрели на съответните им съюзи НАТО и Варшавския контракт. Дори в международен мащаб огромна част от света се раздели просто сред просъветски и проамерикански съдружници.
В такава конструкция на властта, " ръководството на съюзи " значително се свежда до образуване на релативно податливи другарски страни, които да следват управлението на суперсилите. Това е светът, в който Джо Байдън е прекарал комфортно огромна част от живота си и към който би желал да се върнем.
Но, както посочи Улф, в никакъв случай повече няма да можем да се приберем там, защото всичко това просто към този момент не съществува.
Днешната нова епоха вместо това се характеризира с " разхлабена биполярност ", при която великите сили тъкмо под Съединени американски щати и Китай - Русия, Индия, Япония, англосферните страни и Германия/ЕС - имат тип пространство за стратегическо маневриране, което военните съдружници от Студената война, от нашата отминала ера можеха единствено да мечтаят.
Управлението на съюз към този момент не е най-вече логистично предизвикателство за събиране на клиенти, които да служат като мултипликатор за гамбит на суперсили; вместо това тези велики сили се носят по течението и имат в действителност самостоятелна лична външна политика.
Избирайки, както той наподобява мощно податлив да направи, американска реституция, хипотетичната външна политика на Байдън се свежда до предприемане на верните ходове за ръководството на съюз (концепция, пагубно пренебрегната от Тръмп) в неверна ера.
Добронамерен, какъвто той сигурно е, по подигравка на ориста, Байдън, а не Тръмп ще продължи цялостната трансатлантическа рецесия и несъзнателно ще принуди склеротиралия американски външнополитически истеблишмънт най-сетне да осъзнае, че светът дефинитивно се е трансформирал.
Съединени американски щати желае да сътвори мощен съюз - " Азиатско НАТО "
Защото Китай към този момент е настигнал Съединени американски щати и даже ги надминава в основни военни области
Да откриеш немския неутралитет
Подобно на президента Обама преди него, Доналд Тръмп просто не се интересува доста нито от Европа, нито от Европейски Съюз. Същото не може да се каже за Джо Байдън, който прилежно се труди в полята на трансатлантическите конференции от години. Всъщност аз персонално се срещнах с някогашния вицепрезидент два пъти и двата пъти на семинар в Италия, където той бе единственият почитан представител на демократите.
В приказката на Байдън се споделя, че очевидното трансатлантическо отдалечаване се дължи основно на общата отвратителност на Тръмп, че грубото му пренебрежение към Европа - с нейните преобладаващо Уилсънови полезности и гледни точки - ще бъде бързо забравено, откакто зает трансатлантически Уилсънец се върне в Белия дом. Това комфортно опрощение за трансатлантическото напрежение е на път да бъде разкрито като художественото произведение, каквото е.
В тази нова епоха на свободна биполярност, Германия, господстващата мощ в Европейски Съюз, се реалокира - въз основа на своите характерни ползи - на надалеч по-неутрална позиция, в сравнение с встъпващата администрация на Байдън схваща. Никакви успокояващи думи, вродено благовъзпитание и даже значително споделени полезности няма да скрият действителността, че Германия към този момент не е " съдружник " в остарелия смисъл на думата.
Броят на главните политически различия сред Вашингтон и Берлин е на практика безграничен. Германия не е подготвена да даде сериозен принос към общата защита на НАТО. През 2019 година немските разноски за защита възлизат на смешните 1,36% от Брутният вътрешен продукт. Меко казано, това не е съюзна взаимност.
По отношение на макроикономиката, Германия не е на път да промени личния си курс въз основа на своите характерни ползи. Във време, когато Съединени американски щати от ден на ден приканват съдружниците си да диверсифицират веригите си за доставка против възхода на Китай, Германия - международният търговски първенец - няма желание да приключва нищо, единствено тъй като Вашингтон го желае.
По сходни аргументи държавното управление на Меркел е глухо както за молбите на Съединени американски щати, по този начин и на южна Европа да ограничи големия остатък по настоящите сметки, което прави трансатлантическата комерсиална война надалеч по-вероятна.
Дори и във връзка с съответния случай на съветско безвластие, Германия настойчиво се стреми да върви по своя път. Дори изправена пред ясни доказателства за отравянето на Алексей Навални от Кремъл, Ангела Меркел отхвърля да обмисли прекъсването на тръбопровода " Северен поток 2 " - план, който може да удвои количеството съветски газ, влизащ в Европа.
Ние сме в неуместната позиция, че до момента в който Америка пази Германия от съветската военна опасност, Германия продължава да прави сериозен бизнес с общия зложелател.
Кога един съдружник към този момент не е съдружник - когато към този момент не е склонен по отношение на Русия, Китай, разноските за защита, комерсиалната политика или макроикономическата политика.
Тези сеизмични и структурни промени се случват от години, макар че отклонението е опростено и неправилно сложено на прага на Тръмп. Така че, въпреки Тръмп сигурно да не е прочут военачалник на съюза, той сигурно не е главният проблем.
В подмяна на реторичната поддръжка на Европа и постигането на обща идея над полезностите, за разлика от двамата си непосредствени прародители, Байдън ще чака стратегически дял от промени в политиката като наново присъединение към Парижкото съглашение за климатичните промени.
Вместо това той ще откри континент, потопен в амбивалентност към основния стратегически съперник на Америка: Германия отхвърля да изключи Huawei като своя главен 5G доставчик; Макрон се пробва да очертае самостоятелен път в жанр Шарл де Гол за Европа сред двете суперсили; Италия се причисли към самодейността " Един пояс, веднъж " и се оказва все по-забъркана в орбитата на Пекин.
Това ще бъде най-върховият миг, когато розовите очила най-сетне паднат от очите на американския външнополитически естаблишмънт, приказка ще изчезне и същинската същина на отдалечаването на сюза - радикално разнообразни ползи, ще станат явни за всички.
Военновъздушни сили на Съединени американски щати желае ускорение на промени, с цел да не изгубят идната огромна война
" Предупредителни лампички мигат от известно време ", би трябвало да се подсигурява победа над Китай и Русия
Пренебрегване на Англосферата
Може би най-лошото от всичко е, че остарялата приказка на Байдън ще продължи да скрива надалеч по-благоприятната действителност на съюза, който се появи през последните няколко години, даже когато европейската индиферентност стана все по-изразен - възходът на Англосферата.
Поразително е, че даже когато Европа се отдръпна в индиферентност към Китай, огромна част от англоговорящия свят - Канада, Австралия, Обединеното кралство, Нова Зеландия и Индия - стават все по-големи ястреби, в тандем с Америка.
Съединени американски щати, Канада, Австралия и (по-късно късно, в сравнение с никога) Англия взеха решение да забранят на Huawei трайна роля в техните 5G мрежи. Австралия, Индия и Съединени американски щати са всички членове на Четиристранната самодейност, дружно с огромната мощ Япония, зараждащият се, нововъзникващ стратегически локус в Азия против китайския експанзионизъм.
В същото време, международната организация за шерване на разузнаване " Пет очи ", формирана от Обединеното кралство, Съединени американски щати, Канада, Нова Зеландия и Австралия, се е фокусирала интензивно върху наблюдението на възходящия експанзионизъм на Китай.
Това е привързан общ съюз във всичко, с изключение на по име, само че подобен, който обичайно Байдън и неговите последователи на Уилсън са подкопавали, пренебрегвали и подценявали.
Може би най-лошото в това, че Байдън продължава с трансатлантическата приказка, е пренебрегването на живия нов съюз тъкмо под носа му, един подобаващ за задачата в новата епоха.
Приказките могат да се превъръщат и в кошмари. Приключва времето, в което американският външнополитически истеблишмънт би трябвало да актуализира радикално своето мислене за новата епоха.
Британия би трябвало да се готви за Русия, както Съединени американски щати се готви за Китай
Британската войска е изцяло неподготвена за заплахите
Средата на септември е, остават под 100 дни до президентските избори и най-сетне е време да стартираме да одобряваме съществено социологическите изследвания. И сега, макар известни съмнения, предпочитате да бъдете с Джо Байдън, в сравнение с с Доналд Тръмп.
Съвкупният брой анкети на RealClearPolitics покачва Байдън с 51% до 43% в народен мащаб и (по-важното) с 49% до 45% в щатите " полесражение ". Въпреки че конкуренцията надалеч не е завършила, в случай че се проведат изборите през днешния ден, Байдън евентуално ще се окаже 46-ият президент на Съединените щати.
В демократичната приказка на Удроу Уилсън, откакто победи нечестивия крал Тръмп, нашият воин (Байдън) ще да приведе всичко интернационално и вътрешно в ред, като същински правоприемник на " светия Барак Обама ". След като се справихме с узурпатора Тръмп, законното възобновяване би успокоило Америка, и утежняването на напрежението в огромния свят. Въпреки че тази история е запленяваща, тя надалеч не е действителна. Защото, както трагично показва романистът Томас Улф, " в никакъв случай повече не можем да се приберем вкъщи ".
Светът дефинитивно се реалокира от годините на Обама, късият миг на американското еднополярно владичество отстъпи място на структурната двуполюсна конкуренция сред възходящата суперсила Китай и одобрения американски хегемон.
По-интересното е, че тази нова биполярна световна конструкция е радикално друга от остарелия биполярен свят на Студената война, доминиран тогава от Съединени американски щати и Съветския съюз.
Тогава двете суперсили се извисяват над своите съдружници в " стегната биполярна " ера, където преобладаващите две значително управляват геостратегическите изстрели на съответните им съюзи НАТО и Варшавския контракт. Дори в международен мащаб огромна част от света се раздели просто сред просъветски и проамерикански съдружници.
В такава конструкция на властта, " ръководството на съюзи " значително се свежда до образуване на релативно податливи другарски страни, които да следват управлението на суперсилите. Това е светът, в който Джо Байдън е прекарал комфортно огромна част от живота си и към който би желал да се върнем.
Но, както посочи Улф, в никакъв случай повече няма да можем да се приберем там, защото всичко това просто към този момент не съществува.
Днешната нова епоха вместо това се характеризира с " разхлабена биполярност ", при която великите сили тъкмо под Съединени американски щати и Китай - Русия, Индия, Япония, англосферните страни и Германия/ЕС - имат тип пространство за стратегическо маневриране, което военните съдружници от Студената война, от нашата отминала ера можеха единствено да мечтаят.
Управлението на съюз към този момент не е най-вече логистично предизвикателство за събиране на клиенти, които да служат като мултипликатор за гамбит на суперсили; вместо това тези велики сили се носят по течението и имат в действителност самостоятелна лична външна политика.
Избирайки, както той наподобява мощно податлив да направи, американска реституция, хипотетичната външна политика на Байдън се свежда до предприемане на верните ходове за ръководството на съюз (концепция, пагубно пренебрегната от Тръмп) в неверна ера.
Добронамерен, какъвто той сигурно е, по подигравка на ориста, Байдън, а не Тръмп ще продължи цялостната трансатлантическа рецесия и несъзнателно ще принуди склеротиралия американски външнополитически истеблишмънт най-сетне да осъзнае, че светът дефинитивно се е трансформирал.
Съединени американски щати желае да сътвори мощен съюз - " Азиатско НАТО "
Защото Китай към този момент е настигнал Съединени американски щати и даже ги надминава в основни военни области
Да откриеш немския неутралитет
Подобно на президента Обама преди него, Доналд Тръмп просто не се интересува доста нито от Европа, нито от Европейски Съюз. Същото не може да се каже за Джо Байдън, който прилежно се труди в полята на трансатлантическите конференции от години. Всъщност аз персонално се срещнах с някогашния вицепрезидент два пъти и двата пъти на семинар в Италия, където той бе единственият почитан представител на демократите.
В приказката на Байдън се споделя, че очевидното трансатлантическо отдалечаване се дължи основно на общата отвратителност на Тръмп, че грубото му пренебрежение към Европа - с нейните преобладаващо Уилсънови полезности и гледни точки - ще бъде бързо забравено, откакто зает трансатлантически Уилсънец се върне в Белия дом. Това комфортно опрощение за трансатлантическото напрежение е на път да бъде разкрито като художественото произведение, каквото е.
В тази нова епоха на свободна биполярност, Германия, господстващата мощ в Европейски Съюз, се реалокира - въз основа на своите характерни ползи - на надалеч по-неутрална позиция, в сравнение с встъпващата администрация на Байдън схваща. Никакви успокояващи думи, вродено благовъзпитание и даже значително споделени полезности няма да скрият действителността, че Германия към този момент не е " съдружник " в остарелия смисъл на думата.
Броят на главните политически различия сред Вашингтон и Берлин е на практика безграничен. Германия не е подготвена да даде сериозен принос към общата защита на НАТО. През 2019 година немските разноски за защита възлизат на смешните 1,36% от Брутният вътрешен продукт. Меко казано, това не е съюзна взаимност.
По отношение на макроикономиката, Германия не е на път да промени личния си курс въз основа на своите характерни ползи. Във време, когато Съединени американски щати от ден на ден приканват съдружниците си да диверсифицират веригите си за доставка против възхода на Китай, Германия - международният търговски първенец - няма желание да приключва нищо, единствено тъй като Вашингтон го желае.
По сходни аргументи държавното управление на Меркел е глухо както за молбите на Съединени американски щати, по този начин и на южна Европа да ограничи големия остатък по настоящите сметки, което прави трансатлантическата комерсиална война надалеч по-вероятна.
Дори и във връзка с съответния случай на съветско безвластие, Германия настойчиво се стреми да върви по своя път. Дори изправена пред ясни доказателства за отравянето на Алексей Навални от Кремъл, Ангела Меркел отхвърля да обмисли прекъсването на тръбопровода " Северен поток 2 " - план, който може да удвои количеството съветски газ, влизащ в Европа.
Ние сме в неуместната позиция, че до момента в който Америка пази Германия от съветската военна опасност, Германия продължава да прави сериозен бизнес с общия зложелател.
Кога един съдружник към този момент не е съдружник - когато към този момент не е склонен по отношение на Русия, Китай, разноските за защита, комерсиалната политика или макроикономическата политика.
Тези сеизмични и структурни промени се случват от години, макар че отклонението е опростено и неправилно сложено на прага на Тръмп. Така че, въпреки Тръмп сигурно да не е прочут военачалник на съюза, той сигурно не е главният проблем.
В подмяна на реторичната поддръжка на Европа и постигането на обща идея над полезностите, за разлика от двамата си непосредствени прародители, Байдън ще чака стратегически дял от промени в политиката като наново присъединение към Парижкото съглашение за климатичните промени.
Вместо това той ще откри континент, потопен в амбивалентност към основния стратегически съперник на Америка: Германия отхвърля да изключи Huawei като своя главен 5G доставчик; Макрон се пробва да очертае самостоятелен път в жанр Шарл де Гол за Европа сред двете суперсили; Италия се причисли към самодейността " Един пояс, веднъж " и се оказва все по-забъркана в орбитата на Пекин.
Това ще бъде най-върховият миг, когато розовите очила най-сетне паднат от очите на американския външнополитически естаблишмънт, приказка ще изчезне и същинската същина на отдалечаването на сюза - радикално разнообразни ползи, ще станат явни за всички.
Военновъздушни сили на Съединени американски щати желае ускорение на промени, с цел да не изгубят идната огромна война
" Предупредителни лампички мигат от известно време ", би трябвало да се подсигурява победа над Китай и Русия
Пренебрегване на Англосферата
Може би най-лошото от всичко е, че остарялата приказка на Байдън ще продължи да скрива надалеч по-благоприятната действителност на съюза, който се появи през последните няколко години, даже когато европейската индиферентност стана все по-изразен - възходът на Англосферата.
Поразително е, че даже когато Европа се отдръпна в индиферентност към Китай, огромна част от англоговорящия свят - Канада, Австралия, Обединеното кралство, Нова Зеландия и Индия - стават все по-големи ястреби, в тандем с Америка.
Съединени американски щати, Канада, Австралия и (по-късно късно, в сравнение с никога) Англия взеха решение да забранят на Huawei трайна роля в техните 5G мрежи. Австралия, Индия и Съединени американски щати са всички членове на Четиристранната самодейност, дружно с огромната мощ Япония, зараждащият се, нововъзникващ стратегически локус в Азия против китайския експанзионизъм.
В същото време, международната организация за шерване на разузнаване " Пет очи ", формирана от Обединеното кралство, Съединени американски щати, Канада, Нова Зеландия и Австралия, се е фокусирала интензивно върху наблюдението на възходящия експанзионизъм на Китай.
Това е привързан общ съюз във всичко, с изключение на по име, само че подобен, който обичайно Байдън и неговите последователи на Уилсън са подкопавали, пренебрегвали и подценявали.
Може би най-лошото в това, че Байдън продължава с трансатлантическата приказка, е пренебрегването на живия нов съюз тъкмо под носа му, един подобаващ за задачата в новата епоха.
Приказките могат да се превъръщат и в кошмари. Приключва времето, в което американският външнополитически истеблишмънт би трябвало да актуализира радикално своето мислене за новата епоха.
Британия би трябвало да се готви за Русия, както Съединени американски щати се готви за Китай
Британската войска е изцяло неподготвена за заплахите
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ