Има ли система в хаоса "Тръмп"
Тръмп и Путин – двама съперници на международната сцена
© Reuters Още по тематиката
Цунами от рецензии против Тръмп след срещата с Путин
Президентът на Съединени американски щати е упрекнат в " измяна ", тъй като отбрани Москва във връзка обвиняванията за вмешателство в американските избори
17 юли 2018
Срещата Тръмп – Путин: Съединени американски щати желаят по-добри връзки с Русия
Руският президент призна, че е желал Тръмп да завоюва изборите
16 юли 2018 Разговорите с съветския държавен глава Владимир Путин в Хелзинки не създадоха съответни отстъпки за Москва, само че тя реализира безспорна имиджова победа. Европейски Съюз последователно осъзнава, че Вашингтон към този момент не е категоричен съдружник и пътят напред е да се сплоти. Ценностни лупинги – по този начин най-точно могат да се опишат дейностите на американския президент Доналд Тръмп през последните няколко дни. След края на Втората международна война в Съединени американски щати съществува резистентен консенсус по отношение на външната политика. Но след последното си визитата в Европа, кулминирало в срещата с съветския му сътрудник Владимир Путин в Хелзинки този понеделник, Тръмп разчиства пътя за един нов световен ред, в който дефинициите за " другар " и " съперник " са преобърнати. Като назова Европейски Съюз зложелател (по отношение на търговията), а Путин – съперник (с уточнението, че това е комплимент), американският президент разруши откритото статукво, само че какво ще пристигна на негово място към момента е неразбираемо. И това е огромният проблем.
Нищо, само че с последици
Путин не завоюва никакви съответни отстъпки от срещата – нямаше анулация на глобите, нямаше самопризнание за анексирането на Крим, нямаше преразглеждане на опозицията на Тръмп по отношение на " Северен поток 2 ", нямаше противоположен банкет в Г-8, нямаше заричане за връщане на Съединени американски щати в иранското нуклеарно съглашение, нито даже корав ангажимент за съдействие в Сирия. Руският президент обаче реализира безспорна имиджова победа. Той показа страната си като възвърнала световното си въздействие суперсила, а Тръмп му оказа помощ да стъпи назад в центъра на международната сцена без основна цена за Москва. Така действителни последици от диалозите в Хелзинки на процедура имаше и най-силният резултат бе американската поръчка за нова политическа архитектура на света - проблемите ще се разискват сред Съединени американски щати и Русия, и вероятно Китай. Във визията на Тръмп за новия свят не се планува място на първия ред за Европейския съюз. Срещата с Путин имаше и съществени вътрешнополитически последици за американския президент, откакто той избра да вземе страната на Русия пред личните си разследващи организации. На конференцията след срещата той бе запитан дали има вяра на службите на Съединени американски щати или на Путин, когато става въпрос за обвиняванията за съветска интервенция в изборите през 2016 година Отговорът бе: " Путин споделя, че не е Русия. Не виждам никаква причина за какво да бъде тя. " Освен това Тръмп упрекна за неприятните връзки с Москва предходните американски администрации, а не дейностите на Кремъл. След последвалото цунами от рецензии по-късно той се поправи и съобщи, че приема заключенията на разузнаването за съветско вмешателство в изборите. Оправданието бе, че не се е изразил вярно и е желал да каже, че не вижда никаква причина за какво да не е Москва тази, която се е намесила. Вредата обаче към този момент беше нанесена и всеобщата рецензия от целия политически набор оставя доста малко поле за маневри на Тръмп, изключително във връзка с Русия. Дори и да е имал някакви проекти за доближаване с Москва, ще му бъде много мъчно да ги реализира.
Друга вреда от държанието на Тръмп обаче ще е по-трудно да бъде поправена - подкопаването на американските връзки с досегашните съдружници. През миналите дни той сблъска позиции с водачите в Европейски Съюз по време на европейската си аудиенция. В Брюксел остро подлага на критика Германия и други страни за незадоволителните разноски за защита и още веднъж сложи под въпрос ролята на НАТО. В Обединеното кралство омаловажи английския министър председател Тереза Мей и насърчи " корав " Brexit. В изявление за телевизия FOX след завръщането си той още веднъж сподели, че не схваща за какво американските бойци би трябвало да пазят свободата да вземем за пример на Черна гора.
" Наистина е поразително. Това демонстрира, че той се усеща доста по-удобно с властнически съперници, в сравнение с с демократични съдружници ", разяснява пред Politico Томас Райт от Brookings Institution. Изданието показва, че за американския президент другарството с една страна се мери със степента, до която тя е възприемана като икономическа опасност за Съединени американски щати. А по отношение на тази мярка Европа е доста по-плашеща от Русия. Но Съединени американски щати не са Тръмп и американският президент среща опозиция. И без това мощната вътрешна рецензия в този момент се ускорява още повече и той не може да не се съобрази с нея, изключително с тази измежду републиканците. " Някои изказвания, идващи от републиканските редици, са добре пристигнали. Но се запитвам дали членовете на Конгреса ще употребяват конституционните си пълномощия, с цел да забавят или да спрат [действията на президента по отношение на Русия] ", декларира пред Guardian сенаторът демократ от Хавай Браян Шац. Републиканците, които държат болшинство в Конгреса, могат да опитат да глобяват Тръмп за Русия, като задържат номинации за постове, упорстват за чувания и търсят по-засилен надзор. Но дали ще го създадат?
Доктрината " Тръмп "
Големият въпрос в този момент е и има ли Тръмп тактика? И какво печели, като съумя да настрои мнозина, в това число републиканци, против себе си? Критиките варираха от " най-сериозната неточност на президентството му " до " измяна ", а Washington Post даже написа, че по този начин " Тръмп се отплаща на Путин за това, че му е оказал помощ да завоюва президентския пост ".
" Стратегията на Тръмп е да затопли връзките с Русия и да получи някакъв външнополитически дял, да вземем за пример отстъпки в Сирия. И да покаже, че Москва може да е съдружник, като по този начин запуши устата на демократите ", изяснява пред " Капитал " Димитър Бечев, старши помощник в Atlantic Council. Но казусът съгласно него е, че го е направил по един аматьорски метод. Подобно мнение споделя и проф. Робърт Шапиро от катедрата по политология на Columbia University: " Единствената допустима тактика е, че Тръмп има вяра, че е по-добре да включи Русия в една по-приятелска дипломация, в сравнение с да заеме противникова позиция ", споделя той пред " Капитал ".
Действията на американския президент на моменти са толкоз радикални, че мнозина ги дефинират като резултат от безреден разум. Според разбор на Financial Times обаче това разбиране е неправилно и може да се обособи така наречен теория " Тръмп " с четири правилото. Първият е " Икономиката преди всичко " и демонстрира фокуса на американския държавен глава върху страни, които съгласно него имат значителен търговски остатък със Съединени американски щати. Тази фиксация замъглява разграничението сред съдружник и съперник и по тази причина Тръмп нападна Европейски Съюз. По силата на втория принцип - " Нации, не институции ", той избира да има двустранни връзки с другите страни, с цел да може да разчита на превъзходството на Съединени американски щати, и заобикаля мултилатералните институции, където Вашингтон е просто един от многото гласове. Третият принцип гласи " Култура, не полезности " и въз основата му Тръмп не показва огромен интерес в насърчаването на демокрацията и човешките права по света. Неговото схващане за Запада се базира не на споделени полезности, а на просвета и даже раса. Затова е толкоз захласнат от управлението на имиграцията. Според четвъртия принцип - " Сфери на въздействие ", американският президент приема концепцията, че светът може да бъде разграничен на неофициални области, като великите сили като Съединени американски щати, Русия и Китай преобладават съответните райони. Financial Times обобщава, че доктрината " Тръмп " е поредна и радикална, само че изцяло неверна, тъй като в последна сметка Съединени американски щати се нуждаят от съдружници.
Според Александър Баунов от Carnegie Moscow Center за Тръмп срещата в Хелзинки предлага поредна опция да покаже, че може да се оправи с Русия доста по-добре от предшественика си Обама. За Путин диалозите са метод за излизане от интернационалната изолираност, без да премине личните си " червени линии ". Събитието легитимира съветския президент и му разреши да завоюва дивиденти, като наложи вкъщи концепцията, че е съумял да направи Русия още веднъж велика. Той на процедура получи " зелена светлина " да продължи с хибридната война против Запада и с опитите да раздели Европейски Съюз.
Отговорът на Брюксел най-добре обобщи немският външен министър Хайко Маас, който разяснява: " Вече не можем изцяло да разчитаме на Белия дом ". След напрегнатото европейско посещаване на Тръмп водачът на либералите в Европейския парламент Ги Верхофстад написа в разбор за CNN, че Европейски Съюз " би трябвало да показа една визия за обединена Европа, която да може да води свободния свят ". Според него европейската опозиция против преправянето на световния ред от Тръмп би трябвало да бъде учредена на потребността от основаването на " обединен, убеден и върховен Европейски Съюз ". " Брюксел е избран като най-големия зложелател на американския президент не тъй като е стопански съперник на Съединени американски щати, а тъй като е план, основан да отслаби популисткия шовинизъм, който поддържа Тръмп ", твърди Верхофстад. За Европейски Съюз достигането на задачата от 2% от Брутният вътрешен продукт за разноски за защита в НАТО към този момент няма да е единствено метод да се удовлетвори Вашингтон, а може да се трансформира в нужда за гарантиране на личната си сигурност. Защото с дейностите си Тръмп хвърли Запада в рецесия, остави НАТО да се чуди дали има трансатлантически сътрудник и усили вероятността Путин да се почувства обнадежден да се развихри. И в последна сметка кой ще отбрани Европа при положение на експанзия в бъдеще?
© Reuters Още по тематиката
Цунами от рецензии против Тръмп след срещата с Путин
Президентът на Съединени американски щати е упрекнат в " измяна ", тъй като отбрани Москва във връзка обвиняванията за вмешателство в американските избори
17 юли 2018
Срещата Тръмп – Путин: Съединени американски щати желаят по-добри връзки с Русия
Руският президент призна, че е желал Тръмп да завоюва изборите
16 юли 2018 Разговорите с съветския държавен глава Владимир Путин в Хелзинки не създадоха съответни отстъпки за Москва, само че тя реализира безспорна имиджова победа. Европейски Съюз последователно осъзнава, че Вашингтон към този момент не е категоричен съдружник и пътят напред е да се сплоти. Ценностни лупинги – по този начин най-точно могат да се опишат дейностите на американския президент Доналд Тръмп през последните няколко дни. След края на Втората международна война в Съединени американски щати съществува резистентен консенсус по отношение на външната политика. Но след последното си визитата в Европа, кулминирало в срещата с съветския му сътрудник Владимир Путин в Хелзинки този понеделник, Тръмп разчиства пътя за един нов световен ред, в който дефинициите за " другар " и " съперник " са преобърнати. Като назова Европейски Съюз зложелател (по отношение на търговията), а Путин – съперник (с уточнението, че това е комплимент), американският президент разруши откритото статукво, само че какво ще пристигна на негово място към момента е неразбираемо. И това е огромният проблем.
Нищо, само че с последици
Путин не завоюва никакви съответни отстъпки от срещата – нямаше анулация на глобите, нямаше самопризнание за анексирането на Крим, нямаше преразглеждане на опозицията на Тръмп по отношение на " Северен поток 2 ", нямаше противоположен банкет в Г-8, нямаше заричане за връщане на Съединени американски щати в иранското нуклеарно съглашение, нито даже корав ангажимент за съдействие в Сирия. Руският президент обаче реализира безспорна имиджова победа. Той показа страната си като възвърнала световното си въздействие суперсила, а Тръмп му оказа помощ да стъпи назад в центъра на международната сцена без основна цена за Москва. Така действителни последици от диалозите в Хелзинки на процедура имаше и най-силният резултат бе американската поръчка за нова политическа архитектура на света - проблемите ще се разискват сред Съединени американски щати и Русия, и вероятно Китай. Във визията на Тръмп за новия свят не се планува място на първия ред за Европейския съюз. Срещата с Путин имаше и съществени вътрешнополитически последици за американския президент, откакто той избра да вземе страната на Русия пред личните си разследващи организации. На конференцията след срещата той бе запитан дали има вяра на службите на Съединени американски щати или на Путин, когато става въпрос за обвиняванията за съветска интервенция в изборите през 2016 година Отговорът бе: " Путин споделя, че не е Русия. Не виждам никаква причина за какво да бъде тя. " Освен това Тръмп упрекна за неприятните връзки с Москва предходните американски администрации, а не дейностите на Кремъл. След последвалото цунами от рецензии по-късно той се поправи и съобщи, че приема заключенията на разузнаването за съветско вмешателство в изборите. Оправданието бе, че не се е изразил вярно и е желал да каже, че не вижда никаква причина за какво да не е Москва тази, която се е намесила. Вредата обаче към този момент беше нанесена и всеобщата рецензия от целия политически набор оставя доста малко поле за маневри на Тръмп, изключително във връзка с Русия. Дори и да е имал някакви проекти за доближаване с Москва, ще му бъде много мъчно да ги реализира.
Друга вреда от държанието на Тръмп обаче ще е по-трудно да бъде поправена - подкопаването на американските връзки с досегашните съдружници. През миналите дни той сблъска позиции с водачите в Европейски Съюз по време на европейската си аудиенция. В Брюксел остро подлага на критика Германия и други страни за незадоволителните разноски за защита и още веднъж сложи под въпрос ролята на НАТО. В Обединеното кралство омаловажи английския министър председател Тереза Мей и насърчи " корав " Brexit. В изявление за телевизия FOX след завръщането си той още веднъж сподели, че не схваща за какво американските бойци би трябвало да пазят свободата да вземем за пример на Черна гора.
" Наистина е поразително. Това демонстрира, че той се усеща доста по-удобно с властнически съперници, в сравнение с с демократични съдружници ", разяснява пред Politico Томас Райт от Brookings Institution. Изданието показва, че за американския президент другарството с една страна се мери със степента, до която тя е възприемана като икономическа опасност за Съединени американски щати. А по отношение на тази мярка Европа е доста по-плашеща от Русия. Но Съединени американски щати не са Тръмп и американският президент среща опозиция. И без това мощната вътрешна рецензия в този момент се ускорява още повече и той не може да не се съобрази с нея, изключително с тази измежду републиканците. " Някои изказвания, идващи от републиканските редици, са добре пристигнали. Но се запитвам дали членовете на Конгреса ще употребяват конституционните си пълномощия, с цел да забавят или да спрат [действията на президента по отношение на Русия] ", декларира пред Guardian сенаторът демократ от Хавай Браян Шац. Републиканците, които държат болшинство в Конгреса, могат да опитат да глобяват Тръмп за Русия, като задържат номинации за постове, упорстват за чувания и търсят по-засилен надзор. Но дали ще го създадат?
Доктрината " Тръмп "
Големият въпрос в този момент е и има ли Тръмп тактика? И какво печели, като съумя да настрои мнозина, в това число републиканци, против себе си? Критиките варираха от " най-сериозната неточност на президентството му " до " измяна ", а Washington Post даже написа, че по този начин " Тръмп се отплаща на Путин за това, че му е оказал помощ да завоюва президентския пост ".
" Стратегията на Тръмп е да затопли връзките с Русия и да получи някакъв външнополитически дял, да вземем за пример отстъпки в Сирия. И да покаже, че Москва може да е съдружник, като по този начин запуши устата на демократите ", изяснява пред " Капитал " Димитър Бечев, старши помощник в Atlantic Council. Но казусът съгласно него е, че го е направил по един аматьорски метод. Подобно мнение споделя и проф. Робърт Шапиро от катедрата по политология на Columbia University: " Единствената допустима тактика е, че Тръмп има вяра, че е по-добре да включи Русия в една по-приятелска дипломация, в сравнение с да заеме противникова позиция ", споделя той пред " Капитал ".
Действията на американския президент на моменти са толкоз радикални, че мнозина ги дефинират като резултат от безреден разум. Според разбор на Financial Times обаче това разбиране е неправилно и може да се обособи така наречен теория " Тръмп " с четири правилото. Първият е " Икономиката преди всичко " и демонстрира фокуса на американския държавен глава върху страни, които съгласно него имат значителен търговски остатък със Съединени американски щати. Тази фиксация замъглява разграничението сред съдружник и съперник и по тази причина Тръмп нападна Европейски Съюз. По силата на втория принцип - " Нации, не институции ", той избира да има двустранни връзки с другите страни, с цел да може да разчита на превъзходството на Съединени американски щати, и заобикаля мултилатералните институции, където Вашингтон е просто един от многото гласове. Третият принцип гласи " Култура, не полезности " и въз основата му Тръмп не показва огромен интерес в насърчаването на демокрацията и човешките права по света. Неговото схващане за Запада се базира не на споделени полезности, а на просвета и даже раса. Затова е толкоз захласнат от управлението на имиграцията. Според четвъртия принцип - " Сфери на въздействие ", американският президент приема концепцията, че светът може да бъде разграничен на неофициални области, като великите сили като Съединени американски щати, Русия и Китай преобладават съответните райони. Financial Times обобщава, че доктрината " Тръмп " е поредна и радикална, само че изцяло неверна, тъй като в последна сметка Съединени американски щати се нуждаят от съдружници.
Според Александър Баунов от Carnegie Moscow Center за Тръмп срещата в Хелзинки предлага поредна опция да покаже, че може да се оправи с Русия доста по-добре от предшественика си Обама. За Путин диалозите са метод за излизане от интернационалната изолираност, без да премине личните си " червени линии ". Събитието легитимира съветския президент и му разреши да завоюва дивиденти, като наложи вкъщи концепцията, че е съумял да направи Русия още веднъж велика. Той на процедура получи " зелена светлина " да продължи с хибридната война против Запада и с опитите да раздели Европейски Съюз.
Отговорът на Брюксел най-добре обобщи немският външен министър Хайко Маас, който разяснява: " Вече не можем изцяло да разчитаме на Белия дом ". След напрегнатото европейско посещаване на Тръмп водачът на либералите в Европейския парламент Ги Верхофстад написа в разбор за CNN, че Европейски Съюз " би трябвало да показа една визия за обединена Европа, която да може да води свободния свят ". Според него европейската опозиция против преправянето на световния ред от Тръмп би трябвало да бъде учредена на потребността от основаването на " обединен, убеден и върховен Европейски Съюз ". " Брюксел е избран като най-големия зложелател на американския президент не тъй като е стопански съперник на Съединени американски щати, а тъй като е план, основан да отслаби популисткия шовинизъм, който поддържа Тръмп ", твърди Верхофстад. За Европейски Съюз достигането на задачата от 2% от Брутният вътрешен продукт за разноски за защита в НАТО към този момент няма да е единствено метод да се удовлетвори Вашингтон, а може да се трансформира в нужда за гарантиране на личната си сигурност. Защото с дейностите си Тръмп хвърли Запада в рецесия, остави НАТО да се чуди дали има трансатлантически сътрудник и усили вероятността Путин да се почувства обнадежден да се развихри. И в последна сметка кой ще отбрани Европа при положение на експанзия в бъдеще?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ